№ 12174
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110152324 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ от Е. Д. М.,ЕГН
**********,с адрес С,против Софийски градски съд,с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 20000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди поради нарушение правото на разглеждане на делото в разумен срок по
въззивно гражд.дело № 779/2023 г. по описа на СГС.
В исковата молба се твърди,че ищецът М. е страна по посоченото
въззивно гражданско дело,което е образувано пред СГС,но ответникът
допуска забавяне при разглеждане на делото. Твърди се,че е налице
необосновано забавяне в периода 27.01.2023 г. до 15.09.2023 г. Ищецът
сочи,че вследствие забавянето в разглеждането на делото изпитва
безпомощност,стрес,тревожност,поради което претендира сумата от 20000
лева. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата
претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е подаден такъв от ответника
Софийски градски съд със становище за допустимост,но неоснователност на
иска – твърди се,че първоначално определеният съдия – докладчик се е отвел
от разглеждане на делото,но е определен друг съдия – докладчик,който
своевременно е насрочил делото. Твърди се,че по повод подадена жалба за
бавност е възприето от Софийския апелативен съд,че не е допуснато забавяне
при разглеждане на делото,поради което искът се явява недоказан по
основание. Оспорва се твърдението на ищеца да е търпял вреди. Ответната
страна моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата
претенция.
Прокуратурата на Република България чрез участващия по делото
прокурор намира исковата претенция за недоказана по основание и по размер.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,приема за установено
следното :
Представено е разпореждане от 03.02.2023 г.,постановено по въззивно
гражд.дело № 779/2023 г. по описа на СГС,от което се установява,че делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2024 г.,от
14,30 часа.
Установява се,че след образуването на въззивно гражд.дело № 779/2023
г. по описа на СГС първоначално определеният съдия докладчик се е отвел с
определение от 25.01.2023 г.,с разпореждане от 03.02.2023 г. делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание,с разпореждане на
съда от 11.09.2023 г. е указано на въззивния жалбоподател Е. М. да заяви дали
поддържа молба за бавност,на 18.09.2023 г. е постъпила молба,в която е
заявено,че жалбоподателят поддържа молбата,в същия ден молбата за
бавност е администрирана и е разпоредено изпращане на делото на Софийски
апелативен съд,с определение от 25.09.2023 г. молбата за определяне на срок
при бавност е счетена за неоснователна.
По делото е представена справка за насрочените съдебни заседания за
съдебния състав,на който е разпределено за разглеждане въззивно гражд.дело
№ 779/2023 г. по описа на СГС.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ е обусловено
от доказването,че за ищеца са причинени вреди,от установяване,че вредите се
дължат на разглеждането на делото в срок,надвишаващ разумния срок. С този
иск се цели ангажиране отговорността на съдебния орган,когато
разглеждането на делото продължава над разумния срок и вследствие
допуснатото нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото се е
достигнало до настъпване на вреди за някоя от страните по делото. Искът по
чл.2б от ЗОДОВ се предявява от страна в производството срещу органа,за
който се твърди,че е допуснал разглеждане на делото в нарушение на
разумния срок. Страните не спорят,а и от представените по делото
доказателства се установява,че ищецът по настоящото производство е
въззивен жалбоподател по въззивно гражд.дело № 773/2023 г. по описа на
СГС,поради което ищецът е активно легитимиран да предяви исковата
претенция срещу Софийски градски съд. С оглед обстоятелството,че към
предявяване на настоящия иск делото,относно което е претендирано
обезщетението се явява висящо при съобразяване определената дата,за която
делото е насрочено,съдът намира,че искът е допустим. В хипотезата на
висящо съдебно производство страната,която твърди,че е нарушено правото
на разглеждане на делото в разумен срок може да предяви иск пред съда.
Законът регламентира като изискване за допустимост на производството
наличието на развило се производство пред ИВСС единствено в хипотезата на
претендирани обезщетения по производства,по които има влязъл в сила краен
съдебен акт,какъвто не е настоящият случай.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и за нейното ангажиране следва
да бъде доказано,че продължителността на разглеждане на делото е
2
прекомерна при съобразяване вида на делото,фактическата му и правна
сложност,броя на страните,вида и характера на необходимите за извършване
процесуални действия,поведението на страните. Това означава,че преценката
дали е спазен разумният срок,респективно дали се е достигнало до
нарушаване на разумния срок съдът извършва фактически при съобразяване
на конкретните обстоятелства за всяко дело. Софийският районен съд
намира,че не може да бъде възприето,че в настоящия случай ответната страна
е допуснала забава при разглеждане на делото,която да нарушава
принципното изискване делата да бъдат разгледани в разумен срок,поради
което и предявеният иск подлежи на отхвърляне. Съдът счита,че ответникът
Софийски градски съд своевременно е извършил проверка относно
редовността на въззивната жалба и относно реализираната размяна на книжа
като с разпореждане от 03.02.2023 г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. Действително определената за провеждане на
открито съдебно заседание дата е около година след датата на постановяване
на разпореждането,но такава продължителност не може да бъде счетена за
прекомерна при съобразяване обективните възможности за разглеждане на
делата – предвид броя на съдебните зали,броя на съдебните заседания и
обективно възможния брой дела,които могат да бъдат разгледани в рамките
на един заседателен ден. Отделно от това,в конкретния случай делото не е с
предмет,който да обуславя разглеждането му в по-кратки срокове,в която
насока законът изрично регламентира кои производства следва да се
разглеждат като бързи,кои производства се разглеждат и по време на
съдебната ваканция и др. С оглед това,че своевременно след образуване на
гражданското дело съдът е определил дата и час на разглеждане на делото в
открито съдебно заседание,за което ищецът по настоящото производство М. е
бил уведомен,съдът приема,че не може да бъде възприето,че ищецът е търпял
вреди вследствие на нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен
срок. В подкрепа на това разбиране е и определението на Софийския
апелативен съд,с което подадената от М. молба за определяне на срок при
бавност е счетена за неоснователна. Софийският районен съд намира,че не
могат да бъдат споделени доводите на ищеца М.,че ответната страна е
допуснала нарушение в равенството при третиране като делото,по което той е
страна е насрочено за срок след една година,докато други дела са насрочвани
за около месец или два по-късно. Както беше посочено,въззивно гражданско
дело № 779/2023 г. по описа на СГС не е с предмет,който да налага
разглеждането му при спазване на кратки процесуални срокове,а и
същевременно при съобразяване представената справка относно насрочените
дела от съдебния състав за същата дата,за която е насрочено делото на ищеца
М.,съдът констатира,че са насрочени дела,образувани в Софийски градски
съд през 2022 г. или в началото на 2023 г.,т.е. делото,образувано по жалбата
на Е. М. е насрочено при спазване на приблизително еднакви срокове с други
граждански дела,които са образувани по време,близко спрямо датата на
образуване на конкретното гражданско дело. Изложените съображения
мотивираха съда да счете,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на разноски,както и предвид това,че ответникът е
представляван от служител с висше юридическо образование,съдът намира,че
в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
3
възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.2б от ЗОДОВ,предявен от Е.
Д. М.,ЕГН **********,с адрес С,против Софийски градски съд, за осъждане
на ответника да заплати сумата от 20000 лева ( двадесет хиляди лева ) –
обезщетение за неимуществени вреди поради нарушение правото на
разглеждане на делото в разумен срок по въззивно гражд.дело № 779/2023 г.
по описа на СГС.
ОСЪЖДА Е. Д. М.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.10,ал.4 от ЗОДОВ на Софийски градски съд,с адрес С,представляван от
председателя А Т,сумата от 100 ( сто ) лева възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4