ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2704
гр. София, 20.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20251110202035 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на 306, ал.1, т.4 от НПК вр.
чл.343б, ал.5 от НК и е образувано по служебна инициатива на съда.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт;
“res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
С влязло в сила на 20.03.2025г. споразумение е била ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия В. Б. Х. за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, извършено на 31.01.2024г. Подсъдимият Х. е управлявал МПС,
което е съпружеска имуществена общност - а именно, лек автомобил
„Нисан“, модел, „Терано“ с рег. № ****** НК (придобит по време на брачното
правоотношение), след употребата на алкохол - от 2.95 промила на хиляда,
установено по надлежния ред с годно техническо средство и след надлежно
извършена кръвна проба с протокол за химическо изследване №
77/01.02.2024г. на УМБАЛ „Св.А.“ С. АД. Според изпълнената в съдебното
производство съдебна оценителна експертиза на вещото лице Б. М., лекият
автомобил възлизал на пазарна стойност към датата на престъплението от 5
550.00 лева.
II.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС се позова на доктрината на
наказателното право и трайната константна съдебна практика на съдилищата.
Законодателят е предвидил за престъпните състав на чл.343б, ал.1 и чл.343б,
ал.3 от НК едно от кумулативните наказания за тях да е индивидуализирана
парична глоба в определен размер. Към момента наказателното производство
е завършило с влязъл в сила съдебен акт. Санкционната последица по чл.343б,
ал.5 НК, включена към дефинираните по вид наказания по съставите на
чл.343б, ал.1 от НК и по чл.343б, ал.3 от НК, представляваща санкционна
мярка или „квази наказание“, сама по себе си не е наказание по смисъла на НК
и не е уредена като нормирано наказание, съгласно разпоредбата на чл.37 от
1
НК по системата на наказанията. Наказание по НК може да бъде само това
наказание, което е изрично предвидено в закон. Държавата по волята на
законодателя притежава признато субективно материално право по чл.343б,
ал.5 от НК да отнеме инкриминирания автомобил с определена парична
стойност (равна на стойността, която ще се определи, ако автомобилът не
може да бъде отнет), с което МПС са били извършени съставите на чл.343б,
ал.1 от НК или чл.343б, ал.3 от НК или да получи дължимата равностойност
на МПС, ако автомобилът не е собственост на дееца. Присъжда се
равностойността на автомобила и/или равностойността на съответната
идеална част на МПС (като разликата до останалата идеална част от МПС,
която е собственост на дееца, се отнема в полза на Държавата – такива
хипотези възникват при т.нар. съпружеска имуществена общност). Съдът
приема, че интересът на Държавата да не може да отнеме инкриминирания
автомобил с крайния си осъдителен съдебен акт не се накърнява, тъй като се
присъжда равностойността му в пари, а от друга страна, ако съдът приеме да
не отнеме самото МПС в полза на Държавата, когато е СИО и е бил
управляван по чл.343б, ал.1 или ал.3 от НК от единия от съпрузите, тогава
правото на съпрузите да не могат да се ползват от своята собственост в
гражданския оборот няма да се накърни, тъй като виновният извършител ще
дължи цялата равностойност на лекия автомобил. Също така интересът на
Държавата да получи например само размера на паричната сума, която
материализира равностойността на МПС по съставите на чл.343б, ал.1 и
чл.343б, ал.3 от НК не се накърнява и не се застрашава от увреждане. В случай
че, деецът по тези два престъпни състава по чл.343б, ал.1 и чл.343б, ал.3 от
НК бъде осъден с наказанията по НК от изрично предвидените такива, същият
се превръща в длъжник на Държавата на основание чл.343б, ал.5 от НК за
равностойността на МПС (или на съответната идеална част от него, на която
не е собственик, а тази идеална част, на която е собственик – се отнема в полза
на Държавата) или му се отнема правото да се ползва и разпорежда с
движимото си имущество, включително и с инкриминирания автомобил.
Държавата в качеството си на кредитор чрез приходната си администрация
има правото принудително да събере присъденото вземане на
равностойността на автомобила по чл.343б, ал.5 от НК, когато не може да се
отнеме автомобила, по реда на ДОПК или ГПК. Държавата е кредитор и/или
привилегирован кредитор за дължимите й вземания по реда на привилегиите
(виж чл.136 от ЗЗД). Нейният интерес да получи вземанията си е защитен.
Последните се ползват с предимство в законов удовлетворителен ред в
рамките на събраната сума по изпълнението при наличие на множество
кредитори до изчерпването й при извършващо се от органа по изпълнението
разпределение. В изпълнителното производство рискът всякога се прехвърля
върху кредитора, който по реда на изпълнението може да събере или да не
събере чрез публичния изпълнителен орган своето вземане или вземания.
Положителното разрешаване на този въпрос зависи от това дали длъжникът
притежава имущество, от което кредиторът да може да се удовлетвори.
Кредиторът по реда на Граждански процесуален кодекс (ГПК) и Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) има правото да поиска, дори връщане на
2
имуществото на длъжника в неговия патримониум, ако последният умишлено
е накърнил своето имущество чрез намаляването му с разпоредителни и
управляващи действия, за да затрудни в причинен каузалитет Държавата да
може да отнеме инкриминираната вещ и/или да получи последващо
вземанията си, присъдени в резултат на приложението на чл.343б, ал.5 от НК.
Т.е. Държавата има сигурна друга законова правна защита на нейния интерес
да получи своето удовлетворение чрез отнемането на автомобила и/или чрез
присъдените й суми по парични притезания на основание визираната
разпоредба.
СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК резултира
в значителен санкционен имуществен характер за виновния деец, чиято
наказателна отговорност е вече ангажирана с наложените му наказания от
системата на наказанията по чл.37 от НК по обвиненията му по съставите на
чл.343б, ал.1 от НК и чл.343б, ал.3 от НК.
Интересът на Държавата с изземването или без изземването на
автомобила (например) във връзка със съставите на чл.343б, ал.1 от НК или на
чл.343б, ал.3 от НК е винаги е защитен – отнема се същия автомобил в полза
на Държавата, или се присъжда неговата равностойност, ако МПС липсва или
не може да се отнеме при случаите на СИО (физически няма как Държавата да
получи ½ от автомобила). Само съдът може да отнеме автомобила с присъдата
си, при условие, че се установи виновно извършено престъпление. Само съдът
може да осъди виновното лице, ако са налице законовите предпоставки за
това, да заплати равностойността на инкриминираната вещ, но не и
прокурорът, независимо от Инструкциите (Методическите правила) на
Главния прокурор на Република България в системата на Прокуратурата,
които дописват закона, противоречат на Конституцията и международното
право относно приложението на чл.343б, ал.5 от НК.
В тази насока съдът се позова на научната статия на адвокат доктор
Гергана Иванова, публикувана в списание „Адвокатски преглед, брой 1,
април/2024г. – страници 65 - 66, според която „висшият интерес на
Държавата винаги би бил защитен, доколкото с изземването или без
изземването на автомобила във връзка със съставите на чл. 343 б. „б“, ал. 1-4,
ще се отнеме същият автомобил в полза на Държавата или ще се присъди
неговата равностойност, ако последният липсва. Само съдът може да отнеме
автомобила с присъдата си, при условие че се установи виновно извършено
престъпление.“.
В ПОДКРЕПА НА ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА, ЧЕ разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НПК е противоконституционна е и искането на ВКС от
12.04.2024г. за прогласяване на противоконституционността на разпоредбата
на чл.343б, ал.5 от НК.
Според ВКС предвиденото в чл. 343б, ал. 5 от НК присъждане на
равностойността на превозното средство представлява не е реакция на
извършеното престъпление, а самоцелно допълнително санкциониране на
съответното лице.
В решение № 4 от 23.02.2001 г. по к.д. № 15/2000 г. на КС , е прието,
3
когато със закон се въвежда ограничение, то трябва „да е разумно, дори
пропорционално (б.м. – в съответствие с принципите на Европейското
наказателно право, намиращи подкрепа в член 4, параграф 3 от ДФЕС и
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
17 юни 1999г.) и не може да надвишава степента, необходима за постигането
на съответната легитимна цел.“ Касае се за принципно положение, което
Конституционният съд е подчертавал, че е присъщо на всяка съвременна
правова и демократична Държава.
Съдът следва да върне на правоимащите лица - съпрузи собственият им
автомобил.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Х. дължи сторените в
производството разноски за СОЕ.
III.). ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ И С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ В. Б. Х. с ЕГН: ********** (и с
установена по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.343б,
ал.5 от НК В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ ПРИХОДНАТА Й
АДМИНИСТРАЦИЯ сумата от 5 550.00 (пет хиляди петстотин и петдесет)
лева, представляваща паричната равностойност на МПС, което е съпружеска
имуществена общност - а именно, лек автомобил „Нисан“, модел, „Терано“ с
рег. № ****** (придобит по време на брачното правоотношение), при
управлението на което на 31.01.2024г. е било реализирано престъпление от
общ характер по състава .на чл.343б, ал.1 от НК, ведно със сумата от 5.00
(пет) лева за дължима в полза на Софийски Районен съд държавна такса за
служебно издаден изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕТО В ПОЛЗА НА ПРАВОИМАЩИТЕ
ЛИЦА И СОБСТВЕНИЦИ ПО ЗАКОН - на съпрузите ПОДСЪДИМИЯТ
В. Б. Х. с ЕГН: ********** (и с установена по делото самоличност) и П. И.
Г. с ЕГН: ********** приложеният в ДП лек автомобил „Нисан“, модел,
„Терано“ с рег. № ******** (придобит по време на брачното
правоотношение), с прилежащият към него ключ, иззети с протокол за оглед
от 31.01.2024г. от полицейски служители на 03 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ В. Б. Х. с ЕГН: ********** (и с
установена по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.306,
ал.1, т.4 от НПК вр. чл.189, ал.3 от НПК В ПОЛЗА НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД и ПО БЮДЖЕТНАТА СМЕТКА НА ВИСШ СЪДЕБЕН
СЪВЕТ сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща размера на
сторените в съдебното производство разноски за съдебно-оценителна
експертиза, ведно със сумата от 5.00 (пет) лева за дължима в полза на
4
Софийски Районен съд държавна такса за служебно издаден изпълнителен
лист.
Определението на съда може да бъде обжалвано и/или протестирано
от страните по реда на глава XXII от НПК пред СГС в седем дневен срок
от съобщението.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните - прокурор,
защитник и подсъдим.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5