РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 13.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 17 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6077 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с
процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова –
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, с
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Русе твърди,
че в периода от 25.07.2018г. до 21.02.2019г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 743,29 лева в имота на
ответника А.Н.А. с ЕГН: **********,*** с абонатен N: 03050310090.
Твърди, че ответникът не заплатил
дължимата за това цена от общо 743,29 лева по издадените за
посочения период 14 броя фактури. Поради забавата в плащането
претендира и мораторна лихва в общ размер на 17,64
лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда.
Поддържа, че за посочените суми се
снабдил със заповед № 1580/ 29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3292/
2019г. по описа на РРС. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира
деловодните разноски в заповедното и
исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Основно
задължение на ищеца
„Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени
доказателства - фактури, с които е удостоверил, че през процесния период е доставял
топлинна енергия на ответника.
Видно от
представения по делото Договор N:229/09.10.1998г. етажната собственост
на бл.Ана Вентура е сключила договор с
ищеца Топлофикация Русе за ползване на топлинна енергия.
Видно от
представените по делото Договор N:26/02.11.200г. м/у етажната собственост
на бл.“Ана Вентура“ и фирма „Дикей-Л“ООД е сключен договор за дялово разпределение на топлинната енергия с
договор за индивидуално отчитане на разходите за отопление.
Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на ищеца е регистрирано потребление на битова гореща вода. За отоплителните месеци е начислено топлинна енергия за дял
„Сградна инсталация".
При така
установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен. С оглед основателността на главния иск, основателна се явява
и акцесорната претенция за мораторната лихва.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство
в размер 175,00 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 75,00 лева държавна такса, по аргумент на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, които в случая са в размер на 77,00 лева.
Така общият размер на разноските, на
които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 252,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
А.Н.А. с ЕГН: **********
че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, представлявано от изп. директор С.Ж., сумата от 743,29 лева
представляваща неплатената цена на
доставената разпределена топлинна
енергия по 14 броя фактури
за периода от от 25.07.2018г. до 21.02.2019г. в имот на ответника А.Н.А. с ЕГН: **********,*** с
абонатен N: 03050310090, както
и сумата от общо 17,64 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението по
всяка една от фактурите до датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.05.2019г. до
окончателното й изплащане, за които
вземания по ч.гр.д. № 3292/ 2019 г.
по описа на Русенския районен съд е издадена заповед № 1580/ 29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Н.А. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата общо от 252,00 лева – деловодни разноски в исковото и
заповедното производства.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/