Разпореждане по дело №362/2016 на Районен съд - Благоевград

Определение

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2158/07.12.2015 г., депозирана от М. И. К., ЕГН *, с адрес: Г. З., У. „М.” 91, срещу Определение № 308/23.11.2015 г. по Г.д № 109/2015 г. по описа на Районен съд – Г. З., с което е отхвърлена молбата му с вх. № 2312/16.11.2015 г. за отмяна на Разпореждане № 670/09.11.2015 г. и за освобождаването му от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, по въззивна жалба с вх. № 2216/05.11.2015 г. срещу Решение № 143/14.10.2015 г. Жалбоподателят счита, че изводите на районния съд са неправилни, като в този смисъл иска отмяна на атакуваното определение, освобождаването му от внасяне на държавна такса на посоченото основание и продължаване на производството пред въззивната инстанция.

В частната жалба М. К. излага съображения, че предметът на делото – иск за вреди от непозволено увреждане от престъпление за което има влязла в сила присъда, е идентичен с този разгледан от първоинстанционния съд. Поради това счита, че след като районният съд е разгледал исковете му, без да е заплащал държавна такса, такава не се дължи и при разглеждането му от въззивната инстанция, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

Смолянският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в частната жалба твърдения, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по Г. д. № 109/2015 г. по описа на ЗлРС е приключило с постановяване на Решение № 143/14.10.2015 г. Недоволен от резултата е останал ищецът – М. К., който е депозирал въззивна жалба с вх. № 2216/05.11.2015 г. Съобразно дейността си по администриране на въззивната жалбата, Златоградски районен съд е постановил Разпореждане № 670/09.11.2015 г., с което я е оставил без движение и е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 169,99 лв. в едноседмичен срок. Жалбоподателят е „отговорил“ на указанията дадени от съда със Становище с вх. № 2312/16.11.2015 г., в което позовайки се на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е изложил твърдения, че са налице предпоставките за освобождаването му от държавна такса. Поискал е от съда да констатира законовата последица от цитираната правна норма и в резултат на това да отмени разпореждането си за оставяне на въззивната жалба без движение. В резултат на това ЗлРС е постановил процесното Определение № 308/23.11.2015 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Видно от мотивната част на атакуваното определение, съдебният състав е приел, че е сезиран с искане за освобождаване от държавна такса, което е отхвърлил. Дейността на съда е приключила до тук и съдържанието на процесния акт, се заключава единствено до отхвърляне на „молбата за освобождаване от държавна такса“. Съдът не е извършил преценка по изпълнение на дадените от него указания по отстраняване на констатираните нередовности и респ. прекратяване на производството с връщане на въззивната жалба. Поради незавършения фактически състав по администриране на депозираната въззивна жалба не е налице и подлежащ на обжалване съдебен по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, който да подлежи на самостоятелна проверка от въззивен съд. Обжалваното определение не представлява акт преграждащ по-нататъшното развитие на делото (каквото е прекратителното определение) и не попада сред случаите изрично посочени в закона, поради което неговата правилност, както и тази на Разпореждането за оставяне без движение не подлежат на самостоятелна проверка. Това обстоятелство не може да бъде променено, независимо от неправилните указания на първоинстанционния съд, съдържащи се в диспозитива на процесното определение, че същото подлежи на обжалване с частна жалба.

Изложените от частния жалбоподтаел аргументи за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК са относими към правилността на определението при евентуално връщане на въззивната жалба или при преценка от самия първоинстанционен съд с оглед евентуалната му отмяна отмяна на основание чл. 253 ГПК (в този смисъл Определение № 254 от 17.04.2014 г., по ч.т.д. № 727/2014 г., II т.о. на ВКС).

При така изложената позиция съдът намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като подадена срещу неподлежащ на самос‗оятелно обжалване съдебен акт. Производството по в.ч.д. № 12/2016 г. по описа на СмОС следва да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на РС – Г. З. за продължаване на производството по администриране на депозираната въззивна жалба.

Така мотивиран Окръжен съд – Г. С.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 2518/07.12.2015 г. по Г.д. № 109/2015 г., по описа на РС-Г. З..

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.Г.д. № 12/2016 г., по описа на Окръжен съд – Г. С..

ВРЪЩА преписката по Г.д. № 109/2015 г., по описа на ЗлРС за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.