№ 8758
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110156062
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 14,16 лв.,
представляваща неплатена цена по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга №
М 6354474 от 23.07.2019 г. за отчетен период от 09.06.2020 г. до 08.07.2020 г.; 720 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга № М 6354474 от 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.06.2021 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 36044/2021 г. по описа на СРС,
30 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2021 г.
Ищецът „... твърди, че между него и ответника ... е съществувало облигационно
правоотношение въз основа на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М
6354474 от 23.07.2019 г. Заявява, че с Приложение № 1 от 23.07.2019 г. е активиран тарифен
план А1 М клас 4XL за номер 0888 844 206 с месечна абонаментна такса от 60 лв. без ДДС
за срок от 2 години, а с допълнително приложение към Приложение № 1 от 23.07.2019 г. е
активиран и екстра пакет Плюс 20000 МВ интернет на максимална скорост с месечна такса
1 лв. без ДДС. Поддържа, че е изпълнил задължението си за предоставяне на услугите на
абоната, но последният не е заплатил в срок пълния размер на дължимите суми за тяхното
потребление за отчетен период от 09.06.2020 г. до 08.07.2020 г., за което е издадена фактура
№ *********/13.07.2020 г. Сочи, че неизпълнението на задължението за заплащане на
остатъка от дължимата сума в размер на 14,16 лв. и изпадането на ответника в забава от
повече от 124 дни е обусловило едностранното прекратяване на договора считано от
15.07.2020 г., на основание чл. 54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между .... и
абонатите и потребители на обществени мобилни наземни мрежи, поради което на абоната е
начислена и неустойка в размер на 720 лв., формиарана като сбор 12 броя месечни такси /по
60 лв. всяка/ без отстъпки за периода от прекратяването на договора – 15.07.2020 г. до края
на срока му. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че издадената от ищеца фактура № *********/13.07.2020
1
г., на която се позовава, не касае процесния договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга № М 6354474 от 23.07.2019 г. Сочи, че дори това е да е така, то сама по себе си
фактурата не удостоверява ликвидно и изискуемо вземане, тъй като не притежава
обвързваща сила. Заявява, че в представените с исковата молба договор от 23.07.2019 г. и
Приложение № 1 към него липсва посочване на цитирания с нея индивидуален № М
6354474. Твърди, че ищецът е възложил събирането на вземането си към ответника на ...., от
което дружество е получил покана от 15.06.2020 г. за плащане на задължение към ищеца в
общ размер на 73,20 в срок до 25.06.2020 г. Сочи, че на 19.06.2020 г. е заплатил същото по
банков път, в подкрепа на което представя доказателства. В тази връзка посочва, че
процесният договор за мобилни услуги е бил едностранно прекратен от ищеца още на
15.06.2020 г., а не на 15.07.2020 г., както се твърди от него с исковата молба, поради което
издаването на последваща фактура № *********/13.07.2020 г. е без правно основание.
Навежда доводи за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите
нрави. Твърди, че не са му предоставени екземпляри от подписаните договори и общи
условия. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,
тъй като управителят на ... не владеел български език към момента на подписване на
договора и приложението, поради което не е разбирал последиците, които следват от това. С
тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Със становище от 18.04.2022 г., докладвано в открито съдебно заседание на 07.07.2022
г., ответникът ... заявява, че не оспорва сключването на процесния договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга № М 6354474 от 23.07.2019 г., признавайки вземането на
ищеца по него за главница в размер на 14,16 лв., представляващо неплатена цена за отчетен
период от 09.06.2020 г. до 08.07.2020 г., както и законната лихва върху нея в размер на 1,17
лв. от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.06.2021 г. до плащането –
15.04.2022 г., в подкрепа на което представя преводно нареждане от 14.05.2022 г.,
удостоверяващо заплащането на сумата от общо 15,33 лв. Поддържа единствено заявеното с
отговора на исковата молба оспорване относно вземането за неустойка в размер на 720 лв.,
тъй като клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави и противоречие с принципите за справедливост и
добросъвестност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1/ облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдяния
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга М 6354474 от 23.07.2019 г.; 2/
изпълнение на задълженията си по него посредством предоставяне на съответната услуга,
както и 3/ нейната цена.
В случая, посочените по-горе предпоставки са налице. За да достигне до този извод
съдът съобрази изявлението на ответника ..., направено със становището от 18.04.2022 г.,
докладвано в открито съдебно заседание на 07.07.2022 г., с което същият изрично е заявил,
че не оспорва сключването между него и ищеца „... на процесния договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга № М 6354474 от 23.07.2019 г., като погасявайки сумата по него в
размер на 14,16 лв., представляваща неплатена месечна такса за потребление на услуги по
него за отчетен период от 09.06.2020 г. до 08.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.06.2021 г. до плащането - 15.04.2022 г.,
ответното дружество е потвърдило както качеството си на потребител на такива по силата
на посочената облигационна връзка, така и предоставянето на същите от мобилния
оператор, както и ползването им от него. Нещо повече, само по себе си извършеното
2
плащане, в подкрепа на което е представеното преводно нареждане от 14.05.2022 г. /л. 72 от
делото/, представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото
основание, което в случая се подкрепя и от данните, удостоверени в представените с
исковата молба договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и приложения
към него от 23.07.2019 г. и др. Ето защо, следва да се приеме, че главното вземане в размер
на сумата от 14,16 лв., представляваща неплатена цена по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга № М 6354474 от 23.07.2019 г. за отчетен период от 09.06.2020 г.
до 08.07.2020 г., е установено по своето основание и размер. В същото време обаче, с оглед
данните по делото, че същото е било платено от ответника ... още на 15.04.2022 г., то
предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло поради погасяването му чрез плащане в
хода на процеса.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1/ облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдяния
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга М 6354474 от 23.07.2019 г.; 2/
валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение на задълженията на ответника; 3/ размера на уговорената неустойка.
Както се посочи по-горе, съдът приема, че страните по делото са били обвързани от
облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е бил твърдяният
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М 6354474 от 23.07.2019 г. Също
така по делото се установи, че ответникът ... не е заплатил в срок пълния размер на
дължимите суми за потребление на предоставените му по силата на същия услуги за отчетен
период от 09.06.2020 г. до 08.07.2020 г., като допуснатото неизпълнение от повече от 124
дни е обусловило и едностранното прекратяване на същия считано от 15.07.2020 г., на
основание чл. 54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между .... и абонатите и
потребители на обществени мобилни наземни мрежи, за което е издадена сметка №
**********/15.07.2020 г. за сумата от 720 лв., формирана като сбор от 12 броя месечени
такси /по 60 лв. всяка/ без отстъпки за периода от прекратяване на договора – 15.07.2020 г.
до края на срока му.
В случая, претенцията на ищеца за неустойка за предсрочно прекратяване на
процесния договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М 6354474 от
23.07.2019 г. се основава на клаузите на чл. 6.1. и чл. 5.2.4 от приложенията към него за
активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не
е изтекъл. Съгласно посочените клаузи в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от приложението, договора или общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина договорът по отношение на услугите в него бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на
тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок за ползване.
В случая, спорният по делото въпрос касае валидността на процесните клаузи за
неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
3
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях. Необходимо е обаче
това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. Иначе
клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, преценявайки я към момента на сключване на договора и
включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В случая, съдът намира, че клаузите от приложенията към процесния договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга № М 6354474 от 23.07.2019 г., установяващи, че
длъжникът дължи неустойка в случай на прекратяване на договора, е нищожна и не поражда
права и задължения за страните. В горния тълкувателен акт се приема още, че неустойката
следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените
критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената
неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В случая, предвидената в
процесните приложения към договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М
6354474 от 23.07.2019 г. неустойка е в размер на сбора на всички месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, след предсрочното му прекратяване. Следователно, по
този начин е установено, че потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси
без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги. По
този начин операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи
насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване, което води до
неоснователното му обогатяване за сметка на потребителя. Така уговорената неустойка е
установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността,
тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустоечните клаузи. Следва да се посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на
длъжника, не е съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при
удовлетворяване на интереса му от изпълнение на договора, доколкото тази стойност е
дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на
кредитора. По този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за
заплащане на всички месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в
договора услуги, като се създават предпоставки за обогатяване на едната страна – мобилния
оператор без правно основание, доколкото под формата на неустоечно вземане същият би
получил сума в размера, който би получил и в хипотеза, при която договорът не би бил
прекратен, без да предоставя насрещната престация, а дори и в по-висок размер, предвид
определянето на неустойката на базата на стандартния месечен абонамент, а не на
промоционалния такъв, приложим по време на договорната обвързаност между страните.
Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и в противоречие с добрите нрави, не
пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги /в този смисъл е решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по
т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Приетата от съда нищожност на неустоечните клаузи от приложенията към процесния
4
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М 6354474 от 23.07.2019 г.
обуславя извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
Към момента на завеждане на делото – 22.06.2021 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.06.2021 г./ ответникът е бил в забава на плащането,
доколкото не оспорва по основание и размер вземането на ищеца за главница. Установява
се, че то е погасено в хода на процеса – едва на 15.04.2022 г., поради което с поведението си
той е станал повод за завеждане на делото срещу него и на ищеца се дължат своевременно
поисканите разноски по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД независимо, че същият подлежи на отхвърляне поради погасяване на сумата по
него поради плащане. Не така стоят нещата обаче, по отношение на сторените от ищеца
разноски по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД с
оглед неговата недоказаност. Ето защо, в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят
сторените по делото разноски в производството по ч. гр. № 36044/2021 г. по описа на СРС,
30 състав, както и в настоящото исково производство, които съответно възлизат на 162,50
лв., от които: 12,50 лв. – платена държавна такса и 150 лв. – адвокатско възнаграждение,
както и на 12,50 лв. – платена държавна такса. Разноските на заявителя за адвокатско
възнаграждение по заповедното дело в размер на 300 лв. са претендирани без да е посочено
каква част от него за коя от претенциите се отнася, поради което съдът прие, че същото
следва да се раздели на две, при което претендираното такова по всяка от тях възлиза в
размер от по 150 лв. Релевираното в хода на устните състезания по делото възражение на
процесуалния представител на ответника за недоказаност на същите съдът счете за
неоснователно, тъй като от една страна в представения договор за правна защита и
съдействие от 14.06.2021 г. се съдържа изрично отбелязване относно индивидуално
уговореното адвокатско възнаграждение по отношение на всеки от длъжниците, сред които
е и ..., като по делото липсват данни, че .... е кредитор спрямо посоченото дружество и по
отношение на други вземания, различни процесното, поради което няма основание да се
приеме, че представеният договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021 г. не касае
осъществено процесуално представителство именно по ч. гр. дело № 36044/2021 г. по описа
на СРС, 30 състав. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, тъй като в хода на устните състезания по делото
процесуалният му представител – адв. Г. изрично е заявила, че не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... срещу
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парично задължение в размер на сумата от 14,16 лв., представляваща неплатена цена по
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М 6354474 от 23.07.2019 г. за
отчетен период от 09.06.2020 г. до 08.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.06.2021 г. до окончателното плащане –
15.04.2022 г., за която сума по ч. гр. дело № 36044/2021 г. по описа на СРС, 30 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2021 г., поради погасяването чрез
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... срещу
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... установителен иск с правно основание чл.
5
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично
задължение в размер на сумата от 720 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М 6354474 от
23.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 22.06.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 36044/2021 г.
по описа на СРС, 30 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2021
г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на ...., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: ... сумата от 162,50 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 36044/2021 г. по описа на СРС, 30 състав, както и сумата от
12,50 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6