РЕШЕНИЕ
№
260055/30.11.2020 година
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд наказателна
колегия
На двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
Секретар:
Петранка Паскалева
Прокурор: Милена
Гамозова
като
разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХ дело № 191 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по
протест на прокурор Търговищката окръжна прокуратура и въззивна жалба на
подсъдимата чрез нейния защитник. С протеста и жалбата се атакува присъда №
20/19.11.2019г., постановена по НОХД №138/2018г. по описа на Окръжен съд –
Търговище. С присъдата подсъдимата П.С.Н.-И. е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.6, т.7 и
с чл.26, ал.1 от НК, за което и́ е наложено наказание лишаване от свобода
в размер на 3 /три/ години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Със същата присъда е уважен и
предявеният от Министъра на финансите граждански
иск срещу подсъдимата П.И. за сумата от 42 364,40 лв., представляващи
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 14.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата. С присъдата подсъдимата
е осъдена да заплати в полза на ОД на МВР - Търговище направените разноски по
досъдебното производство в размер на 834,62 лева и разноски в хода на съдебното
производство в размер на 500 лв. в полза на Окръжен съд – Търговище.
В протеста се излагат доводи за
незаконосъобразност на присъдата и несправедливост на наложеното наказание.
Твърди се, че наложената санкция няма да изпълни целите на наказанието по член
36 от НК, тъй като определения изпитателен срок е минимален. Съдът не е
приложил кумулативно предвиденото наказание конфискация на част от имуществото
и подсъдимата е осъдена да заплати разноските по сметката на ОД МВР-Търговище,
вместо по сметката на Окръжна прокуратура-Търговище. Иска се увеличаване на
изпитателния срок от три на четири години, конфискация на една четвърт идеални
части от жилищен имот и една четвърт
идеални части от лек автомобил, както и присъдата да бъде изменена в
частта, в която са присъдени разноски като подсъдимата бъде осъдена да заплати
направените в хода на досъдебното производство разноски по сметката на Окръжна
прокуратура- Търговище.
С въззивната жалба на подсъдимата се
сочат аргументи, че постановената присъда от окръжния съд е незаконосъобразна,
постановена при съществени процесуални нарушения, довело до ограничаване
правото на защита на подсъдимата. Твърди се, че
присъдата е постановена при пълна липса на мотиви. Съдът не изложил
съображения относно обстоятелствата, отнасящи се към обективната и субективна
страна на престъплението. Не е отговорил в мотивите си на възраженията, които
защитата е поставила в хода на съдебното производство. Защитата на подсъдимата
е оспорила годността на обвинителния акт да очертае предмета на доказване в
съдебното производство. Съдът е отхвърлил тези възражения без да изложи мотиви
за това.
В хода на съдебното производство пред
въззивната инстанция подсъдимата се явява лично и се представлява от
упълномощен защитник. Пред въззивния съд се поддържат аргументите, изложени във
въззивната жалба и допълнителното изложение към нея. Иска се присъдата на
Търговищкия окръжен съд да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на окръжния съд, поради пълна липса на мотиви,
алтернативно се моли осъдителната присъда да бъде отменена и въззивният съд да
постанови нова оправдателна присъда спрямо подсъдимата.
Прокурорът от Варненската апелативна
прокуратура поддържа протеста на изложените в него основания. Поддържа се
искане наказанието да бъде увеличено, да се наложи кумулативно предвиденото
наказание конфискация, както и подсъдимата да бъде осъдена да заплати
направените разноски по сметката на Окръжна прокуратура Търговище.
В последната си дума пред настоящата
инстанция подсъдимата И. моли да бъде оправдана.
Варненският апелативен съд след като се
запозна с присъдата на първоинстанционния съд, мотивите към нея, съображенията
на страните и доводите, изложени в жалбата на подсъдимата и нейния защитник
намира следното:
Окръжният съд в мотивите си към присъдата
обстойно е изложил установената фактическа обстановка. Разпоредбата на член
305, алинея трета от Наказателно-процесуалния кодекс, обаче повелява, че за да
се постанови процесуално издържан акт, това не е достатъчно. Необходимо е съдът
да изложи освен установената фактическа обстановка, също така да посочи и
доказателствените източници, от които извежда възприетите от него факти.
Процесуалният закон задължава съда да направи разграничение между
противоречивите факти и да изложи съображения защо приема едни, а отхвърлят
други. Задължително е също така освен фактическата обстановка, да се изложат и
юридически съображения за правната квалификация на деянието.
Първоинстанционният съд се задоволил само да посочи доказателствените
източници, без обаче да направи анализ на наличните по делото доказателствени средства.
Посочено е, че фактическите изводи се основават на поименно изброени свидетели,
заключенията на съдебно-счетоводните експертизи и писмените доказателства, но
не е извършено разграничение от кои
доказателствени източници се извеждат обстоятелствата, които са послужили за
вземане на решение от съда. Конституцията и процесуалният закон задължават
съдилищата да мотивират своите актове. Във всеки акт следва да бъдат изложени
приетите обстоятелства и правните съображения за взетото решение. Това е необходимо
с оглед охраняване на процесуалните права на страните в процеса и с оглед
упражняването на ефективен инстанционен контрол от по-горните съдебни
инстанции. Най-общото посочване на доказателствените източници ограничава
процесуалните права на страните и възпрепятства инстанционния контрол. Този
начин на изложение не дава възможност на участниците в процеса и на съдебните
инстанции да установят въз основа на какви доказателствени източници съдът е
приел фактологията по делото и какви му са юридическите аргументи за взетото
решение.
Първоинстанционният съд не анализирал
доказателствените средства и не е посочил кои съставомерни факти са изведени от
тях. Задължително е съдът да посочи всички съставомерни факти, които се отнасят
до обективната и субективна страна на престъплението. Възведеното обвинение
срещу подсъдимата е по член 255, ал.3
във вр. с ал.1, т.2, т.6, т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в избягване установяването
и плащането на данъчни задължения. В мотивите на съда не са посочени факти и
няма юридически аргументи по какъв начин
подсъдимата е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения. Посочено
е в обстоятелствената част на мотивите, че подсъдимата е осчетоводявала и
предоставила на счетоводители фактури, които фактури са от фиктивни сделки. Не
са изложени мотиви защо тези сделки са приети от съда за нереално осъществени.
Не е достатъчно твърдението на данъчните органи, че инкриминираните доставки не
са били реално изпълнени. Съдът следва да провери това твърдение със всички
допустими доказателствени способи в наказателния процес и да изложи собствени
съображения защо приема всяка от инкриминирате сделки за фиктивна. Следва да се
изложат мотиви кое физическо лице е осъществявало търговската дейност от името
на ЮЛ и дали това е подсъдимата. Съгласно
член 102 от Наказателно-процесуалния кодекс предмет на доказване в
Наказателния процес са извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него. Този смисъл е било необходимо съдът изрично да посочи в мотивите си по
какъв начин подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние. Посочено е в
присъдата, че подсъдимата е извършила престъплението лично и посредством
фактически действия на лице, упълномощено да извършва счетоводна дейност. Това
лице не е изрично посочено и конкретизирано.
Престъплението, в което е обвинена подсъдимата
е квалифицирано по три квалифициращи признака - по точка 2, 6 и 7 от алинея 1
на чл.255 от Наказателния кодекс. В
мотивите не е конкретизирано дали се касае за потвърждаване на истина или
затаяване на истина в подадена декларация; дали подсъдимата лично е съставила
или използвала документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ
при упражняване на стопанската си дейност, при водене на счетоводство или при
представяне на информация пред органите по приходите или публичните
изпълнители. Няма аргументация и за точка 7 - приспадане на неследващ се
данъчен кредит. Престъплението е квалифицирано като продължавано, но няма
мотиви защо престъплението е прието като такова с оглед легалната дефиниция на
член 26 от Наказателния кодекс.
В мотивите няма и аргументи относно
субективната страна на престъплението. Този въпрос въобще не е изследван, не са
изложени съображения относно субективните признаци на престъплението. Не
изследван въпроса дали подсъдимата е съзнавала, че фактурите, които се ползват
и справките декларации, които се попълват не отговарят на реално извършени
сделки и с тяхното използване се цели именно избягването и заплащането на
данъчни задължения. Престъплението по чл. 255 от НК е умишлено и може да се
извърши само при пряк умисъл, поради което необходимо да се посочат фактите, от които се извеждат правни
изводи .
В тази връзка не са обсъдени
възраженията на защитата, че деянието на подсъдимата макар и формално да
осъществява признаците на престъплението по чл. 255 от Наказателния кодекс, то
нейното поведение е възможно да се дължи на небрежност. Следвало е съдът да
обсъди тези възражения и те да се изключат като възможно поведение от страна на
подсъдимата. Това е било необходимо и задължително, поради посоченото по-горе,
че престъплението е възможно да се осъществи само при наличието на пряк умисъл
от страна на подсъдимата И..
Предявеният граждански иск е уважен в
пълен размер без да се изложат съображение за неговата основателност.
В хода на разпоредителното заседание
защитникът на подсъдимата е направил възражения относно законосъобразността на
обвинителния акт, дали той отговаря на изискванията на чл. 246 от
Наказателно-процесуалния кодекс и на критериите, формулирани в Тълкувателно
решение № 2 от 2002 година на Върховния касационен съд. Защитникът е изложил
доводи за неясно формулирано обвинение, касаещо сумата на избегнатото данъчно
задължение, дали е от неправомерно използване на данъчен кредит или упражнено
право на данъчен кредит по фактури. Възразил е срещу начина, по който в
обстоятелствената част на обвинителния акт документите са посочени като
неистински/с невярно съдържание/ като правилно е отбелязал, че правните понятия
имат различно съдържание.
Въззивният съд констатира, че част от
тези оплаквания са основателни. Всъщност изложените по-горе недостатъци на
мотивите на първоинстанционния акт в голяма степен са били заложени в
обвинителния акт, очертал предметните предели на обвинението и на процесуалната
дейност на ТОС. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния
акт не са посочени всички съставомерни
от обективна и субективна страна признаци на престъплението. Прокурорът по
същество се е задоволил да опиши констатациите на данъчните органи в рамките на
извършената ревизия и да изложи декларативно виждането си, че именно
подсъдимата е автор на деянието. Отново липсват доводи кое физическо лице е
осъществявало реално търговската дейност на дружеството, дали това е
подсъдимата, защо инкриминираните сделки са приети от публичното обвинение за
нереално осъществени. Не е ясно становището на прокуратурата дали фактурите, предмет
на инкримиране, са неистински документи или такива с невярно съдържание.
Очевидно двете качества могат да съществуват алтернативно – в теорията и
практиката е безспорно, че един документ за да бъде с невярно съдържание,
трябва да е автентичен, т.е. да изхожда от лицето, посочено за негов автор.
Този подход на формулиране на обвинението очевидно създава затруднения да се
разбере действителната воля на прокурора и води до ограничаване правото на
защита на подсъдимата. В допълнение на горното, в обвинителния акт липсват
изложени обстоятелства, които да касаят квалифициращите признаци на деянието по
точка 2, 6 и 7 от алинея първа на чл.255 от НК.
Горните нарушения на процесуалните
правила са съществени, тъй ограничават правото на защита на подсъдимата и са
неотстраними от въззивната инстанция. Това налага проверяваната присъда да бъде
отменена и делото да бъде върнато на първата инстанция от стадия на
разпоредителното заседание, където съдът отново да се произнесе по въпроса дали
обвинителния акт отговаря на изискванията на член 246 от НПК и критериите на
тълкувателно решение №2/2002 г. на ВКС.
В заключение въззивният съд намира, че
решението на първата инстанция е взето при пълна липса на мотиви по смисъла на
член 348 алинея 3, точка 2 от НПК, което изцяло възпрепятства инстанционния
контрол от въззивната инстанция. Този недостатък на съдебния акт обуславя
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което да
бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения при постановяването
на първоинстанционната присъда.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 334, т.1, във вр. с чл. 335, ал.2 от НПК,
Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 20/19.11.2019г., постановена
по НОХД №138/2018г. по описа на Окръжен съд – Търговище .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
Търговище от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1: 2.