№ 95
гр. Свиленград, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100261 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.30 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от К. АТ. К. против ответника АТ. К. К., с
която се иска от съда да постанови решение, с което да бъде унищожен
договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 98, том IV, дело № 468 от
04.12.2020г. по описа на нотариус Милен Крушев, с рег.№ 652 по РНК, до
размера на 1/2 ид. част от описания в акта недвижим имот, предмет на
извършеното с акта дарение в полза на ответника, на основание чл.30 от ЗЗД -
поради факта на заплашване от страна на ответника спрямо ищеца, че ако не
му прехвърли жилището, предмет на оспорения акт, ще го изхвърли от него.
Ищецът твърди, че на 04.12.2020 г. той и съпругата му И.Б. К.а
прехвърлили чрез дарение на сина си – ответника АТ. К. К. собствения си,
придобит през време на брака им, недвижим имот, а именно: ...........,
разположен с сграда, построена в урегулиран поземлен имот - УПИ № I, в
квартал 60А по действащия регулационен план на град Любимец, одобрен със
Заповед № РД-09-466/10.08.2020 г., със застроена площ на апартамента от
94,00 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, антре, баня и тоалетна, ведно с
прилежащото избено помещение № 19, със застроена площ от 6,00 кв.м., и
ведно с 4,818% идеални части от общите части на сградата, при граници и
съседи на апартамента по титул за собственост: свор, апартамент № 20 и
улица „Гладстон“ и при граници и съседи на избеното помещение: избено
помещение № 20 и коридор.
Договорът за дарение бил обективиран в Нотариален акт № 98, том IV,
рег.№ 6777, дело № 468/2020г. по описа на нотариус Милен Крушев, с рег.№
652 по РНК, който акт бил вписан в СВ-Свиленград под дв.вх.рег.№
1
3548/04.12.2020 г., Акт № 65, том 13, дело № 1466.
Дарения имот ищецът и съпругата му придобили през време на брака си,
в режим на съпружеска имуществена общност. Ищецът бил във влошени
отношения със съпругата си от дълги години, а от 10 години живеели във
фактическа раздяла. Тя работила в Германия и рядко се прибирала в
България. Преди повече от година и половина се завърнала в България и
заедно със сина им АТ. К. К. се установили да живеят в град Пловдив. Преди
да наемат жилището в град Пловдив, те пристигнали в процесния апартамент
в град Любимец, който бил единствено жилище на ищеца, и оставили в него
багажа си. Ищецът не бил съгласен, но те се съобразили с него, както никога
не се били съобразявали. Съвместното им съжителство било повече от
немислимо, поради обтегнатите отношения, както между ищеца и съпругата
му, така и между ищеца и сина му А., който винаги взимал страната на майка
си, която продължавала да го издържа и до днес, макар той да бил на 47
години.
От около година съпругата и синът на ищеца - А. започнали да го
притесняват с настояване да прехвърлят апартамента само на него, въпреки че
съпрузите имали и друг син - Бисер. Ответникът започнал да заплашва ищеца,
че ако не му прехвърли апартамента, ще го изхвърли от него. Психическият
тормоз, на който ищецът бил подложен, довел до влошаване на
здравословното му състояние и през есента на 2020г. той получил инсулт.
Лечението му било проведено в Отделение по нервни болести при УМБАЛ
„Каспела“ – гр. Пловдив. Ищецът бил хоспитализиран в посоченото лечебно
заведение в периода 23.09.2020г. -27.09.2020 г., като бил изписан с
окончателна диагноза: „Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия
или стеноза на мозъчна артерия. МБС. Инсултус исхемикус регио трунци
церебри. Стволов дискоординационен синдром. АХ 3СТ.“. Това не бил
първият претърпян от ищеца исхемичен мозъчен инсулт, а освен това той
страдал и от захарен диабет. След претърпяния инсулт ищецът трудно се
възстановявал, като и към днешна дата не бил възстановен напълно.
В месеците, в които трябвало да се възстановя ищецът, не спрял
психическият тормоз, на който той бил подложен от сина му А. и от
съпругата му, а напротив - провокирал още по-силен страх у ищеца.
Заплахите, отправени от сина му А., че ако не му прехвърли жилището, ще го
изхвърли от него не спряли. Страховете на ищеца нараснали, тъй като синът
му А. бил избухлив, дори агресивен, когато употребявал алкохол и
медикаменти против депресия, а самият ищец продължавал да има
световъртеж и нестабилна походка.
На 04.12.2020г. ответникът предложил на ищеца да подпише договор за
дарение, в който не било запазено правото му на ползване, а той нямал друго
жилище. Въпреки това, ищецът бил принуден да подпише договора, тъй като
цялото поведение на сина му А. преди сключването на сделката възбудило у
него основателен страх, че ще бъде изхвърлен на улицата и дори, че ще бъде
наранен физически. Ищецът се страхувал за здравето и живота си, и за това,
2
че ако не подпише сделката синът му ще го изхвърли на улицата.
След сделката ищецът разбрал, че целта на сина му и майка му била да
продадат имота и с парите от продажбата ответникът да си закупи друго
жилище и да се издържа. Идвали хора за оглед, а ответникът повтарял на
ищеца „Ти няма ли да умреш?!“, продължавал да го заплашва, че ако не му
прехвърли и наследствените си земеделски земи, ще го изхвърли. Той и майка
му извадили всички документи за прехвърляне на земеделските земи /скици,
данъчни оценки/ и настоявали ищецът да прехвърли на ответника и тях.
Ищецът отново не бил съгласен, защото имал и друг син.
На 21.02.2021 год. ответникът нанесъл побой над ищеца, като преди
това го напръскал със спрей в очите. На 22.02.2021 г. ответникът изхвърлил
ищеца от процесното жилище. Преди да стори това, ответникът изпочупил
вещите на ищеца в жилището, почти всички мебели и техника, в това число и
телевизора, който му подарил другият син. Ответникът бил изхвърлен от дома
си само с дрехите на гърба си и бастуна си, без който не можел да пази
равновесие. Отишъл в часовникарското ателие на приятеля си Стоян и оттам
се обадил на другия си син - Бисер К., който живеел и работил в София. Той
дошъл и прибрал баща си, а брат му А. му забранил да ходи в жилището и
дори започнал и него да заплашва. Наложило се да подадат жалба в
полицията, а на 23.02.2021 г. ищецът бил при съдебен лекар. От тогава и
досега ищецът живеел при сина си Бисер.
Предвид изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение, с
което на основание чл.30 от ЗЗД да бъде унищожен горепосочения договор за
дарение до размер на 1/2 /една втора/ идеална част дарения недвижим имот.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен процесиулан
представител, поддържа иска. Не претендира разноски по делото. Ответникът
не се явява, не изпраща представител и не дава становище по иска.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения Нотариален за дарение на недвижим имот № 98,
том IV, рег.№ 6777, дело № 468/2020г. по описа на нотариус Милен Крушев, с
рег.№ 652 по РНК, вписан в СВ-Свиленград под дв.вх.рег.№ 3548/04.12.2020
г., Акт № 65, том 13, дело № 1466/2020г., ищецът К. АТ. К. и съпругата му
И.Б. К.а са дарили на сина си АТ. К. К., собствения си недвижим имот, описан
в исковата молба и по-горе. Безспорно е, а и от представените писмени
доказателства се установява, че дареният имот е бил собственост на
съпрузите – прехвърлители в режим на съпружеска имуществена общност
/СИО/.
От представената Епикриза от 27.09.2020г., издадена от Отделение по
нервни болести при УМБАЛ „Каспела“ – гр. Пловдив се установява, че в
периода 23.09.2020г. – 27.09.2020г. ищецът е бил лекуван това лечебно
заведение с диагноза: „Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия
3
или стеноза на мозъчна артерия. МБС. Инсултус исхемикус регио трунци
церебри. Стволов дискоординационен синдром. АХ 3СТ.“.
От показанията на свидетеля Б.К. К. – син на ищеца и брат на ответника,
които съдът кредитира с доверие, напълно се установява изложената в
исковата молба фактическа обстановка. Тази преценка на съда почива на
разпоредбата на чл.172 от ГПК, доколкото свидетелят е близък родственик и
еднакво близък до двете страни по спора, а показанията му взаимно се
допълват със събраните други доказателства, в това число показанията на
свидетеля С.Г.Й. – приятел на ищеца.
При така установените обстоятелтва, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от засегнатата от
твърдения порок страна. Ответникът е процесуално легитимиран, в
качеството му на насрещна страна по сделката. Ищецът е процесуално
легитимиран да претендира унищожаване на сделката до 1/2 от предмета й,
доколкото е един от двамата прехвърлители – съпрузи, прехвърлили имот в
режим на СИО.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира предявеният
иск за доказан и основателен.
Фактическия състав на заплашването по чл.30 ЗЗД, е разяснен в
Решение № 222 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 4594/2016 г. на ВКС, IV г. о.,
според което заплашване е налице не само, когато заплахата е изразена в
неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При
заплашването увреденият сключва сделката, за да избегне неблагоприятни
последици, които са му внушени, че ще настъпят. Необходимо е да бъдат
използвани средства, които могат да възбудят основателен страх. Страхът е
субективна категория, която трябва да се преценява винаги с оглед личността
и конкретната обстановка. Категоризирането на действията, с които
заплашващият си служи се извършва обективно, но критерият относно това
дали е предизвикан основателен страх, трябва да е конкретен и субективен,
защото се преценява поведението на конкретното лице и порокът в неговото
волеизявление, т.е. трябва да се установи дали без поведението на
заплашващия, лицето би сключило сделката. При формиране на
преценката дали са предизвикани страхови представи, под чието въздействие
е сключена сделката, от значение са личностните характеристики, социалният
и психическият статус на лицето, което твърди, че е било обект на принуда и
заплаха.
В настоящия случай, по делото категорично се установи, че
заплашващите действия от страна на ответника са извършени обективно и са
годни да формират основателен страх у ищеца. При преценката дали е
предизвикан такъв у ищеца, като относими елементи на фактическия състав
на заплашването, Съдът съобрази силно влошеното му здравословно
състояние преди и към момента на сключване на сделката; социалния му
статус – неработещ пенсионер, живеещ сам, в повече от 10-годишна
фактическа раздяла със съпругата си; лабилното му психическо състояние,
4
породено от оказван непрекъснат психически тормоз от страна на сина му А.
и съпругата му; опасение да не остане сам на улицата, без доходи и без
жилище. С оглед на това съдът счита, че заплашващите действия от страна на
ответника са могли да обосноват точно у ищеца и при конкретната
обстановка, формирането на страхови представи у последния, и че без тези
действия на ответника, ищецът не би извършил сделката.
По изложените съображения предявеният иск ще следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА, на основание чл.30 ЗЗД, договор за дарение,
обективиран в Нотариален за дарение на недвижим имот № 98, том IV, рег.№
6777, дело № 468/2020г. по описа на нотариус Милен Крушев, с рег.№ 652 по
РНК, вписан в Служба по вписванията - Свиленград под дв.вх.рег.№
3548/04.12.2020 г., Акт № 65, том 13, дело № 1466/2020г., частично - до
размера на 1/2 ид. част от описания в акта недвижим имот, прехвърлена от К.
АТ. К., с ЕГН: **********, на АТ. К. К., с ЕГН: **********, а именно: ...........,
разположен с сграда, построена в урегулиран поземлен имот - УПИ № I, в
квартал 60А по действащия регулационен план на град Любимец, одобрен със
Заповед № РД-09-466/10.08.2020 г., със застроена площ на апартамента от
94,00 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, антре, баня и тоалетна, ведно с
прилежащото избено помещение № 19, със застроена площ от 6,00 кв.м., и
ведно с 4,818% идеални части от общите части на сградата, при граници и
съседи на апартамента по титул за собственост: свор, апартамент № 20 и
улица „Гладстон“ и при граници и съседи на избеното помещение: избено
помещение № 20 и коридор.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5