Решение по адм. дело №923/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр.с чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба, подадена от В. К. В. с [ЕГН], с адрес за призоваване: Затвора - [населено място] против ГД „Изпълнение на наказанията“ - София и постъпили допълнителни уточнения на исковата молба с вх. № 6786/21.06.2024 год. и с вх. № 7296/05.07.2024 год. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в общ размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неправомерни действия, изразяващи се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия в Следствен арест [населено място], за периода 10.08-08.12.2023 год. Вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно бездействие на ГДИН, изразяващо се в липса на пряк достъп до слънчева светлина и свеж въздух, поради липса на отваряеми прозорци, довели до здравословни проблеми с дихателните пътища - 4000 лева; 2400 лева за това, че тоалетната в килията „не е била затворена и е миришела“, както и нямало тоалетно казанче, довели до психически, морални и здравословни вреди; 3600 лева за това, че аспирация и вентилация в килията не работели, довели до здравословни вреди с дихателните пътища; 2000 лева за наличие на дървеници и хлебарки в килията, довели до здравословни проблеми с кожата.

В съдебно заседание ищецът В. К. В., редовно призован, се явява лично, доведен от служители на ОД „Охрана“ Бургас и поддържа исковата молба. Ангажира гласни доказателства.

Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието - [населено място] /ГДИН/, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Т. Ч., оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и размер в депозиран по делото писмен отговор на исковата молба. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Представя писмени доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за частична основателност на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

От представена справка от ответника (л.29 от делото) се установява, че ищецът В. К. В. е задържан в арест- Елхово на 10.08.2023 г. с Постановление на РП- Ямбол, ТО- Елхово № 3633/10.08.2023 г. С Определение на PC- Ямбол № 668/11,08.2023 г. е взета мярка „Задържане под стража“. На 08.12.2023 г. В. е преведен в затвора- Бургас на основание Протокол PC- Ямбол № 1796/30.11.2023 г. по НОХД №1076/23г. по описа на съда. По време на престоя си в арест Е. В. К. В. не е бил настанен в едно помещение заедно с Х. Ж. Ж., Н. Ж. Ж. и С. Т. Ц..

Видно от справката, арест – Елхово е открит на 18.10.2005 г. и се намира на втория, последен етаж в масивна, монолитна, самостоятелна сграда с обща площ - 600 кв.м., на [улица]. На втория етаж са разположени 13 бр. килии и изолатор, стая на дежурния по арест, за почиващата смяна, баня и тоалетна за НОС, баня за задържаните лица, разливна стая за съхранение и разпределение храната на задържаните, притежаваща удостоверение за регистрация № 14 от 28.04.2014 г. В ареста се осигурява приток на естествена светлина чрез сифонни прозорци с квадратна форма, с размер: височина -148 см. и ширина 148 см. Външната част на прозореца е изработен от ПВЦ стъклопакет. Средната част е от армирано стъкло, което в долната си част, на височина 30 см. продължава в метална решетка, тип „акордеон“. От вътрешната страна към килията има метална решетка. Решетката е изработена от арматурни пръчки с дебелина 5 мм., разположени една от друга през 5 см. във вертикално и хоризонтално положение, образуващи квадрати. Прозорците са неотваряеми, поради съображения за сигурност, тъй като ареста е разположен на главна улица в [населено място] - директно върху тротоара. За отопление и охлаждане в ареста е проектирана двутръбна система с вентилаторни конвектори, които обслужват всички помещения - на служители и задържани лица. Вентилацията е еднаква в цялата сграда. Вентилационната система е в изправност и подлежи на редовно техническо обслужване. По време на престоя на открито на лишените от свобода, по препоръка на прокурора, упражняващ надзор по законността в арест Елхово, вратите на спалните помещения се оставят отворени, за допълнително осигуряване на проветрение. Настанените в спалното помещение едновременно с В. са пушачи. При непрекъснато задимяване от 3-ма лишени от свобода, е нормално да не се усеща притока на свеж въздух и температурата в спалното помещение да се повишава. Медицинското обслужване се е осъществява от медицински фелдшер от РСИН - Ямбол и от личния лекар на задържаните лица, определен служебно от Регионалната Здравноосигурителна каса - д-р В. от [населено място]. При нужда се ползват услугите на Спешен център към общинските болници и консултации с лекари специалисти. Ежемесечно се закупуват лекарства на задържаните лица, а при специфични нужди от лечение, медикаменти се закупуват по изписани индивидуални рецепти, които задължително се изпълняват. При желание на задържаното лице да бъде прегледан от конкретен лекар, достъп се осигурява с разрешение на съответния прокурор и се заплаща от задържаното лице.

С Окръжно писмо с № 7147/28.06.2023 г. е поставено начало на търсенето на нови решения за справяне с проблема с дървениците. Започнало е обучение на служители от отделните звена, които при необходимост ще могат да реагират адекватно. Със Заповед на главния директор на ГДИН № 4599/02.11.2023 г. са утвърдени „Вътрешни правила за организиране и извършване на дейности по ДДД в местата за лишаване от свобода“. По време на престоя на В. са извършени три такива обработки. От ответната страна са представени копия на три Протокола за ДДД обработка от 18.09.2023г., 02.10.2023г. и 08.11.2023г.

Представена е и медицинска справка относно здравословното състояние на В. В. в периода от 10.08.2023г. до 08.12.2023г., съставена въз основа на здравното досие на лицето от медицински фелдшер Г. К. (л.30 от делото). Установява се от медицинската справка, че задържаният В. К. В. е прегледан за първи път на 21.08.2023г. от доктор В., който му е поставил диагноза „Клинично здрав“, без медицински оплаквания. На В. са направени общо 20 медицински прегледа – ежеседмично, като са констатирани следните проблеми: на 21.08.2023г. той се е оплакал от сърбеж по тялото и му е поставена диагноза ухапване от паразити (дървеници). Изписано му е медикаментозно лечение; на 16, 24, 29 ноември и на 06.12.2023 г. В. се е оплаквал от безсъние. Поставена му е диагноза „Невроза“ и му е предписано сънотворно лекарство “Липонекс“, което е приемал редовно. През престоя си в ареста, В. е нямал други оплаквания и проблеми с дихателната система.

По делото като свидетел е разпитан С. Т. Ц.. Свидетелят заявява, че не е бил в следствения арест в [населено място] заедно с ищеца, а в предходен период от декември 2020г. до 2021г., общо осем месеца. Твърди, че условията там били много лоши – имало дървеници и хлебарки, нямало достатъчно свеж въздух, не работили аспираторите, давали на задържаните студена храна, не им давали достатъчно препарати, не им сменяли метлата, лопатката му била счупена, било много мръсно, дюшеците на леглата били много зле, нямало кошчета, тоалетната била разкрита, не работели казанчетата в тоалетната и миришело много лошо, банята също била много зле, когато свидетелят бил в ареста.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Искът е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и е процесуално допустим като подаден от лице с правен интерес срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205, ал.1 от АПК.

По основателността на иска:

За да бъде приет за основателен иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Т.е., отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

В случая не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата, а именно твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия на длъжностните лица на ответника да му осигурят приемливи условия в ареста в Елхово, вследствие на които той да е претърпял морални, психически и здравословни вреди.

Представените от ответната страна писмени доказателства сочат, че в ареста в Елхово във всички килии са осигурени приемливи битови условия – пряк достъп до естествена слънчева светлина посредством прозорци, чиято външна част е изработена от ПВЦ стъклопакет с размери : височина -148 см. и ширина 148 см. и възможност за проветрение, чрез вентилационна система, която е в изправност и подлежи на редовно техническо обслужване, както и допълнително чрез отваряне на вратите на спалните помещения по време на престоя на задържаните на открито по препоръка на прокурора, упражняващ надзор по законността в арест Елхово. Ето защо, съдът намира, че е осигурен достъп до чист въздух, независимо, че прозорците не се отварят, единствено поради съображения за сигурност, с оглед местонахождението на ареста. Изпълнено е и изискването, установено в чл.20, ал.3 от ЗИНЗС, тъй като в спалните помещения в ареста в Елхово са осигурени санитарни възли и постоянен достъп до течаща вода, обстоятелство, което не се оспорва и от ищеца. За ответника не съществува нормативно установено задължение нито да обособи или прегради тоалетната в спалните помещения на задържаните, поради което фактът, че същата „не е била затворена и е миришела“ не е в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника, още повече, че поддържането на хигиената в спалните помещения е задължение на самите задържани.

От представената от ответника справка за условията в ареста Елхово в исковия период, трите Протокола за ДДД обработка и от писмо на главния директор на ГД „ИН“ с изх. 07147/30.06.2023г. (л.34 от делото) е видно, че ответната страна не е бездействала по повод борбата с инсектите в ареста в Елхово. Напротив данните в тях сочат по безспорен начин, че освен периодично извършваните мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) в ареста от специализирана фирма изпълнител, с която ГД „ИН“ има сключен договор, в исковия период е започнало и обучение на служители от отделните териториални поделения на ГД „ИН“, които да могат да извършват ефективно тези мероприятия, както и че такива са били реално извършени в ареста в Елхово от специално обучен и сертифициран за целта надзирател в ареста в Елхово – А. Е.. Протоколите за ДДД обработка от 18.09.2023г., 02.10.2023г. и 08.11.2023г доказват твърдението на ответника, че периодът, през който ищецът е пребивавал в затвора съвпада с началния период, след който в ареста има ежедневно служител, имащ правото да извършва ДДД обработка в спалните помещения.

От така представените доказателства се установява, че от страна на ГД „ИН“ са били извършени действия по подобряване хигиената и здравословните условия на спалните помещения в ареста в Елхово, а наличието на дървеници не е в резултат, респ. в пряка причинна връзка от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация, а по-скоро въпреки предприетите от нея мерки. Същевременно следва да се има предвид, че борбата с този тип паразити не винаги е достатъчно ефективна и успешна, независимо от положените за това усилия. Видно от медицинската справка за здравословното състояние на ищеца по време на престоя му в ареста той е имал еднократно оплакване от ухапвания от дървеници, за което е получил своевременно медицинска помощ и медикаментозно лечение.

В медицинската справка липсват данни за твърдените от ищеца дихателни проблеми – задух и секрети в белите дробове.

Твърденията му за лоши условия в ареста в исковия период не се доказват и от показанията на свидетеля С. Т. Ц., тъй като същият не е бил в ареста в същия, а в предходен период от време.

По изложените съображения, съдът намира, че не се установява незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, което да е в нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧОС и да обуславя основателност на търсената защита на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, поради което искът следва да се отхвърли.

Независимо от изхода на делото, претенцията на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е и съдебната практика.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. В. с [ЕГН], с адрес за призоваване: Затвора - [населено място] против ГД „Изпълнение на наказанията“- София за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в общ размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неправомерни действия, изразяващи се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия в Следствен арест [населено място], за периода 10.08-08.12.2023 год.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.