Решение по дело №140/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 76
Дата: 13 септември 2022 г. (в сила от 13 септември 2022 г.)
Съдия: Борислав Александров Илиев
Дело: 20225200900140
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Пазарджик, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20225200900140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по подадена по електронен път жалба вх. №20220805135643/05.08.2022г. от
„СИЕМ“ ООД – в ликвидация, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Черноризец Храбър“ № 1, ет. 4, ап. 7 , чрез ликвидатор М. Б.А., действащ чрез
адв. Н.М. от ПАК от АК - Пазарджик, срещу Отказ на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при
АВ рег. № 2022082113656 от 03.08.2022 г. за заличаване на дружеството на основание чл. 273, ал.
1 от ТЗ, заявено със заявление рег. № 20220802113656 Навеждат се оплаквания за неправилност с
искане за отмяна на отказа на ДЛР и даване на задължителни указания за вписване.
Жалбата е допустима, представена е в заверено копие, придружено с копие от
приложените документи към заявлението и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25,
ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Депозирана е на 05.08.2022 г. в преклузивния 7-дневен срок по чл. 25, ал. 1
от ЗТРРЮЛНЦ, предвид данните за изпращане на отказа по електронен път 03.08.2022г. от
легитимирано лице. Внесена е държавна такса съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 4, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, събирани от АВ, във вр. чл. 29 Тарифата по ГПК.
Предмет на жалбата е постановен отказ рег. №2022082113656 от 03.08.2022 г. за
заличаване на дружеството на основание чл. 273, ал. 1 от ТЗ, заявено със заявление рег. №
20220802113656.
За да постанови отказ, длъжностното лице по регистрацията е приело, че при вписан
запор върху дружествените дялове, притежавани от едноличиния собственик на капитала,
приложима е разпоредбата на чл. 73в от ТЗ – получаването на остатъка от имуществото, доколкото
по същността си представлява плащане в полза на съдружника, може да бъде извършено само ако
кредиторът със запор не се противопостави в 1-месечен срок след писмено уведомление. Към
момента на разглеждане на заявлението липсвали данни наложените обезпечителни мерки да са
вдигнати,съответна не се представят доказателства ,че на взискателя са дадени обезпечения или че
1
дългът е бил изплатен.
Съдът съобразявайки събраните по делото докаателства прие от правна страна следното:
С подаденото заявление до АВ са представени всички документи за проведено и
приключило ликвидационно производство съгласно изискванията на чл. 21, ал. 3, т. 12 от Наредба
№ 1/04.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до регистъра на
ЮЛНЦ и от тях е видно, че дружеството няма неудовлетворени кредитори, както и имущество за
разпределяне, като и към откриване на ликвидационното производство не е притежавало
имущество и не е имало кредитори. При тези данни следва да се приеме , че в производството по
ликвидация не могат да бъдат извършени каквито и да било повече действия за удовлетворяване на
кредиторите, поради което и то е изчерпало целта си и следва да се приеме за приключило на
основание чл. 273, ал. 1 от ТЗ, а като резултат от това ликвидаторът е длъжен да поиска
заличаване на дружеството в търговския регистър, каквото искане е направено и със заявлението,
по което е постановен обжалваният отказ. С оглед на това съдът е приел, че са изпълнени
изискванията на чл. 21, ал. 3, т. 12 от горепосочената наредба, поради което дружеството "К.
"ЕООД-в ликвидация, следва да бъде заличено.
Неоснователни са доводите, изложени от АП. в отговора й на жалбата срещу отказа,
според които доводи агенцията е на позиция, че в случая е налице хипотезата на чл. 73в от ТЗ и че
заличаването на дружеството би могло да се впише само, ако е осъществена процедурата по
уведомяване на кредитора, предвидена в същата разпоредба. Окръжният съд счита за
неоснователни тези доводи на агенцията, приемайки че разпоредбата на чл. 73в от ТЗ изисква
писмено уведомление до кредитора, наложил запор на дружествените дялове, да се отправи само
при плащане на ликвидационен дял, а такова плащане в случая не може да бъде осъществено
поради липсата на имущество за разпределяне, т. е. за получаване на ликвидационен дял от
съответния съдружник. В тази връзка съдът следва да приеме, че в случая изпълнение на
предвидената в чл. 73в от ТЗ процедура на уведомяване на кредитора не се дължи от ликвидатора,
съответно на което и неспазването на тази процедура не може да съставлява основание да се впише
исканото заличаване след ликвидация.
Безспорно е ,че вписване заличаването на дружество с открито производство по
ликвидация, се предхожда във всички случаи от изпълнение на предвидената в чл. 73в от
ТЗ процедура, когато има наложен запор върху дружествени дялове, притежавани от съдружник /а
в случая от едноличния собственик на капитала/ в дружеството. В това отношение настоящият
съд, счита че процедурата по чл. 73в от ТЗ за писмено уведомление до кредитора, наложил запор
на дружествените дялове, е приложима в ликвидационното производство само в случаите, когато
след проведено осребряване на имуществото на дружеството, се разпределя и изплаща
ликвидационен дял на съдружника или акционера, респективно-на едноличния собственик на
капитала на дружеството. Такъв извод се налага и от обстоятелството, че заглавието на
разпоредбата на чл. 73в от ТЗ е наименовано "Плащания на съдружници и акционери". И тъй като
в случая плащане на ликвидационен дял няма и не би могло да се извърши поради липсата на
имущество за разпределение, то и изпълнение на процедурата по чл. 73в от ТЗ не се дължи от
ликвидатора, съответно неспазването на тази процедура не съставлява основание да бъде отказано
вписването на заличаване на дружеството след приключило производство по ликвидация.
Неоснователен е и поддържаният в отговора на жалбата от АП аргумент, че
заличаването на търговеца от ТР би накърнило интереса на кредитора, в чиято полза е наложен
2
запора на дружествените дялове, да удовлетвори притезанието си чрез иска по чл. 517, ал. 3 от
ГПК. В случая, дори и при реализиране от този кредитор на прекратяване на дружеството по реда
на чл. 517, ал. 3 от ГПК, същият пак не би могъл да се удовлетвори от стойността на
ликвидационния дял, тъй като е ясно /а и не се оспорва от самата агенцияжалбоподател/, че липсва
имущество за разпределение, съответно на което и не може да се очаква и плащането на
ликвидационен дял на едноличния собственик на капитала с наложен запор върху дружествените
му дялове.
На следващо място следва да се отбележи, че в конкретния случай е налице публикувана
покана по чл. 267 от ТЗ на датата 18.01.2020 г. и към момента на подаване на заявлението за
вписване заличаването на "СИЕМ. "ООД-в ликвидация, е бил изтекъл шестмесечния срок на
ликвидация, считано от тази дата. Освен това, със заявлението са представени всички изискващи
се от чл. 21, ал. 3, т. 12 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
ТРРЮЛНЦ документи, необходими за вписване заличаването на дружество след проведена
процедура по ликвидацията му. Представен е "краен ликвидацинен баланс" на горното дружество
към датата 01.08.2022г., съставен от ликвидатора на дружеството, представен е и пояснителен
доклад на ликвидатора към този баланс, както и отчет на ликвидатора и протокол, съдържащ
решения на едноличния собственик на капитала за приемане на заключителния баланс и отчета на
ликвидатора, както и за освобождаване на последния от отговорност за дейността му като такъв в
процеса на ликвидация и освен това-решение да не са извършва разпределение, тъй като
дружеството не притежава имущество и парични средства, които да бъдат разпределяни. Наред с
това са представени и декларация на ликвидатора за обстоятелствата по чл. 273 от ТЗ,
удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално
осигуряване. Представените приложения са редовни от външна страна и като такива в достатъчна
степен за нуждите на настоящото регистърно производство установяват съществуването на
заявеното обстоятелство, което е сред подлежащите на вписване в ТРРЮЛНЦ.
С оглед на изложеното, отказът се явява незаконосъобразен, поради което следва да се
отмени, като се дадат задължителни указания на ДЛР за заличаване на дружеството.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ рег. № 2022082113656 от 03.08.2022 г. за заличаване на дружеството
„СИЕМ“ ООД – в ликвидация, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Черноризец Храбър“ № 1, ет. 4, ап. 7 , чрез ликвидатор М. Б.А., на основание чл.
273, ал. 1 от ТЗ, заявено със заявление рег. № 20220802113656.
УКАЗВА на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията – Търговски
регистър да заличи „СИЕМ“ ООД – в ликвидация, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Черноризец Храбър“ № 1, ет. 4, ап. 7 , чрез ликвидатор М. Б.А.,
действащ чрез адв. Н.М. от ПАК от АК - Пазарджик,
3
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията препис от решението, на основание чл. 25,
ал. 5 от ЗТР.

Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4