РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Маргарита Димитрова,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 15485 по описа на СГС за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 223277 от 24.09.2019 г., постановено
по гр. дело № 17815/2018 г. по описа на СРС, IІ ГО, 70-ти състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Л.В.Р. и Е.Т.Р., по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, пасивно субективно при условията на солидарност иобективно
съединени установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимост на
сумата от 1 223.04 лева, представляваща неоснователно обогатяване с цената
доставената през периода от м.06.2014г. до м.04.2015г. топлинна енергия до
топлоснабден имот - магазин с код на платеца Т*******, на адрес гр. София, ул.
„********, с магазинна площ от 58 кв.м.
и идентификатор 68134.402.14.1.37 и вътрешен магазин с идентификатор
68134.402.14.1.35, и сумата 17.88 лева - цена на услуга дялово разпределение за
периода от 06.2014г. до м.04.2015 г. и за сумата 307.90 лева, представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата за топлинна енергия за периода
от 30.07.2014 г. до 30.06.2017 г., и сумата от 4.26 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.07.2014г. до 30.06.2017г., за които вземания по ч.гр.д. № 46765/2017г. по
опи на СРС, 70-и състав на 07.08.2017г. е издадена заповед по чл. 410 ЕПК.
Със същото решение
ищецът е осъден да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 600,00 лева, представляваща
разноски в исковото производството.
Срещу така
постановеното решение, с което обективно кумулативно съединените искове са били
отхвърлени е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си
– юриск.А.Т., с надлежно учредена представителна
власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост. Изтъква, че с ответниците не
е бил подписан договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди,
поради което и същите неоснователно са се обогатили стойността на доставената
топлинна енергия, а дружеството е обедняло. Сочи, че за процесния период не е
бил подписван договор с дружеството наемател на имота ЕТ „Г.Б.“, поради което и
ответниците отговаряли по правилата за неоснователно обогатяване като
собственици на недвижимите имоти. Моли съда да отмени
обжалваното решение и уважи предявените установителни искове.
Въззиваемите - Л.В.Р. и Е.Т.Р., чрез адв. З.О., са подали отговор на въззивната жалба, с
която оспорват същата по подробно изложените съображения.
Третото лице помагач на ищеца –„Т.С.“
ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба на и не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените
във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, намира следното:
В конкретния случай както в заявлението по чл.
410 ГПК, така и в исковата молба, ищецът е твърдял вземане от ответниците въз
основа на неоснователно обогатяване, поддържайки че са потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, но поради бездействието им не бил сключен
предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен
договор при Общи условия, поради което като собственици на процесния имот, до
който за процесния период е доставяна топлинна енергия следва да отговарят по
правилата на неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия.
В тази връзка следва да се отбележи, че от представените
по делото писмени доказателства - договор за наем от 29.07.1992г. и изходяща от
ЕТ „Г.Б.“ молба № ТО/2252/03.05.2001г., се явява обоснован извода на СРС, че
процесният магазин на адрес гр. София, ул. „********, на партера, е бил отдаден
под наем за временно и възмездно ползване на Г.Б., осъществяващ търговска
дейност като ЕТ с фирма „Г.Б.“. От заключението
на вещото лице по изслушаната СТЕ, се установява че на 03.05.2001 г. наемателят
на обекта Бояджиев е поискал да бъде открита партида на ЕТ при ищцовото
дружество за ползваната в магазина топлинна енергия. От представената по делото
индивидуална справка за разпределение на общата топлинна енергия, изразходвана
в абонатната станция за периода 01.05.2014г. - 30.04.2015г„ извлечение от
сметка за аб. №*******, констативен протокол от 18.04.2018г. и др. и заключения
на СТЕ и ССчЕ, се установява, че на името на наемателя ЕТ „Г.Б.“ е била открита
партида под абонатен №*******. Същата е съществувала на негово име включително
и след процесния период, като при изслушването на вещото лице Т., същата е
посочила, че едва през 2017 г. е постъпила молба от ЕТ „Г.Б.“ с искане за
закриването й поради изтичане на договора
за наем. Ето защо е обоснован извода на СРС, че през процесния период именно ЕТ
с фирма „Г.Б.“ е страна по облигационно правоотношение с ищеца. Същият е бил
потребител/клиент на доставената през процесния период в имота ТЕ за небитови
нужди. Поради това той се явява и задължено лице за заплащането на цената на
доставената в имота ТЕ и цената на услугата дялово разпределение, и в този
смисъл не се установява имуществено разместване, довело до обогатяване на
ответниците за сметка на ищеца.
Нещо повече, от представения по делото пред
СРС Констативен протокол от 18.04.2018 г., издаден от служител при дружеството
извършавало дяловото разпределение и конституирано като трето лице помагач –„Т.С.“
ЕООД, който протокол не е оспорен от ищцовото дружество, се установява, че в
имота „няма топла вода“. Това води до извод, че за ищеца не съществува вземане,
за да иска заплащане на стойността за БГВ, каквато единствено е била
начислявана, респективно изключва възможността ответниците да се обогатили неоснователно
за сметка на ищцовото дружество.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, следва да
се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400,00 лв.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223277 от 24.09.2019 г.,
постановено по гр. дело № 17815/2018 г. по описа на СРС, ІIІ ГО, 70-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Л.В.Р., ЕГН ********** и Е.Т.Р.,
ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 400,00 лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: