Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 16.04.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 16993 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищците С.В.С. и А.В.С., чрез процесуален представител излагат в исковата молба, че на 09.08.2015 год., около 02.40 часа в гр.Дупница, в района на кръстовището образувано между ул. “Страхил Воевода” и ул. “Васил Левски”, водачът И.Г.С., при управление на лек автомобил “Вартбург” с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата като не спрял на знак “стоп” и реализирал пътно-транспортно произшествие с управлявания от първия ищец лек автомобил “Опел” с ДК № *******, при което пострадал водача и другия ищец, возещ се като пътник в автомобила. Поддържат, че вследствие на произшествието им били причинени телесни увреди, довели до продължително разстройство на здравето, през който период се наложили и разходи за лечение. Твърдят, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка молят съда да постанови решение с което да осъди ответника да им заплати следните суми: на С.В.С. – 90 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 145.25 лева, имуществени вреди, а на А.В.С. – 80 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 83.70 лева, имуществени вреди. Претендират заплащане на законната лихва върху тези суми от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът ЗК „О.– клон Б.” КЧТ, чрез процесуален представител оспорва предявените искове, като твърди, че е застрахования при тях водач не е виновен за настъпване на произшествието, а отделно от това са силно завишени. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалите, които са пътували в автомобила без поставен предпазен колан. Моли съда да постанови съдебно решение с което да отхвърли исковете, като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От Решение № 377 от 23.06.2017 год. постановено по НАХД № 1358/15 год. по описа на РС Дупница, влязло в сила на 11.07.2017 год., се установява, че съдът е признал за виновен И.Г.С.в това, че на 09.08.2015 год., около 03.00 часа в гр. Дупница, на кръстовището образувано между ул. “Страхил Воевода” и ул. “Васил Левски”, при управление на лек автомобил “Вартбург” с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.47, чл.50 от ЗДвП, като не спрял на знак “стоп” и реализирал пътно-транспортно произшествие с управлявания от С.В.С. лек автомобил “Опел” с ДК № ******* и по непредпазливост причинил на последния и на пътника в автомобила А.В.С. средни телесни повреди. С оглед приетото по делото решение по НАХД съдът не следва да обсъжда и цени изготвените и приети по делото съдебно-технически експертизи.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца С.С. вследствие на ПТП-то е получил контузия и навяхване на врата; травматична дискова херния на ниво С6-С-7; травма на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък и разкъсно – контузна рана на лявата предмишница. Дава заключение, че работоспособността на пострадалия е възстановена в рамките на три месеца, но оздравителния процес продължава и след това, като и към момента не е възстановен напълно. Ищецът е имал нужда от чужда помощ в битовото обслужване за срок от 20-30 дни. При него са налице болки и чувство на схващане във врата, изтръпване, слабост и намалена кожна чувствителност и мускулна маса на 4-ти и 5-ти пръсти на лявата ръка, ограничени движения в лявото рамо. Дава заключение, че пострадалия е пътувал в автомобила в правилно поставен колан, но получената гръбначна травма може да се получи и при пътуване без поставен колан.

Дава заключение, че другия ищец А.С. вследствие на ПТП-то е получили изкълчване на дясната раменна става и увреждане на десния мишничен нерв. Бил е в състояние на временна неработоспособност общо 92 дни. Оздравителният процес е приключил за срок от два-три месеца, като последици от тази травмена увреда са болки в дясното рамо, по-интензивни в покой и в легнало положение, ограничени движения в раменната става, леко изразена хипотрофия на делтовидния мускул вдясно и на мишничната мускулатура, умерено ограничени движения в раменната става. Ищецът се е нуждаел от чужда помощ в битовото обслужване за срок от 20-30 дни, поради наложената имобилизация на дясната раменна става за този срок. Дава заключение, че С. е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, но при конкретния механизъм на процесното ПТП, изкълчване на раменна става е възможно да настъпи и при поставен, и при непоставен предпазен колан. Мотивира това с механизма на произшествието, което е осъществено при ляв страничен удар, последващо завъртане и челен удар в стена. При този механизъм тялото на пътуващия е подложено на разнопосочни инерционни движения - първоначално странични, и при последния удар - напред. Възпиращото действие на предпазния колан е подчертано ефективно при челен удар, при страничен удар ефектът е несигурен.

Представени са разходни документи за извършени плащания от ищците във връзка с проведеното лечение, наложило се вследствие на произшествието, както следва: С.В.С. –145.25 лева и А.В.С. – 83.70 лева, за които разходи вещото лице М. заяви, че са направени правомерно и са били необходими.

Не се оспорва от страните обстоятелствата, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност” досежно лек автомобил “Вартбург” с ДК № *******.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 09.08.2015 год., водачът И.Г.С., при управление на лек автомобил “Вартбург” с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на С.В.С. и А.В.С. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищците са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила “Вартбург” – С./ деяние.

Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че лекия автомобил “Вартбург” с ДК № ******* е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗК „О.– клон Б.” КЧТ е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила “Вартбург” следва да възмезди претърпените от ищците вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗК „О.– клон Б.” КЧТ, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищците са претърпяли телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. При ищеца С.С. работоспособността е било възстановена в рамките на три месеца, но оздравителния процес продължава и към момента. Следва да бъде отчетено при определяне на обезщетението, че при него са налице болки и чувство на схващане във врата, изтръпване, слабост, намалена кожна чувствителност и мускулна маса на 4-ти и 5-ти пръсти на лявата ръка, както и ограничени движения в лявото рамо. Също така при него е налице и развита дискова херния, вследствие на произшествието.

Другия ищец - А.С. е бил в състояние на временна неработоспособност общо за 92 дни. Следва да бъде съобразено, че оздравителният процес при него е приключил за срок от два-три месеца, но като последици от получената травма са болки в дясното рамо, по-интензивни в покой и в легнало положение, ограничени движения в раменната става, леко изразена хипотрофия на делтовидния мускул вдясно и на мишничната мускулатура, умерено ограничени движения в раменната става. Също така се е нуждаел от чужда помощ в битовото обслужване за срок от 20-30 дни, поради наложената имобилизация на дясната раменна става за този срок.

Настоящият състав намира наведените от ответната страна доводи за съпричиняване за неоснователни. Установи се от заключението на вещото лице, че към момента на произшествието пострадалият С. е бил с поставен предпазен колан. Другия пострадал – С. е бил без поставен колан, но при конкретния механизъм на процесното ПТП, изкълчване на раменна става е възможно да настъпи и при поставен, и при непоставен предпазен колан. установи се, че при механизма на произшествието, тялото на пътуващия е подложено на разнопосочни инерционни движения - първоначално странични, и при последния удар – напред, а възпиращото действие на предпазния колан е подчертано ефективно при челен удар, но при страничен удар ефектът е несигурен. При тези обстоятелства съдът приема, че ищците с действията си не са допринесли за настъпване на вредоносния резултат и възражението за съпричиняване следва да се отхвърли.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищците и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на С.С. е необходима сума в размер на 80 000 лева, а на А.С. – 70 000 лева. За тези суми исковете са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени и отхвърлени до пълните размери като неоснователни.

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършени разходи за медицинско обслужване и закупени медикаменти от ищците, за които разходи има издадени надлежни счетоводни документи и вещото лице медик установи, че са извършени във връзка с лечението. В тази връзка исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на С.С. бъдат присъдени 145.25 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди, а на А.С. – сумата от 83.70 лева.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /09.08.2015 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 93 лева, изчислени по компенсация /ищецът има право на разноски в размер на 264 лева, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък, а ответника има право на сумата от 171 лева/. На следващо място, тъй като ищците са освободени от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 6 000 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 4 530 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно с уважената част от исковете. На следващо място ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ ЗК „О.– клон Б.” КЧТ с ЕИК *******с адрес: гр.София, бул. „*******да заплати на С.В.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***0, чрез адв. К., сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 145.25 /сто четиридесет и пет лева двадесет и пет стотинки/ лева, имуществени вреди, от пътно-транспортно произшествие, станало на 09.08.2015 година, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.08.2015 год, до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ ЗК „О.– клон Б.” КЧТ с ЕИК *******с адрес: гр.София, бул. „*******да заплати на А.В.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***0, чрез адв. К., сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 83.70 /осемдесет и три лева и седемдесет стотинки/ лева, имуществени вреди, от пътно-транспортно произшествие, станало на 09.08.2015 година, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.08.2015 год, до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ЗК „О.– клон Б.” КЧТ с ЕИК *******да заплати на С.В.С. с ЕГН ********** и А.В.С. с ЕГН ********** сумата от 93 /деветдесет и три/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „О.– клон Б.” КЧТ с ЕИК *******да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 4 530 /четири хиляди петстотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗК „О.– клон Б.” КЧТ с ЕИК *******да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК С.В.С. с ЕГН ********** и А.В.С. с ЕГН ********** да заплатят на ЗК „О.– клон Б.” КЧТ с ЕИК *******сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: