РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Перник, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500486 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „МКИ билд груп“ ЕООД против
решение № 503/23.05.2025г., постановено по гр.д. № 6890/2024г., с което
състав на Районен съд - Перник е отхвърлил предявените по реда на чл. 422
ГПК искове с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че С. П. М., ЕГН **********, дължи на „МКИ билдинг Груп“
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 14220 лв., претендирана като получена при
неоснователно обогатяване вследствие на неправомерно изтеглени от
ответника парични средства от банковата сметка на дружеството на
26.07.2024 г., както и сумата от 398 лв., претендирана като обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 26.07.2024
г. до 07.10.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 3799
от 09.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5898/2024 г. на Районен съд-Перник, като
неоснователни.
Според жалбоподателя решението е неправилно, тъй като съдът е
заменил правния анализ на предпоставките на иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД с
механична счетоводна ревизия на отношенията между страните. Поставен е
акцент върху това, че посочената методологическа грешка довела до
неотчитане на действителната правна същност на елемента „обедняване“, тъй
като съдът неправилно го е приравнил с крайния нетен баланс вместо да го
разгледа като конкретно юридическо събитие, довело до напускане на дадено
1
благо от патримониума на ищеца без да е налице годно правно основание за
това. Твърди се, че сумата, изтеглена на 26.07.2024г. представлява
имуществено разместване, за което ответникът не е ангажирал доказателства
да е извършено на годно правно основание. Посочва се, че съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като е пренебрегнал
собствения си доклад по делото и не се е произнесъл по иска по чл. 145 ТЗ,
като по този начин не се е произнесъл по част от предмета на делото. Излагат
се доводи за правната вкалификация на иска. Сочи се, че съдът е уважил
възражението за прихващане на ответника, без да са налице предпоставките за
това, тъй като същият не е доказал, че има ликвидно и изискуемо насрещно
вземане. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете
– уважени изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции.
Насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва като неоснователна, моли да се потвърди решението и да се присъдят
разноските.
В съдебно заседание адв. Ж., пълномощник на въззивника, поддържа
жалбата, предоставя списък с разноски по чл. 80 ГПК и моли за присъждането
им.
Адв. М., пълномощник на въззиваемия, моли жалбата да бъде оставена
без уважение, обжалваното решение да бъде потвърдено, а на доверителя му
да бъдат присъдени направените в хода на производството разноски.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства,
възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от удостоверение от Агенцията по вписванията (л.22 от делото на
районния съд) наименованието на жалбоподателя, „МКИ билдинг Груп“
ЕООД, първоначално е било „Никслав монтаж“ ООД и имал двама
съдружници и управители – Н. П. М. и С. П. М.. Според протокол от
извънредно ОС на съдружниците в „Никслав монтаж“ ООД от 11.09.2023г.
(л.9) съдружникът С. П. М. е изключен от дружеството и е освободен от
длъжността управител.
Видно от определение на ПОС, приложено на л. 8, за да защити
членствените си правоотношения от взетото решение за изключването му, С.
М. предявил иск по чл. 74 ТЗ, във връзка с което е образувано т.д. № 62/2023г.
по описа на ПОС. Същото с определение от 25.01.2024г. е спряно на
основание чл. 229, ал.1, т.1 ГПК – по взаимно съгласие на страните.
Впоследствие, видно от приложеното на л. 46 споразумение,
съдружниците на 30.05.2024г. се споразумели за начина, по който да бъде
изплатен ликвидационният дял на С. М., който бил в размер на 285 371,53 лв.
Страните се споразумели (т.4), че С. М. се задължава в 3-дневен срок от
изпълнението на задължението на дружеството да му изплати
ликвидационния дял, да подаде молба за отказ от предявените искове по чл. 74
ТЗ по т.д. № 62/23г. по описа на ОС-Перник. В тази сума се включвали две
цесии на обща стойност 59 164,24 лв. (29 858,96 лв. +29 305,28 лв.), които
били извършени още със споразумението на 30.05.2024 г. Видно от
2
приложеното на л. 10 банково извлечение, плащанията на остатъка били
извършени със следните плащания от банковата сметка на дружеството по
банкова сметка на С. М.: 41 835,76 лв. на 06.06.2024 г.; 40 000 лв. на 10.06.2024
г.; 30 000 лв. на 17.06.2024 г.; 48 000 лв. на 25.06.2024 г.; 40 000 лв. на
27.06.2024 г.; 26 331,53 лв. на 28.06.2024 г. Признато е и е отделено също за
безспорно между страните в откритото заседание на 16.05.2025 г., че на
24.07.2024 г. ответникът е превел по банковата сметка на ищеца сумата от 14
228,58 лв. с посочено основание „възстановен грешно преведен
ликвидационен дял“. Видно от определение на ПОС, приложено на л. 8 С. М.
е подал молба за отказ от иска си на 02.07.2024г., като в тази връзка съдът е
прекратил производството по делото на основание чл. 233 ГПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че на 26.07.2024 г. С. М.
изтеглил лично на каса в банка от сметката на дружеството сумата от 14 220
лв. Видно е от приложеното банково извлечение и това, че на 30.07.2024г.
дружеството е превело по сметка на НАП сумата 11 250 лв. с посочено
основание „данъци и други приходи за цб данък в у ликвидационен дял 5
процента“.
Видно от удостоверение от Агенцията по вписванията (л.22 от делото на
районния съд) на 19.09.2024г. С. М. е заличен като съдружник и управител на
дружеството.
С молба от 18.03.2025г. С. М. е поискал на основание чл. 213 ГПК
настоящото производство да се обедини с това по гр.д. № 6889/2024г. по писа
на РС-Перник. В тази връзка съдът е изискал справка и заверен препис от
исковата молба по това дело. От представения препис, намиращ се на л. 57 от
делото на РС, е видно, че ищецът по настоящото дело е предявил иск против
С. М. за това, че неоснователно се обогатил за сметка на дружеството, което е
платило на два пъти, с платежни нареждания от 30.07.2024г. и 25.09.20204г.
негови лични данъчни задължения по изплатения му ликвидационен дял.
Съдът е оставил без уважение искането за обединяването на двете дела, като е
приел, че те имат различен предмет.
За да отхвърли исковете, съдът е приел, че ответникът е изтеглил на
26.07.2024г. сумата от 14 220 лв, но на 24.07.2024г. е върнал сумата от 14 228,
58 лв, като по този начин, пресмятайки и сумите, които е получил преди тази
дата, М. е получил ликвидационен дял от 285 322,92 лв., т.е. с 48,58 лв. по-
малко от договорената сума, следователно не се е обогатил неоснователно за
сметка на дружеството.
Настоящият състав счита, че правилната квалификация на главния иск е
по чл. 55, ал.1, пр.1-во, тъй като според твърденията в исковата молба
ответникът е получил с 14 220 лв. повече от уговорената сума на
ликвидационния дял, а искането в петитума е съдът да признае за установено,
че ответникът дължи процесната сума като получена без основание. Никъде в
исковата молба ищецът не се позовава на нарушаване на задълженията на
ответника в качеството му на управител, нещо повече – той твърди, че
ответникът въобще не е имал качеството управител към датата на тегленето на
сумата, следователно не е предявен иск по чл. 145 ТЗ и съдът правилно се е
3
произнесъл по иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.
Според Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума
на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основани е налице при плащане на задължение след неговото погасяване,
освен в случаите на чл. 118 ЗЗД.
В настоящия случай правното основание, въз основа на което
дружеството ищец дължи на С. М. сумата от 285 371, 53 лв., е споразумение
между двамата бивши съдружници и управители от 30.05.2024г. Според
представеното банково извлечение в периода 06.06.2024г. - 28.06.2024г.
дружеството превежда на С. М. 226 167, 29лв, като заедно с двете цедирани
вземания на стойност 29 858,96лв. и 29 305, 28лв. М. е получил от
дружеството сумата 285 331, 53 или с 40 лева по-малко от договорената.
Действието на С. М. по подаването на молбата за отказ от иска, регистрирана
на 02.07.2024г. в ОС-Перник в изпълнение на задължението си по т. 4 от
споразумението, е показателно за това, че същият е счел, че дружеството му е
изплатило дължимия ликвидационен дял и отношенията им в тази връзка с
уредени.
По отношение на изтеглената на 26.07.2024г. сума от 14 220 лв. от каса
на дружеството, тежест да докаже основанието, на което е получена, лежи
върху ответника. Същият в отговора на исковата молба е посочил единствено,
че изтеглената сума представлява част от ликвидационния му дял, макар това
да не е изрично посочено в основанието за тегленето й, като това
обстоятелство можело лесно да се установи при проследяване на входящите и
изходящите транзакции по банковата сметка на ищеца. Видно от посоченото
по-горе, уговореният размер на ликвидационния дял е бил почти изцяло (без
40 лева) изплатен на 28.06.2024г., следователно задължението е погасено.
Ответникът не е доказал годно правно основание, въз основа на което е
изтеглил последващата сума от 14 220 лева, следователно искът се явява
основателен, а решението на районния съд в тази част следва да се отмени.
Акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД се явява неоснователен по следните
съображения: съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по
т. д. № 5/2017 г., ОСГТК при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни. В настоящия случай ищецът,
който носи доказателствената тежест за този факт, не е доказал да е поканил
длъжника да върне процесната сума преди датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК, което може да се приеме като покана за плащане.
Следователно, този иск следва да се отхвърли, а решението на районния съд в
тази част да се потвърди.
За пълнота следва да се посочи, че според настоящия състав районният
съд е следвало да обедини двете дела, тъй като макар да имат за предмет
различни суми, общото им разглеждане би изключило вероятността от
4
постановяване на несправедлив краен резултат за двете страни. Районният съд
е приел, че след като С. М. превел по сметка на дружеството на 24.07.2024г.
сумата 14 228, 58 лв., а след това изтеглил от каса 14 220 лв., същият не се е
обогатил за сметка на дружеството, като е получил в крайна сметка
ликвидационен дял в почти същия размер като уговорения. Съдът не е
обсъдил, но и такива доводи не са навеждани от страните, тъй като те са
предмет на другото дело помежду им, обстоятелството, видно от приложеното
банково извлечение, че на 30.07.2024г. дружеството е превело по сметка на
НАП сумата 11 250 лв. с посочено основание „данъци и други приходи за цб
данък в у ликвидационен дял 5 процента“. Изложеното показва, че банковите
преводи, извършвани на 24.07.2024г., 26.07.2024г. и 30.07.2024г., касаят
отношения между страните, доказателства за които не са ангажирани по
настоящото дело.
С оглед изхода на делото и представените списъци по чл. 80 ГПК С. М.
следва да плати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените разноски
по производството, които са както следва: 293 лв. държавна такса по
заповедното производство; 293 лв. държавна такса в исковото производство;
2160 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за представителство пред
първата инстанция; 292, 36 лв. – държавна такса за въззивно обжалване; 2160
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивна
инстанция или общо 5198, 36 лв. С оглед отхвърлената част от иска,
ответникът дължи на ищеца 5056, 83 лв. – разноски по делото.
Съдът прие, че исковете по чл. 55 и по чл. 86 ЗЗД касаят един и същ
интерес, затова с оглед отхвърлянето на иска по чл. 86 ЗЗД съдът прие, че
ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника сумата 98 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение.
В практиката се приема, че когато извъндоговорната отговорност се
претендира във връзка с правоотношение между страните, регулирано от ТЗ,
каквито са правоотношенията между търговското дружество и неговия
органен представител, делото има търговски характер /в този смисъл е
определение № 3317 от 9.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1868/2024 г., I т.о./
Следователно, с оглед цената на иска, настоящото решение не подлежи на
касационен контрол.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 503/23.05.2025г., постановено по гр.д. №
6890/2024г., с което състав на Районен съд – Перник в частта, с която е
отхвърлил предявения по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД за признаване за установено, че С. П. М., ЕГН
**********, дължи на „МКИ билдинг Груп“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 14220 лв., претендирана като получена при неоснователно обогатяване
вследствие на неправомерно изтеглени от ответника парични средства от
банковата сметка на дружеството на 26.07.2024 г., за което вземане е издадена
5
заповед за изпълнение № 3799 от 09.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5898/2024 г. на
Районен съд-Перник, както и в частта, с която на основание чл. 78, ал.3 ГПК
„МКИ билдинг Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на С. П. М. сумата от 1800
лв., представляваща разноски в производството, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, че С. П. М., ЕГН **********, дължи на „МКИ
билдинг Груп“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 14220 лв., представляваща
изтеглена на 26.07.2024 г. сума без основание от банковата сметка на „МКИ
билдинг Груп“ ЕООД , ведно със законната лихва върху главницата от 14 220
лв., считано от 08.10.2024г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК), до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение № 3799 от 09.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5898/2024 г. на
Районен съд-Перник,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК С. П. М., ЕГН ********** да
заплати на „МКИ билдинг Груп“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 5056, 83 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „МКИ билдинг Груп“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на С. П. М., ЕГН ********** сумата 98 лв. –
разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 503/23.05.2025г., постановено по гр.д. №
6890/2024г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлен
искът по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 398 лв.,
претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 26.07.2024 г. до 07.10.2024 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение № 3799 от 09.10.2024 г. по ч.гр.д. №
5898/2024 г. на Районен съд-Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6