№ 709
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110103041 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че на 18.08.2018г. е сключил с ответника договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** по абонаментна програма Тотал 36, 99 лв. за
срок от 24 месеца, както и договор за лизинг от същата дата, по силата на който му е
предоставил за временно и възмездно ползване мобилно устройство „***” срещу
лизингова цена платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 21, 19 лв.
Ищецът уточнява, че с договора за лизинг страните са уговорили възможност абонатът
да придобие собствеността върху лизинговата вещ след заплащане на допълнителна
сума от 21, 19 лв. Допълва, че с оглед избраната от ответника абонаментна програма
отстъпката от стандартната цена на предоставения му мобилния апарат е в размер на
363, 84 лв. Ищецът сочи, че за отчетния период 20.08.2018г. – 19.12.2018г. абонатът не
е платил дължимите от него месечни абонаметни такси и стойност на ползвани услуги
в общ размер на 361, 17 лв., поради което е деактивирал процесния абонамент на
15.01.2019г. Ищецът изтъква, че предвид това неизпълнение на ответника едностранно
е прекратил процесния договор преди да настъпи крайния му срок. В тази връзка
ищецът смята, че ответникът на основание т. 11 от договора вр. чл. 75 вр. чл. 19 б. „в”
от ОУ му дължи неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 92, 46 лв., равна на
три месечни абонаментни такси без ДДС, както и неустойка в размер на 266, 98 лв.,
1
представляваща разликата между стандартната цена на устройството без абонамент,
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и общата
уговорена лизингова цена, съответстваща на оставащия срок на договора. Ищецът
сочи, че за тези си вземания в общ размер на 359, 44 лв. се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2263/2020г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното отправя искане до съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 359, 44
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор за
мобилни услуги от 18.08.2018г. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения си особен
представител, оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява срещу
действителността на неустоечната клауза с доводи, че противоречи на морала и
добрите нрави. Оспорва да се е осъществил фактическия състав на уговорената между
страните неустойка, доколкото вземането за нея възниква при прекратяване на
договора по вина или инициатива на потребителя, а в случая е налице едностранно
прекратяване от страна на оператора. Възразява, че последният е следвало да даде
възможност на абоната да плати разсрочено натрупаните задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Страните по делото са сключили договор за мобилни услуги от 18.08.2018г. за
предпочетен номер ***, който е пренесен в мрежата на ищеца от предишния
потребител със заявление от същата дата и прехвърлен на ответника със заявление за
смяна на собственост отново от 18.08.2018г. Договорът е сключен за 24 месеца по
тарифен план с месечна абонаментна такса от 36, 99 лв., като в случай на предсрочното
му прекратяване по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по него, същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
такси от момента на прекратяване до края на договора, но не повече от трикратния
размер на абонаментните такси, а в случаите на предоставено устройство за ползване
на услуги – такава част от разликата между стандартната му цена без абонамент и
заплатената от него в брой или обща лизингова цена, каквато съответства на оставащия
срок на договора.
Договорът за мобилни услуги е сключен при Общи условия, като с нарочна
декларация – съгласие ответникът е потвърдил получаването на подписан екземпляр от
тях. Според чл. 23 б. „б” от ОУ месечният абонамент осигурява достъп на потребителя
до услугите, за които е сключен индивидуалния договор, като същият се предплаща
2
ежемесечно, в размери съобразно избрания абонаментен план. В чл. 26 от ОУ е
предвидено, че потребителят по индивидуален договор заплаща ползваните от него
услуги въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на негово име и че
неполучаването й не го освобождава от задължението му да плаща дължимите суми.
Съгласно чл. 19б б. „в” от тях ищецът има право едностранно да прекрати
индивидуален договор, в случай че потребителят не е платил дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане по договора.
С подписването на процесния договор за мобилни услуги страните са уговорили
абонатът да получи мобилно устройство „***” за сумата от 656, 06 лв., при отстъпка от
стандартната цена от 363, 84 лв. От договор за лизинг от 18.08.2018г., регламентиран
от ОУ, е видно, че горепосоченият апарат е предоставен на ответника за временното и
възмездно ползване срещу обща лизингова цена от 634, 87 лв. с ДДС, платима на
части, както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 147, 50 лв. и 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 21, 19 лв. Съгласно чл. 1 ал. 2 от договора
за лизинг абонатът може да придобие собствеността върху лизинговата вещ, като
подпише договор за изкупуване и заплати допълнителна сума от 21, 19 лв. С
подписването на лизинговия договор ответникът – лизингополучател е декларирал, че
е получил лизинговата вещ. Съгласно чл. 12 ал. 1 от ОУ към договора за лизинг, при
неизпълнение на задължението за плащане по него, лизингодателят може да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в
договора за лизинг. Според чл. 12 ал. 2 от ОУ месечните вноски и другите плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги
сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно договора за лизинг суми.
От представените с исковата молба фактури и приложенията към тях издадени в
периода 20.09.2018г. – 20.12.2018г. /листи 17 - 20/ се установява, че ищецът е начислил
общо сумата от 361, 17 лв. с ДДС, представляваща дължим размер на абонаментните
такси и стойност на ползвани услуги за телефонен номер *** за отчетния период
21.08.2018г. – 19.12.2018г., а по фактурата от 20.01.2019г. е начислил неустойки за
предсрочно прекратяване на процесния договор в размер на 359, 44 лв.
За тази сума, видно от приложеното ч.гр.д. № 2263/2020г. по описа на ВТРС,
ищецът се е снабдил срещу ответника със заповед за изпълнение № 939/25.09.2020г.,
която е връчена на последния при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е
3
процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има
за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане изисква установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. В случая това
предполага установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по процесния договор за мобилни услуги и уговарянето на действителна
неустоечна клауза, както и осъществяване на визираните във фактическия й състав
предпоставки, които дават право на мобилния оператор да начислява неустойка в
търсения размер.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги от 18.08.2018г. за предпочетен номер ***, по които
ответникът има качеството абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1 т.1 и
т. 49 от ДР на ЗЕС. Този телефонен номер е пренесен в мрежата на ищеца по заявление
от стария собственик и прехвърлен на ответника като нов потребител, като със
сключването на договора за мобилни услуги доставчикът е одобрил трансфера на
номера в мобилната си мрежа, както и смяната на титуляра му. За извършването на
тази валидация не е необходимо нарочно волеизявление на доставчика, а тя следва от
изразеното от него при сключването на договора съгласие да осигури достъп до
мрежата си и да предостави ползването на мобилни услуги за конкретния телефонен
номер. По силата на процесния договор ищецът се е задължил да предостави на
ответника мобилни услуги по тарифен план с месечна абонаментна такса в размер на
36, 99 лв. Конкретните видове услуги, техния обем и цени, както и задълженията на
потребителя, вкл. последиците от неизпълнението им са подробно описани в договора.
Същият е сключен при общи условия, като те включват необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите.
Част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните е
клаузата на т. 11 от процесния договор, с която е уговорена неустойка при
предсрочното му прекратяване, поради нарушение задълженията на абоната. Противно
на възраженията на последния тази клауза е действителна и валидно обвързва страните
по делото, тъй като не противоречи на морала и добрите нрави. Накърняване на
същите е налице, когато са нарушени принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските отношения, на предотвратяване на
неоснователното обогатяване. Неустоечната клауза ще е нищожна поради накърняване
на добрите нрави, когато единствената цел за която е уговорена, излиза извън
4
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорената в договора за мобилни услуги клауза за неустойка за
предсрочното му прекратяване има компенсаторен характер. Същата е предвидена да
обезщети вредите на доставчика от неизпълнението на длъжника довело до отпадане
занапред на договорната връзка между страните. По волята на последните
компенсацията за вреди, която дава тази неустойка не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Следователно тази отнапред предвидена
договорна отговорност на потребителя не съвпада с обема на главното му задължение
и същият не дължи всички абонаментни такси за първоначално предвидения срок,
въпреки предсрочното прекратяване на договора. Ограничена до трикратния размер на
месечния абонамент тази неустойка не нарушава принципите на добросъвестността и
на забраната за неоснователното обогатяване и съответства на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Вярно е, че мобилният оператор
след предсрочното прекратяване на договора възстановява възможността си да
предоставя мобилни услуги на други клиенти с освободения мобилен номер, но това не
значи, че не търпи загуби от прекъсване на конкретната договорна връзка. Същият
губи стойността на уговорената по нея авансово платима абонаментна услуга за
неопределен период, а евентуалното обвързване с друг клиент може да е при по
неизгодни условия. Нещо повече уредена по този начин неустойката разкрива
типичната си санкционна функция, която допуска размера й да е по – голям от размера
на действителните вреди. По този начин неустойката ще представлява санкция за
недобросъвестното отпадане на договорната връзка между страните и ще стимулира
длъжника да се въздържа от неизпълнение, за да се предпази от завишена
икономическа тежест.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че уговорената
неустоечна клауза по т. 11 от процесния договор не е нищожна, поради накърняване на
добрите нрави и валидно обвързва ответника. Следователно същата може да породи
действително вземане за кредитора, стига обаче да са се осъществили всички елементи
от фактическия й състав, очертан по волята на страните. Необходимо условие за
възникването му е прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на
първоначално определения срок, поради нарушение на задълженията на абоната по
индивидуалния договор. По делото е безспорно установено, че ответникът не е платил
в срок фактурираните му абонаментни такси и предоставени услуги. Дължимостта на
таксите следва от изпълнение на задължението на доставчика да осигури достъп до
мобилната си мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги /арг. чл. 23 б. „б” от
ОУ/. Осигуряването на достъпа се осъществява чрез предоставяне на СИМ карта, чрез
която абоната да активира в мобилната мрежа предпочетения телефонен номер, за
който е сключен договора. В случая фактът на предоставяне на СИМ картата, ведно
5
със съответното мобилно устройство - „***”, е отразен в процесните договори за
мобилни услуги и за лизинг. Това е породило насрещното задължението на ответника
да заплати дължимите за това месечни такси по уговорения тарифния план, както и
цената на допълнително използваните услуги, които не са включени в него.
Основанието за заплащане на абонаментни такси е сключеният между страните
договор, както без значение за възникване на това задължение е дали абонатът реално е
използвал включените в тарифния план услуги. Нещо повече, от представените с
исковата молба фактури е видно, че за отчетния период 20.08.2018г. – 19.12.2018г.
ответникът е ползвал мобилни услуги по вид и обем извън абонамента си. Тези
счетоводни документи не са оспорени изрично от него и доколкото не са нарочно
създадени от ищеца за нуждите на процеса, а приложенията към тях отразяват данните
за използваните услуги според автоматизираната му система, съдът намира, че
счетоводно отразените стопански операции са извършени т.е. услугите са
предоставени. Това от своя страна е породило задължение за заплащане на стойността
им, която за процесния период, наред с дължимите абонаментни такси, възлиза общо
на 361, 17 лв. Плащането по фактурите е следва да се извърши не по – късно от 18 дни
от датата на издаването им, като неполучаването им не освобождава абоната от
задължението му по тях /арг. чл. 26 и чл. 27 от ОУ/. Ответникът, чиято е тежестта да
докаже плащане, не е ангажирал по делото каквито и да е било доказателства за тази
насока.
Наличието на неплатени от потребителя суми за абонаментни такси и
използвани услуги сочи на нарушение на задълженията му по договора, което е
елемент от фактическия състав на уговорената между страните неустойка и дава право
на доставчика по чл. 19б б. „в” от ОУ едностранно да го прекрати. Доколкото не е
уговорено различно, прекратяването на договора поради неизпълнение на
задълженията по него се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и
форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87
ал. 1 ЗЗД. Сключването на процесния договор в писмена форма задължава кредитора
да извърши изявлението за прекратяването му в същата форма, като преди това даде
подходящ срок за изпълнение. За да породи действие това едностранно волеизявление
на ищеца, то следва да достигне до ответника /арг. чл. 14 ал. 1 ЗЗД/. По делото нито се
твърди, нито се доказва ищецът да е отправил нарочно волеизявление за прекратяване
на процесния договор преди изтичане на срока му, за което абонатът да е уведомен.
Като такива не могат да се разглеждат т.нар. кратки съобщения, които доставчикът
твърди да е изпращал на абоната. От една страна, видно от соченото от самия него те
нямат съдържанието на изявление за разтрогване на договорната връзка, а
представляват покана за плащане. От друга страна по делото не се доказа тяхното
6
получаване от ответника. Безспорно спазването на писмената форма ще е налице и
когато изявлението за прекратяване е обективирано във формата на електронен
документ /чл. 3 ал. 2 ЗЕДЕУУ/, вкл. чрез изпращането и получаването на кратки
съобщения, но не може да се счита за надлежно извършено с конклуденти действия. В
тази връзка ограничаването на изходящите обаждания към процесния телефонен номер
и последващата деактивация на процесния абонамент към 15.01.2019г. са действия,
които не могат да доведат до предсрочно прекратяване на договора, а само то дава
основание за пораждане на уговорената между страните компенсаторна неустойка.
Този резултат не може да бъде постигнат и с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда, тъй като то няма характеристиката на отправено до длъжника волеизявление за
прекратяване на договорната връзка между страните. Това следва от едностранния
характер на заповедното производство и от факта, че на длъжника не се връчва препис
от заявлението, а от акта на съда /заповедта за изпълнение/. А и в случая последното е
депозирано на 23.09.2020г., след като е настъпил крайния срок на договора –
18.08.2020г. Именно поради това и исковата молба, която по правило може да се
квалифицира като искане за развалянето на договора, поради виновното му
неизпълнение от длъжника, в случая не може да доведе до тези последици, тъй като е
подадена след изтичане на първоначално уговорения срок. Следователно по делото не
се установи предсрочно прекратяване на горепосочения договор, поради което в ползва
на ищеца не е възникнало претендираното вземане за неустойка в начисления размер
от 92, 46 лв., равняващ се на сбора на три месечни абонаментни такси без ДДС.
По волята на страните /т.11 б. „б” / предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги поражда и вземането на оператора за неустойка, представляващи
разликата между стандартната цена на мобилното устройство „Самнунг” без отстъпка
и преференциалната обща лизингова цена. По вече изложените съображения, при
липсата на надлежно упражнено право за едностранно прекратяване на договора за
мобилни услуги, в полза на ищеца не е възникнало вземане за неустойка в размер на
дадената на абоната отстъпка от цената на съответното мобилното устройство,
съответстваща на оставащия срок на договора. Следователно начислената от ищеца с
фактурата от 20.01.2019г. неустойка в размер на 266, 98 лв. не е дължима от ответника.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за установяване
дължимостта на вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в размер на 92, 46 лв. и за неустойка представляваща отстъпката от
цената на мобилното устройство „***” в размер на 266, 98 лв. следва да се отхвърли,
поради недоказване на предсрочното прекратяване на процесния договор за мобилни
услуги.
7
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява изцяло неоснователна.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6 против М. ИВ. С., ЕГН: ********** с адрес в гр. ***, иск с правно основание чл. 422
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 359, 44 лв. /триста петдесет и девет лева и 44
стотинки/ - общ размер на неустойките по т. 11 б. „а” и б. „б” от договора за мобилни
услуги от 18.08.2018г., от която – сумата от 92, 46 лв.. – неустойка за предсрочното му
прекратяване равна на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси
и сумата от 266, 98 лв. – неустойка, представляваща част от разликата между
стандартната цена на мобилното устройство „***” без отстъпка и преференциалната
му обща лизингова цена по договора за лизинг от 18.08.2018г., КАТО неоснователен и
недоказан.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело №2263/2020г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8