Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 30.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав,
в открито заседание на 09.06.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова като
разгледа докладваното от съдията АНД № 116 по описа за
2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Й.Д.Л. против Наказателно постановление № Ф-91
от 21.10.2019 г. на ИД директор на Областна дирекция по безопасност на храните -
София област на основание заповед № РД11-2037/14.10.2019 г., с което за
нарушение на чл. 12, ал. 1 Закона за храните
(отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.) на основание чл. 42, ал.
1 от Закона за храните (отм., бр. 52 от
9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.) на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба“ в размер на 1 500 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
подробно изложени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу
акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа страна:
На 06.06.2019
г. при проверка, извършена от свидетелите Ж.Н. и Л.Д., в качеството им на
старши инспектори в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по
безопасност на храните - София област, в местността „Свети Спас“, с. Свети
Спас, общ. Долна баня, Софийска област в рамките на традиционен годишен събор,
било установено, че жалбоподателя Й.Д.Л. извършва приготвяне и предлагане на
краен потребител царевица на пара, от количка за царевица на пара, която не е
регистрирана по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в
сила от 9.06.2020 г.). Наличната царевица била с произход Република Молдова,
партида № L 040918, годна до 04.09.2020 г., 4 броя
опаковки по 2.5 кг. Свид. Н. и Д. съставили доклад от проверката, в който
описани горните фактически констатации, който бил връчен на жалбоподателя срещу
подпис.
За
констатацията, че жалбоподателят Й.Л. извършва приготвяне и предлагане на краен
потребител царевица на пара, от количка за царевица на пара, която не е
регистрирана по реда на Закона за храните (отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила
от 9.06.2020 г.) свид. Н., в качеството си на старши инспектор в отдел „Контрол
на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните - София област на
06.06.2019 г., съставила срещу жалбоподателя
АУАН за нарушение - нарушениe на чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от
9.06.2020 г.).
Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка ИД директорът на
Областна дирекция по безопасност на храните - София област на основание заповед
№ РД11-2037/14.10.2019 г. издал издадено обжалваното Наказателно постановление
№ Ф-91 от 21.10.2019 г., с което за нарушение на чл. 12, ал. 1 Закона за
храните (отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.), на основание
чл. 42, ал. 1 от Закона за храните (отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от
9.06.2020 г.) на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500
лв.
По
доказателствата:
Възприетата
фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, обективирани в
показанията на свид. Н., Д., доклад от извършена инспекция в обект за
производство и търговия с храни, Заповед №№ РД-11-2037/14.10.2019 г. ,
ОСПП-27/19.05.2017 г., ОСПП-57/24.07.2018 , ОСПП-68/12.09.2018 г. на
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и
приложените в съдебно заседание писмени доказателства относно регистрация на
обект за търговия на дребно с храни – количка за царевица на пара.
Изброените
доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота
разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Те
категорично оборват обясненията на жалбоподателя, който твърди, че към момента
на проверката мобилната му количка за варена царевица на пара е била
регистрирана по реда на ЗХ (отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020
г.), като документите са се намирали в другия му автомобил. От показанията на
свид. Н., Д. и писмения доклад последователно и непротиворечиво се установява,
че жалбоподателят не е разполагал с удостоверение за регистрация, респективно,
че количката за царевица на пара не е надлежно регистрирана. Изброените
доказателствени източници намират косвена подкрепа в представените от
жалбоподателя доказателства относно регистрация на обект за търговия на дребно
с храни – количка за царевица на пара. От Удостоверение за временна регистрация
на обект за търговия на дребно с храни № 133/02.08.2016 г. следва извод, че
процесната количка е била надлежно регистрирана по реда на ЗХ (отм., бр. 52 от
9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.) за периода от 12.06.2016 г. до 12.12.2016
г. – приблизително 3 години преди процесното деяние. Липсва обаче дори индиция
за надлежна регистрация към 06.06.2019 г. Прави впечатление, че представеното
разрешително за тротоарно право също е било с изтекъл срок на действие към
12.06.2019 г. Всичко това сочи, че обясненията на жалбоподателя са защитна
версия в тази част, поради противоречието с изброените по-горе доказателствени
източници и доколкото няма логично обяснение защо ако действително процесната
количка е била надлежно регистрирана, както твърди той, доказателства за това
не са надлежно ангажирани до приключване на въззивното съдебно следствие.
В останалата част изброените доказателствени източници са непротиворечиви
и по-подробното им обсъждане е ненужно предвид
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.
От
правна страна:
При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество
– чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено
изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено
изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това
административен орган, при спазване на процесуалните правила за това.
Описанието на нарушението е
ясно, точно и съдържа всички съставомерни признаци, налице е коректна на
описанието правна квалификация.
Съгласно
чл. 12, ал. 1 ЗХ (отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.)
производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани
по реда на закона. В същата норма се изброяват изискванията за регистрация на
обекта.
Съгласно
ал. 4 на чл. 12 от закона удостоверение за регистрация се издава след заявление
от лицето, което извършва дейност в
обекта, от което следва, че удостоверението се издава на конкретно лице. Според
чл. 14, ал. 1, т. 7 ЗХ (отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.) в
удостоверението се вписва и фирмата или името на лицето, което извършва дейност
по производство или търговия в обекта. Определението за търговия е дадено в §
1, т. 60 от ДР на ЗХ: процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и
представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено
хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.
Предвид
това, че на 06.06.2019 г. в местността „Свети Спас“, с. Свети Спас, общ. Долна
баня, Софийска област в рамките на традиционен годишен събор, жалбоподателят Й.Д.Л.
приготвял и предлагал на краен потребител царевица на пара, от количка за
царевица на пара, която не е регистрирана по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.,
бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.), правилно АНО е приел, че с
поведението си е осъществил нарушение на санкционната норма на чл. 42, ал. 1 ЗХ
(отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.), която гласи, че
физическо лице, което произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по
този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1500 до
2000 лв.
Деянието
е съставомерно от обективна страна и субективна страна. Прекият умисъл на дееца
се разкрива от поведението му, а не от дадените обяснения. Приготвял и
предлагал царевица на пара в мобилна количка за царевица, за която знаел, че
няма надлежно разрешително.
Съдът
служебно изследва наличието на маловажен случай в процесния казус. Разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН дава възможност на наказващия орган при наличието на маловажен
случай на административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание, като с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС излезе със становище че изразът в
закона "може" не обуславя действие при "оперативна
самостоятелност", а означава възлагане на компетентност и наказващият
орган е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба. Същото решение
посочва, че в случаите, когато това не е сторено от него, а са налице
предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Случаят
не е маловажен – не разкрива белези, различни от типичните нарушения от този
вид. Вярно е, че жалбоподателят е лице с трайно намалена работоспособност и
100% нужда от чужда помощ, но това не му е попречило да приготвя и предлага на
потребителите голямо количество хранителни продукти – 10 килограма царевица.
Извършеното разкрива висока степен на опасност не само заради голямото
количество царевица, но и поради обстоятелството, че след като не е
регистрирана по надлежния ред не може да бъде направен никакъв обоснован извод,
че мобилната количка отговаря на санитарните и хигиенни изисквания за търговия
с храни. Създава се опасност от увреждане здравето на множество хора, освен
това деецът, както сам посочва, извършва периодично търговия с храни на места с
множество хора като седмичния пазар. Освен това от приложената от него
документация може да бъде направен извод, че той не е заплатил тротоарно право
на Община Костенец. Всичко това сочи, че жалбоподателят има трайна склонност
към нарушаване на закона, поради което той е личност с висока опасност,
деянието е също с висока степен на опасност, поради което е съставомерно и
случаят не е маловажен.
Размерът
на наказанието е правилно определен към минимума за разпоредбата предвид
влошеното здравословно състояние на жалбоподателя и обстоятелството, че няма
данни същият да има предишни нарушения на закона.
На
последно място, съдът намира за нужно да отбележи, че не е налице хипотезата на
чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като за същото деяние в чл. 128, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1
ЗХ е предвидено наказание глоба в минимален размер от 1 500 лв.
Поради
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото и ангажираните доказателства, обективирани в приложения на л. 41
договор за правна защита и съдействие искането на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН
вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на административнонаказващия орган следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Възражението по чл. 63,
ал. 4 ЗАНН не е основателно. Това е така доколкото съгласно чл. 8, ал. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението е 230 лв.
Договореното възнаграждение от 350 лв. надвишава приблизително с 1/3
минималният размер, но делото не е ниска фактическа и правна сложност.
Предполага внимателно запознаване със специфична нормативна уредба.
Процесуалният представител на АНО пътува от гр. София. Всичко изложено сочи, че
размерът на договореното възнаграждение от 350 лв. не е прекомерен и не следва
да бъде намаляван. Необходимо е още да се отбележи, че правните субекти нямат
задължение да изберат процесуален представител, който работи на минимума по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на възнаграждението.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Ф-91 от 21.10.2019 г. на
ИД директор на Областна дирекция по безопасност на храните - София област на
основание заповед № РД11-2037/14.10.2019 г.
ОСЪЖДА Й.Д.Л., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИКРЕКЦИЯ БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ –
СОФИЯ – ОБЛАСТ сумата от 350 лв. разноски по в производството.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: