Р Е Ш Е Н И Е №260062

 

Гр. Сливен, 11.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията  АНД №1273 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на Д.Г.С. против НП №20- 0804- 002463/01.09.2020г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен, с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от същия закон и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който моли да бъде отменено наказателното постановление.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован за съдебно заседание не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.08.2020г. около 22,10 часа жалбоподателят С. извадил от гаража на дирекцията на МВР- Сливен служебен автомобил „Шкода Рапид“ с рег. №СВ 9070 НН. Управлявал го на паркинга пред дирекцията и при маневра завой на ляво е охлузил лявата страна на лекия автомобил в предпазната ограда. На място пристигнал екип от КАТІ Сливен, свидетелите Г.Г. и Н.С.. По автомобила имало минимални щети. Св. С. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение като приел че е извършил две нарушения едното по чл.25, ал.1 от ЗДвП а второто по чл.190, ал.3 от същия закон, тъй като след направена справка в информационните масиви на МВР установил, че жалбоподателят има незаплатена глоба.   Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, впоследствие началникът на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен възприел същата фактическа обстановка и на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. За второто нарушение, по чл.190, ал.3 от ЗДвП му наложил на основание чл.185 от същия закон наказание „Глоба“ в размер на 20 лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение св. С. е описал като нарушение разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят С. предприемайки маневрата завой на ляво не е създал опасност за участниците в движението, тъй като не е имало никакви участници в движението на паркинга пред дирекцията на МВР- Сливен. Съдът счита, че неправилно наказващият орган е посочил нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП в обстоятелствената част на наказателното постановление, а в диспозитива е посочил нарушение по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. В обстоятелствената част посочва нарушена разпоредба чл.25, ал.1 от ЗДвП, която гласи: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“. В диспозитива на наказателното постановление е посочил чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, която гласи следното: който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1, т.5 гласи: „който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“.  Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Съдът счита, че макар по несъмнен начин да се е доказало настъпилото пътно транспортно произшествие с участие на жалбоподателя, то същото по своя характер следва да се приеме за маловажно, тъй като от показанията на разпитаните свидетели е видно, че действително почти не е имало щети по ударения лек автомобил марка „Шкода Рапид”. Това го заявиха в съдебно заседание и свидетелите по делото. Освен това следва да се отбележи, че наказващият орган не се е съобразил с предишната деятелност на жалбоподателя, а именно че няма никакви други нарушения по Закона за движение по пътищата. Следвало е да прецени тези обстоятелства наказващият орган и да приеме, че се касае за маловажен случай като не издава обжалваното наказателно постановление, а само предупреди устно или писмено жалбоподателя, че при следващо нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Освен това следва да се отбележи, че издавайки наказателното постановление началникът на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен е изписал като разпоредба, въз основа на която е наложил наказанието „Глоба” в размер на 200 лева чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. В разпоредбата на т.5 на чл.179, ал.1 от ЗДвП са предвидени шест алтернативни нарушения, а той не е посочил кое точно е извършено от жалбоподателя. По този начин е ограничено правото му на защита. Това нарушение на процесуалните правила е съществено и винаги води до отмяна на наказателното постановление. Ето защо съдът счита, че издаденото наказателно постановление в тази му част е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Относно другото нарушение и актосъставителят и наказващият орган са приели, че жалбоподателят има неплатени глоби в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Съдът счита, че неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба. Последиците за неспазване на срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП има друг характер и се изразяват в предприемане на мерки за принудително изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач по реда на чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП. Ето защо наказателното постановление в тази част е издадено в нарушение на материалния закон. В конкретния случай вмененото противоправно поведение на жалбоподателя Д.С. не съставлява административно нарушение. По дефиницията на чл.6 от ЗАНН- административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение, а само тогава, когато с конкретното деяние лицето не е изпълнило свое лично законоустановено задължение (действие или бездействие), което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран защото не е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП, според който наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Систематичното и логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са изчерпателно изброени санкционните норми. В нея не се предвижда наказание налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Неплащането в срок на наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици- невъзможност да си възстанови евентуално отнетите му контролни точки (чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП), а така също и опасност от налагане на принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление” на основание чл.171, т.1, б. „д” на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП- до заплащане на дължимата глоба. Въз основа на така изложеното съдът намира, че неплащането на наложени глоби за нарушения на ЗДвП не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от противоправното бездействие на водача. Противното би довело до разширително тълкуване на закона, което е в противоречие с основните принципи на наказателното право и не може да бъде споделено. Освен това същото противоречи и с целта на закона заложена в чл.1, ал.2 от ЗДвП- Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Ето защо съдът счете, че жалбоподателят не е извършил това нарушение,  описано в акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление, поради което и в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. Предвид изхода на делото съдът счита, че Областната дирекция на МВР- Сливен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 150 лева.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ НП №20- 0804- 002463/01.09.2020г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен, с което на Д.Г.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП  е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.25, ал.1 от същия закон и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Сливен да заплати на Д.Г.С. с ЕГН ********** сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: