Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
15.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №10822 по
описа на СГС за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на М.А.М.
ЕГН ********** и Г.М.Ш. ЕГН **********
чрез адв.Н.Н.Д. от САК,
съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис 4 против ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД ЕИК *******със седалище и адрес на управление
***, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на всеки един
от ищците сума в размер на по 250 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за търпените от ПТП неимуществени
вреди и последиците от тях, настъпили от смъртта на сина им К.Г.М. ЕГН **********
- велосипедист, починал на 14.05.2017г. по вина на водача на л.а. „Фолксваген“
модел „Голф“ с ДК№******* Р.Н.К., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на деликта до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Ищците твърдят, че на 14.05.2017г. около
03.50ч. в с.О., на ул.“******пред дом №**настъпило тежко ПТП между л.а.
„Фолксваген“ модел „Голф“ с ДК№*******, управляван от Р.Н.К., който блъснал
движещия се пред него велосипед „Реактор“ марка „Колт“,
управляван от К.Г.М.. Водачът на лекия автомобил управлявал под въздействие на
алкохол – 2,06промила в кръвта и с несъобразена скорост.
Ищците твърдят, че преживявали изключително
тежко загубата на своя син. Изпаднали в тежко емоционално състояние – страдали
от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и
тревожност. Преди този момент те били жизнени и контактни, радвали се на
спокоен Ж., постоянни срещи с близки и приятели. В момента са затворени и
отчуждени, избягват срещи с други лица.
Било образувано досъдебно производство
№109/2017г. по описа на ОП Плевен, а в последствие НОХД №905/18г. на ОС Плевен,
приключило с присъда №59 от 07.11.2018г., влязла в законна сила на 15.05.2019г.
Твърди се, че към момента на настъпване на
ПТП за увреждащото МПС е било валидно застраховвателно правоотношение по задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите, учредено с полица
№BG/30/1160001679667, сключена на 15.06.2016г. валидна до 17.06.2017г.
На 26.07.2017г. ищците твърдят, че са подали
писмена застрахователна претенция до ответника с искане за обезщетяване на
търпените неимуществени вреди от смъртта на сина имК.М.,
но получили отказ от изплащане на обезщетения, с което обосновават правния си
интерес от предявяване на настоящия иск.
В законоустановения
двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва
изцяло основателността на предявения иск.
Оспорва наличието на застрахователно
правоотношение с процесния автомобил, като сочи, че
за посочения ДКН липсвала сключена задължителна застраховка ГО. Сочи, че ищците
са представили справка касаеща друг лек автомобил с
ДК№******, който не е причинил ПТП.
Оспорва механизма на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия велосипедист, който движейки се тъмната
част на денонощието бил без светлоотразителна
жилетка. Твърди случайно деяние. Оспорва настъпилите вреди за ищците.
Представена
е молба за привличане на трето лице помагач Р.Н.К., като същевременно е
предявен и обратен иск срещу него.
С Определение от 21.11.2107г. съдът е
допуснал привличане на трето лице помагач и е приел за съвместно разглеждане
обратния иск на ответника срещу Р.Н.К., за осъждането му в случай, че ответното
застрахователно дружество бъде осъдено да заплати застрахователно обезщетение в
полза на ищците, то той да заплати на същото 26 000лв. част от общо дължими 500
000лв. обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП настъпило на
14.05.2017г. около 03.50ч. в с.Обнова, община Левски.
Ищецът по обратния иск твърди, че на
14.05.2017г. в с.Обнова ответникът Р.К. при управление на лек автомобил
Фолксваген Голф и след употреба на алкохол – 2,6промила е причинил ПТП, при
което загива К.Г.М.. В резултат на това наследниците на М. и негови родители са
предявили срещу застрахователя иск за
обезщетение на неимуществените вреди в размер на 500 000лв. Твърди, че отв.К. е напуснал местопроизшествието и се укрил.
Ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на обратния иск с нормата на чл.500 ал.1 т.1 и т.3 от КЗ, а именно
че застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закона норма, както и в случаите, когато е напуснал
местопроизшествието, преди идването на контролните органи, когато тяхното
посещение е задължително по закон.
Ищецът поддържа и двете регресни
основания.
