МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1695/2008 год. на ЛРС,
VІІІ наказателен с-в
Срещу подсъдимият Р.Л.А. ***, било
предявено обвинение по чл.150 от НК, за това, че около 23.00 часа на
16.08.2008г. в с. Слатина, Ловешка област, в къща намираща се на улица
„Александър Стамболийски” №21, чрез употреба на сила и заплашване, извършил
действия с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание, без съвъкупление
по отношение на П.С.А. ***, ЕГН **********, навършила 14 години.
С
Разпореждане от 22.12.2008 год., съдът е взел решение делото да се гледа по
реда на Глава 27 от НПК. Подсъдимия и защитникът му с писмена молба и в с. з. са
изразили становище, че желаят делото да се гледа по реда на Глава 27 от НПК.
Съдът съобразявайки становището на защитникът на подсъдимия е разпоредил да се проведе предварително изслушване на
страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на
подсъдимия от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на
присъдата, подсъдимия е направил самопризнание и в с.з. е заявил, че се признава
за виновен, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка
е вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид направеното самопризнание от подсъдимия, съдът, след като е установил,
че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение по чл. 371, ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372,
ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие съдът
не е извършил разпит на подсъдимият, на свидетелите и на в. л. за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура
- Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия така както е предявено
с обвинителния акт, като излага, че подсъдимият е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, самопризнанието му се
подкрепя от останалите събрани на досъдебното производство доказателства,
поради което моли да бъде признат за виновен в извършване на престъплението за
което е предаден на съд, като му бъде наложено наказание при условията на чл.
55, ал.1, т.2, б.б. от НК. Моли съда да му наложи наказание Пробация с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от по 6 месеца.
Подс. А. ***.е заявил, че се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв. Кипиров
е изложил, че описана в обвинителния акт фактическа обстановка отговаря на
случилото се, което безспорно било потвърдено и от подзащитният му. Моли при
определяне на наказанието на подзащитният му да се приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.2, б. “б” от НК, и на подзащитният му да се наложи наказание Пробация
с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от по 6 месеца.
От направеното самопризнание
на подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели и заключението на в.л., както и приложените по делото веществени доказатества, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Л.А. *** и
работел във фирма „ Пътстрой” ЕАД град
Ловеч. Бил с основно образование, неженен, неосъждан.
На 15.08.2008 г., около 19.00 часа пострадалата П.С. А. отишла до местния кафе-аперитив в село
Слатина област Ловешка заедно с една своя
приятелка Деси. В това заведение временно работела майката на
Деси свидетелката Нели Пенева Х.. Двете си
взели по една бира и излезли
на терасата пред заведението където
имало седнали няколко момчета. По едно
време Деси влязла в заведението за да помогне на майка си при приемане на
стока за заведението. П.А. останала сама
на терасата. При нея отишло едно непознато за нея момче и я почерпило една бира. След определен
период от време всички момчета, които били седнали на терасата си тръгнали и П.А. влязла
вътре в заведението, където седнала на една маса, в компанията на Деси,
нейният баща свидетеля Христо Боев Христов и брат и. Всичките пиели бира. Докато
свидетелката Нели Х. си оправяла
документите в заведението влязъл подс. Р.Л.А..
Той приближил към масата където
седели четиримата и попитала дали може
да изпие една бира. Свидетеля Христо
Христов му казал, че ще изпият по една бира, докато съпругата му оправи нещата
и след това ще затварят заведението. Подс. А. си взел една бира и седнал при тях. След като затворило
заведението П.А. и подс. Р.А. си
тръгнали заедно понеже били в една посока. Тръгнали си от заведението около
23.00 часа. Говорили си общи неща, като П.А.
му говорила за къщата, която искала д си купи миналата година. Когато двамата
стигнали до джамията, която била близо до къщата на подс. А. двамата седнали на
бордюра и изпушили по една цигара, като подс. А. почерпил П. А. от своите,
тъй като нейните се били
свършили. След като си изпушили
цигарите двамата тръгнали да се
прибират, като подсъдимия поканил А. в тях на кафе. Същата му отказала.
Тогава той и казал да изчака малко и в същото време минал зад нея, хванал я за ръцете и я
задърпал към неговата къща. П.А. се
опитала да се освободи, но не успяла. След това А. започнала да вика за помощ. Същата викала
„ Помощ, хора помогнете ми”, „ Помощ, помощ” и „ Майко-оле-ле”. Подс. А. насила, блъскайки пострадалата тръгнал към
неговата къща, като през цялото време и казвала да не вика. Преди да стигнат до
къщата на подсъдимия П.А. се опитала да
се хване за нещо, защото видяла, че обвиняемият
я дърпал към мазата, но не
успяла. След като подсъдимия бутайки, насила вкарал в мазето си П.А. и казал,
да не вика, че ще и вкара шише. След
това я съблякъл. Как е станало самото събличане П.А. не може да си спомни, тъй
като била много изплашена. След като я съблякъл подсъдимия взел един буркан със
сланина от рафта в мазата, отворил го, взел с пръст мас от него и намазал ануса на П.
А., като и казал „ Обърни се да те намажа”. Тя постоянно се дърпала, като му казала да не
я блъска. В мазата имало и два стола и подс. А.
накарал А. да седне на единия стол и той започнал да я опипва, като
стоял прав пред нея. Подсъдимия
еякулирал върху стомаха на А. и
върху стола където била седнала. След това той я пуснала да си ходи. А. си
обула бикините и панталона и излязла от
мазето.
В същото това време
свидетелите Иван Тодоров Монев
и Пена Ангелова Монева, които били съпрузи
и живеели през лятото в село Слатина в
къща, която се намирала в съседство през къща, от къщата на подс. Р.
А. си били в тях и чули женски писъци и
викове „ Помощ, хора помогнете
ми”, „ Помощ, помощ” и „ Майко, оле-ле”.
Свидетеля Иван Монев излязъл навън и
извикал „Стига, остави жената, че подлуди махалата.” Двамата не смеели да
отидат до къщата на
подс. А. понеже ги било
страх. Свидетеля Монев излязъл пред неговата къща, а свидетелката Монева се обадила на
свидетелката Мара Йочева и я попитала
за телефонният номер на свидетеля Сашо Иванов Александров. Тя и го
казала и свидетелката я помолила да
отиде до тях. Тя тръгнала към къщата на
семейство Моневи и по пътя чула някакви викове, но не им обърнала
внимание. Само разбрала, че виковете идвали
от домът на подс. А.. Когато
отишла в домът на свидетеля Монев той и
казал, че някой плаче в къщата на подс. Р.А.. Тя това също го чула и от неговият
телефон се обадила на свидетеля
Сашо Александров, който бил първи
братовчед на подс. А.. Обадила се свидетелката Генета И. Петкова, която била сестра на Сашо
Александров и свидетелката Мара Йочева и
казала да отидат двамата с брат си в домът на техният братовчед Р.А., защото се викало. Тя събудила
брата си и двамата с колата отишли пред къщата на обвиняемия. Видели, че П.А. вървяла по улицата към домът си гола до
кръста и се обличала в движение, а техният братовчед стояла до портата на къщата. Двамата свидетели спрели А., която видели, че плаче.
Качили я в колата и я попитали дали иска
да се обадят в полицията тя отговорила, че иска и им обяснила, че подс. А. я
дърпал в мазата си, съблякъл я, започнал да я опипва но не е
осъществявал полов контакт с нея и не я изнасилвал. След като се обадили
в полицията било им казано да изчакат
служителите в центъра на селото и
когато те пристигнали из извършен оглед в домът на подс. А.. Била иззета от
стола една възглавница с кръгла форма.
П.А. с протокол за доброволно
предаване от 16.08.2008 г. / л.12/ е предала на
органите на полицията 1 брой панталон, 1 брой дамски потник и 1 брой бикини, с които е била вечерта в мазето
на обвиняемия А..
Било е извършено освидетелстване на П.А./ л. 15/ и е
било установено, че по вътрешно задната повърхност на лява мишница се намерил
подкожен хематом, с тъмно мораво-червен
цвят, петист характер и размери 7 на 4 сантиметра. В
областта на лява лакетна става – масивно охлузване с размери 11 на 7 сантиметра с червен цвят. По вътрешната
повърхност на двете бедра и подбедрицата - били установени малки одрасквания на кожата с червен цвят и различни дължини – до 1 сантиметър.
Била е назначена съдебно –
медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства в Базова научно-техническа
лаборатория на Областна Дирекция на МВР
град Плевен / л. 17/
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза / л. 18-20/ е било установено, по представените за изследване обекти
възглавничка за стол и бели панталони,
наличие на човешка сперма. Било е установено, че лицето оставило
въпросната сперма имало кръвно
групова принадлежност О / алфа, бета/ и е
Несекретор / неотделител/ на
аглутиногени в слюнката и спермата.
Било е установено, че кръвно-груповата
принадлежност на подс. Р.А. е О / алфа, бета/. Той също е несекретор /
неотледител/ на аглутиногени в слюнката и спермата.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че с деянието си, подс. Р.Л.А. е осъществил от
обективна и субективна страна, признаците от състава на престъпление по чл.150
от НК, като около
23.00 часа на 16.08.2008г. в с. Слатина, Ловешка област, в къща намираща се на
улица „Александър Стамболийски” №21, чрез употреба на сила и заплашване,
извършил действия с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание, без
съвъкупление по отношение на П.С.А. ***, ЕГН **********, навършила 14 години.
Съдът
намира, че от направеното самопризнание на подсъдимия, от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели, от приложените веществени
доказателства и заключенията на в.л. по
назначените в хода на досъдебното производство експертизи, се установява по безспорен
и несъмнен начин, че подсъдимия е извършител на посоченото деяние.
Изпълнителното деяние при блудство по чл. 150 от НК вкл. два акта: самите
блудствени действия с лице навършило 14 годишна възраст и принуда изразяваща се
в употреба на сила или заплашване, използване на безпомощното състояние на
жертвата или привеждането й в такова състояние от дееца. В конкретния случай
съдът намира, че подсъдимия е осъществил признаците на престъплението по чл. 150 от НК, извършвайки действия, с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без
съвкупление, като употребил сила /бутал и блъскал пострадалата към къщата си/ и
заплашване /да не вика, че ще й вкара шише/ по отношение на П.А.. За да
осъществи намеренията си подсъдимия е употребил сила и заплашване върху А.,
която дейност е предхождала удовлетворяването на полово желание без съвкупление
и субективно е била свързана с него, което обосновава квалифицирания признак на
деянието по чл. 150 от НК.
Съдът
прие от субективна страна, че подс. А. е извършил престъплението при пряк
умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Настоящата инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимия
и събраните на досъдебното производство писмени доказателства, които го
подкрепят, както и от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, от приложените веществени доказателства по делото, и заключението на
в.л. по назначената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска
експертиза, по безпорен начин е установено, че подсъдимия е автор на деянието,
за което е предаден на съд.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимият за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното от
подсъдимия самопризнание, от писмените доказателствата по делото, които го
подрепят, от разпитаните на досъдебното производство свидетели, от приложените веществени
доказателства по делото, и заключението на в.л.
Причини за
извършване на престъплението при подсъдимият
се явява ниската
правна култура и незачитане неприкосновеносттта на личността.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подсъдимия Р.Л.А., настоящата инстанция на осн. чл.
373, ал.2 от НПК определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. «б»
от НК – като предвид обстоятелството, че
за престъплението за което е предаден на съд е предвидено наказание лишаване от
свобода до шест години, замени наказанието лишаване от свобода тъй като не е
предвиден най – нисък предел с Пробация, поради което и на основание чл.150 във
вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. «б» от НК му наложи наказание Пробация при следните
пробационни мерки:
На осн. чл. 42а, ал.2, т.1
от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес – с. Слатина, обл. Ловеч, ул.
«Ал. Стамболийски», №21 за срок от шест месеца.
На осн. чл.42а, ал.2, т.2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
Съда
намира, че така наложеното наказание на подс. А. е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще
се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При
този изход на процеса съдът осъди подсъдимият Р.Л.А., да заплати на ОД на МВР -
Ловеч сумата от 40.00 лева за в.л.
При
този изход на процеса съдът постанови вещественото доказателство
– 1 бр. панталон след влизане на
присъдата в сила да бъде върнат на П.С.А., а 1 бр. възглавничка за стол с
кръгла форма след влизане на присъдата в сила да бъде върната на подс. Р. Л.А..
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: