РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети
състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2673 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от „Паралекс“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-03000319001176-091-001/10.06.2019 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с Решение № 176/30.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност за д.п. 11.2018 и 12.2018 г. в общ размер 25 139,20 лева и лихви върху просрочените задължения в размер на 1132,87 лева до датата на ревизионния акт, във връзка с твърдения за неправомерно упражнено право на данъчен кредит по фактури от „Елит мото инженеринг“ ЕООД, „Аутотранс 83“ ЕООД и „Ауто авангард 25“ ЕООД поради липса на реално осъществени доставки по фактурите.
В жалбата се твърди, че констатациите в обжалвания ревизионен акт са неправилни, тъй като фактурите съответстват на реално осъществени доставки и впоследствие са използвани за извършване на облагаеми доставки към публични институции. Иска се отмяна на ревизионния акт.
Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че не са опровергани изводите на органите по приходите за липса на реално осъществени доставки. Моли за потвърждаване на ревизионния акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-03000319001176-091-001/10.06.2019 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с Решение № 176/30.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП. Ревизионният акт е издаден в ревизия с обхват задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за данъчни периоди 05.11.2018 – 31.12.2018 г. В хода на ревизията е установено, че дружеството е регистрирано по избор за целите на ЗДДС на 05.11.2018 г. и дерегистрирано по реда на чл. 176 от ЗДДС от 18.04.2019 г. През ревизирания период няма регистрирани фискални устройства, няма банкови сметки, не е извършило плащания към доставчици и няма постъпления от клиенти. Няма назначени лица или действащ обект.
За ревизираните периоди дружеството е подало справки-декларации и дневници за покупки, в които са отразени получени фактури от следните дружества, по които е упражнено право на пълен данъчен кредит:
Д.п. 11.2018 г.
ДФ № **********/14.11.2018 г., с предмет камери, проектори, столчета, очила за виртуална реалност, топки за игра и др., с данъчна основа 8000 лева и ДДС 1600 лева, издадена от „Елит мото инженеринг“ ЕООД
ДФ № **********/12.11.2018 г. с предмет компресор, с данъчна основа 759 лева и ДДС 151,80 лева, издадена от „Алекс 11“ ЕООД (по отношение на тази доставка жалбата е оттеглена с изявление от представляващия дружеството в с.з.).
ДФ № 1/14.11.2018 г. с предмет апарат Кентамед, специализирано електронно оборудване – радиостанции и камери, уред за раздвижване на глезени, с данъчна основа 9000 лева и ДДС 1800 лева, издадена от „Аутотранс 83“ ЕООД
ДФ № **********/14.11.2018 г. с предмет „проучване за осъществяване на европроект 6 х 7450, с данъчна основа 44 700 лева и ДДС 8940 лева, издадена от „Ауто авангард 25“ ЕООД.
Д.п. 12.2018 г.
ДФ № **********/02.12.2018 г., с предмет материали, данъчна основа 1500 лева и ДДС 300 лева, издадена от „Елит мото инженеринг“ ЕООД
ДФ № **********/03.12.2018 г., с предмет ламинат 600 кв.м, данъчна основа 3000 лева и ДДС 600 лева, издадена от „Елит мото инженеринг“ ЕООД,
ДФ № 2/28.12.2018 г., с предмет Лек автомобил „Форд транзит“, с данъчна основа 4000 лева и ДДС 800 лева, издадена от „Аутотранс 83“ ЕООД
ДФ № *********/20.12.2018 г., с предмет консултантски услуги, с данъчна основа 55 496 лева и ДДС 11 099,20 лева, издадена от „Ауто авангард 25“ ЕООД.
За установяване на обстоятелствата относно доставките, органите по приходите са извършили насрещни проверки на издателите на фактурите, при които е установено следното:
Във връзка със сделките с „Елит мото инженеринг“ ЕООД ревизираното лице е представило договори и приемо-предавателни протоколи. Според договор от 08.11.2018 г. това дружество се е задължило да достави на купувача стоки на стойност 8000 лева без ДДС, които ще бъдат заплатени по банков път в срок от 90 календарни дни. Собствеността на стоките преминава при предаването им с приемо-предавателен протокол, какъвто е представен с дата 14.11.2018 г. Според договор от 26.11.2018 г. доставчикът продава осветителни диодни тела за външен монтаж слим лед 150 бр. и ел ключове за скрит монтаж 100 броя на обща стойност 1500 лева без ДДС, които следва да бъдат платени в срок от 90 календарни дни по банков път. Според приемо-предавателния протокол, стоките са предадени на 02.12.2018 г. Според договор от 28.11.2018 г. продавачът доставя ламинат 600 кв.м, на стойност 3 000 лева без ДДС, които следва да бъдат заплатени по банков път в 90 дневен срок. Представен е приемо-предавателен протокол, според който ламинатът е предаден на 03.12.2018 г. Други доказателства не са представени.
Въз основа на представените документи органите по приходите са приели, че не е доказано реалното осъществяване на доставките по фактурите, тъй като самите фактури са частни свидетелстващи документи, а липсват други доказателства за реално извършване на доставките. Предвид това, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. чл. 6, чл. 12, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС са отказали право на приспадане на ДДС по фактурите от „Елит мото инженеринг“ ЕООД.
При насрещната проверка „Аутотранс 83“ ЕООД е представило фактурите, информация за осчетоводяването им, договор за покупко-продажба на самосвал от 28.12.2018 г. и приемо-предавателен протокол към него. Обясненията препращат към представените документи. От страна на ревизираното лице при ревизията са представени договор за покупко-продажба на движими вещи – апарат Кентамед, специализирано електронно оборудване – 20 бр. радиостанции, 9 бр. камери, 1 бр. фотоапарат, 1 бр. уред за раздвижване на глезени, 1 бр. аудиосистема, съгласно който уговорената цена от 9000 лева без ДДС следва да се плати с пощенски паричен превод в 5 дневен срок, а собствеността преминава при подписването на приемо-предавателен протокол на 14.11.2018 г. Представен е и договор за покупко-продажба на товарен автомобил от 28.12.2018 г. на стойност 4000 лева с посочен номер на рама, предаден с приемо-предавателен протокол от 28.12.2018 г.
След анализ на представените документи органите по приходите са приели, че липсват убедителни доказателства за реално осъществяване на доставките, стоките реално не са заплатени на доставчика към 31.12.2018 г., поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. чл. 6, чл. 12, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС са отказали право на данъчен кредит по фактурите от „Аутотранс 83“ ЕООД.
От издателя на фактурите „Ауто авангард 25“ ЕООД са поискани доказателства и писмени обяснения. Представено е копие от фактурите и данни за осчетоводяването им. Констатирано е, че плащания по фактурите не са извършвани. Съгласно представеното копие от договор от 31.10.2018 г., възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши проучване за осъществяване, остойностяване, подготовка на план проекти за изпълнение на обществени поръчки и разработване на анализ за 3 години назад за 14 възложителя назад. Срокът за изпълнение на поръчката е до 18.12.2018 г. в който срок изпълнителят трябва да извърши преглед на проведените в последните три години и до момента обществени поръчки за всеки възложител, да извършва ежедневен мониторинг на обявените поръчки и да информира за откритите процедури, да извърши проучване относно възможностите за изпълнение на поръчките, за доставчици-подизпълнители във всички параметри, като при положителен резултат от проучването следва да разработи необходимите технически предложения и количествено-стойностни сметки за подготовка на оферта по ЗОП. Общата стойност на договора е 100 196 лева без ДДС, за което е предвидено едно окончателно плащане при изтичане срока на договора. Представени са приемо-предавателен протокол от 14.11.2018 г. за 8 бр. възложители и от 20.12.2018 г. за 6 бр. възложители, описани поотделно. Не са представени договори за услуги или обществени поръчки.
Предвид представените документи, органите по приходите са приели, че не се установяват документи, съпътстващи услугите, наличие на квалификация и специални знания на лицата, които са ги извършили реално, информация за обектите, за материална, техническа и кадрова обезпеченост. Съответно са приели, че няма доказана доставка на услуга, поради което данъкът е начислен неправомерно и за него не се следва право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. чл. 6, чл. 12, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС.
Не се констатира подадено възражение срещу ревизионния доклад, към жалбата по административен ред няма приложени доказателства, изложени са единствено твърдения, че стоките, придобити от „Аутотранс 83“ ЕООД са били обект на последваща доставка. Доказателства в съдебното производство не са ангажирани и не са представени.
При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319001176-020-001/26.02.2019 г. с обхват задълженията на дружеството за ДДС за данъчни периоди 05.11.2018 – 31.12.2018 г. включително. Срокът за извършване на ревизията е 2 месеца от датата на връчване на ЗВР (05.03.2019 година). Заповедта за възлагане на ревизия е издадена от орган по приходите, определен за това със Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, ревизионното производство е приключило в посочения срок, определен при спазване на изискванията на чл. 114 от ДОПК.
Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото производство, е издаден от органа, възложил ревизионното производство и органа-ръководител на ревизията, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и с предписаните от закона форма и съдържание. Заповедите за образуване и движение на производството, ревизионният акт и ревизионният доклад са представени и приети от съда на електронен носител, от който се установява, че същите са съставени и подписани в електронна форма с валиден квалифициран електронен подпис на лицата, посочени като техни автори. Предвид разпоредбата на чл. 25, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Решението, с което е потвърден ревизионният акт в обжалваната част, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
Не се установяват
съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, зачетено е правото
на ревизираното лице на участие в ревизионното производство. От ревизираното
лице са изискани документи и писмени обяснения, приети са и са обсъдени представените
от него и от неговите контрагенти доказателства, събрани са служебно извлечения
от базите с данни на НАП.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното:
Жалбоподателят твърди, че изводите на органите по приходите за липса на реално осъществени покупки на стоки и услуги не съответстват на представените документи. Посочва, че всички покупки са използвани впоследствие за облагаеми доставки.
Съдът намира, че тези твърдения са необосновани и не се доказват от събраните в ревизионното производство документи и обяснения.
Като обективни факти от действителността, обстоятелствата относно извършване на посочените във фактурите доставки на стоки или услуги подлежат на доказване от страна на жалбоподателя. Представените от жалбоподателя в ревизионното производство документи имат характер на частни писмени свидетелстващи документи, без достоверна дата, и без доказателства за автентичност. Същите са представени от страната, която цели благоприятни за себе си изводи от представянето им, поради което следва да се приемат за безспорни единствено когато установяват неблагоприятни за нея обстоятелства. За доказване на благоприятни за жалбоподателя факти тези доказателства следва да се ценят единствено съвкупно с други доказателства, изходящи от незаинтересовани от изхода на спора лица. В случая други доказателства във връзка с обстоятелствата относно твърдяните доставки, представени от трети лица, незаинтересовани от спора, липсват. На практика освен самите фактури, издадени на жалбоподателя, договори и приемо-предавателни протоколи, съставени между страните, липсват всякакви други данни и сведения, от които да се направи безспорен извод за реалното осъществяване на посочените доставки.
Голямата част от фактурираните от „Ауто транс 83“ ЕООД стоки представляват специфично оборудване – радионож, видеокамери, уред за раздвижване на глезени, аудиосистема – за което се предполага, че би трябвало да е придружено от съответни упътвания, указания за безопасност и ползване, сертификати, гаранции, данни за производител, свидетелства за метрологични проверки и други подобни. Същото обаче е описано единствено като модел и характеристики в приемо-предавателните протоколи, без серийни и индивидуални номера и партиди, без всякакви данни за производител, предходен доставчик и произход, местонахождение, транспорт, монтаж и т.н. Няма данни за придобиването посредством внос или вътреобщностно придобиване на превозното средство, което е прехвърлено с обикновен писмен договор, без данни за регистрация по надлежния ред преди или след прехвърлянето му на жалбоподателя.
От страна на „Елит мото инженеринг“ ЕООД са били фактурирани очила за виртуална реалност, камери, проектори и апарати physio, за които се отнасят същите съображения за придружаваща документация, както за фактурираните от „Ауто транс 83“ ЕООД. Липсват придружаващи документи, описани в договора за продажба на другите фактурирани от това дружество стоки – ламинат, осветителни тела и ключове, както и всякакви данни и информация относно местонахождението на стоките, мястото на предаване, начина на транспортиране, предвид съществения им обем и т.н.
Що се отнася до фактурираните от „Ауто авангард 25“ ЕООД услуги по проучване за осъществяване, остойностяване, подготовка на план проекти за изпълнение на обществени поръчки и разработване на анализ за 3 години назад, тези услуги би следвало да са обективирани в конкретните анализи, които обаче само са описани в приемо-предавателен протокол, в който е посочено наименование на възложител на обществени поръчки и наименование на поръчката, които са обществено достъпна информация. Липсват всякакви данни, твърдения и доказателства в какво се изразява извършеният анализ, тоест каква е принадената стойност за получателя на фактурата от т.нар. проучване, което е на стойност над 100 000 лева, кой е извършил проучванията и анализа, с каква компетентност и специални знания разполага.
Доказателства в подкрепа на твърденията за извършени последващи доставки с фактурираните стоки не са представени и не са ангажирани, въпреки дадените от съда указания. Не е ясно по какъв начин, къде, с какъв транспорт са предавани между жалбоподателя и неговия доставчик и между жалбоподателя и неговия получател стоките, повечето от които са в значителни количества и обем. Представената фактура за продажба на употребявания товарен автомобил е на стойност повече от пет пъти по-висока от стойността на покупката му, независимо че са извършени на една и съща дата, и не може да се обясни със съществени изменения в пазарната конюнктура, и без от страна на жалбоподателя да са изтъкнати особени обстоятелства, които да мотивират специалния интерес на купувача именно от този автомобил, и то на тази цена. Липсват и данни и твърдения сумите по фактурите да са били изплатени на издателите не само в периода до издаване на ревизионния акт, но и до приключване на съдебното производство. Връзка между получените услуги от „Ауто авангард 25“ ЕООД и услугата „разработване на техническо предложение“ за неуточнени десет процедури по ЗОП, фактурирана на „Авангард мото 5“ ЕООД (дружество, регистрирано на същия адрес като „Ауто авангард 25“ ЕООД) не може да се установи. Такава връзка няма и между стоките по получените фактури и издадените на „Рив комерс“ ЕООД (регистрирано на същия адрес като „Авангард мото 5“ ЕООД и „Ауто авангард 25“ ЕООД фактури за доставка, за оборудване на детски център в гр. Сливен и за ветеринарно-медицинско оборудване. Липсва връзка и между фактурираните от „Елит мото инженеринг“ ЕООД осветителни тела и фактурата за доставка и монтаж на осветителни тела в МВР, на повече от шесткратна стойност, и по-специално данни по какъв начин, в какъв период, от кого и с какви средства и материали е извършен монтажът на осветителните тела.
Няма доказателства и
за получени суми от клиенти по твърдяните последващи доставки – липсата на
получени плащания през ревизирания период е констатирана от органите по
приходите, а твърдения и представени доказателства за плащания извън ревизирания
период няма. Дружествата „Ауто транс 83“
ЕООД и „Ауто авангард 25“ ЕООД са представлявани от едно и също лице, а „Елит
мото инженеринг“ ЕООД е представлявано от предходния собственик на дружеството
жалбоподател – Евелина Иванова. Твърденията на органите по приходите за
свързаност между представляващите всички дружества издатели на фактурите и
ревизираното лице не се оспорват от жалбоподателя. Макар в ревизионното
производство да не са събирани доказателства за това, в голяма степен е налице
вероятност да се установи свързаност и между собствениците и представляващите дружествата,
които са получатели по фактури за твърдяни последващи доставки от страна на
жалбоподателя, предвид съответствието между адресите им на регистрация.
Всичко това води до обоснования извод, че процесните фактури не са съставени за документиране на действителни стопански операции, осъществили се по начина, твърдян от жалбоподателя. Доколкото не се установява безспорно извършването на доставките за издателите на фактурите не възниква задължение да начислят данъка, извършеното начисляване е неправомерно и за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит по тях.
Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и на Съда на ЕС правото на приспадане следва да се откаже, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. Съдът на ЕС приема също, че борбата срещу измамата, избягването на заплащането на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, като в тежест на националния съд е да прецени дали от представените доказателства се установява безспорно изпълнението на условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит.
От
описаните по-горе обективни обстоятелства, установени въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема, че не е
безспорно доказано действителното осъществяване на фактурираните доставки,
поради което жалбоподателят би следвало да носи отговорност за използването на
фактури, които съдържат невярна информация. При това положение, макар
жалбоподателят да притежава данъчни фактури съобразени с изискванията на ЗДДС,
при съвкупната преценка на наличните доказателства се установяват обективни
обстоятелства, от които може да бъде направен обоснован извод, че тези фактури
не са издадени във връзка с действителна доставка на отразените в тях стоки,
тоест че не документират действителни стопански операции. Ето защо съдът счита,
че липсва данъчно събитие
по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е
възникнало задължение за начисляването му, и съответно отказът на основание чл.
70, ал. 5 от ЗДДС да бъде признато право на данъчен кредит за жалбоподателя за
неправомерно начисления данък, е основателен и законосъобразен, поради което
жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на производството,
предвид общия материален интерес от обжалването в размер на 26 272,07 лева
и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“ –
гр. Варна сумата 1318,16 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.160, ал. 1 и 2 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Паралекс“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-03000319001176-091-001/10.06.2019 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с Решение № 176/30.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност за д.п. 11.2018 и 12.2018 г. в общ размер 25 139,20 лева в резултат от неправомерно упражнено право на данъчен кредит по фактури от „Елит мото инженеринг“ ЕООД, „Аутотранс 83“ ЕООД и „Ауто авангард 25“ ЕООД, и лихви върху просрочените задължения в размер на 1132,87 лева до датата на ревизионния акт.
ОСЪЖДА „Паралекс“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП сумата 1318,16 (Хиляда триста и осемнадесет цяло и шестнадесет ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: