П Р О Т О К О Л
Година 2019
Гр. Търговище
ОКРЪЖЕН СЪД наказателно
отделение
На 28 ноември Година 2019
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН И.
СЪД.
ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Д.И.
2.
А.Я.
Секретар:
Анатолия Атанасова
Прокурор: Диляна Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХ дело № 174 по описа за 2019 година.
ОТКРИВА СЕ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
На
именното повикване в 09.30 часа се явиха:
………………………………………………………………………………………………………………...
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните
и сам извърши служебна преценка на въпросите , посочени в чл.
248, ал.1 от НПК , взе предвид следното:
Обвинителният
акт е внесен в Окръжен съд-Търговище за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“,
пр.второ във вр. с ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Престъплението е извършено на територията на Окръжен съд- Търговище, а именно на път ІІ-48
при км.11, на 1500м. преди разклона за с. Зелена Морава, общ. Омуртаг.
Непроменена
остава преценката на съдията - докладчик, изразена в Разпореждането от
проведеното закрито заседание, че при посочените в обвинителния акт факти
делото се явява родово и местно подсъдно на този съд.
В
съответствие с изразеното от страните становище в разпоредителното заседание
днес съдът прецени, че наказателното производство не следва да бъде прекратено,
тъй като не са налице основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 2, 3,4,6, 7, 8а, 9, 10 от НПК и на чл. 250, ал. 1 т. 2 от НПК.
Няма основания
също така за спиране на
наказателното производство, тъй като не е налице нито едно от основанията по
чл. 251, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 и
чл. 26 от НПК.
На
следващо място, съдът счита, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което е
ограничило правата на подсъдимия Ф. Б. Ш.. На досъдебното производство след
извършването на деянието, същото е извършено на 23.06.2017г., подсъдимият Ш. е разпитан в качеството на свидетел на 24.06.2017г., след което видно от
материалите по делото е напуснал
територията на Р.България и е заминал за
Р.Турция. Органите на досъдебното
производство , спазвайки разпоредбата на чл. 219, ал.1 от НПК за събиране на
достатъчно доказателства, преди да
привлекат дадено лице като обвиняем не са привлекли като обвиняем подсъдимия Ш..
Едва след изготвяне на съдебната автотехническа
експертиза е установено, че
вината за причиненото ПТП е на подсъдимия. Органите на досъдебното производство са назначили
тройна съдебно- автотехническа експертиза на 14.08.2017г. , която е била изготвена през
м. декември 2017г. Преди отпътуването на
подсъдимия Ш. за Р.Турция били копирани всички документи- полица за застраховка зелена карта- лист 243, том -3, международна застрахователна
карта за МПС – лист 246, том- 3, полица-
лист 250, том 3 , задължителна
застраховка за финансова
отговорност – лист 253, том 3,
доклад за преглед на МПС- лист 256, том 3,
свидетелство за регистрация на
МПС- лист 259, том 3, свидетелство за управление на МПС- лист
262, том 3, паспорт- лист 264 ,
том 3, в който е посочен адреса на подсъдимия в Р.Турция.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия адв. М. е представила молба – лист 279, том 3, в която посочва , че следва същият да бъде призован на съдебен
адрес- нейната кантора.
На
14.06.2019г. е била изпратена призовка
до подс. Ш.
и до адв.
М., които да се явят на 10.07.2019г. ,
като подсъдимият е бил призован да се
яви в качеството на обвиняем. Посочените
призовки са на лист 296 и 297, том 3 от
ДП.
На
13.07.2019г. на адв.
М. е изпратена призовка за повдигане
и предявяване на обвинение по реда на чл. 269, ал.3, т.4, б „в“ от НПК.
Тази призовка се намира на лист 313, том
3 от ДП. На подсъдимия за тази дата не е изпраща призовка. Видно от доклада на
разследващия полицай до прокурора, находящ
се на лист 314, том 3 от ДП е
посочено, че подсъдимият не се е явил на 10.07.2019г. , като не е бил
посочил уважителна причина, поради което е призована адв. М. за
17.07.2019г., но същата е била в болнични
до 30.07.2019г. и на 01.08.2019г.
е съставено Постановление за привличане на обвиняем- лист 315, том 3 от ДП. По
ДП не е посочено по какъв начин е призована адв. М.,
няма доказателства, че е призован и подс. Ш. за
посочената дата 01.08.2019г. Няма пречка
това призоваване да е направено и по телефона
стига да е отразено писмено. На тази дата 01.08.2019г. е предявено на адв. М. в
качеството й на защитник Постановлението
за привличане на обвиняем, като в края
му е посочено, че същото е
предявено на осн.
чл. 269, ал.3, т.4, б“в“ от НПК. На 02.08.2019г. е приложена молба от адв.
М. - лист 319, том. 3 от ДП, в която
същата заявява, че ще предостави Постановлението за привличане на обвиняем
на подс. Ш.. Това Постановление няма
данни да е било преведено на съответния език, нито дали
е изпратено това Постановление на
подсъдимия. Това е накратко хронологията, относно привличането в качеството на обвиняем на подс. Ш..
Настоящият
състав счита, че органите на ДП са
допуснали съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното: Няма
съмнение нито в теорията, нито в практиката, че разпоредбата на чл. 269 НПК е относима при
съдебно разглеждане на делото. Наистина
разпоредбата на чл. 206 от НПК препраща
към чл. 269 от НПК, но тя посочва, че
може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при условията на чл. 269 от НПК,
т.е. за да се проведе т.н. задочно
производство трябва лицето да е придобило качеството на обвиняем. Привличането на обвиняем и предявяване на
Постановлението е подробно описано в чл.219 от НПК. В тази норма е посочено, че когато лицето е редовно
призовано и не се яви, същото се довежда принудително. В разпоредбите на
чл. 219 от НПК, където подробно е описана
процедурата по привличането на лицето като обвиняем, няма препращаща
норма към чл. 269 от НПК. Настоящият
състав счита , че не може да бъде привлечено дадено лице като обвиняем задочно,
тъй като това лице би било лишено от възможността да бъде известено за това си процесуално
качество, съответно да упражни правата си по чл. 55 от НПК, да не говорим за разпоредбата на чл. 395а от НПК, когато
това лице е чужденец и не владее български език. Посочената в молбата на адв. М. съдебна практика
е относима, непротиворечива. Следва да се отбележи
следното: На 01.08.2019г., когато е
съставено това Постановление за
привличане на обвиняем, което е подписано от адв. М., няма данни
за тази дата да е призован подсъдимият.
Това, че за предишни дати е бил призован
и не се е явил, не означава, че не следва да бъде призован за
съответната дата. Освен посочените съдебни решения в молбата, съдът ще
посочи още едно решение, а именно –
Решение № 258/18.07.2014г. на ВКС по нак.дело № 788/2014г.
на III НО
с докладчик съдия Красимир Шекерджиев, където с
черен курсив е посочено
следното: „Касационната инстанция
приема, че привличането на обвиняем не
може да бъде извършено в негово
отсъствие, като това следва от текста на
разпоредбата на чл. 219 от НПК. Това е единственото задължително процесуално
действие, което не може да бъде осъществено задочно, тъй като същото има важен
процесуален характер и определя
момента, когато привлеченото към наказателна отговорност лице е известено за това си процесуално
качество и за воденото срещу него наказателно производство.“ И по-надолу е подчертано „ Със задочното
привличане на осъдения е допуснато
съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до грубо нарушаване правото на защита на осъдения. На
практика той е бил лишен от
възможността да упражни правата си по чл. 55 от НПК и е
осъден без въобще да е знаел за воденото
наказателно производство.“
Тъй
като това Определение на съда подлежи на
обжалване, въззивната
инстанция е в правото си да го отмени, ако счете, че не е правилно,
съдът за да не се връща пак отново в
разпоредително заседание ще се
произнесе и по останалите точки,
визирани в чл. 248 от НПК.
Не
са налице предпоставки за разглеждане на
делото по реда на особените правила. Първо има забрана за сключване на
споразумение, когато има смъртен случай, на следващо място- за да се иска
съкратено съдебно следствие трябва да
присъства задължително подсъдимият.
Съдът счита,
че не са налице основания за разглеждане
на делото при закрити врати. Не е необходимо привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, тъй като има упълномощен такъв,назначаването
на вещо лице и тълковник. Относно назначаването на преводач- при явяването на
подсъдимия в съдебната зала, ако въззивната инстанция
отмени Определението на Окръжния съд, следва да му бъде назначен преводач, но
това е при условията на условност. Не е необходимо извършването на следствени действия по делегация.
По
делото не е взета мярка за процесуална принуда.
Няма
искания за събиране на нови
доказателства.
След
произнасянето на въззивната инстанция, ако същата отмени
настоящото определение на съда, съдът ще насрочи делото в едномесечен
срок , като ще бъдат призовани посочените лица в списъка на лицата за призоваване към
обвинителния акт.
Ето
защо настоящият състав счита, че на досъдебното
производство е допуснато
съществено отстранимо
процесуално нарушение, довело до
ограничаване на правата на подсъдимия Ф.Б.
Ш., поради което образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено на осн. чл. 248,
ал.5,т.1, във вр. с чл. 249, ал. 4, т.1 от НПК, а
досъдебното производство върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуалното нарушение.
Предвид
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 174/2019г. по описа на
Окръжен съд- Търговище, на осн. чл. 248,
ал.5,т.1, във вр. с чл. 249, ал. 4, т.1 от на осн. чл. 248,
ал.5,т.1, във вр. с чл. 249, ал. 4, т.1 от НПК.
ВРЪЩА досъдебно производство № 232/2017г. на О. п.Т. за
отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.
Определението
подлежи на протест и жалба пред Апелативен съд- Варна в 7 дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
………………………………………………………………………………………………………………………….
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи
в 10.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар: