Р Е Ш Е Н И Е
№ 260072
гр. Пловдив, 15.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РА.
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ
като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВНАХД № 524/2020г. по описа на съда
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI.
Образувано е по жалба, саморъчно
изготвена от подсъдимия П.С.И., в която се излага несъгласието му с присъда № 260002/26.08.2020г.,
постановена по НОХД №1226/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С нея подсъдимият
П.С.И. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.11.2018г. в с.*, обл.* и в гр.*, при условията на продължавано престъпление,
с 21 отделни деяния, е използвал платежни инструменти и данни от платежни
инструменти - дебитна карта № 488000******3362, издадена от „*“ АД - *на лицето
Т.Ч.Д., дебитна карта № 516976******9186, издадена от „*“ АД - *на лицето С.И.Д.,
без съгласието на титулярите, поради
което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2
от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1, вр.чл.
54, ал. 1 от НК му е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА
в размер на 7 200 /седем хиляди и двеста/ лева. На основание чл. 57 ал.1 т. 2,
б. „б“ от ЗИНЗС е постановен
първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието. Съдът се е разпоредил
с приложените по делото веществени доказателства, които е постановил да останат приложени по делото.
От изложеното в жалбата, макар и пестеливо
описано и без правни аргументи, което е резонно, с оглед липсата на правна
грамотност у подсъдимия, става ясно от какво И. се оплаква.
Той счита, че не е извършил
престъплението, в извършването на което е бил обвинен и за което е осъден с
атакуваната присъда, както и че наказанието е несправедливо и незаконосъобразно
е било определено само с оглед съдебното му минало. Иска присъдата да бъде
подложена на внимателен и пълноценен въззивен
контрол.
В съдебна зала, правно консултиран и
подпомогнат от служебния си защитник, в последната си дума подс.
И. заявява, че иска наказанието му да се намали и това е в действителност неговата
претенция. Адвокат Р. сочи, че признанието на изложените в обвинителния акт
факти и доказателствата по делото наистина говорят за съпричастност на подзащитния му към деянието, но пренебрегнато е от съда това,
че то е извършено под въздействието на жената, с която подс.
И. е живеел на съпружески начала – А.А., която му е
предоставила платежните инструменти, взела е и е разходила придобитите в
резултат на престъплението парични средства. А посоченото е формирало у подс. И. виждането, че той не е виновен, както и че
наложеното му с първоинстанционната присъда наказание
е несправедливо. На тази база, и от свое име адв. Р.
моли присъдата на окръжния съд да се измени, с намаляване на наложеното с нея
наказание.
Представителят
на Апелативна Прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба и направените с нея оплаквания и предлага да не се уважава.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
като прецени направените с жалбата оплаквания, становищата на страните и служебно
извърши проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, в предмета и
пределите на въззивната проверка, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество, в контекста и на очертаната в
нея аргументация, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
по делото е протекло по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 – направено
от подсъдимия П.С.И. признание на
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, с изрично
изразено съгласие за същите да не се събират нови доказателства, а събраните в
хода на разследването да се ползват при постановяване на съдебния акт.
И, за да постанови атакуваната присъда,
Окръжният съд е ползвал направеното от подс. И.
признание на фактите, ведно с
подкрепящите го доказателства, на базата на които е приел за установена
фактическа обстановка, изложена и в обвинителния акт, както следва:
Семейство Т.Д. и С.Д. живеели в гр.*, обл.*, на ул. “*“ № 42. Свидетелката Т.Д. имала банкова
сметка *** „*“ с №*, за обслужването на която банката издала на титуляря Д. платежен
инструмент - дебитна карта № 488000******3362. Съпругът й св.С.Д. също бил
клиент на банка „*“, където имал открита банкова сметка № *. Банката издала на
титуляря С.Д. платежен инструмент - дебитна карта № 516976******9186, с която
обслужвал сметката си. По стар български обичай семейният бюджет се управлявал
от жената и затова св. Д., със съгласието на съпруга си, държала и двете карти
в портмонето си заедно с листче, на което били написани номерата на
пин-кодовете на картите. Т.Д. работела през 2018 г. като помощник готвач в
детска градина „*“ в гр.*, обл.*, и на 16.11.2018 г.
отишла на работа в 05.30 часа. Смяната й продължавала до 14.00 часа.
Свидетелката се преоблякла в съблекалнята, където оставила и дамската си чанта,
в която се намирало портмонето, съдържащо дебитните карти, листчето с номерата
на пин-кодовете и сумата от 45 лв.
Подсъдимият П.С.И. през 2018г.
съжителствал на семейни начала с А.Г.А.. На 15.11.2018г. от гр.*П.И. закупил от
св.М.Ж.Ж.лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег.№ *,
като документално собствеността на автомобила била прехвърлена на името на А.А.. С горепосочения автомобил подс.
П.И., А.А. и детето й се придвижвали из страната. На
16.11.2018г. около 10ч. сутринта подсъдимият и А.пристигнали в гр.*, като
автомобилът бил управляван от И.. Последният спрял на една бензиностанция в
града, а А.А. и синът й слезли от автомобила и се
отдалечили в неизвестна посока. Не след дълго се озовали пред детска градина „*“
и А.А. влязла през незаключената входна врата. В
съблекалнята видяла чантата на св. Д.. Възползвайки се от ситуацията, че в
момента персонала на детската градина бил ангажиран със служебните си
задължения, необезпокоявана пребъркала чантата на свидетелката и взела отвътре
портмонето й, съдържащо дебитните карти, листчето с пин-кодовете, сумата от 45
лв. и излязла от сградата /за тази й деятелност са разделени материали в
отделно досъдебно производство, които са изпратени по компетентност на Районна прокуратура
гр.*, тъй като в хода на разследването местонахождението на А.А. не е било установено и същата е била обявена за
общодържавно издирване с телеграма№ 37471/31.12.2018 г. на ГДНП/. А.се върнала
при подсъдимия П.И., като му разказала какво е направила и му предала двете
дебитни карти, както и листчето с написаните пин-кодове. Двамата се качили в
автомобила, като И. го привел в движение в посока с.*, обл.*.
Малко по-късно същия ден пристигнали в с.*, където видели банкомат на ул.“В.Л.“
№ *, ATM-устройство с № *на Банка „*“. Подсъдимият И. слязъл от автомобила и се
приближил към банкомата. В 10.38 часа поставил в устройството платежния
инструмент - дебитна карта № 488000******3362, издадена от „*“АД - * на
титуляря Т.Ч.Д. и набрал произволно единия от пин-кодовете, изписани на
листчето. Апаратът отчел грешен код. Повторил операцията отново в 10.38 часа,
като въвел данните на другия пин-код, изписан на листчето и направил справка
„салдо“. След като установил наличност на парични средства по сметката на Д.,
която била обслужвана от горепосочената дебитна карта, в 10.39 часа отново
използвал платежния инструмент, като въвел пин-кода и успял да извърши успешна
транзакция и да изтегли сумата от 400 лв. В 10.40 ч. чрез дебитната карта с
№488000******3362 и въвеждането на данни за платежния инструмент - пин-код,
изтеглил още веднъж сумата от 400 лв. Последвала нова транзакция в 10.41 ч.
наредена от подсъдимия със същия платежен инструмент и данните за него -
пин-кода, като отново изтеглил 400 лв. По същия механизъм в часовете 10.42,
10.43, 10.44, 10.45 и 10.47 часа в с.* от същия банкомат, чрез използване на
платежния инструмент - дебитна карта № 488000******3362 на титуляря Т.Ч.Д. и
чрез въвеждането на данни за платежен инструмент - пин-код, И. изтеглил още 5
пъти по 400 лв. Тези действия на И., както и движението на лекия автомобил,
управляван от него, са били запечатани на запис на охранителна камера,
монтирана на читалището в с.*, обл.*. След като се
запасил със солидна сума пари подс.И. се качил в
автомобила, привел го в движение и се насочил в посока гр.*. Около 11.00 часа
влязъл в границите на града, като се придвижвал по бул.“*“. В близост до хотел „*“на
бул.“*“ в платното за движение в посока гр.*, паркирал автомобила и пеша
пресякъл от другата страна и отишъл до сградата на хотел „*“. В близост до клуб
„*“, който се намирал на партера на хотел „*“бил монтиран банкомат -
ATM-устройство № * на „*", към което подсъдимият се насочил. Поставил
платежния инструмент - дебитна карта № 516976******9186, издадена от „*“АД - *с
титуляр С.И.Д., въвел данните за платежния инструмент - пин-кода, написан на
листчето и в 11.14 часа успешно успял да изтегли сумата от 400 лв. По същия
механизъм, използвайки платежния инструмент на Д. и данните за същия -
пин-кода, успял да извърши още 9 успешни транзакции по 400 лв. всяка в часовете
11.15, 11.16, 11.17, 11.17, 11.18, 11.19, 11.20, 11.20 и 11.21 ч. На фасадата
на клуб „*“, находящ се в непосредствена близост до
банкомата, имало монтирана охранителна камера, която фиксирала действията на подс.И.. Върнал се по обратния път до автомобила, привел го
в движение и го насочил в посока гр.* по бул.“*“. Няколко минути по-късно спрял
на бензиностанция „*“ (срещу *), находяща се на същия
булевард в гр.*. Към търговския обект бил монтиран банкомат - АТМ- устройство №
* на „*“ АД - *, който бил обект на интерес от страна на подсъдимия. Насочил се
към същия, отново използвал платежния инструмент - дебитна карта №
516976******9186, издадена от „*“ АД - *с титуляр С.И.Д., въвел данните за
дебитната карта - пин-кода и в 11.26 ч. опитал да изтегли поредната сума пари
от сметката на Д.. Апаратът изписал на екрана „надвишен дневен лимит“. След
като се уверил, че няма налични средства по сметката, подсъдимият се върнал в
автомобила и напуснал гр.*. Тези му действия са били документирани от
охранителна камера, монтирана на бензиностанция „*“.
Междувременно настъпил края на
работния ден на св.Т.Д. и същата, след като се преоблякла, установила липсата
на портмонето от чантата й. Незабавно отишла в РУ на МВР гр.*, където подала
молба за извършената кражба. Посетила и най-близкия офис на „*“, за да блокира
дебитните карти, но банковия инспектор, който извършил проверка за наличностите
по сметките, констатирал, че същия ден от нейната сметка са били изтеглени 3
200 лв., а от сметката на съпруга й са били изтеглени 4 000 лв.
В хода на разследването като
веществени доказателства са били приобщени 1 бр. цифров носител - DVD+R „Sony“, съдържащ видеозапис от охранителна камера, монтирана
пред клуб „*“ гр.*, бул.“*“ № 97; флаш-памет с надпис
„Nolipel bi-forte“,
съдържаща видеозапис от охранителна камера, находяща
се на бензиностанция „*“ - гр.*, ЖК „*“ - 6ул.“*“; флаш-памет
,,SP Silicon Power“,
съдържаща видеозапис от охранителна камера, монтирана на читалището в с.*, обл.*. Извършени са били огледи на веществените
доказателства, като в протоколите е обективирана
фиксираната от камерите инкриминирана деятелност на П.С.И. на 16.11.2018 г. в с.*
и в гр.* /л. 13-15, л.26, л.37/. Изготвени са фотоалбуми. Приобщена е била и
информация, представляваща банкова тайна след даване на съгласие по реда на
чл.65 ал.2 от ЗКИ от Т.Д. и С.Д.. Приложена е и справка от ОДМВР гр.*, сектор „*“,
съдържаща информация за трафика на движение на МПС на дата 16.11.2018 г.
/л.66-68/.
Изложената фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия въззивен
състав. Тя съответства на направеното от подсъдимия П.И. признание по реда на
чл.371 т.2 от НПК, което от своя
страна кореспондира с подкрепящите го доказателства, изведени от годни доказателствени източници, приобщени по делото
по надлежния процесуален ред, които подробно, коректно и изчерпателно са изброени в мотивите към
присъдата и преповтарянето им е процесуално ненужно.
С подадената
жалба и в пледоариите пред Апелативния съд не се правят доводи за допуснати процесуални нарушения, които да
се нуждаят от нарочен отговор. И служебно, при осъществения, в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, въззивен контрол не се констатираха
допуснати такива, които по смисъла на чл.335 от НПК да предпоставят
отмяна на присъдата на процесуално
основание. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие, в рамките на което
подсъдимият И. е признал всички факти и обстоятелства от обвинителния акт, пределите на инстанционния
контрол относно допуснатите процесуални нарушения са ограничени
до проверка на процесуалната дейност на първостепенния
съд - налични предпоставки за съкратено следствие, спазване на регламентирания
ред за допускането
и провеждането му, постановяване на присъдата в съответствие с чл. 373 ал.
2 и 3 от НПК. Прегледът на материалите по делото говори, че специфичната
процедура, разписана в НПК, е проведена стриктно и законосъобразно. Отразеното в протокола
от проведеното съдебно заседание говори, че желанието
на подсъдимия И. да се ползва
от привилегията на посочената процедура
при определяне на наказанието за инкриминираното деяние е изразено ясно, недвусмислено и информирано, съзнавани и приети са от
него и ограниченията, които този процесуален
ред предвижда във връзка с приобщаването
на доказателствата по делото в изключение
от принципите за устност и непосредственост.
Инициираното от самия подсъдим и защитника му провеждане
на съкратено съдебно следствие и заявеното в тази връзка признание на изложените в обвинителния акт факти е обезпечено от доказателствата, събрани в хода на досъдебното разследване, поради което окръжният съд не е имал
основание да откаже разглеждане на делото по
този ред. Изложените към присъдата мотиви
са аналитични, всеобхватни, покриват изискванията на чл. 305 ал.3 от
НПК и дават възможност на страните да
реализират правото си на защита
в пълен обем, а на въззивния съд
– да осъществи въззивната проверка в предмета и пределите й, очертани в чл.313 и чл.314 от НПК. Изложените в обвинителния акт факти намира пълна
подкрепа в еднопосочните, взаимнодопълващи се и кореспондиращи помежду си доказателствени материали, между които не съществуват
противоречия, такива, които по смисъла
на чл.305 ал.3 от НПК да се нуждаят
от подробен анализ и съпоставяне.
Проверявайки
процеса по формиране на вътрешното
убеждение, настоящата инстанция намира, че окръжният съд
правилно е приложил материалния закон, приемайки, че установените
на базата на годни процесуални
доказателствени източници релевантни за предмета
на доказване факти и обстоятелства водят до единствения
възможен извод, че подсъдимият П.И. е осъществил състава на престъплението по чл.249 ал.1 от НК, за което е бил
признат за виновен и осъден с атакуваната присъда. Поради това, направеното с жалбата оплакване, че авторството на деянието не
е доказано по категоричен и несъмнен начин, респективно, че не подс. И., а друго лице е негов извършител, е неоснователно
и в противоречие, както с признатите от И. факти, така и с доказателствената
съвкупност в нейната цялост.
Обект
на защита, с уреждането на деянието по чл.249 ал.1 от НК като престъпно, се
явяват отношенията по сигурност и надеждност на парично - кредитната система на
страната, при което да се гарантира, че и при използването на достиженията на
науката и техниката в областта на безналичните
плащания няма да се стигне до неправомерно засягане на режима на въвеждане и
използване на тези средства, както и косвено – на имуществените интереси на
лицата – титуляри на платежни инструменти.
В тази връзка правилно е прието от окръжния
съд, че дебитните карти – с № 488000******3362, издадена от „*“ АД - *на лицето
Т.Ч.Д. и с № 516976******9186, издадена от „*“ АД - *на лицето С.И.Д., се явяват
платежни инструменти, респективно - годен
предмет на престъплението. Платежен инструмент по смисъла на чл. 93 т. 24 НК е
„веществено средство, което позволява,
самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични
стойности“. По смисъла на Законът за платежните услуги и платежните системи /обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г./ :
параграф 1, т.30 от Допълнителните разпоредби : "Платежен инструмент"
е персонализирано/персонализирани устройство/устройства и/или набор от
процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на
платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на
платежно нареждане.
От обективна страна, изпълнителното
деяние е „използване” на платежен инструмент, което включва всички действия по
поставянето му в съответното устройство и активиране на възможните операции.
Законодателят е инкриминирал всяко
неправомерно използване на чужд платежен инструмент без съгласието на титуляря,
без да обвързва наказуемостта с прехвърляне на парични средства като изискване
за съставомерност на деянието. Деецът осъществява
състава на престъплението дори и в случаите, когато само поставя платежния
инструмент в банкоматното устройство, като не е
необходимо в резултат на това негово действие да е получил парична сума.
В настоящият казус по категоричен и несъмнен начин
е установено по делото, че платежните инструменти – дебитните карти, на
пострадалите – сем. Д.и, не само са използвани, чрез поставянето им в три банкоматни устройства за извършване на различни банкови
операции, но и че, чрез използването им, са били изтеглени парични суми в общ
размер от 7 200 лв. – 3 200 лв. от сметката с титуляр Т.Ч.Д. и
4 000 лв. от сметката с титуляр С.И.Д.. Този факт по категоричен и
неоспорим начин е установен от официалната информация, съдържаща се в приложените
по делото писма, ведно със справки – извлечения към тях от „*“ АД и „*“ АД /
л.51, л.56 – л.161, л.163 – л.167 от дос. пр./. Въз
основа на посочената информация е доказано, че на инкриминираната дата, в посочените
в справките часове, двете банкови карти са използвани, както за проверка на
салдо по сметка, така и за теглене на парични суми, което веднъж / в11:26 часа/
се е оказало невъзможно, поради надвишен дневен лимит, а веднъж банковата карта
с титуляр св. Д.е поставена в банкоматното
устройство, но грешен ПИН – код към нея е въведен / в 10:38 часа/. Използването
на платежните инструменти е станало, посредством три банкоматни
устройства – едно на Банка „*“с
административен адрес – с.*, ул. „*“ №56, едно на „*“, с административен адрес - гр.*, бул. „*“97
и едно на“*“АД, находящо се в гр.*, бул.„*“,
бензиностанция „*“ /срещу */.
От
същата официална информация / от „*“ АД/ е видно още, че към инкриминираната
дата титуляри на кореспондиращите с двете банковите карти сметки в банката са
свидетелите Т.Ч.Д. и С.И.Д.. От показанията на последните пък по несъмнен начин
е установено, че те като титуляри не са използвали притежаваните от тях
платежни инструменти на инкриминираната дата, часове и места. От
доказателствата по делото се установява и че обективно двамата / живущи в гр. */
не са имали възможност да използват платежните инструменти на инкриминираните
места, които не са посещавали, а по-рано през същия ден, банковите карти са
били неправомерно отнети от владението на Т.Д..
Освен гласните доказателства в тази насока, за посоченото говори и поведението
на св. Д., която е посетила банковия клон в гр. *, с цел блокиране на
платежните инструменти, както и е подала сигнал в полицията за кражбата на собствени
пари и дебитните карти.
Свидетелите Д.и заявяват още, че освен
тях друго лице няма разрешен достъп до банковата им карти и ПИН – кодовете към
тях и че използването им е станало без тяхно съгласие, което кореспондира и с факта,
че те неправомерно са отнети от владението на Д.. Задачата на разследващите и
държавното обвинение е била да установят кой ги е отнел и кой е използвал
платежните инструменти, след като титулярите им – сем. Д.и, не са ги ползвали и
съгласие за използването им от други лица не са давали. И, посредством
начините, средствата и способите, предвидени в НПК, по категоричен начин е
установено, че на инкриминираната дата, часове и места, именно подс. П.И. е използвал и двете дебитни карти – с №
488000******3362, издадена от „*“ АД - *с № 516976******9186, издадена от „*“ АД
- *. Подсъдимият И. в
депозираните в хода на разследването обяснения прави пълни самопризнания, като
подробно, последователно, логично и еднозначно е разказал за времето, начина,
мястото на извършване на инкриминираната деятелност и то с детайли, които освен
извършителят /или очевидец/ друго лице няма как да е запознато. А направеното самопризнание не е поставено в основата на осъдителната присъда и не е
единственото основание за постановяването й, което би било нарушение на чл.116
от НПК, а е ценено от окръжния съд и се цени от въззивния
състав наред с останалите процесуално годни доказателства, които го подкрепят,
като по делото данни, които да породят дори и минимално съмнение в авторството
на деянието не са налице. Така от показанията на св. Ж.и представените от него
документи става ясно, че в деня преди инкриминирания подсъдимия и живеещата с
него А.са закупили автомобил „*“ с рег. №*. Този автомобил е засечен на
камерите, поставени на читалището в с. *, обл. *,
където се намира банкоматно устройство на Банка „*“и
на бензиностанция „*“, на бул. „*“в близост до *, където се намира банкоматното устройство на“*“АД, а на част от записите се
вижда и използването на устройствата от лице от мъжки пол в деня и часовете /
за които предалите доброволно записите от камерите са уточнили на какъв
астрономически час отговорят/, когато, според писмената информация, са използвани дебитните карти на сем. Д.и, като
подс. И. е разпознал себе си на тези записи. Записите
от охранителните камери, възпроизведени на електронен и хартиен носител, са
предоставени за нуждите на делото с протоколи за доброволно предаване, станали
са обект на оглед на веществени доказателства, за което са съставени надлежни
протоколи, в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В съдебната
практика се е наложило непротиворечиво становището, че всички снимки от
видеокамери могат да се третират като веществени доказателства по реда на
чл.109 ал.1 от НПК, ако върху тях има следи от престъпление, съответно, да се
ползват, като тези случайно създадени
фотоси, записи и др. не се приравняват
на писмени или веществени доказателствени средства,
визирани в чл.125 и чл.127 от НПК и спрямо тях не важат изискванията, визирани в тези разпоредби /
виж. Решение №390/2009г. по н.д.№393/2009г. на ВКС/. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията
на полицейския служители С. и Б., от които се установяват извършените лично от
тях оперативни действия, довели до откриване на подсъдимия и съпричастността му
към престъплението. Всички посочени доказателства са послужили за формиране на
релевантната фактология, изложена в обвинителния акт,
която е призната от подс. И.. Или, обобщено казано,
налице е стройна, логична, еднозначна по съдържанието си доказателствена
маса, на базата на която може да се направи единствено възможния извод относно
авторството на деянието в лицето на подс. П.И., който
реално не се и оспорва от подсъдимия, видно от казаното пред съдилищата. Но,
очевидно И. счита, че А.А. следва също да понесе
наказателна отговорност, след като тя му е предоставила фактическата власт
върху платежните инструменти и ПИН – кодовете за тях, и след като тя го е
мотивирала да извърши престъплението, а след извършването му тя е получила
парите и с тях се е разпореждала. Известно е, че единствено в правомощията на
държавното обвинение е да привлича към наказателна отговорност, да повдига и
поддържа обвинение. И съдът няма компетенции да се намесва в решението на прокуратурата
да не упражни правомощията си спрямо А., привличайки я като обвиняема в
настоящия процес, както и в решението му материали по делото, касаещи нейната
деятелност да отдели в друго производство. По – съществено е, че това решение
не води до оневиняване на подс. И., чиято деятелност
е доказана по категоричен начин и изпълва състава на престъплението по чл.249
ал.1 от НК. Доказателства за твърденията, че А.е подбудила подс.
И. да използва чуждите платежни инструменти, както и че с получените от това
използване пари еднолично се е разпоредила, извън твърденията на подс. И., по делото не са събрани. Но, дори и безрезервно тези
твърденияда се кредитират отново не могат да доведат до отпадане на
наказателната отговорност на подсъдимия, защото той е извършител на инкриминираното
деянието. А както вече се каза за съставомерността на
същото е без значение дали чрез ползването на чуждите платежни инструменти
парични средства са получени и ако са реализирани неправомерно доходи - как И. се
е разпоредил с тях. Нужно е да се установи само, че чужди платежни инструменти
е използвал и то без разрешение на техните титуляри, а това по категоричен и
несъмнен начин е доказано.
Престъплението е извършено при условията
на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са осъществени от подс.
И. 21 отделни деяния, с които е реализиран от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което е ангажирана наказателната й отговорност.
Деянията са осъществени при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
през непродължителен период от време, като помежду им е налице обективна връзка
и обусловеност, поради което всички те представляват едно /продължавано/ престъпление.
С отделните деяния /всяко от които реализирано въз основа на решение, взето
след изпълнение на предходното/ се уврежда поетапно непосредствения обект на
защитаваните обществени отношения, така, че се причинява един общ престъпен
резултат, поради което се споделя дадената от прокуратурата квалификация на
престъплението във връзка с чл.26 от НК.
От субективна страна всяко едно от деянията
е извършено от подсъдимия И. при форма на вината – пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на всяко деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че използва
платежни инструменти и данни от тях – дебитна карта и ПИН – код, които не са
негови и не са му предоставяни от титулярите – сем. Д.и и че не е получил
тяхното съгласие за използването, като
не без значение е и ноторно известния факт, че на
лицевата страна на всеки платежен инструмент е изписано името на титуляра, а А.му е споделила по какъв начин с чуждите платежни
инструменти се е снабдила. Така че отрицателните последици от своето поведение И.
не само е осъзнавал и предвиждал, но и е желаел да настъпят.
Извършвайки проверка на процеса по
индивидуализация на наказанието, този съдебен състав намира, че нарушения не са
допуснати от окръжния съд, не се констатира неоснователно игнориране или подценяване/надценяване
на откриващите се в кориците на делото смекчаващи отговорността на подсъдимия П.И.
обстоятелства.
Наказанието е определено в предвидените
в закона рамки за извършеното престъпление, които са : от 2 до 8 години
лишаване от свобода и Глоба до двойния размер на получената от неправомерното
ползване на платежния инструмент парична сума. Без никакво съмнение и в унисон
с трайната съдебна практика, в полза на подсъдимия следва да се отчете и
правилно е отчетено направеното още в досъдебната фаза на процеса
самопризнание, наред с депозиране на подробни обяснения, които без никакво
съмнение са допринесли съществено за разкриване на обективната истина и в
контекста на постановките, застъпени в ТР №1/2009г. по ТД № 1/ 2008г. това следва да се отчете като
смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство и то с една относително висока
тежест и значение. В ущърб на подсъдимия обаче са налични повече и като брой, и
като такива с висока тежест отегчаващи отговорността обстоятелства –
причинените в резултат на деянието вреди и техния размер, които не са елемент
от състава на престъплението и пречка по смисъла на чл.56 от НК да се отчетат
няма, увреждането на две лица от едно и също семейство, с което цялото им
домакинство е лишено от значителен паричен ресурс, броя на извършените деяния,
включени в състава на продължаваното престъпление – 21, сочещо на упоритост и
висок интензитет на неправомерното поведение, обремененото съдебно минало на
подсъдимия. На тази база няма основания да се сподели виждането, че
определеното при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства /какъвто не
е наличен/ наказание – 4г. 6м. лишаване от свобода и Глоба в размер, равен на
размера на вредите от деянието / а не в максимално възможния размер/ се явява
несправедливо, неоснователно завишено и несъответно на деянието и дееца.
Напротив, достатъчно снизхождение е проявено в казуса, поради което основание
за приложението на чл.58а ал.4 вр. с чл.55 от НК, или
за допълнително намаляване на размера на наказанието, не се открива да е
налично и искането в този смисъл, направено от подсъдимия и защитника му не
може да се уважи. В съответствие с
императива на чл. 373 ал.2 от НПК окръжният съд е редуцирал определеното
наказание лишаване от свобода с 1/3 до размер от 3 години. Съдебното минало и
предходните осъждания на подс. И. правят невъзможно
приложението на чл.66 ал.1 от НК, поради липсата на формалните законови предпоставки
за приложението му, поради което законосъобразно е постановено наказанието
лишаване от свобода да се изтърпи ефективно при правилно определен, в
съответствие с чл.57 ал.1 б.“б“ от ЗИНЗС режим – „Строг“.
В съответствие със закона е произнасянето
на окръжния съд по веществените доказателства, като се споделят съображенията,
изложени в мотивите и е ненужно да се преповтарят, а предвид липсата на
направени разноски по делото, такива не са възложени в тежест на подс. И..
Мотивиран от казаното до тук и тъй като
основания за отмяна и изменение на атакувания съдебен акт не се откриват да са
налични, присъдата следва да се потвърди, поради което и на основание чл.334
т.6 вр. с чл.338 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
260002/26.08.2020г., постановена по НОХД №1226/2020г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване и протест в 15 – дневен срок от уведомяване на страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: