РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. Б., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100664 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от К. К. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Б., ул. "ТА. *** против „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. ***, бул. „Х.К.“ № 43, представлявано от изпълнителния директор и.И. З..
Ищецът заявява, че с изпълнителен лист /ИЛ/ от 08.01.2014г., издаден по ч.гр.д. №
2393/2013 г., по описа на Районен съд Б., в полза на „Д.К.“ АДСИЦ, неговият баща и
наследодател К. К.ов С. бил осъден да заплати общата сума от 1829,31 лв. Сочи, че
горепосоченото вземане произтичало от Договор за издаване и използване на кредитна карта
"EUROLINE" от 21.05.2004г. Навежда, че въз основа на издадения в полза на „Д.К.“ АДСИЦ
ИЛ било образувано изп. д. № 238/2014г. по описа на Т. В. Н. срещу неговия баща и
наследодател К. К.ов С.. Излага, че баща му починал на 12.08.2019г., като приел
наследството му по описа съгласно Решение № 11282 от 29.11.2019г. на РС-Б., постановено
по гр.д. № 3017/2019г. Поддържа, че изпълнителните действия по изп.д. № 238/2014г. по
описа на Т. В. Н. не били валидни, тъй като посоченият съдебен изпълнител бил с район на
действия София и нямал компетентност да извършвал действия спрямо длъжник с
постоянно местожителство в друг район. Заявява, че впоследствие при ЧСИ В. Т. на
23.04.2019г. било образувано ново изп.д. № 142/2019 г., като смята, че била изтекла
абсолютната 10-годишна давност за вземането по смисъла на чл. 112 ЗЗД. Смята, че към
момента на образуване на новото изп.д. № 142/2019 г. по описа на ЧСИ В. Т. били изтекли
повече от 5 години от издаване на ИЛ. Поддържа, че вземанията на ответника по процесния
ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД, изтекла в периода 08.01.2014г.-
08.01.2019г.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана. В
тази връзка сочи, че погасителната не е била изтекла. Счита, че новото изп.д. № 142/2019 г.
по описа на ЧСИ В. Т. било образувано преди изтичане на предвидения в закона
петгодишен давностен срок. Заявява, че за вземането не била приложима разпоредбата на
чл. 112 ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 1829,31 лв., представляваща
сбор от сумите по изпълнителен лист от 08.01.2014г., издаден на основание чл. 416 ГПК, по
ч.гр.д. № 2393/2013 г., по описа на Районен съд Б., в полза на „Д.К.“ АДСИЦ.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищецът има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се
изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а
именно настъпила петгодишна погасителна давност).
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ че бащата и наследодателят на ищеца К. К.ов С. е бил осъден
да заплати сумите, предмет на издадения Изпълнителен лист от 08.01.2014г. по ч.гр.д.№
2393/2013 г., по описа на РС-Б., 2/ наличието на образувани въз основа на процесния ИЛ
изпълнителни производства, 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност, и 4/ да не са
извършвани изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен
период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и
възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения
Изпълнителен лист.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че на 08.01.2014г. по ч.гр.д.№ 2393/2013 г., по описа на РС-Б. бил издаден ИЛ в полза на
ответника „Д.К.“ АДСИЦ, с който бащата и наследодател на ищеца К. К.ов С. е бил осъден
да заплати на „Д.К.“ АДСИЦ общата сума от 1829,31 лв.;
2/ Че гореописаните вземания произтичат от Договор за издаване и използване на кредитна
карта "EUROLINE" от 21.05.2004г., по който бащата и наследодател на ищеца К. К.ов С.
има качеството на кредитополучател;
3/ Че въз основа на издадения в полза на „Д.К.“ АДСИЦ ИЛ е образувано изп.д. №
238/2014г. по описа на Т. В. Н.;
4/ Че за вземанията по процесния ИЛ от 08.01.2014г. при ЧСИ В. Т. на 23.04.2019г. било
образувано ново изп.д. № 142/2019 г.
Първата група възражения на ищеца, отнасящи се за недействителност на договора за
издаване и използване на кредитна карта "EUROLINE" от 21.05.2004г. и за погасяване на
процесните вземания по давност преди издаване на процесната заповед за изпълнение, са
недопустими и не следва да се разглеждат в настоящето производство. Това е така, защото
са преклудирани предвид влизането в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.
№ 2393/2013г. по описа на РС-Б..
Възражението на ищеца за прилагане на абсолютната давност по реда на чл. 112 ЗЗД е
неоснователно. Това е така, защото същата не се прилага по отношение на заверени
правоотношения, каквото е процесното (вж. Решение № 4/20.04.2021г. по конституционно
2
дело № 1/2021г. на Конституционния съд).
Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие,
което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.
Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се
изяснява от материалите по горецитираните изпълнителни дела, копия от които са приети
като писмени доказателства. Те не са оспорени от никоя от страните и от тяхното
съдържание се констатира, че:
- Изпълнителният лист, посочен от ищеца, действително е бил издаден срещу неговия
наследодател и баща К. К.ов С. и в полза на ответника „Д.К.“ АДСИЦ, за процесните
вземания. Изпълнителното основание, послужило за неговото издаване, е влязла в сила
заповед по чл. 410 ГПК.
- Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. №
238/2014г. по описа на ЧСИ Т. В. Н.) е започнало на 14.03.2014г., въз основа на молба,
подадена от кредитора по него „Д.К.“ АДСИЦ.
- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия (запор върху
трудово възнаграждение, запор върху банкови сметки и други вземания на длъжника към
трети лица), като на органа по принудителното изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, е било възложено и сам да определя начина на изпълнението.
Тук е мястото да се отбележи, че първото изпълнително дело е образувано валидно. В тази
връзка неоснователни са възраженията на ищеца, че действията на ЧСИ Т. В. Н. не били
валидни, тъй като посоченият съдебен изпълнител бил с район на действия София и нямал
компетентност да извършвал действия спрямо длъжник с постоянно местожителство в друг
район. Това е така, защото към дата на образуване на първото изп.д. (14.03.2014г.) е била в
сила разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК (обн. в ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008
г.), според която молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се
намират постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато
изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него. Следователно съгласно
действащата към 14.03.2014г. редакция на разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК първото
изп.д. е било образувано валидно.
- От страна на съдебния изпълнител Т. В. Н. са били предприети действия по проучване на
имущественото състояние на длъжника (чрез справки от Агенцията по вписванията, от
НАП, от Пътна Полиция гр. София), и по връчване на покана за доброволно изпълнение.
- На 19.03.2014 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение.
- С поканата длъжникът е уведомен, че са му били наложени запори върху вземанията по
банковите му сметки.
- На 19.03.2014г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в Обединена
Българска Банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „ЦКБ“ АД
- На 19.11.2015г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. ЧСИ е извършил справка за регистрирани трудови договори
на длъжника, от която е установил, че длъжника не работи, поради което не наложил и запор
върху трудово възнаграждение.
- На 13.06.2017г. е подадена нова молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника или неговата пенсия или върху други вземания на длъжника от
трети лица, в това число и върху авоарите от установените банкови сметки. ЧСИ е
извършил справка за регистрирани трудови договори на длъжника, като отново установил,
че няма регистрирани такива.
- Въз основа на молбата от 13.06.2017г. била направена от ЧСИ и справка от БНБ за
банковите сметки на длъжника.
- На 15.06.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска
Банка“АД.
- На 06.02.2019г. е подадена молба от взискателя за извършване на справка в НОИ и БНБ на
3
наследниците на длъжника и налагане на запори, както и опис на движими вещи в
жилищата на наследниците на длъжника. Върху молбата ЧСИ посочил, че длъжникът не
работи, както и че няма новооткрити банкови сметки.
- Изпълнителните действия с практически ефект по първото изп.д. № 238/2014г. по описа на
ЧСИ Т. В. Н. са били наложените на 19.03.2014г. и на 15.06.2017г. запори върху банковите
сметки на длъжника.
- На 25.02.2019г. постъпила молба от взискателя за препращане на изпълнителното дело на
ЧСИ В. Т., с район на действие – Б. и извършване на опис и насрочване на продан на
движими вещи в жилището на длъжника. Върху молбата ЧСИ Т. В. Н. разпоредила да се
прехвърли делото на ЧСИ Тозева за продължаване на изп.действия.
- С разпореждане от 13.05.2019г. ЧСИ В. Т. образувал изп.д. № 142/2019г. по описа на
неговия опис, като с разпореждането било постановено да се извършат действия по чл. 18
ЗЧСИ.
- На 29.05.2019г. новият съдебен изпълнител Тозева насрочила опис на движими вещи в
жилището на длъжника за 05.08.2019г. от 10:30 ч. в гр. Б..
- На 05.08.2019г. бил съставен протокол от ЧСИ, с който отсрочил насрочения опис на
движими вещи поради нередовно уведомяване на длъжника.
- На 13.01.2020г. бил съставен протокол от ЧСИ, с който отсрочил насрочения опис на
движими вещи за същата дата от 13.01.2020г. от 10:30 часа поради неплатени авансови
вноски.
- На 16.10.2020г. постъпила молба от взискателя за извършване на справка от НОИ и БНБ,
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и неговите банкови сметки,
както и насрочване на опис на движими вещи в жилището му.
- От направените справки се установило, че длъжникът К. К.ов С. е починал на 12.08.2019г.
- С оглед констатирана смърт на длъжника на 04.11.2020г. с постановление ЧСИ спрял
изпълнителното дело, като изискал удостоверение за наследници на длъжника. От
представеното удостоверение се установява, че ищецът К. К. С. е наследник по закон (син)
на починалия К. К.ов С..
- На 25.11.2020г. постъпила молба от взискателя за конституиране на наследника на
починалия длъжник, както и за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение,
други вземания от трети лица, както и върху банковите му сметки.
- На 12.02.2021г. с постановление ЧСИ Тозева възобновил изпълнителното дело. С
разпореждане от същата дата конституирал ищеца К. К. С. като длъжник по изп.д. На
12.02.2021г. бил наложен на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и върху
банковите му сметки.
- На 25.02.2021г. ищецът депозирал молба за вдигане на наложения запор и за прекратяване
на изп.д. Към молбата си приложил и копие от Решение № 11282 от 29.11.2019г. на РС-Б.,
постановено по гр.д. № 3017/2019г., от което се установява, че ищецът като непълнолетен е
приел по опис наследството си от починалия си баща К. К.ов С.. Наследството на бащата на
ищеца се състои от следните движими вещи, а именно: лек автомобил, марка Фолксваген
Поло, с рег.№ Е 2160 МС, идентификационен номер WVWZZZ9NZ4Y188323, цвят светло
сив металик и лек автомобил, марка Фолксваген Голф, с рег.№ Е 0809 АТ,
Идентификационен номер WVWZZZ1HZNW318828.
- С оглед представеното от ищеца решение за приемане на наследството на починалия му
баща по опис ЧСИ с разпореждане от 25.02.2022г. вдигнал наложените запори върху
банковите му сметки и трудовото му възнаграждение и насочил принудителното
изпълнение до размера на полученото наследство, а именно описаните по-горе два лека
автомобила.
- На 14.07.2021г. постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху притежаваните
от длъжника МПС-та.
- На 23.07.2021г. е бил наложен запор върху притежаваните от длъжника МПС-та, за което
4
бил уведомен по телефона съгласно изготвен протокол от 07.10.2021г.
- Същински изпълнителни действия по отношение на ищеца по това второ изпълнително
дело са били наложените запори върху двата леки автомобила.
Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към конкретния казус, създават опора за следните правни изводи:
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/13 г., ОСГТК на ВКС е
утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност
не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно
изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради
перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на
новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето
последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за
загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се
спира.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и съответно
продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането
на тълкувателното решение, има противоречива съдебна практика, която все още не е
уеднаквена със задължителен тълкувателен акт. В тази връзка е образувано тълк. д. № 3/2020
г. на ОСГТК на ВКС, което към сегашния момент не е приключило. Трябва да бъде
предпочетено схващането, че загубването на силата на постановлението не се ползва с
ретроактивен ефект, а се прилага от издаването на тълкувателното решение – 26.06.2015 г.
Логическата конструкция, на която то се уповава, е пределно ясна и е въплъщение на
принципа за гарантиране на правната сигурност (вж. по този въпрос Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. №
2917/2018 г. – и двете по описа на ІV г. о. на ВКС, както и Решение № 252/17.02.2020 г. по
гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС).
В най-новата съдебна практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.,
ІV г. о. на ВКС), формирана по повод приложението на коментираното тълкувателно
решение, са изведени някои важни принципни положения, според които:
- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение;
- след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за давността,
нито самото образуване на изпълнителното дело;
- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на
конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е
настъпило с обратна сила – от момента на поискването му от кредитора, ако самата давност
е изтекла след искането и преди извършването на действието;
- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било
прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител),
давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го
осъществи, като образува ново дело;
- няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не е
било предприето по причина, за която той отговаря.
В конкретния казус първото изпълнително дело е започнало при действието на
упоменатото постановление на бившия Върховен съд, в резултат на което още с
образуването му погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е била
прекъсната, след което тя е спряла да тече до приемането на тълкувателното решение от
26.06.2015 г., откогато пък е започнала новата 5-годишна давност.
Определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на изпълнителното
5
производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие, от който момент
започва да тече нова погасителна давност за вземането. Следователно моментът, в който е
настъпила перемпцията, не е меродавен за давността, но самата давност е била прекъсната
съответно на 19.03.2014г. и на 15.06.2017г., когато е извършено последното валидно
изпълнително действие, което е прекъснало давността, а именно наложеният запор върху
банковите сметки на наследодателя на ищеца. След тази дата не са били извършвани
изпълнителни действие, които да са годни да се прекъсвали течението на петгодишната
давност по чл. 110 ЗЗД. Образуването на второто изпълнително дело не е прекъснало
давността.
За пълнота следва изрично да се изтъкне, че независимо, че вземанията са установени с
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не със съдебно решение, правилото
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложимо по аналогия и давностният срок е 5 години. Макар и този
правен проблем да получава нееднакво разрешение в практиката на съдилищата, следва да
бъде подкрепено разбирането, че цитираният нормативен текст важи и за случаи като
разглеждания. Доводите за това са четири. Първо, семантичната основа, върху която е
построен законовият институт на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е давността за вземане, чийто кредитор
се е погрижил да го установи по сигурен начин (с влязло в сила съдебно решение), да бъде
максималната такава. Второ, съдебното решение относно едно притезание, което е влязло в
законна сила, се ползва със стабилитет и е носител на изпълнителна сила и на сила на
пресъдено нещо (включваща установително действие, регулиращо действие и
непререшаемост). Трето, влязлата в сила заповед за изпълнение също притежава
изпълнителна сила (чл. 416 във вр. с чл. 404, т. 1 ГПК) и стабилитет (по аргумент от чл. 423
и от чл. 424 ГПК), като не е допустимо оспорване на вземането, базирано на факти, които са
били известни на длъжника до изтичане на срока за възражението по чл. 414 ГПК (вж. в този
смисъл Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., І т. о. на ВКС). Четвърто,
очертаните прилики в последиците на влязлото в сила съдебно решение и на влязлата в сила
заповед за изпълнение показват, че са изпълнени изискванията на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за
правоприлагане по аналогия.
Ето защо петгодишния давностен срок е прекъснат на 15.06.2017г., като към дата на
предявяване на иска /16.03.2022 г./ същият не е изтекъл.
В обобщение се налага крайният извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са
доказани всичките законови предпоставки за уважаването му, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските.
Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват, претендираните от него
разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден
да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр.
чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възлиза на сумата от 100 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Б., Гражданско отделение,
Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца К. К. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. "ТА.
*** против ответника „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.
***, бул. „Х.К.“ № 43, представлявано от изпълнителния директор и.И. З., с който се
претендира на основание чл. 439 ГПК да бъде признато, че ищецът не дължи на ответника
общата сума от 1829,31 лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист от
08.01.2014г., издаден на основание чл. 416 ГПК, по ч.гр.д. № 2393/2013 г., по описа на
6
Районен съд Б., в полза на „Д.К.“ АДСИЦ поради настъпила петгодишна погасителна
давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, К. К. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. "ТА. *** да заплати на„Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ***, бул. „Х.К.“ № 43, представлявано от изпълнителния директор и.И. З.
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б. в двуседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава
чрез Районен съд – гр.Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7