Иска в случай, че съдът приеме, че
претенциите на ищците М.М. и Г.Ш. са основателни и им
бъде присъдено обезщетение, което ЗАД Д.Б.: Ж. и З. АД да им заплати, то
едновременно с решението да бъде осъден ответника Р.Н.К. да заплати на
застрахователя на осн.чл.500 ал.1 т.1 и т.3 от КД
сумата от 26 000лв./частично от 500 000лв./, заплатена от застрахователя по
главния иск, ведно с лихва, считано от датата на плащането на застрахователя до
датата на плащането от ответника по обратния иск. Претендира разноски.
Заявил е, че ще се ползва от представените
доказателства. Не прави доказателствени искания.
Съдът е връчил препис от писмения отговор
на ищците с указания по чл.372 от ГПК.
Постъпила е Допълнителна ИМ. Поддържа се
всичко, което е изложено в исковата молба. Прави се уточнение, че ищците са
станали свидетели на смъртта на сина си, тъй като инцидентът е станал пред дома
им и те са изтичали до мястото на произшествието. Тази непосредствена гледка на
трагедията засилвала още повече техните
страдания.
Постъпил е допълнителен отговор на исковата
молба. Поддържа се възражението за несъответствие между ДК номер на лекия
автомобил описан от ищците в ИМ и този,
посочен в представената от тях справка от ГФ.
С молба от 09.01.2018г. ищците са представили
писмени доказателства, описани от т.1 до т.5 – документи по ДП №Д-109/2017 по
описа на ОП-Плевен.
С
молба от 28.05.2019г. ищците чрез адв.Д. са
представили заверен препис от Присъда №59 от 07.11.2018г., постановена по НОХД
№905/2018г. по описа на ОС Плевен влязла в законна сила на 15.05.2019г.
Съдът е връчил препис от обратния иск на
ответника Р.К., който не е упражнил правото си на писмен отговор.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №5 от 16.05.2017г., за станало на 14.05.2017г. около 03,50ч. ПТП в
с.Обнова, на ул.*******. Отбелязано е, че в резултат на ПТП е починал участник
№2 в ПТП - велосипедиста К.Г.М.. Установява се, че участник №1 – МПС л.а.
„Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№*******, управляван от Р.Н.К. е ударил
движещия се по пътя пред него колоездач. След удара напуска
местопроизшествието. Отразено е в протокола, че за процесното
МПС е налице застраховка ГО в ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.“ АД с полица №/30/116001679667
с период на валидност 18.06.2016г. до 17.06.2017г. Водачът Р.К. е бил изпробван
с Алкотест „Дрегер – 7510“,
№0260 с отчетен резултат 2,06промила. Било е образувано ДП и л.а. „Фолксваген“
модел „Голф“ с рег.№******* е бил иззет като веществено доказателство.
От представената Присъда №59 от 07.11.2018г.
по НОХД №905/18г. по описа на ОС Плевен, се установява, че водачът на
увреждащия автомобил Р.Н.К. е признат за виновен за това, че при процесното ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата
и по непредпазливост е причинил смъртта на К.Г.М., като е бил осъден на шест
години лишаване от свобода, което на осн. чл.58а ал.1 НК вр.чл.373 ал.2 от НПК е намалил с 1/3, при което
на К. е определено да изтърпи четири години ЛС при първоначален общ режим на изтърпяване. На осн.чл.343г НК К. е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от 6 години. С Решение
№93/15.05.2019г. по н.д.№336/2019г. ВКС е оставил в сила решение
№15/12.02.2019г. по ВНОХД №451/2018г. по описа на АпС
В.Търново, с което е потвърдена първоинстанционната
присъда. Последната е влязла в сила на 15.05.2019г.
Налице е решение със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Ищците са предявили претенция до ответника на
26.07.2017г. за изплащане на обезщетение за претърпени вреди по полица
„Гражданска отговорност“ №BG/30/116001679667.
Ответникът е уведомил писмено ищците, че не
може да се ангажира със становище относно основанието и размера за справедливо
изплащане на обезщетение, поради това, че не били представени документи във
връзка с проведено предварително разследване или по водено наказателно
производство, доказващи вина на неговия застрахован водач.
С така постановения отказ ищците обосновават
правния си интерес от предявяване на иск пред съда.
Според заключението на комплексната съдебно-автотехническата и медицинска експертиза, изготвена
от вещите лица инж.В.П. и д-р Е.И. се установява, следния механизъм на ПТП –
лекият автомобил Фолксваген непосредствено преди удара е бил в процес на
движение без промяна на началната му посока напред и със скорост от 63км/ч. В
зоната на местопроизшествието попътно на автомобила и около 2м. от ляво на
десния край на пътното платно се е движил със скорост от 12км/ч. велосипед,
управляван от загиналияК.М.. Поради невъзможност за
своевременно забелязване на велосипеда с велосипедиста, автомобила го настигнал
и реализирал контакт на управляваното от него МПС със задното колело на
велосипеда. Двамата участници в ПТП се удрят с предна, дясна част – в областта
на средната предно-дясна част на автомобила в задното колело на велосипеда,
като последното е деформирано. Според вещото лице П., водачът на лекия
автомобил не е предприел действия за промяна на посоката на движение на същия,
както и за намаляване на скоростта чрез екстрено задействане на спирачната
система на автомобила преди мястото на настъпване на събитието. След удара
тялото на М. е качено на предния капак, достигнало е предното стъкло на
автомобила, при което са получени счупвания и деформацията на горната метална
рамка на панорамното стъкло и тавана на автомобила. При това са получени
травмата на главата, дясното рамо и счупването на дясната раменна кост. След
отхвърлянето на тялото на пострадалия и падането му на терена са получени
останалите мекотъканни травматични увреждания. Според
вещото лице П. липсват технически причини за настъпване на процесното
ПТП. Причината е от субективен характер. Водачът на автомобила е имал
неограничена видимост в рамките на не по-малко от 35-40м. в посока напред – във
фронта, осветен от фаровете на автомобила. Направен е извод, че велосипедистът
не е бил облечен със светлоотразителна жилетка към
момента на настъпване на събитието. Велосипедът е бил без калници, без фар, без
светлоотразители, имал е светлоотразител
само на ляв педал. Според инж.П. произшествието е било предотвратимо при
условие на движение на водача на автомобила със скорост, която би му позволила
да спре в зоната на видимост от осветената от фаровете на управлявания от него
автомобил, или със скорост не по-висока от 43км/ч. Като причина за смъртта в
експертизата е посочена съчетана черепно-мозъчна травма и травма на опроно-двигателния апарат, в резултат на процесното ПТП и е била неизбежна с оглед получените
травматични увреждания.
Според съдебно-психологичната експертиза,
изготвена от в.л. д-р К.К. няма данни ищците да са
покривали критериите за преживяна психологична травма в миналото. По време на
случилото се са покривали критериите за психологична травма и има данни за
преживяна остра стресова реакция. Последвало е разстройство в адаптацията и
депресивен епизод. Психологичното изследване очертава данни за дисфункция в личностновата сфера
и социалното функциониране, характерни за капсулираните травматични стресови
разстройства, придружени с негативни емоции като депресивност,
тъга, негативизъм липса на перспектива. Според вещото лице, към момента тези
характеристики персистират, преживяното и у двамата
носи характер на екзистенциална психологична травма
със загуба на значим обект, като тази травма ще съпътства целия им Ж. и ще води
до негативни емоционални преживявания.
По делото са събрани гласни доказателства.
Според свидетелят А.С., съседка на ищците, те
били най-доброто семейство. Синът имК.им помагал за
всичко, живеели с него в едно домакинство. Разказва, че изключително тежко
приели смъртта на детето им. Той бил блъснат от автомобил на около сто метра от
дома им. Те са отишли на място и са го видели, но вече бил мъртъв. И двамата
били болни. Всяка седмица викали линейка за някой от тях. Бащата бил шофьор от
дълги години, вече не смеел да се качи в автомобил. Свидетелката твърди, че не
забелязвала мъката им да намалява. Всеки ден ходели на гробищата. Говорели само
за сина си.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало
/увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач.
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.
Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/
от посочените увреждания.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че не е налице застрахователно правоотношение между него и
застрахованата отговорност на виновния водач. Това, че ГО е при него е отразено
още в протокола за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения и съставляващ официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена
сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
документ. Оспорване чрез опровергаване на съдържанието му е допустимо, като
оспорващата страна следва да установи твърденията си. В случая ответникът не
оспори факта на отразяване в протокола, че гражданската отговорност на виновния
водач за процесното ПТП е застрахована при него.
Освен изложеното в уведомлението си до ищците, с което ответното дружество
отказва да им изплати обезщетение за понесени неимуществени вреди, то не сочи
като мотив, че не е застраховател по заведената щета, а че не са му били
предоставени документи по ДП и съдебно производство. Ето защо съдът приема, че
ответника е надлежен застраховател по застраховка ГО на процесния
автомоил.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011
г., I т. о., ТК/.
В настоящият случай с влязла в сила присъда,
постановена по НОХД №905/18г. по описа на ОС Плевен, водачът на увреждащия
автомобил Р.Н.К. е признат за виновен за това, че при процесното
ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
смъртта на К.Г.М., като е бил осъден на шест години лишаване от свобода, като
на осн. чл.58а ал.1 НК вр.чл.373
ал.2 от НПК е намалено с 1/3, при което на К. е определено да изтърпи четири
години ЛС при първоначален общ режим на изтърпяване. На осн.чл.343г НК К. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6 години. С Решение №93/15.05.2019г. по н.д.№336/2019г.
ВКС е оставил в сила решение №15/12.02.2019г. по ВНОХД №451/2018г. по описа на АпС В.Търново, с което е потвърдена първоинстанционната
присъда. Последната е влязла в сила на 15.05.2019г.
При наличието в случая на влязла в сила
присъда на наказателния съд, въз основа на която за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и
техния размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт наК.М., син на ищците, последните са преживели скръб, която
не е преодоляна и до момента. От показанията на разпитания по делото свидетел,
които съдът кредитира изцяло като основани на непосредствени впечатления, се
установява, че ищците са съсипани след смъртта на детето им. Внезапната загуба е
съпроводена със значителни болки и страдания, които не са преодолени и към
момента. В тази насока е категорично заключението на д-р К. по
съдебно-психологичната експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена, че психологична травма със загуба на значим обект – в
случая синът им, ще съпътства целия им Ж. и ще води до негативни емоционални
преживявания. Освен това, те са станали свидетели на самата смърт на детето им,
той е починал пред очите им.
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата
вреди. Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат преките и
непосредствени вреди от увреждането. Специфичното при неимуществените вреди,
особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а
в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на
дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се
вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от
случаите целия Ж. на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г.
пост. по т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на
ВКС, пост.по т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване
на историята на Ж.а на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни
както на емоционално ниво, така и от
гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на сина им ищците са загубили най-важното и
значимо присъствие в Ж.а им. Подкрепата, съветите и възможността да споделят
важни моменти от Ж.а си, е осуетена и вече невъзможна.
При това положение следва да се приеме, че
претърпените от тях неимуществени вреди следва да се репарират в размер на
сумата от по 180 000лева, който размер съответства на критерия за справедливо
обезщетение, съгласно чл.52 от ЗЗД.
При този изход следва да се присъди и лихва
за забава, която на осн.чл.497 ал.1т.1 КЗ тече от 10.08.2017г.
– петнадесет дневния срок, в който е следвало ответника да им плати.
По възражението за съпричиняване.
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна наК.М., с доводи, че произшествието е станало в тъмната
част на деня и като велосипедист М. не е носил светлоотразителна
жилетка, съгласно изискванията на ЗДвП. Съдът намира това възражение за
неоснователно. Налице е категорична практика на ВКС – решение № 206 от
По обратния иск на застрахователя срещу
третото лице помагач.
Съгласно чл.500 ал.1 т.1 и т.3 от КЗ,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закона норма, както и в случаите, когато е напуснал
местопроизшествието, преди идването на контролните органи, когато тяхното
посещение е задължително по закон.
С влязлата в сила Присъда №59 от 07.11.2018г.
на ОС Плевен, постановена по НОХД №905/2018г. по описа на съда, ответникът е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.6,
б. „б” пр.1 вр.ал.1 б.“в“ във вр.
