Решение по дело №419/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 391
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Ирина Руменова Славчева
Дело: 20221800500419
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. С., 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500419 по описа за 2022 година
С решение № 31 от 07.042022 год. по гр. дело № 2141/2021 год. Б.ският районен
съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявени от Т.
В. Н. от гр. Б. срещу ЗД „Б.И.“ АД, гр. С. за заплащане на сумата 401,10 лева – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в направени
разходи за лечение, които включват: сумата 375 лева – половината от сума в общ размер от
750 лева, заплатена за магнитно-резонансна томография на цял гръбначен стълб на
12.02.2020 год. в УМБАЛ „Св. И.Р.“ ЕАД, гр. С., както и сумата 26,10 лева- половината от
сумата 52,20 лева, заплатена на 20.02.2020 год. като потребителска такса за болничен
престой от 9 дни в УМБАЛСМ „П.“ ЕАД, гр. С. за периода 12.02.2020 год. – 20.02.2020 год.,
които вреди са причинени вследствие настъпило на 12.05.20017 в с. Скравена пътно-
транспортно произшествие, за което ищецът, управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег. № СО 4206ВН е признат за виновен с одобрено споразумение на 15.02.2019 год. по
нохд. № 90/2019 год. по описа на БРС и М.Д.И., който е управлявал лек автомобил „БМВ
320И“ с рег. № СА 5125МР, е признат за виновен с одобрено споразумение на 22.02.2019
год. по нохд. № 102/2019 год. по описа на БРС, дължими по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/02/116002615869
от 08.10.2016 год., както и за заплащане на сумата 43,90 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода 15.10.2020 год. – 12.11.2021 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.11.2021 год. до окончателното изплащане, като
неоснователни.
1
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с
твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по
делото доказателства, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли
съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
искове.
Ответникът оспорва въззивната жалба на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С одобрено на 22.02.2010 год. по нохд. № 102/2019 год. по описа на БРС
споразумение М.Д.И. е признат за виновен в това, че на 12.05.2017 год. около 22.21 ч. в с.
Скравена на първокласен път 1-1 в района на 188-ми километър с посока на движение от гр.
Б. към с. Новачене при управление на лек автомобил „БМВ 320И“ с рег. № СА 5125МР при
условията на независимо съпричиняване с Т. В. Н. нарушил посочените правила за
движение по пътищата и несъобразявайки наличието на предупредителни пътни знаци А26
и А40 пресякъл единичната непрекъсната линия, ограничаваща дясната и лявата лента за
движение на пътното платно, навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което
настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и извършващия в този момент ляв
завой и намиращ се в лентата за насрещно движение лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № СО 4206 ВН и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, в т.ч. на Т. В. Н. счупване на лявата бедрена кост от многофрагментен тип,
наложило оперативно лечение, което увреждане причинило на пострадалия трайно
затруднение в движението на ляв долен крайник за срок около 9-12 месеца; гръдна травма –
счупване на ребра вляво от трето до десето, което е причинило трайно затруднение в
движението на снагата за срок 2-2,5 месеца; счупване на страничните израстъци на първи и
втори поясни прешлени, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата за
срок около 2-2,5 месеца и гръдна травма с контузия на белия дроб вляво и хемоторакс /излив
на кръв в гръдната кухина/ вляво, което е причинило на пострадалия „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“.
Видно от епикриза на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ищецът е постъпил в болничното
заведение на 12.02.2020 год. и е изписан на 20.02.2020 год., като е бил приет по спешност по
повод болки в гърба на шийно и торакално ниво, изтръпване на дясно стъпало и дясна ръка.
Диагнозата при изписването е „Увреждания на лумбо-сакралните коренчета; перонеална
пареза вдясно с исхемична генеза“. Посочено е, че като диагностична процедура е
извършена МРТ на гръбначен стълб, при което са установени начални дискови протрузии на
множество нива, без компресия на миелона. Представен е по делото и Резултат от образно
изследване в УМБАЛ „Св. И.Р.“ – магнитен резонанс на шиен, торакален и лумбален отдел
на гръбначен стълб, извършено на 13.02.2020 год., при което са констатирани дегенеративни
промени в шийния и торакалния отдел, спондилолистеза и дискови протрузии в посочените
отдели.
Видно от фактура № **********/13.02.2020 год. ищецът е заплатил на УМБАЛ „Св.
2
И.Р.“ сумата 750 лева за МРТ на цял гръбначен стълб.
По фактура № **********/20.02.2020 год., издадена от УМБАЛСМ „П.“ ищецът е
заплатил потребителска такса в размер на 52,20 лева за престоя в отделението по нервни
болести.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. Тодоров от
28.02.2022 год. посочените в исковата молба разходи са направени през м. февруари 2020
год., т.е. три години след настъпилото ПТП, като видно от всички приложени по делото
епикризи при хоспитализацията непосредствено след произшествието при ищеца са били
налице описаните по-горе увреждания: счупване на напречните израстъци на 1-2 поясен
прешлен – травматично увреждане, което зараства за период от 60-70 дни, като
необходимите клинични изследвания са били електромиография и КАТ на глава и те са
извършени по време на хоспитализацията. Развитието на дегенеративните промени в
гръбначния стълб, констатирани при МРТ през м. февруари 2020 год., не са в причинна
връзка с процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който предвижда правото
на иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по сключена застраховка
„гражданска отговорност“. Предпоставка за уважаването им е ищецът да проведе успешно
пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно – твърдяното противоправно поведение на делинквента, причинната връзка между
него и настъпилите вреди, както и факта на настъпване на вредите за ищеца и техния
размер. Съществуването на застрахователно правоотношение по договор за застраховка
гражданска отговорност“ на ответника с делинквента не е спорно.
Съдът намира за безспорно установено от събраните по делото доказателства, в
частност от одобреното споразумение на 22.02.2010 год. по нохд. № 102/2019 год. по описа
на БРС, че в резултат на настъпилото на 12.05.2017 год. ПТП по вина на М.Д.И. при
условията на независимо съпричиняване с Т. В. Н., ищецът е получил счупване на лявата
бедрена кост от многофрагментен тип, наложило оперативно лечение; гръдна травма –
счупване на ребра вляво от трето до десето, както и счупване на страничните израстъци на
първи и втори поясни прешлени, което е причинило трайно затруднение на движението на
снагата за срок около 2-2,5 месеца и гръдна травма с контузия на белия дроб вляво и
хемоторакс.
Доказа се също така от приложената медицинска документация и два броя фактури,
че на 12.02.2020 год. ищецът е бил приет по спешност по повод болки в гърба на шийно и
торакално ниво, изтръпване на дясно стъпало и дясна ръка, като диагнозата при изписването
е „Увреждания на лумбо-сакралните коренчета; перонеална пареза вдясно с исхемична
генеза“, във връзка с което е направен и МРТ на гръбначен стълб, при което са установени
начални дискови протрузии на множество нива, дегенеративни промени в шийния и
3
торакалния отдел, спондилолистеза и дискови протрузии в посочените отдели.
По делото обаче не се установи посочените в исковата молба разходи –
потребителска такса и заплатена сума за магнитно-резонансна томография /МРТ/ да са във
връзка с получените при ПТП и описани по-горе увреждания. Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза на в.л. Тодоров развитието на дегенеративните промени в
гръбначния стълб, констатирани при МРТ през м. февруари 2020 год., не са в причинна
връзка с процесното ПТП. При хоспитализацията непосредствено след произшествието при
ищеца са били налице описаните по-горе увреждания: счупване на напречните израстъци на
1-2 поясен прешлен – травматично увреждане, което зараства за период от 60-70 дни, като
необходимите клинични изследвания са били електромиография и КАТ на глава и те са
извършени по време на хоспитализацията. Липсват категорични данни, от които да се
направи извод, че общите неврологични оплаквания, с които ищецът е постъпил на лечение
три години след произшествието, са във връзка с процесното ПТП. С оглед това следва да се
приеме, че процесните разходи, направени от ищеца през м. февруари 2020 год. не са в
причинна връзка с лечението на травмите от претърпяното на 12.05.2017 год. ПТП. Това
обуславя и неоснователност на предявените искове.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
решението следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция споделя и препраща и към
мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 360 лева разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 от 07.04.2022 год. по гр. дело № 2141/2021 год. на
Б.ския районен съд.
ОСЪЖДА Т. В. Н. ЕГН ********** от гр. Б. да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, гр. С.
сумата 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4