Р E Ш Е Н И Е
№ 82
гр.Плевен, 23.02.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Габриела Х.-Декова
При секретаря Поля Цанева и с участието на прокурора Анна
Баракова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 46 по описа за 2023 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 655 от 06.12.2022 г., постановено по НАХД
№ 1992 по описа за 2022 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 5734845, издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на П.Х.Р. *** е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от П.Х.Р., чрез адвокат С.К., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен,
като се счита, че в хода на съдебното следствие са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен закона. Твърди се,
че съдът е обявил
делото за изяснено и е пристъпил към решаване по същество без да попълни същото
с релевантни доказателства, въпреки че събирането им се налага от бегъл преглед
на останалите налични доказателства, като това е довело до неизяснена
фактическа обстановка и до невъзможност да се проверят оплакванията в жалбата и
законността на обжалвания ЕФ. Посочва се, че видно от протокола от проведеното
о.с.з. на 23.11.2022 г. съдът не е докладвал постъпилото на електронната поща
на съда становище, в което се навеждат съображения за непълнотата на
представената преписка и доводи за допуснатите процесуални нарушения. Посочва
се още, че освен че в съдебно заседание не е докладвано това становище, в
самото решение съдът отново го е игнорирал, като е посочил единствено взетото
от ответника становище, но не и това на жалбоподателката. Счита се, че макар да
е приобщил всички налични по представената от АНО преписка писмени доказателства,
съдът всъщност не се е запознал с тях и погрешно е пресъздал фактическата
обстановка. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че ЕФ е издаден на
собственика на превозното средство, като такъв не е П.Х., а Г.Г.. В тази връзка
се сочи, че на последната вече е бил издаден ЕФ за същото нарушение, като тя е
възразила, че не управлява автомобила и е представила в срок декларация с
данните на двете лица, в
чиято фактическа власт е превозното средство и които го управляват, както е и
представила и копия от свидетелствата им за управление. Твърди се, че тези доказателства
липсват в преписката, предоставена на съда от АНО, но данни за тях се съдържат
в преписката, тъй като е видно, че издаден на Гина Х. ЕФ е бил анулиран.
Предвид последното се счита, че заключението на съда, че възраженията на
жалбоподателката били неподкрепени от доказателства, е неправилно. Посочва се, че основното възражение на
жалбоподателката е, че не е установено авторството на деянието, а АНО
произволно е взел едно от имената в декларацията на собственика и е издал ЕФ на
него. Счита се, че съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като не е изискал
преписката в нейната цялост, което е повлияло върху законосъобразността на
постановеното съдебно решение. Счита се още, че при заявени твърдения, че
автомобилът се управлява от две лица, неустановяването в
административно-наказателното производство на авторството на твърдяното
нарушение е достатъчно основание съдът да отмени обжалвания ЕФ. Сочи се, че в жалбата до PC е
наведен довод, че от ЕФ не може да се установи датата на издаване, за да се
провери спазването на сроковете по ЗАНН, но от представените документи към
преписката това може да се установи, като е видно, че обжалваният ЕФ Серия К
№5734845 е издаден на 30.03.2022 г., а не както е посочено на 22.06.2021г. В
тази връзка се счита, че ЕФ е издаден след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Сочи се още, че е неправилно заключението на PC Плевен,
че са спазени всички изискванията на Наредба
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
като този извод е резултат от формален подход на проверка, като при
анализ на наличната информация се налага различен извод. Твърди се, че
протоколът по чл.10 от наредбата е съставен не на датата на използване на
техническото средство, а едва на 21.06.2021г. Посочва се, че въпреки
задължението си, районният съд не се е произнесъл по нито едно от направените в
хода на производството възражение, по тяхната основателност и защо ги отхвърля. Счита се, че така изготвеното
решение е постановено без мотиви, тъй като съдът не е изпълнил задължението си
да обсъди всички възражения, а ако не ги приема подробно да се мотивира за
това. Счита се, че този порок не може да бъде саниран в производството пред
касационната инстанция, както и обстоятелството, че съдът изцяло е абдикирал от
задълженията си и не е събрал относими по делото доказателства, а е обявил
делото за изяснено. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на ЕФ,
алтернативно делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав с указанията преди приключване на съдебното
следствие да се изиска от ОД на МВР Плевен цялата преписка от момента на
издаване на ЕФ № 4952345 от 22.06.2021 г.
От ответника не е подадено възражение по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява. По делото е депозирано становище от адв. К. с доводи аналогични
на изложените в касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са допуснати
нарушения на материалните и процесуалните правила и правилно е установената
фактическата обстановка.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 5734845, издаден от ОД на МВР-Плевен, на П.Х.Р. ***, на основание
чл.189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба
в размер на 100.00 лева за това, че на 08.06.2021г. в 16:30 часа извън населено
място, Първокласен път 1-3 (Бяла - Ботевград), км. 108+675 с посока на движение
към гр. Долни Дъбник, с л.а. „Фолксваген
Пасат Вариант“ с peг.
№ ******, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
ATCC СПУКС ARH CAM S1 с
номер 11743cd и отчетен толеранс от минус 3%.,
а именно при разрешена скорост 90км/ч., установена скорост 120км./ч.,
превишение на разрешената скорост с 30км./ч., с което е нарушена разпоредбата
на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди ЕФ районният съд е приел, че отразената
в него фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства. Посочил е, че описаното в ЕФ нарушение е установено в
съответствие с правомощията на контролните органи по чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП и
от нарочно определени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица,
съгласно закона. Приел е още, че техническото средство, с което е измерена
скоростта на движение на процесното МПС е вписано в регистъра за одобрените за
използване средства за измерване и е в срок на валидност , от което е направил
извод, че използваната преносима система тип ARH CAM S1 отговаря на всички изисквания за измерване на
скоростта, като съответства на одобрения тип. Счел е, че ЕФ съдържа всички
реквизити по Наредба №8121з-931 от 30.08.2016г.
относно образците на електронни фишове и установява по несъмнен начин
факта на извършеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Счел е още, че правилно и
в съответствие със закона е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в
качеството на лице, управлявало автомобила на дата 08.06.2021г., като
възраженията на същото за незаконосъобразност на ЕФ са неоснователни.
Решението е съответно на доказателствата по делото и
материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната
съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл.21 ал.1
от ЗДвП и за правилно ангажирана отговорност на водача, който е управлявал процесното МПС. Фактическите констатации и
правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от
настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на
основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения, в т. ч. и такива, нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя, тъй като районният съд е изложил мотиви по
наведени доводи за незаконосъобразност на ЕФ. По делото е приложен и Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система от дата на
използване 08.06.2021г., т.е. от датата на извършване и констатиране на
нарушението, за което е съставен електронния фиш. В този протокол е посочен
вида на техническото средство, мястото на неговото разположение, посоката на
движение на контролираните МПС. Приложен е и Протокол от проверка на преносимата
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1, от който се установява
и годността на съответното техническо средство. Установява се от
доказателствата по делото, че измерената скорост на движение на процесния автомобил
е 124км/ч., като приспадайки именно толеранса от минус 3% се получава
посочената в ЕФ за установена скорост 120км/ч., съответно превишението от 30км/ч.
Установява се от доказателствата по делото на районния съд и факта, че
процесният ЕФ е съставен след анулиране на ЕФ серия К №4952345, издаден на
собственика на МПС Г.Г. Х., след подадена от нея декларация. Вярно е, че тази
декларация не е приложена по делото, но към касационната жалба е приложено
пълномощното, с което Гина Х. е упълномощила П.Х.Р. и С.В.К. заедно и поотделно
да управляват и ползват процесния л.а. След анулиране на издадения на
собственика на МПС фиш е издаден и процесния ЕФ на П.Р., като лице, което на
дата 08.06.2021г. е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат Вариант“ с peг. № ******. След получаване на ЕФ, Р.
не е подала в указания в чл.189 ал.5 от ЗДвП 14-дневен срок, декларация с данни
на лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на
МПС, като се има предвид, че тази възможност е указана и в самия електронен
фиш. Т.е. Р. е била запозната с
възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП, но не се е възползвала от нея. Ето защо оспореният
ЕФ се явява законосъобразно издаден при спазване на установените в ЗДвП правила
и удостоверява съставомерно и доказано нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Настоящият състав намира за неоснователни
и твърденията за неспазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Разпоредбите на ЗАНН относно формата и съдържанието на
административния акт, реда и условията за неговото издаване са неприложими на
общо основание за електронния фиш. Изискванията на чл.34 от ЗАНН са свързани само и единствено
с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН.
Законодателят изрично е записал "... Не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.. ". Доколкото ЗАНН не
предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното
преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид
указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015г., в
производството по издаване и обжалване на електронните фишове, следва да
намерят приложение текстовете на чл. 80
и чл.
81 от НК. В случая, съгласно чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната -
четири години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението – 08.06.2021г.,
дори и към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
Предвид гореизложеното, решението на районния съд като
правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 655 от 06.12.2022 г., постановено
по НАХД № 1992 по описа за 2022 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/П/
2. /П/