Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 24.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в открито
заседание, на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2034 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
В ***е постъпила искова молба
от ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Х.Й.– управител, чрез юрк. Г.Ц.против Ю.С.А.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в която се твърди, че между ответника и ***бил
подписан ***, за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги,
наричан за краткост ***. Договорът бил за срок от 24 месеца. С подписването му
ответникът се задължил да плаща ежемесечно такса в размер на 24.90лв. Със същия
договор на ответника било предоставено устройство мобилен рутер за достъп до
интернет, което оставало собственост на ***след изтичане срока на договора.
Твърди се, че с подписването на Договора ответникът приел „Общи условия за
уреждане на взаимоотношения между ***и абонатите, и потребителите, ползващи
интернет услуги и услуги за пренос на данни чрез обществената електронна
съобщителна мрежа на ***.Съгласно Общите условия, Абонатът бил длъжен да
заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на фактурата. В случаи на
просрочие, абонатът дължал неустойка в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. Таксите по Договора били дължими за всеки период на отчитане, като
периодът на отчитане бил на ежемесечна база, а таксите имали абонаментен
характер. Издаването на ежемесечните фактури било уредено в чл. 10.9 от Общите
условия на *** ***, като дружеството се задължавало да издава ежемесечно
фактура на определени дати за ползваните услуги, а абонатът се информирал
относно датите за отчитане на месечното потребление при сключване на
индивидуалния договор за услуги, като неполучаването на фактура не освобождавало
Абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок. Твърди се,
че била издадена *** за сумата от 24,90лв., дължима за период на отчитане от
01.01.2014г. до 31.01.2014г. Твърди се също, че поради незаплащането на
задължението по сочената фактура, договорът бил прекратен на основание т. 6.8,
във вр. т. 6.8.б и т.10.20 от ОУ. Навеждат се доводи, че поради невръщане на
предоставеното за ползване на ответника ***за достъп до интернет, ответника
дължал неустойка в размер на 149лв., съгласно договора и т.5.13 от ОУ.
Ищецът
твърди, че горните вземания за главница, представляваща стойност на
предоставени услуги по процесния договор и неустойка, били прехвърлени на ищеца с договор за цесия
от 25.05.2015г. и Приложение №1 към него, като цесията била съобщена на
длъжника.
Излага
се, че горните вземания били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№96/2017г., като при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК било указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
Като
следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните
суми:сумата от 24,90лв., представляваща главница по *** и сумата от 149лв.,
представляваща неустойка за невърнато устройство.
В
рамките на предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител адв.П., с който
исковете се оспорват по основание. Релевира се и
Съдът, след като прецени събраните
доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от фактическа страна:
Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№96/2018г. по описа на ***и се явява допустим, поради
което следва да се разгледа по същество.
От
приложения препис на Договор за услуги – ***и приложими към него Общи условия се
установява, че по силата на същия е било постигнато съгласие *** да предостави
на ответника Ю.С.А. следната услуга:
предоставяне на интернет достъп на територията на ***, чрез електронната
съобщителна мрежа на дружеството. Ответникът е поел задължение да заплаща
месечна такса за предоставените му услуги в размер на 24,90лв.
Според
обективираното в горното съглашение, на ответника е било предоставено
устройство – ***, ***. Отразено е изрично, че договорът има характер на
приемо-предавателен протокол относно описаното устройство. Прието е, че от
момента на предаването му, рискът за неговото случайно или не погиване, унищожаване
или кражба преминава върху клиента.
Страните
по правоотношението са приели също така, според обективираното в писменото им
съглашение, че при предсрочно прекратяване на договора, клиента ще дължи
неустойка в размер на дължимите месечни вноски за остатъка на срока на
договора, както и ще дължи връщане на предоставеното му устройство в
състоянието, в което го е получил при отчитане на нормалното износване. Приели
са изрично, че при невъзможност от страна на абоната да върне устройството, той
ще дължи стойността му по цената, съгласно ценовата листа на ***. Същите
задължения за абоната са предвидени и в т.5.13 от приложимите Общи условия към
договора. Видно е от приложения препис на сочената ценова листа, че стойността
на предоставеното на ответника устройство по процесния договор възлиза на
149лв.
От
обективираното в договора е видно, че срокът му е бил уговорен на 24 месеца.
Установява
се от представените Общи условия, че според обективираното в т.10.9 дружеството
се задължио да издава ежемесечно фактура на определени дати за ползваните
услуги, а абонатът се информирал относно датите за отчитане на месечното
потребление при сключване на индивидуалния договор за услуги, като
неполучаването на фактура не го освобождавало от задължението да плати
дължимите суми в определения срок. Абонатът е бил задължен, според
обективираното в т.10.12 да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от издаване
на фактурата.
Видно
е също така от обсъжданите Общи условия, че в т.6.8.1 е било регламентирано
право на „***“ да прекрати без предизвестие договора, ако абонатът има
просрочени задължения.
От
представения препис на *** се установява, че за отчетен период от 01.01.2014г.
до 31.01.2014г. е била начислена такса в размер на 24,90лв., дължима за
предоставени по процесния договор услуги.
Не са
ангажирани от ответника доказателства, че горната сума е била заплатена на
доставчика на услугата.
Установява
се от приложения препис на Договор за продажба на вземания от 25.05.2015г. , че
*** е прехвърлило възмездно на ищеца *** *** вземания, произхождащи от договори
за интернет и гласови услуги, сключени от цедента с физически и юридически
лица, описани в приложение, представляващо неразделна част от договора. Според
изричното пояснение в т.1.1 от договора *** означава всяко продадено и
прехвърлено вземане, ведно с всички произтичащи права и задължения, и с
всичките му принадлежности, включително всички присъдени съдебни разноски,
изтеклите лихви и невърнати устройства, като в съставените приложения към
съглашението са посочени главниците и неустойките, формиращи задълженията, без
да се описват останалите реквизити и принадлежности на вземането, ако има
такива. Видно е представения препис на Приложение 1, че в него фигурира
ответника Ю.А., спрямо който са посочени вземания в общ размер на 561,91лв., от
което 24,90лв. задължение на главница по фактура и 537,01лв. задължение за
неустойка.
От
приложения препис на пълномощно, изходящо от *** се установява, че цедента е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията спрямо тях.
Видно
е от приложеното копие на уведомление за цесията, изходящо от ищеца, в
качеството на пълномощник, че е предприел уведомяване на ответника на посочения
от него в договора адрес, но изявлението не е достигнало до адресата, а е било
върнато от доставчика *** *** с отбелязване, че адресът вече не съществува.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се от обсъдените доказателства, че между *** и ответника е бил сключен Договор от
18.11.2013г., по силата на който соченото
дружество е поело задължение да предоставя на клиента интернет достъп на
територията на ***, чрез електронната си съобщителна мрежа.
Установи
се, че за отчетния период от 01.01.2014г. до 31.01.2014г. доставчикът на услугата е издал *** за
уговорената месечна такса от 24,90лв., в изпълнение на задължението си,
произтичащо от т.10.9 от приложимите към
правоотношението Общи условия.
В
съответствие с предвиденото в т.10.12 от Общите условия, в тежест на клиента е
възникнало задължението да заплати дължимата такса до 16.01.2014г., като по
делото не се ангажираха доказателства за изпълнение на това задължение.
При
това в полза на доставчика на услугата е възникнало потестативното право,
регламентирано в т.6.8.1 от Общите условия да прекрати договорното
правоотношение.
По
делото не се ангажираха доказателства, че изявлението за прекратяване на
договора е достигнало до клиента, но предвид на това, че за последващите
месечни периоди не е била доставяна услугата и не са били начислявани такси по
договора, съдът приема, че ответника е узнал за предприетото предсрочно
прекратяване на договорното правоотношение.
При
това, в негова тежест, по силата на предвиденото в договора и т.5.13 от Общите
условия, е възникнало задължението да върне полученото ***.
Безспорно
е, че това задължение не е било изпълнено, т.к. не се твърди и не се ангажират
доказателства в противна насока. Всяко неизпълнение на същото, като последици
за кредитора, е равносилно на невъзможността да бъде изпълнено и влече
задължението на клиента, предвидено в договора и т.5.13 от Общите условия, да
заплати стойността на невърнатото устройство. Страните по правоотношението
изрично са постигнали съгласие, че тази стойност съответства на посочената в
ценовата листа на доставчика на услугата. При тези обстоятелства, за ответника
е възникнало задължението да заплати на доставчика на услугата сумата от
149лв., представляваща стойността на невърнатото ***. Падежът му следва да се
приеме за настъпил след узнаване от клиента за прекратяване на правоотношението,
което е станало с прекъсване доставката на уговорените услуги, а това безспорно
е настъпило след падежа на задължението за плащане на последната месечна такса
– 16.01.2014г.
От
представения препис на Договор за продажба на вземания от 25.05.2015г. и приложение
към него се установи, че вземанията, произтичащи от процесния договор са били
прехвърлени от *** в полза на ищеца *** ***. Предвид изрично регламентираното
съдържание на понятието „вземане“, като предмет на цесията, включващо и дължими
суми за невърнати устройства, съдът приема, че и двете процесни вземания, макар
и вземането от 149лв. да не е изрично описано в приложението, са били
прехвърлени в полза на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията
има действие спрямо длъжника от
деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно
релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД,
а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в
този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). В случая, както се
установи от доказателствата по делото, *** *** е предприело уведомяване на
длъжника за извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента „***” ***,
съгласно изрично пълномощно за това действие.
Съдът
намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК. Въпреки това, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено като приложение към исковата молба. Както приема трайната
практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
С
оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към
исковата молба, съдът счита, че цесията, извършена посредством договора за
продажба и прехвърляне на вземания от 25.05.2015г. е породила действие спрямо
ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния договор задължения
в полза на *** ***.
Съдът обсъди заявеното от ответника възражение за
погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания и го намира за
неоснователно. Касае се за вземания, които се погасяват с три годишен давностен
срок, като този по отношение на вземането за неплатена такса от 24.90лв. е
започнал да тече на 17.01.2014г., а срокът по отношение на вземането за
стойност на невърнато устройство – след горната дата. Заявлението по чл.410 от ГПК, от когато се счита предявен иска, е депозирано в съда на 10.01.2017г.,
т.е. преди изтичане на приложимия давностен срок.
Поради
изложеното, съдът намира предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД за изцяло основателни и доказани
и като такива следва да бъдат уважени, респективно се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 24,90лв., представляваща
стойност на предоставени далекосъобщителни услуги и сумата от 149лв.,
представляваща неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
По въпроса за разноските. С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение
се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26
от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв.
Съразмерно частта от вземанията, съществуването на които се установи в исковото
производство, ответника дължи част от тези разноски в размер на 18лв. В
исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на
75лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП
в размер на 100лв., както и за разноски за особен представител в размер
на 150лв. или общо 325лв.,които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ю.С.А.
с ЕГН **********,***, че същият дължи на ищеца ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***Х.Й.Й., сумата
от 24,90 лв., представляваща главница, дължима по *** № ***за
която е издадена ***, и сумата от 149,00
лв., представляваща неустойка за невърнато устройство, представляващи
част от вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №58 от 11.01.2017г. по ч.гр.д.№96/2017г. по описа на ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 10.01.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ю.С.А. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***Х.Й.Й., следните суми: сумата от 18 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 325 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ***с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
районен съдия: