№ 64
гр. Кюстендил, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500365 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 262780/30.05.2021г.
подадена от гл. юрисконсулт ***, в качеството й на процесуален
представител на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с
адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „Лозенски път“ № 1 срещу
решение № 260047 от 29.04.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.
№ 216/2020 г. по описа на същия съд. С обжалвания първоинстанционен акт
районният съд осъжда Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да
заплати на Б. О. Г., ЕГН **********, от гр.Кюстендил, ж.к.“***“, №96, вх.В,
ап.60 сумите, както следва: 1628.25 лв., допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за искоивя
период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от която за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г. в размер на 439.58 лв., за календарната 2018г. в размер на 577.49
лв., за календарната 2019г. -611.18 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на исковата молба ( 03.02.2020г.) до
окончателното изплащане на задължението , както и обезщетение за забавено
плащане върху главницата по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 213.84 лв.Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР е осъдена да заплати на Б. *** сумата
500.00 лв., представлявата сторени разноски по водене на делото – платено
адв.възнаграждение на процесуалния му представител, по сметка на Районен
съд – Кюстендил – 298.13 лв. и държавна такса 115.13 лв. Преписи от
решението са връчени на страните, както следва: на Б. Г. на 04.05.2022г., на
ГД“Гранична полиция“ на 13.05.2022г. ГД“Гранична полиция“ – МВР е
искала решението да бъде изменено в частта за разноските - с определение от
14.06.2022г., искането е оставено без уважение.Жалбата срещу определението
не е подадена. В подадената въззивна жалба се твърди неправилност поради
1
нарушение на материалния закон и необоснованост.В жалбата е
аргументирано становище за недължимост на исковите суми, поставяйки в
основаната на тази теза, обстоятелството, че ищецът е държавен служител на
основание чл.142, ал.1 ЗМВР, в чл.2 от който закон е предвидено, че статутът
на дърлжавните служители се урежда именно от същия закон – налице е
специална уредба за полицейските органи в Гранична полиция.Тази
специална уредба според въззивника изисква преценката относно дължимото
възнаграждение, да се направи въз основа на този закон и подзакновите
актове по прилагането му.Действащата такава не предвижда трансформиране
на нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време, а
прилагането на обхващащата правата на останалите работници и служители
правна уредба респ. чл.9, ал.21 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не може да бъде обосновано по никакъв начин в това
число и с разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, предвиждаща специална
закрлита по Кодеса на труда за държавните служители полагащи труд за
времето между 22:00 и 6:00ч.Тази специална закрита според въззивника се
състои в задължение за осигуряване на топла храна, ободряващи напитки,
други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощен труд, както
наблюдение и проверка за здравословното състояние. Изложени са правни
съображения – според чл.7, ал.2 от ЗНА, Наредбата е нормативен акт, който
се издава за прилагането на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по – висока степен.Според пар.2 от ЗР на НСОРЗ,
Наредблата се издава на основание чл.244 т.2 и чл.261 КТ, за да се уреди
прилагането на норми, касаещи възнагражденията и обезщетенията по
трудови правоотношения и се сочи, че процесното правоотношение не може 2
да бъде определено, като трудово. Въззивникът счита, че прилагането на
споменатите разпоредби не може да бъде обосновано и с действието на
разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и ортанизацията на
работната заплата, каквото право Наредбата дава на работниците и
служителите, чиито трудови правоотношения са уредени в КТ.Не е налице
празнота , а съществува специален закон в който не е предвидено право на
преизчисляване на отработените нощни часове труд, с умножаването им по
коефициент по чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, което право е дадено на работници и служители, чиито
трудови правоотношения се уреждат от КТ.В подкрепа на изразеното
становище е посочено решение от 24.02.2022г. на ЕС по дело С[1]262/20г.,
според което чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88 ЕО на Евпропейския
парламент и на Съвета от 04.11.2033г. относно някои аспекти на организация
на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налага да се приеме
национална правна уредба, която предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд на работещите в публичния сектор, като
полицаи и пожарникари е по кратка от предвидената в тях нормална
продължитеблност на труда през деня.Посочена е дадената от съда на ЕС
препоръка в тези случаи в полза на такива работници да има други мерки за
защите под формата на продължителност на работното време, заплащане на
обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд, каквито мерки за
предвидени за полицаи и пожарникари в нациолната законодателство.В този
смисъл според въззивника следва да се тълкува и текста на чл.20 и 31 от
Хартата на основните права на ЕС, нормалната продължителност на нощния
труд в частния сектор от 7 чеса, да не се прилага за работници от публичния
сектор, включително полицаия и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий свързана е с
допустима защитавана от закона цел и е съразмерна на тази цел.Високата
обществена значимост на полагания труд от полицаи и пожалникари,
обосновава съразмерност на законодателна уредба, предвиждаща полагането
на 8 часов нощен труд.Сочи се разпоредбата на чл.9, ал.2 във вр. с ал.1 от
2
НСОРЗ – според която при подневно отчитане на работното време и при
работа на смени, чиято нощна продължителност е по – малка от тази на
дневната, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми се 3
увеличава, с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължитебност на дневното и нощното работно време и е заявено, че
разглеждания казус не ракрива такива обстоятелства – нощната
продължителност на работното време на ищеца е по – малка от тази на
дневното, неговият труд не се отчита въз основа на заработено по трудови
норми. Визирана е и нормата на чл.179, ал. от ЗМВР според която нощните
смети на служителите – от 22ч до 6ч., т.е 8 часа, докато по КТ
продължителността на нощния труд е допустимо да бъде 7 работни
часа.поред чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР дневното и нощно работно време са с
една и съща продължителност от 8 часа, не е налице работа по трудови
норми, за да се определи размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и
чл.250 КТ. Като противоречащ с разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР е
определен извода на съда, че законовата празнота е преодоляна с измененията
на чл.187 ЗМВР, с приемането на новата ал.4 ( ДВ бр.60 от 07.07.2020г. в сила
от 11.07.2020г.) според която при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължитеблвост на работното време през нощта по ал.1 от
НСОРЗ – а до влизане в сила на тази разпоредба приложение намира нормата
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.Противоречието според въззивна е обусловено от
обстоятелството, че според цитираната разпоредба чл.179, ал.1 ЗМВР –
държавните служители полагат труд през нощта за времето от 22.00 ч. до
6.00ч. т.е 8 часа.Сочи се и нормата на чл.21, ал.3 от Наредба
№8121з[1]1353/15.12.2020г., според която при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. В
съответствие с изложеното е искането за отмяна на обжалваното решение.В
условията на алтернативност, се поддържа, че претенцията за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънредет труд, не следва
безусловно да се възприема, като извънреден труд.При правилното приемане,
че следва да бъде съобразена отработената норма за всеки отчетен период,
след което да се прецени дали преобразуваните нощни часове формират
извънреден труд или тези часове допълват неотработеното време, решението
претенцията да бъде уважена съобразно допуснатото изменение на 4 иска е
определено като неправилно.Допълнително се изтъква, че нощният труд сам
по себе си не е извънреден труд, каквото на основание чл.143, ал.1 КТ е е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време и
разпоредбата на чл.50а, ал.1 от ЗДСл, тъй като положените нощни часове не
са положени, извън установеното работно време на ищеца и не са положени
по изрично разпореждане на работодателя.Ищецът работи на смени поради
което работното му време се отчита сумирано, а преизчислените нощни
часове са част от работното му време.Съобразно тези обстоятелства
въззивникът приема за основателна претенция до сумата 1459.36 лв. –
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на двевен
по време на дежурства за исковия период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от
която за календарната 2017г. в размер на. 317.48 лв, за календарната 2018г. –
562.87 лв., за календарната 2019г.- 579.01 лв. и лихва за забава в размер на
182.32 лв., от които 77.98 лв. за периода от 01.05.2017г. до 03.02.2020г., 80.18
лв. за периода от 01.05.2018г. до 03.02.2020г. и 24.16 лв. за периода от
01.05.2019г. до 03.02.2020г.Тази сума – допълнително трудово
възнаграждение, за процесиня период, получена при съобразяване на
установената продължителност на работното време на ищеца, с действително
отработените часове, през съответните отчетни периоди сумирани с часовете
3
получени след преобразумване на отработените нощни часове.При норма – по
– голяма от отработените часове, преобразуваните нощни часове са
определени, като допълващи неизпълнаната норма, изключващо извънреден
труд, за тях не се дължи допълнително възнаграждение, ако ищецът е
отработил напълно тримесечната си норма.Сборът на преобразуваните нощни
часове, отчетени, като извънреден труд и се дължи допълнително
възнагражедние, равно на броя на часовете надвишаващи нормата за периода.
Заявена е и претенция за заплащане на даловодни разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК и на основание
чл.78, ал.3 ГПК разноски съобразно отхвърлената част от иска. Прави се
възражение и за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК разноски за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна, които да бъдат редуцирани
до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл.36 от Закон за
адвукатурата, тай като делото не се отличава с факстическа и 5 правна
сложност.Позовава се на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.
№6/2-12 ОСГТК на ВКС.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В срок е подаден
отговор.В отговора е противопоставено становище за валиден, допустим и
правилен съдебен акт и искане за потвърждаване на решението.Сочат се
мотивите на съдебния акт, в които на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, е прието,
че решаването на въпроса за дължимостта на исковите суми е обусловено от
действието на Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., за реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за
отдих и почивка на държавните служители в МВР, издадена от Министъра на
вътрещните работи( обн.ДВ бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отм.
ДВ бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01 2020г., решение №16766 на ВКАС на РБ
– бр-4 от 14.01.2020г и предвиденото в същата Наредбла, че за държавните
служители на МВР е възможно полагане на труд и през нощна между 22:00 и
06:00ч., като работните часове не недвишават 8 часа, за всеки 24 – часов
период, а в чл.31 – че отработеното време между 22:00ч. и 06:00ч., се ползва
със специална закрила по КТ.Едновременно с това се поддържа, че при липса
на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР( до
изменението на чл.187, ал.4 ЗИДЗМВР от м.юли 2020г.) и в Наредба издадена
по чл.187, ал.9 ЗМВр, то при сумирано отчитане на работното време на
служителите на МВРу, работещи по служебно правоотношение, следва да се
прилага субсидианото правило за транформиране на нощните часове в
дневни, установено в чл.9, ал.3 от НСОРЗ.Противно разрешение според
ответника по жалбата би било изразен на различие в третирането на
служителите на МВР и неработещи в системата на МВР, въпреки, че те
изразходват физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и
съща част от денонощияето, респ. би бил нарушен принзипа на чл.6 от
Конституцията на РЕпублика България чл.14 ЕКЗПЧОС( решение №311 от
08.01.2019г. на ВКС по гр.д.№1144/2018г. , ІV г.о).Поддържа се становище за
платимост на възнаграждение за положения нощен труд, увеличено в
сравнения с дължимото за положения дневен труд, при използване на
коефициент за изравняване в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време, в заплащане на допълнително възнаграждение в
така увеличеното възнаграждение в минимален размер установен в чл.8
НСОРЗ.Обяснена е разликата в заплащането, свързана с по – големия разход
за умствена и физическа енергия, от престираната работна сила от работника
или служителя и необичайното за биологични ритъм на човека време от
денонощието, през което трудът се полага( решение №14 от 27.03.2012г. по
гр.д.№405/2011г., ІV, г.о, на ВКС).След като е установил, че отработените от
ищеца часове на смяна и съответно за отчетния период от три месеца,
надхвърлят определената норма часове, потвърдено от плащането на
възнаграждение за извънреден труд, без превръщане на отработените часове,
4
съдът е присъдил искова сума, въз основа на данните от заключмението на
вещото лице, преценено по реда на чл.202 ГПК.Прилагането на нормата на
НСОРЗ – чл.9 е обосновано с действието на препращащата разпоредба на
чл.188, ал.2 ЗМВР. Според въззиваемата страна в обжалваното решение е
даден отговор на всички доводи в жалбата, в това число, преценено, като
неоснователно е оставено без уважение възражение за погасяване на
вземането поради изтекла давност. Сочи се решение от 24.02.2002г. на Съда
на Европейския съйз по дело С[1]262/20г. за тълукване на чл.12 б.“а“ от
Директива 2003/88/ЕО, според посоченото в т.76 и 77 от което, след като
нормалната продължителност на труда през деня и нощта е еднаква, и не се
налаго преобразуване, съответношението дневен - нощен труд е 1, не
отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането
на полицейските служители спярмо тези за което се прилага КТ.Изрично е
подчертано, че не намира разумно обяснение, отпадането на призичсляването
на часовете нощен труд с коефицинет 1.143 о, след което считано от
10.07.2020г. такове преизчисляване отново е въведено, което по силата на т.79
от споменатото решение сочи на разлика в третирането, която доколкото не е
обусловена от обективен и разумен критерий, е несъвместима с правото на
Съюза и начина по който следва да бъде тълкувано Националното право,с
оглед достигнане до разрешение ,съответстващо в с преследната цела
(решение от 06.10.2021г., Sumal, С[1]882/19, EU:С:2021,:800, т.71).Липсата на
законо установена забрана за преизчисляване на положения труд от
служителите на МВР за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. т.е
съществуващата празнота според ответника по жалбата, обосновава
приложимост именно на съществуващата правна уредба – Наредба за
структурата и организацията на работнвата заплата, за да се 7 компенсира
особената тежест на полагания от полицаите нощен труд, почтерна и в
Директива 2003/88г.на Европейския парламент и на Съвето от 04.11.2003г.,
относно някои аспекти на организацията на работното време.Обжалвоното
решение е определено, като намиращо с в синхрон именно с обвързващите
българския съд решения на СЕС. Ответникът сочи, че присъдените суми за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., 01.01.2018г.-31.12.2018г., 01.01.2019г. –
31.12.2019г. са определени въз основа на заключение на вещо лице,
изчислило дължимото възнаграждетние за положения приравнен нощен към
дневен труд, при безспорност на факста, че отработените часове на смяна,
надхвърлят определената норма, за което свидетелства заплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, при прилагане на
коефициент, за който първата величина 8 - чл.9, ал.2 от НСОРЗ, а по
отношение на втората величина според ответника, като се има предвид, че за
работещите на 8, 12 и 24 часови смени работното време се изчислява
сумирано за трримесечен период с възможност за полагане на нощен труд
през нещта между 22:00ч. и 06:00ч., като работните часове не надвишават
средно 8 часа на всеки 24 часов период.Подчертано е, че 8 – часово
ограничение при полагане на нощен труд не се отнася за случаиет на
сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период при което и
доколкото през исковия период в ЗМВР е липсвала норма, установяваща
нормална продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време, на основание чл.140, ал.1 КТ следва да се
приеме нормална продължителност на работното време през нощта при 5
дневна работна седмица 7 часа, определящо приложим коефициент 1.143.
Доводите на ответника по възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнагрлаждение са следните – платено е адв.възнаграждение в
разме на 500.00 лв., малко над минималния размер, с оглед броя и размерите
на предявените искове, при осъществено процесуално представителство за
период, повече от 2 години, при усложнена фактическа обстановка, с оглед
събрания обем доказателстмвен материал и положена грижа за неговото
събиране и аналиц и предприети действия по изготвяне на искова молба,
5
съдържаща много изчисления, за назначаване на съдебно – счетоводна
експертицза, изменение на исковата претенция, отговор по възражения на
другата страна – сочещо на осъществена ефективна защита по делото, довело
в резултат до постановяване на решение за основателност на претенциите,
като са охренени изцяло правата на ищеца, обуславящо овъзмездяване на
труда в неговия възнаградителен размер, без да се налага неговото
редуциране. Ответникът прави искане за заплащане на разноски по
производството.
Нови доказателства страните не са посочили.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д.
№331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.;
№ 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г.
по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о).
В настоящото производство няма спор между страните, относно
съществуващата трудово- правна връзка, в изпълнение на която ответникът
по жалбата -ищец в първоинстанционното производство е полагал труд в
структурна единица на Гранична полиция, работейки на смени.Доколкото в
жалбата се съдържат възражения досежно фактическите обстоятелства на
които се основава първоинстанционното решение, то те са свързани с
приетите въз основа на съдебно - счетоводна експертиза за доказани следните
обстоятелства: през периода 15.11.2016г. до 15.11.2019г. ищецът е положил
нощен труд през 2017г. - за сума над 317.48 лв., през 2018г.- за сума над
562.87 лв., за 2019г. за кува тад 579.01 лв, за които е дължима мораторна
лихва за сума над 182.32 лв., от които 77.98 лв. за периода 01.05.2017г.-
03.02.2020г., 80.18 лв. за периода 01.05.2018г. до 03.02.2020г. и 24.16 лв. за
периода 01.05.2019г.- 03.02.2020г. Във връзка с тези възражения следва да се
отбележи, че посочените в жалбата суми са в съответствие с писменото
заключение изготвено от вещо лрице Раонита Йорданова, в което въз основа
на протоколи за положен извънреден и нощен труд, е посочило отрабетоните
часове за исковите периоди, отработените часове за които е заплатено
възнаграждение в размер на 0.25 лв., на час, след което е приравнила
отработените часове с коефициент 1.143, от получените часове разлика е
приспаднала необходимите часове за запълване на нормата, а за остатъка е
предвила плащане с възнаграждение в размер на 50% увеличение върху
основното месечно възнагражедние, като извънреден труд на основани
ечл.187, ал.6 ЗМВР.В съдебно заседание вещото лице е правило уточнения,
които не могат да бъдат обяснение с изложеното в съобразителната част,
поради което съдът не ги приема - това са стойности въз основа на които е
постановено и обжалваното решение.
Становището на настоящия съдебен състав по поставения във въззивната
жалба въпрос, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд са приложими разпоредбите на Кодекса на труда / КТ/ и Наредба за
6
структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ – в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при
превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е
положително. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно
трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179,
ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до
6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона –
Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1
ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. /.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.,
отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС
на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време
между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, 14
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт липсва правило
за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния 9
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период/. Същевременно съгласно нормата на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между
6 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите
на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
7
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумирано изчисляване на работното време.Според чл.187, ал.:7 ЗМВР -
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1,143. Прилаганате на посоченото законодателно решение, в
разглеждания казус намира основание в разпоредбата на чл.5 от ГПК ,според
която съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, , а
когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум.При липса на закон - съдът основава решението си на основните начала
на правото, обичая и морала. Липсата на изрична норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.Съдът има предвид, че
когато законодателят се служи със забрани то това става с изрично
разпореждане. Не може да се приеме становището на въззивника, че през
процесния период приложимия коефициент е 1. Приложението на този
коефициент би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ
и ЗДСл. Възражението, че чл. 9 от НСОРЗ не може да се приложи, защото
продължителност на нощното работно време на ищеца не е 7 часа, а е 8, е
неоснователно. На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за
недопустимост на ограничения на правата или привилегии, основани на
лично и обществено положение и гарантираното и защитено право на труд,
както и провъзгласения във вътрешното ни законодателство, така и в пряко
приложими международни актове, принцип на осигуряване равенство на
хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият
състав приема, че няма основание по въпроса за дължимостта на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд държавните
служители, заети в системата на МВР да се поставят в по-неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни, трудови
правоотношения. Правото на работниците и служителите на заплащане,
съответстващо на положения труд е основен принцип, провъзгласен в чл. 48,
ал. 5 от Конституцията на Република България който изисква минимално
трудово възнаграждение и заплащане, съответстващо на извършената работа.
Съществуващата празнота в правото е отстранена с изменение на чл. 187, ал.
4 ЗМВР, обн. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., където изрично е прието, че: при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта.В подкрепа на извода за
дължимост на допълнително възнаграждение може да се посочи решение от
24.02.2022 г. на Съда на Европейския съюз, по преюдициално запитване по
дело С-262/2020 г. С цитираното решение на СЕС е прието, че в светлината на
членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, Директива 2003/88
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска някои работници от публичния
8
сектор, и в частност държавните служители в МВР, включително полицаите и
пожарникарите, за които нормалната продължителност на нощния труд може
да достига осем часа, да нямат право да ползват по-благоприятния общ
правен режим, приложим за работниците от частния сектор, при който
нормалната продължителност на нощния труд е определена на седем часа.
Според § 69 от решението националното право видимо изключва държавните
служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия
правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормалната
продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не предоставя
на тези държавни служители възможността за преобразуване на нощния труд
в дневен. Съгласно тълкуването на СЕС чл. 20 и 31 от Хартата на основните
права на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка
нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т. е. свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.Според мотивите на
посочения съдебен акт -ако не е основана на обективен и разумен критерий,
всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в
областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза.Също така в т.72 от решението е посочено, че запитващата
юрисдикция следва да определи каква категория работници ползва общия
правен режим по член 140 от Кодекса на труда и каква друга категория е
изключена от обхвата му. Ще трябва по-нататък да се провери дали
националният законодател е решил да изключи тази втора категория предвид
в частност обективните характеристики на функциите, които изпълняват
работниците от нея.Предвид спецификата на изпълняваната работа,
въпросните определени категории служители, наети в правоохранителни
органи е допустимо нормалната продължителност на положение нощен труд
да надхвърля 7 часа, то това в никакъв случай не означава, че в тези случаи на
въпросните наети лица не се дължи плащане на извънреден труд респ. за
преработеното време, при работа на смени.. Не е установено по делото
обективен и разумен критерий за разликата в третирането на полагащите
нощен труд по трудово правоотношение и тези по служебно
правоотношение.Не се сочат обстоятелва от кръга на визираните в т.78 от 17
коментираното решение - допускаща държавите членки да вземат предвид
бюджетни съображения успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес.При недоказаност на
обективен и разумен критерий за разликата в третирането - в това число
доводи от бюджетен характер, социален,политически и демографски,искът не
може да бъде отхвърлен. Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. Работодателят може да установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал. 2
КТ. Както вече бе посочено по-горе, работното време на държавните
служители в МВР, работещи на 8, 12 или 24 часови смени, се изчислява 11 11
сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното
изчисляване на работното време форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен.При сумирано изчисляване продължителността на
работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува
9
задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в
границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
свободното време се запазват средно за периода на отчитане.Тогава когато не
е осигурена почивка се дължи допълнително заплащане.В разглеждания
случай по делото е доказано вкл. и след прилагане на споменатия коефициент
на труд над предвидената норма, той отговаря на определението за
извънреден труд, съдържащо се в закона и подлежи на заплащане.Не е
спорно, че за положения от ищеца нощен труд е начислено и платено
възнаграждение през процесния период, но за тази част от нощния труд, която
след превръщането на нощните часове в дневни се явява извънреден труд, на
същия се дължи възнаграждение на отделно основание.Предоставените
привилегии - като по- висок размер на допълнителното възнаграждение за
прослужено време, продължителността за предвиния платен годишен отпуск,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение, по -
благоприятен режим за пенсиониране, сочат на бюджетно решение и
законодателна воля, насочени към справедливо овъзмаздяване на
служителите от тази категория за свършената работа, при което
изключването на преобразуването на нощния труд в дневен, при законово
задължение за плащане на извънредния труд не може да бъде
обосновано.Страните не спорят, за това, че разликата не е изплатена на
ищеца.
Предвид изложеното, въззивният съд намери, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, за сумите над посочените в жалбата.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски, на въззивника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв - минимума съгласно Нардеба за заплащане на правната
помощ - чл.25, ал.1 във вр. с чл.37 от ЗПП.Съответно на ответника на същото
основание се дължат разноски за сумата 224.06 лв.
Водим от горното и на основание чл.269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение № 260047 от 29.04.2022 г., постановено
от РС – Кюстендил по гр.д. № 216/2020 г. по описа на същия съд, в
обжалваната част, в която Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР е
осъдена да заплати на Б. О. Г., ЕГН **********, от гр.Кюстендил, ж.к.“***“,
№96, вх.В, ап.60, на основание чл.178, ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.187, ал.7 ЗМВР, като допълнително възнаграждение, за положен нощен
труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, сумите над 1459.36 лв. до
1628.25 лв., представляващи допълнително възнаграждение за положен
нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период
от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от която за периода от 01.01.2017г. до
10
31.12.2017г., над 317.48 лв. до 439.58 лв., за календарната 2018г. за сума над
562.87 лв. до 577.49 лв., и за календарната 2019г. за сума над 579.01 лв. до
611.18 лв, ведно със законната лихва върху главницата, от момента на
подаване на исковата молба в съда - 03.02.2020г. до окончателното изплащане
на сумата, както и в частта относно присъденото обезщетение за забавено
плащане върху главницата по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 182.32 лв. до
213.84 лв, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Б. О. Г., ЕГН
**********, от гр.Кюстендил, ж.к.“***“, №96, вх.В, ап.60 срещу Главна
Дирекция "Гранична полиция" при МВР със седалище и адрес на управление,
гр.София, бул."***"№46, искове с правно основание чл.178, ал.1 т.3 ЗМВР вр.
с чл.187, ал.7 ЗМВР и чл.86, ал.1 за сумите, както следва: над 1459.36 лв. до
1628.25 лв., представляващи допълнително възнаграждение за положен
нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период
от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от която за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г., над 317.48 лв. до 439.58 лв., за календарната 2018г. за сума над
562.87 лв. до 577.49 лв., и за календарната 2019г. за сума над 579.01 лв. до
611.18 лв, ведно със законната лихва върху главницата, от момента на
подаване на исковата молба в съда - 03.02.2020г. до окончателното изплащане
на сумата, както и в частта относно присъденото обезщетение за забавено
плащане върху главницата по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 182.32 лв. до
213.84 лв.
Осъжда Б. О. Г., ЕГН **********, от гр.Кюстендил, ж.к.“***“, №96, вх.В,
ап.60 да заплати на Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР със
седалище и адрес на управление, гр.София, бул."***"№46 разноски за
възивното производство, за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР със седалище и
адрес на управление, гр.София, бул."***"№46 да заплати на Б. О. Г., ЕГН
**********, от гр.Кюстендил, ж.к.“***“, №96, вх.В, ап.60 разноски за
въззивното производстов, възлизащи на 224.06 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12