№ 1435
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Капка Павлова
Георги Иванов
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20251000500759 по описа за 2025 година
Разгледа в съдебно заседание на 10.11.25г. /с участието на секретаря Янкулова/
въззивно гражданско дело № 759/25г. и констатира следното:
С решение на ОС - Благоевград от 01.07.24г. по г.д. № 101/22г. са уважени
/изцяло: за суми в размер на 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1 719, 65
лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези главници
за периода след 18.10.21г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на К. С. против ЗК „Лев
инс“ АД.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от ЗК „Лев инс“ АД.
Предмет на въззивна проверка /по частна жалба на ищеца/ е и определение на ОС
- Благоевград от 18.09.24г. по г.д. № 101/22г. /постановено в рамките на производство по чл.
248 от ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред ОС - Благоевград и САС/.
Жалбата е частично основателна /атакуваното решение следва да бъде
ревизирано частично/:
Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидент от 06.09.21г.; в качеството си
на пострадал от ПТП-е/ физически травми – увреждания /като следствие от това - физически
болки и психически страдания - неимуществени вреди/. С оглед това К. С. претендира да
бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/
имуществената отговорност на ЗК „Лев инс“ АД /застраховател по з-ка „ГО“ на
причинителя на ПТП-е/.
Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този
етап от процеса/ са спорни следните обстоятелства: налице ли е основание за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника при условията на чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл.
432 от КЗ /конкретно – доказана ли е надлежно предпоставката по чл. 45 от ЗЗД –
1
противоправност в поведението на водача на товарното МПС-во/; налице ли е /съответно – в
какъв размер/ съпричиняване на процесния вредоносен резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД/; какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца.
В контекста на изложеното /във връзка с изброените спорни обстоятелства/:
Досежно предпоставката по чл. 45 от ЗЗД /противоправност в поведението на
водача на товарното МПС-во/:
Събраните в процеса доказателства /писмени, гласни и експертни; в това число и
обясненията на вещото лице от съдебните заседания – преценени в съвкупност/ налагат
категоричен /еднозначен/ извод, че:
Водачът на товарния автомобил /чиято гражданска отговорност се явява
застрахована при ответника/ е извършил опасна /и рискова/ маневра: навлязъл е рязко /при
наличие на добра видимост към приближаващия отзад мотоциклетист/ на пътното платно
/засичайки по този начин движението на пострадвалия/. Това поведение /което се явява
предприето в противоречие с правилата от ЗДвП – извършване на маневра, която застрашава
безопасното придвижване на други МПС-ва/ се явява основната причина /първопричината/
за настъпване на инцидента. Тази констатация /подкрепена пряко от съдържанието на
доказателствения материал/ обосновава извода, че предпоставката по чл. 45 от ЗЗД /а
именно – противоправност в поведението на водача на товарния автомобил/ се явява
надлежно удостоверена по делото. Този факт позволява да бъде ангажирана имуществената
отговорност на застрахователя /при условията на чл. 432 от КЗ/.
Косвен аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че в рамките
на наказателното производство /образувано срещу водача на товарното МПС-во/ са били
направени същите изводи /относно противоправността в поведението му/. Наказателният
процес обаче не е бил придвижен до съдебна фаза, а е бил прекратен - поради изрично
искане на пострадалия.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди /което единствено е
спорно по делото – съобразно възраженията на жалбоподателя/:
Събраните по делото доказателства: писмени /медицински документи/, експертни
/медицинска експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното
заседание/, гласни /свидетелски показания/ установяват /преценени в съвкупност/ всички
обстоятелства, които са релевантни за /относими към/ преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:
вида и естеството на получените от пострадалия травми /фрактури в различни части на
тялото/; предприетото медицинско лечение /в това число и оперативно/; протеклият
възстановителен /оздравителен/ процес; настоящото здравословно /физическо и психическо/
състояние на ищеца; медицинската перспектива на уврежданията.
Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на
възрастта на пострадалия/ обосновават определяне на обезщетение /за неимуществени
вреди/ в размер на 60 000 лева.
Горният извод /касаещ размера на дължимото обезщетение/ се явява подкрепен и
от следните две обстоятелства:
Безспорно /този факт следва да се презумира както в случая, така и във всяка
подобна хипотеза/ в момента на инцидента /а и за съответен период след това/ ищецът е
претърпял и съществен психически стрес /физическата болка, следствие от физическа
травма – винаги причинява такъв стрес; обратен извод не може да бъде защитен житейски/.
Безспорно /този факт също следва да се презумира предвид горните съображения;
този факт е и конкретно установен с гласни доказателства/ получените от инцидента
физически и психически травми са рефлектирали изключително негативно в начина на
живот на ищеца /непосредствено след ПТП-е и за съответен период след това/.
Настоящият съдебен състав препраща също /при условията на чл. 272 от ГПК/ и
към доводите на първоинстанционния съдия /касаещи приложението на принципното
2
правило по чл. 52 от ЗЗД; касаещи размера на дължимото обезщетение/.
Досежно наличието на основание за приложение на „санкцията“ по чл. 51, ал. 2
от ЗЗД:
Събраните по делото експертни доказателства /преценени в съвкупност; в това
число и обясненията на вещото лице от съдебните заседания/ дават основание да се
обоснове извод, че поведението на пострадалия също стои в причинно-следствена връзка с
настъпването на ПТП-е: вещото лице констатира, че ищецът /при наличие на добра
видимост/ е предприел /от една страна/ несъответна на конкретната пътна обстановка
маневра /опит за заобикаляне – изпреварване отляво на засичащото го товарно МПС-во,
вместо аварийно спиране/ и е реагирал /от друга страна/ със закъснение. Обратното /на
посоченото/ поведение на пострадалия би позволило, ако не да се избегне ПТП-е, то поне да
се ограничат вредоносните /неблагоприятните/ последици от същото /ако е била
осъществена своевременно маневрата „спиране“ вместо „изпреварване“ – „заобикаляне“/.
Това обстоятелство дава основание – горното обезщетение /от 60 000 лева/ да бъде
редуцирано с 25% /т.е. в полза на пострадалия следва да бъде присъдено обезщетение в
размер на 45 000 лева; атакуваният съдебен акт следва да бъде ревизиран до размера на
посочената сума/.
Обезщетението за имуществени вреди не следва да бъде изменяно – въпреки
наличието на основание за приложение на правилото по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /предвид
обстоятелството, че първоинстанционното решение не се обжалва в тази част от
застрахователя/. Съдебният акт не се атакува и в частта, която касае периода на заявената
законна лихва /върху претендираните главници/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – ревизирано частично.
Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни
разноски следва да бъде разпределена /при условията на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК/ за
производството и пред двете съдебни инстанции.
Частната жалба на ищеца /подадена срещу определението на
първоинстанционния съд по чл. 248 от ГПК/ е неоснователна:
Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/
към съображенията на първоинстанционния съдия /изложени и в самото съдебно решение, и
в обжалваното определение/ доколкото тези съображения кореспондират и с постановките
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, и с актуалната практика на СЕС /съответно и тази на ВКС/, които
позволяват адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.
По същите съображения – заявеният от ищеца адвокатски хонорар /за процеса
пред САС/ следва да бъде редуциран до размера на сумата от 1 000 лева. В допълнение /в
последната връзка/: във въззивното производство не е проведена /от една страна/ процедура
по събиране на допълнителни доказателства; поддържаното пред САС становище на ищеца
/от друга страна/ преповтаря изцяло вече застъпена /в рамките на първоинстанционния
процес/ защитна теза.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на ОС - Благоевград от 01.07.24г. по г.д. № 101/22г. в частта, с
която искът по чл. 432 от КЗ на К. Т. С. ЕГН ********** против ЗК „Лев инс“ АД е уважен
за сумата над 45 000 лева; в частта, с която ответникът е осъден да плати на ищеца
адвокатски хонорар над 2 250 лева; в частта, с която ответникът е осъден да плати на ищеца
съдебни разноски над 1 448 лева и в частта, с която ответникът е осъден да плати на ОС –
Благоевград държавна такса над 1 870 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 от КЗ /за неимуществени вреди/ на К. Т. С. ЕГН
3
********** против ЗК „Лев инс“ АД за сумата над 45 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Благоевград от 01.07.24г. по г.д. № 101/22г. в
останалата част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати К. Т. С. 1 000 лева – съдебни разноски /за
производството пред САС/.
ОСЪЖДА К. Т. С. да плати ЗК „Лев инс“ АД 309 лева – съдебни разноски и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/ и 238 лева – съдебни
разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред ОС –
Благоевград/.
В частта, касаеща присъденото обезщетение за имуществени вреди –
първоинстанционното решение е влязло в сила /като необжалвано от ответника/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. Т. С. против определение на ОС
- Благоевград от 18.09.24г. по г.д. № 101/22г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4