Решение по дело №2319/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 439
Дата: 27 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Илина Венциславова Джукова
Дело: 20214120102319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Горна Оряховица, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120102319 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „Банка ДСК“ АД срещу А. Й. Г. да се
признае за установено, че дължи на ищеца суми по договор за кредит за
текущо потребление от 14.08.2019 г., както следва: 8 520,87 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 22.01.2021 г. до окончателното й изплащане;
559,26 лв. – възнаградителна лихва за периода от 27.03.2020 г. до 20.01.2021
г.; 65,58 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за
периода от 27.03.2020 г. до 20.01.2021 г. и 120 лв. – разходи при изискуем
кредит, за които е издадена заповед № 105/25.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист № 59/25.01.2021 г. по ч.гр.д. № 105/2021 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица. Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за
текущо потребление от 14.08.2019 г. предоставил на ответника паричен
кредит в размер 10 000 лв. срещу задължението му да го върне за срок от 48
месеца на равни месечни вноски. Кредитът се олихвявал с променлив лихвен
процент от 8,95 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен
процент – 0,170 % и фиксирана преференциална надбавка от 8,780 % при
изпълнение на условия по програма „ДСК Престиж плюс“. Ответникът се
задължил да заплаща и такси по Тарифа за лихвите, таксите и комисионните,
в т.ч. и „разход при изискуем кредит“ от 120 лв. при настъпване на
изискуемост на кредита. Твърди се, че ответникът не платил пет
1
последователни месечни погасителни вноски с падежи на 26.04.2020 г.,
26.05.2020 г., 26.06.2020 г., 26.07.2020 г. и 26.08.2020 г., което съгласно
договорните условия било основание за ищеца да превърне кредита в
предсрочно изискуем. Твърди се, че това право е упражнено като
предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с нарочно уведомление.
Посочва, че това било основание за начисляване и на таксата от 120 лв.
Ответникът А. Й. Г. не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, не се явява или представлява в проведеното съдебно
заседание и не заема становище по предявения иск.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като прецени твърденията и исканията на ищеца и като
съобрази представените доказателства, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Исковата молба е връчена по реда на чл.45 ГПК – лично на ответника,
ведно с разпореждане № 131/17.01.2022 г. по чл.131, ал.1 ГПК, в което са му
указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба в
едномесечен срок и неявяването в съдебно заседание. Ответникът не е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което липсва и
възражение по чл.414 ГПК, което в хипотезите по т.11а от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС би могло
да бъде разглеждано като отговор на исковата молба. За проведеното на
13.07.2022 г. открито съдебно заседание, ответникът е редовно призован при
приложение на фикцията на чл.41 ал.2, ГПК, не се явява, не се представлява
от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в негово
отсъствие.
Предявеният иск е вероятно основателен с оглед твърденията в исковата
молба за сключване на договор за кредит между страните за сумата от 10 000
лв. срещу задължение за връщането й с възнаградителна лихва; настъпването
на падежа на анюитетните вноски, дължими от 26.04.2020 г. до 26.08.2020 г.;
съглашение, съдържащо се в общите условия на банката, че такова
неизпълнение е основание за предсрочна изискуемост на кредита и
обявяването на предсрочната изискуемост на ответника с нарочно
уведомление, от личното получаване на което се следват законоустановените
и уговорени между страните последици от изискуемостта. Приложените към
исковата молба външно редовни писмени доказателства подкрепят и не
разколебават изложените от ищеца обстоятелства, на които се основава
претенцията.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявените положителни
2
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД бъдат уважени.
При този изход на спора, съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и исковото
производство. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства да са направени разноски от по 185,31 лв. за заплатена
държавна такса в заповедното и исковото производство. Доколкото ищецът –
юридическо лице, е представляван от юрисконсулт, съгласно на чл.78, ал.8
ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете
производства в размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Предвид вида и цената на исковете, обема на осъщественото
от юрисконсулта процесуалното представителство и липсата на каквато и да е
фактическата или правна сложност на двете производства, съдът определи
размера на възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредбата на 50
лв. за заповедното производство и 100 лв. за исковото производство.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че А. Й. Г.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ***, ул. *** дължи на
"БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, Район „Оборище“, ул.„Московска” № 19 и адрес за призоваване и
получаване на съобщения гр.София, бул.“Александър Стамболийски” № 73,
представлявано от всеки двама измежду Главния изпълнителен директор Д.
Д. М, Изпълнителните директори Ю. Б. Г., С. Л. С., А. Р. Ж. Л., Б. Ф. С., Д. Н.
Н. - И. и Т. Х.-К. и прокуристи по договор за кредит за текущо потребление от
14.08.2019 г., сумите както следва: 8 520,87 лв. (осем хиляди петстотин и
двадесет лева и осемдесет и седем стотинки) – главница, ведно със
законната лихва от 22.01.2021 г. до окончателното й изплащане; 559,26 лв.
(петстотин петдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки)
възнаградителна лихва за периода от 27.03.2020 г. до 20.01.2021 г.; 65,58 лв.
(шестдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) – лихвена надбавка за
забава върху просрочена главница за периода от 27.03.2020 г. до 20.01.2021 г.
и 120 лв. (сто и двадесет лева) – разходи при изискуем кредит, за които е
издадена заповед № 105/25.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 59/25.01.2021
г. по ч.гр.д. № 105/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА А. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
***, ул. *** да заплати на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, Район „Оборище“, ул.„Московска” № 19 и
адрес за призоваване и получаване на съобщения гр.София, бул.“Александър
3
Стамболийски” № 73, представлявано от всеки двама измежду Главния
изпълнителен директор Д. Д. М, Изпълнителните директори Ю. Б. Г., С. Л. С.,
А. Р. Ж. Л., Б. Ф. С., Д. Н. Н. - И. и Т. Х.-К. и прокуристи сумата от 235,31 лв.
(двеста тридесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща
направени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и сумата от 285,31 лв. /двеста
осемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
направени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4