с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК, деянието
е извършено в пияно състояние – деецът е управлявал МПС под въздействието на
алкохол с концентрация 2,7 промила и деецът е избягал от местопроизшествието. В
случая употребата на алкохол при управление на МПС и напускането на
местопроизшествието са елементи от престъпния състав, установен с рамките на
наказателното производство. Т. е. задължителната сила на присъдата се отнася и
за тези обстоятелства, поради което съдът приема за доказани тези факти по
делото. Следователно след като ответникът по обратния иск е шофирал след
употреба на алкохол над допустимата концентрация от 0.5 промила (чл.171, т.1,
б. „б” и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП) и е избягал от местопроизшествието, той
дължи на застрахователя платеното от последния застрахователно обезщетение.
Частичното уважаване на прекия иск по чл.432
от КЗ е предпоставка за уважаване на обратния иск, предявен в условие на
евентуалност, като се създава условно изпълнително основание, което възниква
при условие, че ищецът по обратния иск изпълни задължението си към пострадалите.
Предвид обстоятелството, че дължимото от застрахователя обезщетение е в размер
на 180 000лв., то обратния иск следва да се уважи в предявения размер от 26 000лв.,
частично от 500 000лв. Застрахователят не е изплатило дължимото
застрахователно обезщетение, поради което претенцията е предявена под условие,
като ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати дължимата сума
при условие, че бъде изпълнено осъдителното решение по първоначално предявения
иск.
Третото лице помагач и ответник по обратния
иск ще следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху уважената част по
обратния иск считано от датата на плащането по първоначалния иск от страна на
застрахователя.
По разноските.
При този изход на спора и факта, че ищците са
освободени от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.78,ал.6
от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от
осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 14 400лв., от която сума следва
да се приспадне сумата от 100лв., заплатена от ищците, следователно платима по
сметка на СГС е сумата от 14 300лв. и разноски на съда за вещи лица в
размер на 133,20лв. съобразно отхвърлената част от иска. Ответника следва да
заплати 100лв. разноски на ищците за д.т.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК
вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр.
чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати на мл.адв.С.Х.от
САК адвокатско възнаграждение в размер на 8 740лв.
Разноски по обратния иск. С оглед
основателността на иска ответника Р.К. дължи на ищеца сторените разноски за
държавна такса в размер на 1040лв.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗЕАД
„Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на М.А.М. ЕГН **********
и Г.М.Ш. ЕГН **********, на
основание чл.432 КЗ ал.1 вр. чл.477 от КЗ сума в общ размер
на 360 000лв./триста и
шестдесет хиляди/ или по 180 000лв./сто
и осемдесет хиляди/ за всеки от ищците – представляваща застрахователно
обезщетение за търпените от ПТП неимуществени вреди и последиците от тях,
настъпили от смъртта на сина им К.Г.М. ЕГН ********** - велосипедист, починал
на 14.05.2017г. по вина на водача на л.а. „Фолксваген“ модел „Голф“ с ДК№*******
Р.Н.К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2017г. до
окончателното й изплащане, като до претендирания
размер от по 250 000лв. за всеки от ищците, ОТХВЪРЛЯ исковете като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗЕАД
„Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, да
заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 14 300лв./четиринадесет хиляди и
триста/ и разноски за вещи лица в размер на 133,20лв./сто тридесет и три лв. и
20ст./, платими по сметка на СГС.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД ЕИК *******със седалище и адрес на управление
***, да заплати на М.А.М. ЕГН **********
и Г.М.Ш. ЕГН ********** разноски за
д.т. в размер на 100лв./сто/.
ОСЪЖДА
ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, на осн.
чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да
заплати на мл.адв. С.Х.от САК сумата от 8 740лв./осем
хиляди седемстотин и четиридесет/, адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищците.
ОСЪЖДА Р.Н.К.
ЕГН
********** с адрес *** в качестовото му на трето лице
помагач да заплати, на основание 500
ал.1 т.1 и т.3 от КЗ на ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, сумата 26
000лева
/двадесет и шест хиляди/ ведно със законната
лихва върху нея от датата
на плащането й от ищеца Застраховател в полза на М.А.М. ЕГН ********** и Г.М.Ш.
ЕГН ********** до датата на възстановяването й
от К..
ОСЪЖДА
Р.Н.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати, на
основание чл. чл.78 ал.1 ГПК на ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***, направените по делото разноски в размер на 1040лв./хиляда и четиридесет/ за д.т.
Решението е постановено с участието на трето
лице помагач.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: