№ 9967
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110111516 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от
ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ***** ( ***** ),със
седалище и адрес на управление ****,представлявано от ***,против Д. Е.
В.,ЕГН **********,с адрес *****,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 1215,66 лева главница по договор за заем,193 лева договорна лихва
за периода 19.03.2019 г. до 19.08.2020 г.,120 лева такси,80,28 лева лихва за
забава за периода 01.03.2020 г. до 26.03.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ищецът е носител на вземане на
основание сключен договор за цесия с **** като му е прехвърлено вземане,с
което банката разполага спрямо ответницата В.. Ищецът сочи,че между ****
и ответницата В. е сключен договор за стоков кредит № 425286 от 19.02.2019
г.,при което банката се съгласила да предостави сумата от 2800 лева за
закупуване на стоки от ****,а ответницата се задължила да върне паричната
сума на 18 месечни вноски,от които седемнадесет вноски по 188,04 лева и
последна вноска от 188,06 лева. В исковата молба се твърди,че при сключване
на договора за кредит е уговорена дължимост на възнаградителна лихва.
Поддържа се,че ответницата В. е допуснала неизпълнение на свои договорни
задължения и е налице неиздължена главница в размер от 1215,66 лева. Сочи
се,че неиздължената възнаградителна лихва възлиза на 193 лева. Ищецът
твърди,че предвид допуснатото неизпълнение на задължението за плащане на
вноските на уговорените падежни дати е налице вземане за мораторна лихва в
размер от 80,28 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
1
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице
правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда
да уважи исковете.
Ответната страна Д. Е. В. в подаден писмен отговор чрез назначения й
особен представител намира исковете за недопустими,защото съобщението за
цесията може да бъде извършено единствено от цедента,твърди се,че
цесионерът не може да бъде упълномощаван да съобщава настъпилата
промяна в личността на кредитора.Ако исковете бъдат възприети като
допустими,то същите се явяват неоснователни,защото прехвърлянето на
вземането има действие за длъжника само след съобщаване за настъпилото
прехвърляне. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 14.04.2021 г. *****
претендира издаването на заповед за изпълнение против Д. Е. В. за сумите от
1215,66 лева главница по договор за стоков кредит,193 лева договорна лихва
за периода 19.03.2019 г. до 19.08.2020 г.,120 лева такси,80,28 лева мораторна
лихва за периода 01.03.2020 г. до 26.03.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 21026/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Видно от договор за стоков кредит № 425286/19.02.2019 г.,сключен
между ****,като кредитор,и Д. Е. В.,като кредитополучател,е постигнато
съгласие страните да бъдат обвързани от договорно правоотношение,според
което банката отпуска сумата от 2800 лева за закупуване на стоки от
****,която кредитополучателят се задължава да връща на погасителни вноски
с падежна дата деветнадесето число при уговорена договорна лихва от 24,93
% годишно и при годишен процент на разходите 27,99 %. Към договора за
кредит е приложен погасителен план,съгласно който месечните вноски са в
размер от по 188,04 лева,а последната вноска е в размер от 188,06 лева.
Приета е фактура,издадена от **** с получател Д. Е. В. за сумата от
2800 лева за закупуване на мебели.
Представен е договор за цесия,сключен на 17.06.2020 г. между
****,като цедент,и *****,като цесионер,съгласно който страните са
постигнали съгласие банката да прехвърли свои вземания към трети лица,а
дружеството цесионер приело да придобие тези вземания при уговорената в
договора покупна цена.
Прието е и допълнително споразумение от 02.10.2020 г. към договор за
цесия,а от приложение към същия договор е прехвърлено вземане на ****
към Д. Е. В. в размер от 1215,66 лева главница,22,42 лева мораторна
лихва,120 лева такси,193 лева възнаградителна лихва.
По делото е представено пълномощно,с което **** упълномощава
***** да уведомява длъжниците за договора за цесия и сключеното
допълнително споразумение.
Прието е уведомление,адресирано до Д. Е. В.,съгласно което **** чрез
2
***,уведомява за прехвърляне на вземането.
От заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установява,че сумата от 2800 лева е усвоена еднократно и безкасово по
сметка на търговеца,Д. В. е направила плащания в общ размер от 2070,40
лева,от които са погасени главница в размер от 1584,34 лева,договорна лихва
в размер от 484,90 лева,1,16 лева санкционна лихва,неизплатените
задължения по договора възлизат на 1215,67 лева главница,107,12 лева
договорна лихва,22,42 лева санкционна лихва,120 лева такса разходи за
събиране на изискуем кредит,размерът на мораторната лихва е 103,35
лева,считано от падежа на всяка неплатена вноска до 26.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено
дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато
срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този
иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер,за което е издадена заповед за изпълнение. В
конкретния случай ищецът следва да докаже,че е носител на вземането на
основание договор за цесия,да докаже,че е сключен договор за стоков кредит
и да установи уговорените права и задължения,да докаже вземането си по
размер. Предвид това,че искът е регламентиран като положителен
установителен иск в тежест на ищеца е възложено доказването наличието на
материалноправните предпоставки за уважаване на исковата претенция.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се
счита предявен на 14.04.2021 г. Съдът счита,че е сезиран с допустима искова
претенция,в която насока отчете,че ищецът излага твърдения,че е носител на
вземания към ответницата,а въпросът дали действително ищецът е носител на
вземанията е въпрос по съществото на спора,а не засяга допустимостта на
производството.
Софийският районен съд намира,че е доказано,че дружеството ищец е
носител на вземането на основание сключен договор за цесия,в която насока
отчете представения към исковата молба договор. Договорът за цесия е
консенсуален договор,съгласно който едната страна – цедентът прехвърля
свои вземания към трети лица,а другата страна – цесионер се съгласява да ги
придобие при уговорените в договора условия. За да приеме,че е прехвърлено
вземането,което е предмет на настоящото производство,съдът отчете,че в
приложение към договора е изрично посочено,че се прехвърля
вземане,произтичащо от договор за стоков кредит към Д. Е. В. в размер от
1215,66 лева главница,22,42 лева мораторна лихва,120 лева такси,193 лева
възнаградителна лихва. При това положение съдът счита,че е доказана
първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска,а именно
установено е,че ищецът е носител на вземането на основание сключен договор
за цесия. Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата В. чрез
3
особения й представител,че исковата претенция е недопустима предвид
липсата на данни да е съобщена от банката – цедент. На първо място,не могат
да бъдат споделени доводите на ответницата,че единствено цедентът би
могъл да съобщи за сключения договор за цесия,в която насока съдът
приема,че не съществува законова пречка цедентът да упълномощи другиго
да уведоми длъжника за промяната в кредитора,какъвто е и настоящият
случай,тъй като по делото е представено пълномощното,с което банката
овластява ищцовото дружество да уведоми длъжниците. Отделно от
това,значението на факта на съобщаване за цесията е,че до момента на
уведомяването длъжникът би могъл валидно да изпълнява към предишния
кредитор,а в настоящия случай доказателства ответницата В. да е реализирала
плащания към банката в периода след 04.02.2020 г. липсват.
Същевременно,макар да липсват доказателства съобщението за цесията да е
достигнало до ответницата В. преди предявяване на исковете,с оглед това,че
уведомлението за цесия е приложено към исковата молба,съдът счита,че
уведомяването за цесията е настъпило с връчването на препис от исковата
молба,в която насока съдът взе предвид съдебната практика,обективирана в
решение № 123/24.06.2009 г.,постановено по търг.дело № 12/2009 г. по описа
на ВКС. С връчването на книжата по реда на чл.47 от ГПК се регламентира
фикция,че е реализирано връчване на ответната страна,а за обезпечаване
представителството на ответната страна се назначава особен представител.
Съдът приема,че особеният представител разполага с правомощията като
представител освен с тези относно разпореждане с предмета на делото. В този
смисъл съдът счита,че и в хипотезата,когато уведоменият по реда на чл.47 от
ГПК ответник е представляван от особен представител,връчването на
уведомлението за цесията като доказателство,представено към исковата
молба,има за последица да се счита,че е настъпило уведомяване за промяна в
кредитора.
Софийският районен съд приема,че дружеството ищец е доказало,че
разполага с вземане,произтичащо от договор за стоков кредит в размер от
1215,66 лева главница. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото
се установява,че е сключен между банкова институция и ответната страна
договор за стоков кредит. Анализирайки съдържанието на договорното
правоотношение,съдът счита,че страните са уговорили банката да предостави
паричната сума на търговец,от който ответната страна закупува мебели,а
ответницата се е съгласила да връща заемната парична сума на месечни
вноски с падеж на деветнадесето число. За да счете,че кредиторът е изпълнил
точно задължението си по договора,съдът взе предвид заключението по
съдебно-счетоводната експертиза,според което сумата от 2800 лева е
преведена на търговеца,а и наличието на реализирани плащания в периода до
04.02.2020 г. означава,че ответницата признава,че паричната сума е преведена
на търговеца,от когото е закупила стоки – мебели съгласно представена по
делото фактура. Следователно преценката дали искът е основателен е
поставена в зависимост от обстоятелството дали ответницата В. като
заемополучател е върнала паричната сума,както е уговорено между страните.
Доказването факта на плащането е възложено в тежест на ответницата,а
доказателства в тази насока не са представени,а според заключението по
съдебно-счетоводната експертиза след 04.02.2020 г. плащания не са
реализирани и неиздължената главница възлиза на 1215,67 лева. Предвид
4
липсата на плащане от страна на ответницата,както и като съобрази,че
крайният срок на договора за стоков кредит е настъпил,съдът приема,че искът
за главницата подлежи изцяло на уважаване за сумата от 1215,66 лева,за
която е предявен.
Уважаването на иск за присъждане на възнаградителна лихва е
обусловено от доказване,че страните са уговорили възнаградителна лихва,от
доказване размера на възнаградителната лихва,които предпоставки следва да
бъдат доказани от страната ищец,а ответната страна е длъжна да проведе
доказване,че е заплатила възнаградителната лихва или са налице
обстоятелства,при които тази лихва се явява недължима. Договорната лихва
се начислява за периода на действие на договора и има възнаградителен
характер,т.е. представлява печалба,реализирана от заемодателя. Страните не
спорят,а и от представения договор за стоков кредит се установява,че е
уговорена дължимост на възнаградителна лихва в размер на 24,93 % годишно.
Уговореният размер на възнаградителна лихва е въпрос на договорна
автономия на договарящите страни,а и в конкретния случай размерът на
договорната лихва не противоречи на императивната правна
норма,регламентирана съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Съдът приема,че исковата
претенция следва да бъде уважена за сумата от 107,12 лева,отчитайки
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,а за разликата до пълния
претендиран размер от 193 лева искът като недоказан подлежи на отхвърляне.
Уговореният начин на заплащане на договорната лихва е чрез заплащане на
погасителните вноски – всяка погасителна вноска представлява сбор от
главница и от възнаградителна лихва. С оглед това,че ответницата В. е
преустановила плащанията,както и като отчете,че според заключението по
допуснатата експертиза неиздължената договорна лихва е в размер от 107,12
лева,съдът приема,че исковата претенция следва да бъде уважена за тази
парична сума,а за разликата искът като недоказан подлежи на отхвърляне.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД,необходимо е да
бъде доказано,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора. Когато задължението има уговорен
падеж или срок,считано от датата,следваща падежната дата или
датата,следваща последния ден от срока длъжникът изпада в забава,а ако
задължението няма определен срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е
необходимо да бъде отправена покана. В настоящия случай със сключването
на договора за стоков кредит страните са постигнали съгласие главницата да
бъде връщана на месечни погасителни вноски с падежна дата на
деветнадесето число. С оглед това,че ответницата В. е допуснала
неизпълнение на задълженията си да заплаща погасителните вноски,искът за
мораторна лихва е доказан по основание,а по размер подлежи на уважаване за
сумата от 80,28 лева,за която е предявен при съобразяване,че според
експертното заключение размерът на мораторна лихва възлиза на 103,35 лева.
Софийският районен съд приема,че искът за заплащане на сумата от
120 лева такси при изискуем кредит подлежи на отхвърляне. Действително
съгласно чл.13 от представения договор за стоков кредит заемополучателят
декларира,че е запознат с тарифата на банката относно дължимите такси. За
да бъде уважен иск за такси,следва да бъде доказано,че съответната такса се
начислява за услуга или дейност,която заемополучателят извършва и тази
5
такса представлява възнаграждението за тази услуга или дейност. В
конкретния случай предвид липсата на доказателства какви дейности би
извършил заемодателят при настъпване изискуемост на кредита съдът
счита,че искът за таксата от 120 лева подлежи на отхвърляне,тъй като таксата
представлява скрита печалба.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски и предвид уважената част от
исковете съдът намира,че следва да бъдат присъдени 71,66 лева
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 837,84 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД по отношение на Д. Е. В.,ЕГН **********,с адрес *****,че съществува
вземане на ***** ( ***** ),със седалище и адрес на управление
****,представлявано от ***,в размер от 1215,66 лева ( хиляда двеста и
петнадесет лева шестдесет и шест стотинки ) главница по договор за
заем,107,12 лева ( сто и седем лева и дванадесет стотинки ) договорна лихва
за периода 19.03.2019 г. до 19.08.2020 г.,80,28 лева ( осемдесет лева двадесет
и осем стотинки ) лихва за забава за периода 01.03.2020 г. до 26.03.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска – на 14.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 21026/2021 г. по описа на
СРС,42 състав,като отхвърля иска за сумата от 120 лева такси,в частта за
разликата над 107,12 лева до пълния претендиран размер от 193 лева
договорна лихва.
ОСЪЖДА Д. Е. В.,ЕГН **********,с адрес ***** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ***** ( ***** ),със седалище
и адрес на управление ****,представлявано от *** сумата от 71,66 лева (
седемдесет и един лева шестдесет и шест стотинки ) съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
837,84 лева ( осемстотин тридесет и седем лева осемдесет и четири стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6