Присъда по дело №1208/2016 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 43
Дата: 28 юни 2017 г. (в сила от 12 декември 2017 г.)
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20165640201208
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

мотиви

към присъда по НОХД 1208/2016 год. по описа на РС-Хасково

   Против подсъдимия Б.М.Б. , със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение затова, че на 12.06.2015 година в гр. Хасково не изпълнил Заповед за незабавна защита от 05.06.2015г., издадена въз основа на Определение №945/05.06.2015г. по гражданско дело № 1249/2015г. по описа на Районен съд - гр. Хасково, като въпреки забраните в цитираната заповед, а именно: да приближава Е. Р.З., ЕГН:**********, О.Б.М., ЕГНЮ********, жилището им, находящо се в гр. Хасково, ж.к. „*****" № **вх.*,ет.*,ап.**, местата им за отдих и социални контакти и въпреки задължението да се въздържа от домашно насилие, извършил следното: приближил се непосредствено до Е. Р. З. и О.Б.М., до жилището, което обитават находящо се в гр. Хасково, ж.к. „*****" № **,вх.*,ет.*,ап.** и извършил акт на домашно насилие спрямо Е. Р. З. като я хванал с ръка в областта на шията- престъпление по чл.296 ал.1 от НК.

                 Производството против подсъдимия  се разглежда в негово отсъствие по реда на чл.269 ал.3 от НПК.В тази връзка служебния   защитник    на подсъдимия  адв.А.С.   счита,че доверителят му   не е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението,за което е предаден на съда  . От анализа  на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства  не можело  да бъде направена и категорична констатация, обосноваваща несъмнено извършено от подсъдимия деяние по чл. 296 ал.1 от НК. Поради това пледира подзащитият му да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на РП-Хасково  поддържа обвинението, което  счита за доказано по категоричен и несъмнен  начин пир събраната доказателствена съвкупност. По отношение на наказанието за   подсъдими,счита че   следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК   предвид липсата на смекчаващи вината му обстоятелства ,като му  бъде наложено  наказание „лишаване от свобода „ за срок от  7  месеца ,което да се изтърпи ефективно .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:

Подсъдимият  Б.М.Б. е  роден на *** ***,българин , български гражданин,със  средно образование, работещ сезонна работа в чужбина, неженен,живущ ***  и осъждан.

Подсъдимият Б.М.Б. и пострадалата Е. Р. З.  живели без брак, на семейни начала  до месец март 2015 г. ,когато се разделели. По време на съвместното им съжителство се родило  дете   св. О.  Б.М., роден на ***г. Повод за раздялата им бил физически и психически тормоз оказван от  страна на  подс.Б. към  Е.З. . Поради нестихващото физическо насилие спрямо нея пострадалата З. подала молба за  незабавна защита до  Районен съд- Хасково по реда на Закона за защита от домашното насилие.По тази молба се произнесъл  състав на РС-Хасково ,който  издал Заповед за незабавна защита от 05.06.2015г., въз основа на определение №945/05.06.2015г. по гр. дело № 1249/2015г. по описа на PC - Хасково, с която подсъдимия  Б. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Е. Р.З. ***, както и да не приближава жилището на пострадалата З.,***, малолетното дете О.Б.М. и местата им за отдих и социални контакти (л.17 от ДП ).Видно от съобщението по гр.д.№1249/2015г.на  РС-Хасково   заповедта  за незабавна защита от 05.06.2015г.,  била връчена на лично на подсъдимия  Б. да се запознае със съдържанието й на11.06.2015г. (л.19 от ДП ).След издаване  на заповедта за незабавна защита на 10.06.2016 год. вечерта Е.З. и сина и св.О.М. се връщали от детски рожден ден,когато били пресрещнати от подсъдимия на входа на блок №** в  ж.к. „*****" в гр.Хасково. В присъствието на малолетното дете подсъдимият заплашил  Е.  З. ,че ще я убие , като я хванал с ръце за шията и когато разбрал ,че З. ще  повика  полиция   избягал към съседните блокове  .За случилото се  Е.З.     сигнализирала на телефон 112 , на  който  се отзовали  св.Г. Г. *** ,заедно с колегата си  Л.Л. . Според св.Г. на място  пристигнали около 22.00 часа, където пред входа на блока ги чакала  Е.  З. , заедно с майка си и детето си .Пред полицейските служители З.  обяснила ,че се прибирали от рожден ден и подсъдимия ги чакал  пред входа   ,когато помежду им възникнал  скандал,понеже Б.   искал да види детето . Съобщила  и за наличието на ограничителна заповед срещу подсъдимия да не доближава жилището, с наличието на  каквато  Г. ***  .На място   подсъдимия не бил заварен ,но  след обход на района  до бл.29 в комплекса  същия бил установен и  отведен  в РУП-Хасково ,а след това и  задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа.   Първоначално подсъдимия отричал  присъствието  си  на мястото на инцидента ,но впоследствие  признал , че чакал майката  и детето  пред входа на блока ,а скандала възникнал ,защото той   искал да види сина си,а тя не му позволявала  .

             Вечерта на неустановена по делото дата  пострадалата З.  се връщала със сина си св. О.Б.М. ***. На 100 метра от дома им в близост до блок **  в комплекса отново били    пресрещнати от подсъдимия ,който  хванал силно за шията пострадалата и започнал да я души. Междувременно успели да сигнализират на телефон 112, но докато пристигнали  полицаите  подсъдимия  Б. избягал. На сигнала били изпратени    полицейските служители от РУП-Хасково св. М.А.П. и колегата му  Л.Л. ,които заварили  лицето ,подало сигнала ,неговата майка и детето .Пред тях  пострадалата заявила ,че подсъдимия нарушил заповедта за защита ,като посетил адреса на който живее,без данни за  упражнено физическо насилие.Въпреки извършения обход на района св.П. и колегата му  не  установили местонахождението на подсъдимия в близост  до адреса на пострадалата.

            Съдебното производство по гр. дело № 1249/2015г. по описа на PC – Хасково пирключило  с издаване на Заповед за защита №17/20.08.2015г., с която  подсъдимия  Б.Б. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Е. Р.З. *** и спрямо малолетния О.Б.М., както и да не приближава жилището на пострадалата З. и малолетното дете О.Б.М. с ЕГН:**********, находящо се в гр. Хасково, ж.к. „*****" № **,вх.*,ет.*,ап.** и местата им за отдих и социални контакти за срок от 18 месеца (л.47 от ДП ).

       Горната фактическа обстановка се установи  от  показанията на разпитаните  в хода на съдебното следствие свидетели О.Б.М. ,Г. Ж.Г. ,Р.К. К.  и М.А.П. в т.ч. и показанията  на последните двама,дадени пред разследващ полицай на  досъдебното производство и прочетени  по реда на  чл.281 ал.5 от НПК,както и писмените доказателства по делото , приобщени по реда на чл.283 от НПК .

Свидетелката Р. К. /майка на Е.З./  твърди, че отношенията между нейната дъщеря Е.З.  подсъдимия Б.Б.  се влошили преди раздялата им през месец март 2015г. понеже той не работел тормозел  физически дъщеря и ,злоупотребявал с алкохола и тормозел ф играел хазарт и изнудвал за пари   Според св.К.  заповедта за незабавна защита била издадена по повод упражнено домашно насилие от подсъдимия  срещу дъщеря  й, която била набита от него. Последната  сочи, че  подсъдимия  не  се съобразявал със заповедта защита и  не   я спазвал, което се подкрепя от  разпита на малолетния свидетел О.М.  -внук  на същата и син на пострадалата Е.З. .

В показанията си от съдебното следствие свидетелката К. описва два инцидента с подсъдимия в периода между издаване на първоначалната и  окончателната заповед за защита  както следва:единия на който тя не е  присъствала ,а  били само дъщеря й и  св.О.Б.,когато   връщайки се от детски рожден ден  били  причакани   пред входа на блока  от подсъдимия ,който   започнал да посяга на дъщеря й и да  я души .Другия  път, при който  подали сигнал до полицията, било когато заедно с дъщеря  си и внука си отново пред входната врата на блока подсъдимия  хванал дъщеря й и  започнал да я влачи .

В показанията си пред съда  свидетелят О.М.  описва инцидентите с баща си , сочейки ,че  първия от тях бил след като била издадена заповедта за защита , когато заедно с майка си се прибирали от  детски рожден ден.Тогава   подсъдимия ги чакал пред входа на блока,    хванал  майка му за гушата и заплашил ,че ще  я убие . Вторият инцидент като време се случил,когато св.М. завършвал 4-ти клас и се връщал от организиран от  училището  поход до Етъра и Шипка.Тогава заедно  с майка си се намирали  на 100 метра от дома им в близост до блок ** в ж.к."*****",където отново били причакани от   подсъдимия,който започнал да   души  майка му  .И при двата  инцидента, при които било упражнено физически  насилие спрямо майка му, според св.Б. баба му не присъствала,като и при първия от тях той   подал  сигнал до полицията от мобилния си телефон.

Показанията на св.К.  от досъдебното производство  относно датите на  твърдяните от  нея инциденти с подсъдимия  са прочетени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК. В тези показания свидетелката сочи  като  дати  на инцидентите : 10.06.2015г. и 12.06.2015 г. Относно съдържанието на  инцидента от 12.06.2015г.  свидетелката е заявила  пред органа на досъдебното производство, че при втория хронологично инцидент били тя, дъщеря й и внука й  пред входа на жилището ,където живеят , а действията на подсъдимия се изразили в хващане за гушата на дъщеря й ,както и заплахи с убийство и палеж.Тези показания от ДП  ,които свидетелката потвърждава като достоверени пред съда обаче  противоречат  на хронологическата подредба на инцидентите и тяхното място ,както и  нейното присъствие там ,според показанията и  от съдебното следствие,където  се твърди ,че това бил първия случай,  при който  К.  не присъствала.

Показанията на свидетелите Р. К. и О.М.  макар  да се подкрепят взаимно относно  наличието  на два инцидента с подсъдимия след издаване на заповедта за незабавна защита  и сочените  от тях  прояви на физическо насилие спрямо Е. З.   не  могат да бъдат  кредитирани  от съда  , поради противоречията в хронологията на изложените първи и втори  инциденти от К.  и  нейното  присъствие   при  първия инцидент, налични  между показанията й от досъдебното производство и пред съда от една страна, родствените отношения на К. и М.  с  пострадалата Е. З. , водещи до извод за заинтересованост от изхода на делото, както и неконкретността в  показанията на двамата  свидетели относно времето на инцидентите . Всъщност  свидетелите К. и М. са  еднопосочни   в показанията си единствено за периода ,в който са ставали инцидентите с подсъдимия   -след  издаване на първоначалната заповед за защита  и преди окончателната такава,без яснота обаче за времето отнесено  към  момента на  връчването   на процесната заповед на  подсъдимия ,  доколкото  показанията на  свидетелката  К. пред съда и от досъдебното производство  относно поредността на двата от  инцидентите си противоречат,а тези на св.М.    неконкретизирани откъм време.  Съдът намира, че е логично и житейски приемливо свидетел да не си спомня датата или месеца на съответен инцидент, след като е разпитан около две години след същия, но противоречи на логиката да се обърка поредността на инцидентите, с оглед твърдените поражения в инцидента, при който свидетелката сочи, че дъщеря й е душена от подсъдимия . Липсва медицински документ за такъв вид травма, поради което тези показания не могат да бъдат приети безрезерно и без следващата се от това  критика  досежно  тяхната достоверност  ,при положение ,че  не  са  подкрепени с други  убедителни доказателства. Показанията на свидетеля О.М.  пък са  неконкретнизирани  относно времето на  описаните два случая /според него първия когато бил в 4-ти клас ,а втория в  края на 4-ти клас  / при  ясен спомен за  поредността на проявите на подсъдимия и упражненото физическо насилие над майка му . Констатираните от съда несъответствия в показанията на свидетелите Р. К. и О.М.   в различни техни части разколебават в значителна степен доказателствената тежест на тези гласни  доказателства, което според настоящия състав следва да се тълкува в полза на подсъдимия. Обсъдената по-горе непоследователност и нееднопосочност в показанията на свидетелите  К. и Б.  създава сериозно съмнение у съда относно последователността на събитията, което в още по-голяма степен се засилва, след като същите свидетели не са единни и категорични и по отношение на хронологията във времето ,мястото и  конкретиката в действията  на подсъдимия.Поради изложеното и тъй като показанията на свидетелите не се подкрепят от други доказателства, а сочената за жертва на поведението на подсъдимия Е. Р. ,заради отсъствието си от страната   не  даде   показания  в съдебното следствие ,а  поради  несъгласието на защитата на подсъдимия  показанията и от ДП не можаха да бъдат  приобщени по  процесуалния ред на чл.281 ал.5 от НПК и съответно  ползвани от съда, събраната  доказателствената  съвкупност  е недостатачно обезпечена      откъм  датата на инкриминираното деяние.

Свидетелите Г. Г. и М.П. *** , извършили проверки по повод  два отделни сигнала за битови скандали  и оплаквания за нарушения на заповедта за защита.

Свидетелят Г. Г.  описва случай от датата 10.06.2015г.,  при който заедно с колегата си Л.Л. били изпратени от дежурния на РУП-Хасково  по сигнал за скандал пред бл.** в  ж.к."*****" .Според св.Г. на място  пристигнали около 22.00 часа, където пред входа на блока ги чакала  Е.  З. , заедно с майка си и детето си .Пред полицейските служители З.  обяснила ,че се прибирали от рожден ден и подсъдимия ги чакал  пред входа   ,когато помежду им възникнал  скандал,понеже Б.   искал да види детето . Съобщили и за наличието на ограничителна заповед срещу подсъдимия да не доближава жилището .На място   подсъдимия не бил заварен ,но  след обход на района  до бл.29 в комплекса   същия бил установен и  отведен  в РУП-Хасково ,след което задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа.   Първоначално подсъдимия отричал  присъствието  си  на мястото на инцидента ,но впоследствие  признал , че чакал майката  и детето  пред входа на блока ,а скандала възникнал ,защото той   искал да види сина си,а тя не му позволявала  . Свидетелят не си спомня някой да се е оплаквал от насилие ,а със самата заповед за защита се запознал в РУП-Хасково. Св.Г. е категоричен ,че сигнала за полицейско съдействие бил  подаден от  Е.  З. .

Свидетелят М.П.  извършил проверка с колегата си Л.Л. , сочи, че били изпратени на адрес ***,където ги чакало лицето ,подало сигнала , заедно с майка си  и дете.Същият твърди, че оплакванията на  тъжителката /чието име не може да си спомни/ били за  нарушаване от страна  подсъдимия на издадена от съда ограничителна заповед да не посещава адреса. При този случай  подсъдимия  не бил открит в близост до района.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.  относно извършената полицейска проверка от 10.06.2015г. и  установените  при протичането и обстоятелства   като конкретни  , последователни и  непротиворечиви. Същите  кореспондират  с изложеното от свидетеля  О.М.  относно първия описан от него  инцидент,при който заедно с майка си се връщали вечерта от  детски рожден ден  и  били причакани от подсъдимия пред входа на блока,както и залавянето на подсъдимия непоследствено след   инцидента .  Съпоставяйки  показанията на св.Г. с   разказаното от  малолетния свидетел пред съда   първия твърдян от него инцидент се отнася за  случая от 10.06.2015 г. безспорно след издаване на съдебната заповед за незабавна защита,но   преди нейното връчване на подсъдимия  ,станало ден след това -на 11.06.2015г.

За разлика от св.Г. полицейския служител  св.П.  не може  да си спомни точната  дата  на полицейската проверка , нито лицето , подало  сигнала , което наложи показанията му депозирани на ДП да бъдат прочетени от съда  по реда на чл.281 ал.5 от НПК ,според които проверката била извършена на 12.06.2015 г. инкриминирана като дата на деянието  от държавното обвинение.Съдът обаче констатира сериозни  разминавания  между  показанията на св.П. и тези на св.Б.  относно мястото на твърдяния инцидент и присъствалите  лица .   Докато в показанията си от съдебното следствие св.П. твърди ,че посетили адреса на пострадалата в ж.к.“*****“ бл.** ет.* , на който заварили нея ,заедно с майка й и детето ,без оплаквания  за физически  прояви на подсъдимия, нито останали видими следи от такива ,св.О.М.  съобщава пред съда ,че втория инцидент с подсъдимия   станал на 100 метра от  дома им  в близост до бл.** в ж.к. „*****“, при който  били  само той и майка му,а баща му посегнал да я души  .Св.М. съобщава още ,че след подадения сигнал за съдействие  полицаите пристигнали до спирката на  „ Лавка“ ,където майка му им показала ограничителната заповед срещу подсъдимия, след като отишли до дома им да я вземе .Подобни данни не се съдържат в показанията на св.П. нито от съдебното следствие ,нито от ДП ,а  достоверността на казаното от   полицейския  служител   не може да бъде поставено под съмнение, с оглед очевидната безпристрастност на последния   към конфликта и необвързаност с позицията на никоя от страните  в него. От събраните по делото доказателства, съдът не можа да открие  и потенциална  негова  заинтересованост от изхода на делото. Всъщност събирането  на информация  отговаря  на вменените служебни функции на полицейските служители и обичайното установяване на обстоятелства, свързани с дадено деяние именно от тях, независимо преди или по време на започнало наказателно производство. Горепосочените  факти  дават  достатъчно основание  на съда   показанията на св.Б.  да бъдат поставени под съмнение,като  отговарящи на случилото се  на датата  12.06.2015г. , а  отделно от това съдържат  противоречия дори с твърдяните в обстоятелствената част на обвинителния акт  факти, като се има предвид, че същия е   свидетел   на това обвинение . Съдът намира, че доколкото по делото са разпитани полицейските служители Г. и П. , сочещи за  наличие на конфликтни отношения между  подсъдимия  и пострадалата  и  времето,  като дати  на полицейските проверки ,при  само на една от които  - тази от 10.06.2015г. са  налице  данни за присъствието  на подсъдимия  , то се доказва подаването на сигнали до органите на МВР за тези конфликти, развили се между пострадалата и подсъдимия   след издаване  на заповедта за незабавна защита. И двамата полицейски служители   са положителни за наличието на заповед за защита , издадена срещу подсъдимия ,като не сочат за наличие на агресивни прояви на подсъдимия, нито останали видими следи от такива. В  заключение изложеното от  малолетния свидетел   не  се подкрепя  от показанията на св.П.  за случилото се на 12.06.2015г. ,  не се подкрепени от други доказателства, а както съдът отбеляза, показанията на св.Р. К.  са противоречиви  относно главния  факт на доказване и  лишени от фактологична конкретика.       

   При така обсъдената фактическа обстановка, съдът  достига до следните правни изводи:

                   Според внесения в съда  обвинителен акт от прокурора на 12.06.2015г. в гр.Хасково подсъдимият Б.М.Б.  не е изпълнил  заповед за защита от домашно насилие, а именно издадената на основание чл. 15, ал.2 от ЗЗСДН Заповед за незабавна защита от 05.06.2015 г., като е нарушил, както вменената му с нея забрана да приближава Е. З., сина си св.О.М. и тяхното жилище, така и да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо  тях. Съгласно чл. 19 от ЗЗСДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Установи  се категорично от събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност  , че подсъдимият  е бил надлежно уведомен на 11.06.2015г.  за издадената срещу него заповед за незабавна защита и съответно за нейното  съдържание, като   след издаването й и   въпреки това е  извършвал   действия по доближаване на Е.  З. и св.О.Б. и тяхното жилище , както и проява на насилие чрез  душене на пострадалата и оказването и на психически тормоз, изразил се в заплашително поведение, реплики. Следва да се отбележи,че именно  фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  определят  рамките на  държавното  обвинение ,срещу които и подсъдимия се защитава в настоящия процес . Основните  спорни  според съда   въпроси  остават  датата на извършване на деянието, заявена  с обвинителния акт , както и главният факт –  присъствието и действията на  подсъдимият на инкриминираното място .

 В настоящото производство  не са събраха   конкретни и точни доказателства, от които да се установява по безспорен начин посочената от държавното  обвинение дата на извършване на престъплението-12.06.2015 г. По-изложените по-горе съображения  при анализа на гласните доказателства   никой от разпитаните свидетели К. и М.  не дава ясен  отговор за  описаните от него събития. Св.К. дава противоречиви показания за хронологията на твърдяните от нея два инцидента с подсъдимия ,докато св.М.  от своя страна не може да посочи дата или период от време, когато според него  баща му се приближил до него и майка му и упражнил физическо насилие над нея  . Доколкото рамките на обвинението са зададени от обвинителния акт  и с  фиксирана конкретна дата, а не период от време съдът намира, че по делото липсват данни за времето на извършване на твърдяното престъпление. Няма как съда да определи със своя краен съдебен акт, друга дата или период, различни от посочената в тъжбата, тъй като това би означавало да се промени съществено обстоятелствената част на обвинението, нещо което не е в компетенциите на настоящия съдебен състав и би следвало да се направи по преценка на държавното  обвинение. С оглед наличните конфликти отношения между подсъдимия и Е.З.  продължили във времето, съдът намира, че е възможно именно  инцидента от 10.06.2015г. да е възпроизведен в показанията на св.К. и М. ,както и  да е мотивирало  поведението на Е.  З.,  за да бъде  подаден  сигнал за нарушаване на заповедта за незабавна защита на 12.06.2015г. Този извод се налага и тъй като не са доказани каквито и да било физически прояви на подсъдимия пряко срещу лицето З., което се ползва от заповедта,извън твърденията на нейното дете и майка.  Данни за физическо насилие и следи от такова спрямо пострадалата  не се съдържат и в показанията на незаинтересованите  св.Г. и П.  , като се доказва  единствено  нарушаването на забраната за доближаване на жилището й. В това отношение поведението на подсъдимия на различна от възведената от прокурора дата , е неотносимо  към отговорността му за нарушаване на заповедта за защита  на 12.06.2015г.

На следващо място според съда не  се доказа по несъмнен начин  подсъдимия да се е намирал на адреса на пострадалата  на  възведената от  прокурора   дата. В това отношение показанията на св.К.   депозирани пред съда относно първия инцидент са противоречиви с твърденията й от досъдебното производство, а не са налице други конкретни показания, които да обуславят категоричен извод за присъствие на  подсъдимия при инцидента от 12.06.2015г., с оглед показанията на свидетеля М.П.,според който подсъдимия не е бил установен в близост до мястото на конфликта . Свидетелят  М. пък сочи , че при инцидента, при който е упражнено насилие спрямо майка му, баба му била в къщи ,противно  пък на изнесеното от нея в показанията и от ДП и  при липса на корелация със заявеното от незаинтересовани от изхода на делото свидетели. Поради изложеното не се доказва подсъдимият да е нарушил заповедта за незабавна защита на датата 12.06.2015г. като е доближил Е.З.  и св.О.М. ,тяхното жилище и е нарушил забраната  да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях.

                  Изложеното води до извод, на които не може да почива една осъдителна присъда, която трябва да се основава на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин да изясняват не само авторството на деянието, но и механизма на извършването му – безспорно установяване на време, място, начин на извършване В конкретния случай, липсват безспорни доказателства, обосноваващи обвинението, повдигнато на датата 12.06.2015 г. Предвид съществените противоречия в показанията на свидетелите на обвинението, съпоставени едни с други и сами по себе си и предвид заинтересоваността на всеки от тези свидетели, изключващи яснотата относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние. В съответствие с възприетата по-горе  фактическа обстановка е юридическото заключение на  съда  за доказателствена необезпеченост на времето, мястото, механизма на инкриминираното посегателство , и на виновната съпричастност на подсъдимия  към него.Наличието и на най-малко съмнение е основание за отхвърляне на обвинението, а когато доказателствата против същото са повече от тези, които го обосновават, това е повече от задължително.  С оглед на изложеното, на основание чл. 304 от НПК, подс. Б.  бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл.291 ал.1 от НК .

               Мотивиран от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.

Съдия: /п/ не се чете.

Вярно соригинала!

 Секретар: Ц.С.

 

Съдържание на мотивите

мотиви

към присъда по НОХД 1208/2016 год. по описа на РС-Хасково

   Против подсъдимия Б.М.Б. , със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение затова, че на 12.06.2015 година в гр. Хасково не изпълнил Заповед за незабавна защита от 05.06.2015г., издадена въз основа на Определение №945/05.06.2015г. по гражданско дело № 1249/2015г. по описа на Районен съд - гр. Хасково, като въпреки забраните в цитираната заповед, а именно: да приближава Е. Р.З., ЕГН:**********, О.Б.М., ЕГНЮ********, жилището им, находящо се в гр. Хасково, ж.к. „*****" № **вх.*,ет.*,ап.**, местата им за отдих и социални контакти и въпреки задължението да се въздържа от домашно насилие, извършил следното: приближил се непосредствено до Е. Р. З. и О.Б.М., до жилището, което обитават находящо се в гр. Хасково, ж.к. „*****" № **,вх.*,ет.*,ап.** и извършил акт на домашно насилие спрямо Е. Р. З. като я хванал с ръка в областта на шията- престъпление по чл.296 ал.1 от НК.

                 Производството против подсъдимия  се разглежда в негово отсъствие по реда на чл.269 ал.3 от НПК.В тази връзка служебния   защитник    на подсъдимия  адв.А.С.   счита,че доверителят му   не е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението,за което е предаден на съда  . От анализа  на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства  не можело  да бъде направена и категорична констатация, обосноваваща несъмнено извършено от подсъдимия деяние по чл. 296 ал.1 от НК. Поради това пледира подзащитият му да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на РП-Хасково  поддържа обвинението, което  счита за доказано по категоричен и несъмнен  начин пир събраната доказателствена съвкупност. По отношение на наказанието за   подсъдими,счита че   следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК   предвид липсата на смекчаващи вината му обстоятелства ,като му  бъде наложено  наказание „лишаване от свобода „ за срок от  7  месеца ,което да се изтърпи ефективно .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:

Подсъдимият  Б.М.Б. е  роден на *** ***,българин , български гражданин,със  средно образование, работещ сезонна работа в чужбина, неженен,живущ ***  и осъждан.

Подсъдимият Б.М.Б. и пострадалата Е. Р. З.  живели без брак, на семейни начала  до месец март 2015 г. ,когато се разделели. По време на съвместното им съжителство се родило  дете   св. О.  Б.М., роден на ***г. Повод за раздялата им бил физически и психически тормоз оказван от  страна на  подс.Б. към  Е.З. . Поради нестихващото физическо насилие спрямо нея пострадалата З. подала молба за  незабавна защита до  Районен съд- Хасково по реда на Закона за защита от домашното насилие.По тази молба се произнесъл  състав на РС-Хасково ,който  издал Заповед за незабавна защита от 05.06.2015г., въз основа на определение №945/05.06.2015г. по гр. дело № 1249/2015г. по описа на PC - Хасково, с която подсъдимия  Б. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Е. Р.З. ***, както и да не приближава жилището на пострадалата З.,***, малолетното дете О.Б.М. и местата им за отдих и социални контакти (л.17 от ДП ).Видно от съобщението по гр.д.№1249/2015г.на  РС-Хасково   заповедта  за незабавна защита от 05.06.2015г.,  била връчена на лично на подсъдимия  Б. да се запознае със съдържанието й на11.06.2015г. (л.19 от ДП ).След издаване  на заповедта за незабавна защита на 10.06.2016 год. вечерта Е.З. и сина и св.О.М. се връщали от детски рожден ден,когато били пресрещнати от подсъдимия на входа на блок №** в  ж.к. „*****" в гр.Хасково. В присъствието на малолетното дете подсъдимият заплашил  Е.  З. ,че ще я убие , като я хванал с ръце за шията и когато разбрал ,че З. ще  повика  полиция   избягал към съседните блокове  .За случилото се  Е.З.     сигнализирала на телефон 112 , на  който  се отзовали  св.Г. Г. *** ,заедно с колегата си  Л.Л. . Според св.Г. на място  пристигнали около 22.00 часа, където пред входа на блока ги чакала  Е.  З. , заедно с майка си и детето си .Пред полицейските служители З.  обяснила ,че се прибирали от рожден ден и подсъдимия ги чакал  пред входа   ,когато помежду им възникнал  скандал,понеже Б.   искал да види детето . Съобщила  и за наличието на ограничителна заповед срещу подсъдимия да не доближава жилището, с наличието на  каквато  Г. ***  .На място   подсъдимия не бил заварен ,но  след обход на района  до бл.29 в комплекса  същия бил установен и  отведен  в РУП-Хасково ,а след това и  задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа.   Първоначално подсъдимия отричал  присъствието  си  на мястото на инцидента ,но впоследствие  признал , че чакал майката  и детето  пред входа на блока ,а скандала възникнал ,защото той   искал да види сина си,а тя не му позволявала  .

             Вечерта на неустановена по делото дата  пострадалата З.  се връщала със сина си св. О.Б.М. ***. На 100 метра от дома им в близост до блок **  в комплекса отново били    пресрещнати от подсъдимия ,който  хванал силно за шията пострадалата и започнал да я души. Междувременно успели да сигнализират на телефон 112, но докато пристигнали  полицаите  подсъдимия  Б. избягал. На сигнала били изпратени    полицейските служители от РУП-Хасково св. М.А.П. и колегата му  Л.Л. ,които заварили  лицето ,подало сигнала ,неговата майка и детето .Пред тях  пострадалата заявила ,че подсъдимия нарушил заповедта за защита ,като посетил адреса на който живее,без данни за  упражнено физическо насилие.Въпреки извършения обход на района св.П. и колегата му  не  установили местонахождението на подсъдимия в близост  до адреса на пострадалата.

            Съдебното производство по гр. дело № 1249/2015г. по описа на PC – Хасково пирключило  с издаване на Заповед за защита №17/20.08.2015г., с която  подсъдимия  Б.Б. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Е. Р.З. *** и спрямо малолетния О.Б.М., както и да не приближава жилището на пострадалата З. и малолетното дете О.Б.М. с ЕГН:**********, находящо се в гр. Хасково, ж.к. „*****" № **,вх.*,ет.*,ап.** и местата им за отдих и социални контакти за срок от 18 месеца (л.47 от ДП ).

       Горната фактическа обстановка се установи  от  показанията на разпитаните  в хода на съдебното следствие свидетели О.Б.М. ,Г. Ж.Г. ,Р.К. К.  и М.А.П. в т.ч. и показанията  на последните двама,дадени пред разследващ полицай на  досъдебното производство и прочетени  по реда на  чл.281 ал.5 от НПК,както и писмените доказателства по делото , приобщени по реда на чл.283 от НПК .

Свидетелката Р. К. /майка на Е.З./  твърди, че отношенията между нейната дъщеря Е.З.  подсъдимия Б.Б.  се влошили преди раздялата им през месец март 2015г. понеже той не работел тормозел  физически дъщеря и ,злоупотребявал с алкохола и тормозел ф играел хазарт и изнудвал за пари   Според св.К.  заповедта за незабавна защита била издадена по повод упражнено домашно насилие от подсъдимия  срещу дъщеря  й, която била набита от него. Последната  сочи, че  подсъдимия  не  се съобразявал със заповедта защита и  не   я спазвал, което се подкрепя от  разпита на малолетния свидетел О.М.  -внук  на същата и син на пострадалата Е.З. .

В показанията си от съдебното следствие свидетелката К. описва два инцидента с подсъдимия в периода между издаване на първоначалната и  окончателната заповед за защита  както следва:единия на който тя не е  присъствала ,а  били само дъщеря й и  св.О.Б.,когато   връщайки се от детски рожден ден  били  причакани   пред входа на блока  от подсъдимия ,който   започнал да посяга на дъщеря й и да  я души .Другия  път, при който  подали сигнал до полицията, било когато заедно с дъщеря  си и внука си отново пред входната врата на блока подсъдимия  хванал дъщеря й и  започнал да я влачи .

В показанията си пред съда  свидетелят О.М.  описва инцидентите с баща си , сочейки ,че  първия от тях бил след като била издадена заповедта за защита , когато заедно с майка си се прибирали от  детски рожден ден.Тогава   подсъдимия ги чакал пред входа на блока,    хванал  майка му за гушата и заплашил ,че ще  я убие . Вторият инцидент като време се случил,когато св.М. завършвал 4-ти клас и се връщал от организиран от  училището  поход до Етъра и Шипка.Тогава заедно  с майка си се намирали  на 100 метра от дома им в близост до блок ** в ж.к."*****",където отново били причакани от   подсъдимия,който започнал да   души  майка му  .И при двата  инцидента, при които било упражнено физически  насилие спрямо майка му, според св.Б. баба му не присъствала,като и при първия от тях той   подал  сигнал до полицията от мобилния си телефон.

Показанията на св.К.  от досъдебното производство  относно датите на  твърдяните от  нея инциденти с подсъдимия  са прочетени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК. В тези показания свидетелката сочи  като  дати  на инцидентите : 10.06.2015г. и 12.06.2015 г. Относно съдържанието на  инцидента от 12.06.2015г.  свидетелката е заявила  пред органа на досъдебното производство, че при втория хронологично инцидент били тя, дъщеря й и внука й  пред входа на жилището ,където живеят , а действията на подсъдимия се изразили в хващане за гушата на дъщеря й ,както и заплахи с убийство и палеж.Тези показания от ДП  ,които свидетелката потвърждава като достоверени пред съда обаче  противоречат  на хронологическата подредба на инцидентите и тяхното място ,както и  нейното присъствие там ,според показанията и  от съдебното следствие,където  се твърди ,че това бил първия случай,  при който  К.  не присъствала.

Показанията на свидетелите Р. К. и О.М.  макар  да се подкрепят взаимно относно  наличието  на два инцидента с подсъдимия след издаване на заповедта за незабавна защита  и сочените  от тях  прояви на физическо насилие спрямо Е. З.   не  могат да бъдат  кредитирани  от съда  , поради противоречията в хронологията на изложените първи и втори  инциденти от К.  и  нейното  присъствие   при  първия инцидент, налични  между показанията й от досъдебното производство и пред съда от една страна, родствените отношения на К. и М.  с  пострадалата Е. З. , водещи до извод за заинтересованост от изхода на делото, както и неконкретността в  показанията на двамата  свидетели относно времето на инцидентите . Всъщност  свидетелите К. и М. са  еднопосочни   в показанията си единствено за периода ,в който са ставали инцидентите с подсъдимия   -след  издаване на първоначалната заповед за защита  и преди окончателната такава,без яснота обаче за времето отнесено  към  момента на  връчването   на процесната заповед на  подсъдимия ,  доколкото  показанията на  свидетелката  К. пред съда и от досъдебното производство  относно поредността на двата от  инцидентите си противоречат,а тези на св.М.    неконкретизирани откъм време.  Съдът намира, че е логично и житейски приемливо свидетел да не си спомня датата или месеца на съответен инцидент, след като е разпитан около две години след същия, но противоречи на логиката да се обърка поредността на инцидентите, с оглед твърдените поражения в инцидента, при който свидетелката сочи, че дъщеря й е душена от подсъдимия . Липсва медицински документ за такъв вид травма, поради което тези показания не могат да бъдат приети безрезерно и без следващата се от това  критика  досежно  тяхната достоверност  ,при положение ,че  не  са  подкрепени с други  убедителни доказателства. Показанията на свидетеля О.М.  пък са  неконкретнизирани  относно времето на  описаните два случая /според него първия когато бил в 4-ти клас ,а втория в  края на 4-ти клас  / при  ясен спомен за  поредността на проявите на подсъдимия и упражненото физическо насилие над майка му . Констатираните от съда несъответствия в показанията на свидетелите Р. К. и О.М.   в различни техни части разколебават в значителна степен доказателствената тежест на тези гласни  доказателства, което според настоящия състав следва да се тълкува в полза на подсъдимия. Обсъдената по-горе непоследователност и нееднопосочност в показанията на свидетелите  К. и Б.  създава сериозно съмнение у съда относно последователността на събитията, което в още по-голяма степен се засилва, след като същите свидетели не са единни и категорични и по отношение на хронологията във времето ,мястото и  конкретиката в действията  на подсъдимия.Поради изложеното и тъй като показанията на свидетелите не се подкрепят от други доказателства, а сочената за жертва на поведението на подсъдимия Е. Р. ,заради отсъствието си от страната   не  даде   показания  в съдебното следствие ,а  поради  несъгласието на защитата на подсъдимия  показанията и от ДП не можаха да бъдат  приобщени по  процесуалния ред на чл.281 ал.5 от НПК и съответно  ползвани от съда, събраната  доказателствената  съвкупност  е недостатачно обезпечена      откъм  датата на инкриминираното деяние.

Свидетелите Г. Г. и М.П. *** , извършили проверки по повод  два отделни сигнала за битови скандали  и оплаквания за нарушения на заповедта за защита.

Свидетелят Г. Г.  описва случай от датата 10.06.2015г.,  при който заедно с колегата си Л.Л. били изпратени от дежурния на РУП-Хасково  по сигнал за скандал пред бл.** в  ж.к."*****" .Според св.Г. на място  пристигнали около 22.00 часа, където пред входа на блока ги чакала  Е.  З. , заедно с майка си и детето си .Пред полицейските служители З.  обяснила ,че се прибирали от рожден ден и подсъдимия ги чакал  пред входа   ,когато помежду им възникнал  скандал,понеже Б.   искал да види детето . Съобщили и за наличието на ограничителна заповед срещу подсъдимия да не доближава жилището .На място   подсъдимия не бил заварен ,но  след обход на района  до бл.29 в комплекса   същия бил установен и  отведен  в РУП-Хасково ,след което задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа.   Първоначално подсъдимия отричал  присъствието  си  на мястото на инцидента ,но впоследствие  признал , че чакал майката  и детето  пред входа на блока ,а скандала възникнал ,защото той   искал да види сина си,а тя не му позволявала  . Свидетелят не си спомня някой да се е оплаквал от насилие ,а със самата заповед за защита се запознал в РУП-Хасково. Св.Г. е категоричен ,че сигнала за полицейско съдействие бил  подаден от  Е.  З. .

Свидетелят М.П.  извършил проверка с колегата си Л.Л. , сочи, че били изпратени на адрес ***,където ги чакало лицето ,подало сигнала , заедно с майка си  и дете.Същият твърди, че оплакванията на  тъжителката /чието име не може да си спомни/ били за  нарушаване от страна  подсъдимия на издадена от съда ограничителна заповед да не посещава адреса. При този случай  подсъдимия  не бил открит в близост до района.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.  относно извършената полицейска проверка от 10.06.2015г. и  установените  при протичането и обстоятелства   като конкретни  , последователни и  непротиворечиви. Същите  кореспондират  с изложеното от свидетеля  О.М.  относно първия описан от него  инцидент,при който заедно с майка си се връщали вечерта от  детски рожден ден  и  били причакани от подсъдимия пред входа на блока,както и залавянето на подсъдимия непоследствено след   инцидента .  Съпоставяйки  показанията на св.Г. с   разказаното от  малолетния свидетел пред съда   първия твърдян от него инцидент се отнася за  случая от 10.06.2015 г. безспорно след издаване на съдебната заповед за незабавна защита,но   преди нейното връчване на подсъдимия  ,станало ден след това -на 11.06.2015г.

За разлика от св.Г. полицейския служител  св.П.  не може  да си спомни точната  дата  на полицейската проверка , нито лицето , подало  сигнала , което наложи показанията му депозирани на ДП да бъдат прочетени от съда  по реда на чл.281 ал.5 от НПК ,според които проверката била извършена на 12.06.2015 г. инкриминирана като дата на деянието  от държавното обвинение.Съдът обаче констатира сериозни  разминавания  между  показанията на св.П. и тези на св.Б.  относно мястото на твърдяния инцидент и присъствалите  лица .   Докато в показанията си от съдебното следствие св.П. твърди ,че посетили адреса на пострадалата в ж.к.“*****“ бл.** ет.* , на който заварили нея ,заедно с майка й и детето ,без оплаквания  за физически  прояви на подсъдимия, нито останали видими следи от такива ,св.О.М.  съобщава пред съда ,че втория инцидент с подсъдимия   станал на 100 метра от  дома им  в близост до бл.** в ж.к. „*****“, при който  били  само той и майка му,а баща му посегнал да я души  .Св.М. съобщава още ,че след подадения сигнал за съдействие  полицаите пристигнали до спирката на  „ Лавка“ ,където майка му им показала ограничителната заповед срещу подсъдимия, след като отишли до дома им да я вземе .Подобни данни не се съдържат в показанията на св.П. нито от съдебното следствие ,нито от ДП ,а  достоверността на казаното от   полицейския  служител   не може да бъде поставено под съмнение, с оглед очевидната безпристрастност на последния   към конфликта и необвързаност с позицията на никоя от страните  в него. От събраните по делото доказателства, съдът не можа да открие  и потенциална  негова  заинтересованост от изхода на делото. Всъщност събирането  на информация  отговаря  на вменените служебни функции на полицейските служители и обичайното установяване на обстоятелства, свързани с дадено деяние именно от тях, независимо преди или по време на започнало наказателно производство. Горепосочените  факти  дават  достатъчно основание  на съда   показанията на св.Б.  да бъдат поставени под съмнение,като  отговарящи на случилото се  на датата  12.06.2015г. , а  отделно от това съдържат  противоречия дори с твърдяните в обстоятелствената част на обвинителния акт  факти, като се има предвид, че същия е   свидетел   на това обвинение . Съдът намира, че доколкото по делото са разпитани полицейските служители Г. и П. , сочещи за  наличие на конфликтни отношения между  подсъдимия  и пострадалата  и  времето,  като дати  на полицейските проверки ,при  само на една от които  - тази от 10.06.2015г. са  налице  данни за присъствието  на подсъдимия  , то се доказва подаването на сигнали до органите на МВР за тези конфликти, развили се между пострадалата и подсъдимия   след издаване  на заповедта за незабавна защита. И двамата полицейски служители   са положителни за наличието на заповед за защита , издадена срещу подсъдимия ,като не сочат за наличие на агресивни прояви на подсъдимия, нито останали видими следи от такива. В  заключение изложеното от  малолетния свидетел   не  се подкрепя  от показанията на св.П.  за случилото се на 12.06.2015г. ,  не се подкрепени от други доказателства, а както съдът отбеляза, показанията на св.Р. К.  са противоречиви  относно главния  факт на доказване и  лишени от фактологична конкретика.       

   При така обсъдената фактическа обстановка, съдът  достига до следните правни изводи:

                   Според внесения в съда  обвинителен акт от прокурора на 12.06.2015г. в гр.Хасково подсъдимият Б.М.Б.  не е изпълнил  заповед за защита от домашно насилие, а именно издадената на основание чл. 15, ал.2 от ЗЗСДН Заповед за незабавна защита от 05.06.2015 г., като е нарушил, както вменената му с нея забрана да приближава Е. З., сина си св.О.М. и тяхното жилище, така и да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо  тях. Съгласно чл. 19 от ЗЗСДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Установи  се категорично от събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност  , че подсъдимият  е бил надлежно уведомен на 11.06.2015г.  за издадената срещу него заповед за незабавна защита и съответно за нейното  съдържание, като   след издаването й и   въпреки това е  извършвал   действия по доближаване на Е.  З. и св.О.Б. и тяхното жилище , както и проява на насилие чрез  душене на пострадалата и оказването и на психически тормоз, изразил се в заплашително поведение, реплики. Следва да се отбележи,че именно  фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  определят  рамките на  държавното  обвинение ,срещу които и подсъдимия се защитава в настоящия процес . Основните  спорни  според съда   въпроси  остават  датата на извършване на деянието, заявена  с обвинителния акт , както и главният факт –  присъствието и действията на  подсъдимият на инкриминираното място .

 В настоящото производство  не са събраха   конкретни и точни доказателства, от които да се установява по безспорен начин посочената от държавното  обвинение дата на извършване на престъплението-12.06.2015 г. По-изложените по-горе съображения  при анализа на гласните доказателства   никой от разпитаните свидетели К. и М.  не дава ясен  отговор за  описаните от него събития. Св.К. дава противоречиви показания за хронологията на твърдяните от нея два инцидента с подсъдимия ,докато св.М.  от своя страна не може да посочи дата или период от време, когато според него  баща му се приближил до него и майка му и упражнил физическо насилие над нея  . Доколкото рамките на обвинението са зададени от обвинителния акт  и с  фиксирана конкретна дата, а не период от време съдът намира, че по делото липсват данни за времето на извършване на твърдяното престъпление. Няма как съда да определи със своя краен съдебен акт, друга дата или период, различни от посочената в тъжбата, тъй като това би означавало да се промени съществено обстоятелствената част на обвинението, нещо което не е в компетенциите на настоящия съдебен състав и би следвало да се направи по преценка на държавното  обвинение. С оглед наличните конфликти отношения между подсъдимия и Е.З.  продължили във времето, съдът намира, че е възможно именно  инцидента от 10.06.2015г. да е възпроизведен в показанията на св.К. и М. ,както и  да е мотивирало  поведението на Е.  З.,  за да бъде  подаден  сигнал за нарушаване на заповедта за незабавна защита на 12.06.2015г. Този извод се налага и тъй като не са доказани каквито и да било физически прояви на подсъдимия пряко срещу лицето З., което се ползва от заповедта,извън твърденията на нейното дете и майка.  Данни за физическо насилие и следи от такова спрямо пострадалата  не се съдържат и в показанията на незаинтересованите  св.Г. и П.  , като се доказва  единствено  нарушаването на забраната за доближаване на жилището й. В това отношение поведението на подсъдимия на различна от възведената от прокурора дата , е неотносимо  към отговорността му за нарушаване на заповедта за защита  на 12.06.2015г.

На следващо място според съда не  се доказа по несъмнен начин  подсъдимия да се е намирал на адреса на пострадалата  на  възведената от  прокурора   дата. В това отношение показанията на св.К.   депозирани пред съда относно първия инцидент са противоречиви с твърденията й от досъдебното производство, а не са налице други конкретни показания, които да обуславят категоричен извод за присъствие на  подсъдимия при инцидента от 12.06.2015г., с оглед показанията на свидетеля М.П.,според който подсъдимия не е бил установен в близост до мястото на конфликта . Свидетелят  М. пък сочи , че при инцидента, при който е упражнено насилие спрямо майка му, баба му била в къщи ,противно  пък на изнесеното от нея в показанията и от ДП и  при липса на корелация със заявеното от незаинтересовани от изхода на делото свидетели. Поради изложеното не се доказва подсъдимият да е нарушил заповедта за незабавна защита на датата 12.06.2015г. като е доближил Е.З.  и св.О.М. ,тяхното жилище и е нарушил забраната  да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях.

                  Изложеното води до извод, на които не може да почива една осъдителна присъда, която трябва да се основава на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин да изясняват не само авторството на деянието, но и механизма на извършването му – безспорно установяване на време, място, начин на извършване В конкретния случай, липсват безспорни доказателства, обосноваващи обвинението, повдигнато на датата 12.06.2015 г. Предвид съществените противоречия в показанията на свидетелите на обвинението, съпоставени едни с други и сами по себе си и предвид заинтересоваността на всеки от тези свидетели, изключващи яснотата относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние. В съответствие с възприетата по-горе  фактическа обстановка е юридическото заключение на  съда  за доказателствена необезпеченост на времето, мястото, механизма на инкриминираното посегателство , и на виновната съпричастност на подсъдимия  към него.Наличието и на най-малко съмнение е основание за отхвърляне на обвинението, а когато доказателствата против същото са повече от тези, които го обосновават, това е повече от задължително.  С оглед на изложеното, на основание чл. 304 от НПК, подс. Б.  бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл.291 ал.1 от НК .

               Мотивиран от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.

Съдия: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

 Секретар: Ц.С.

 

 
Съобщи за изтекли лични данни