РЕШЕНИЕ
№
гр.Плевен26.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ–ми
наказателен състав в открито съдебно
заседание от двадесет
и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Ч. ПОПОВ
при секретаря Дарина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 688/2020 година по описа на
Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № ***от ***. на ******към ***-Плевен, с което на В.Р.М. с ЕГН **********
с адрес: ***, СУМПС №***, на основание чл.53 от ЗАНН, вр .чл.183,ал.3, т.5,
пр.2 от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба, както следва:
1/ На основание чл.183,ал.3, т.5, пр.2 от ЗДвП –
Глоба, в размер на 30,00 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
2/ На основание чл.185 от ЗДвП - Глоба, в размер на 20,00 лева за нарушение
на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
3/ На основание чл.185 от ЗДвП - Глоба, в размер на 20,00 лева за нарушение
на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят, който го обжалва
в срок и моли съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят, който е
уведомен, се явява лично и поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното
постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред
наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Наказателното
постановление е издадено за това, че на ***. в ***часа, в град ***, на ул. „***“,
като водач на Товарен автомобил – ***, с рег.№ ***, срещу дом ***, посока град ***,
управлява товарен автомобил ***с ДКН.№ ***, като извършва следното:
1/ Извършва
маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1/единична непрекъсната
линия/ - с което виновно нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.
2/ Извършва
маневра изпреварване на ляв завой, с ограничена видимост, като създава опасност
на другите участници в движението - с което виновно нарушил чл. 139, ал.2, т.3
от ЗДвП.
3/ Не е снабдил
автомобила с технически изправен пожарогасител - с което виновно нарушил чл.
42, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Така изложените в акта фактически
констатации не се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът
възприема и кредитира показанията на разпитаният в съдебно заседание
актосъставител Ч.С.Ч. и свидетеля Е.В.И., тъй като самите свидетели са
незаинтересовани, като единият от тях е пряк очевидец на случая, а другият е
бил в непосредствена близост. Следва да се посочи, че свидетелят Е.В.И. няма
спомен за извършване на проверка на изправността на пожарогасителя, както и
дали е имало видимост при изпреварването от страна на жалбоподателя. Съдът
възприема и кредитира показанията на разпитаният в съдебно заседание св. ***,
дотолкова, доколкото същите не противоречат на останалия събран доказателствен
материал и на приетата от съда фактическа обстановка, тъй като същата живее с
жалбоподателя и е естествено заинтересована от изхода на процеса. Според съда
се установи безспорно, че жалбоподателят е предприел изпреварване при наличие
на маркировка, която забранява това, но не се доказа безспорно извършването на
другите две посочени нарушения в АУАН и НП, а именно – по чл. 139 ал.2 т.3 и
чл. 42 ал.1 т.2 от ЗДП. Както бе посочено по-горе, св. Е.В.И. няма спомен за
извършване на проверка на изправността на пожарогасителя, както и дали е имало
видимост при изпреварването от страна на жалбоподателя. Св. *** пък твърди, че
е имало видимост при изпреварването и че пожарогасителят е бил закупен наскоро,
а актосъставителят не го е преглеждал.
Затова
съдът приема, че В.Р.М. с ЕГН ********** виновно е осъществил с деянието си
признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това
нарушение и е наложил наказание за него. За съжаление, наказващият орган е
приложил неправилно санкционната норма на чл. 183 ал.3 т.4 пр.2 от ЗДП, която
се отнася до движение в забранена посока на еднопосочно движение, докато
процесният случай не е такъв. Следвало е да се приложи нормата на чл. 179 ал.1
т.5 от ЗДП. Другите две посочени нарушения в АУАН и НП, а именно – по чл. 139
ал.2 т.3 и чл. 42 ал.1 т.2 от ЗДП, съдът счита за недоказани.
Поради изложените правни и фактически съображения,
съдът намира, че атакуваното НП следва да се отмени изцяло като
незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
Отменя наказателно
постановление № ***от ***. на ******към ***-Плевен, с което на В.Р.М. с ЕГН **********
с адрес: ***, СУМПС №***, на основание чл.53 от ЗАНН, вр .чл.183,ал.3, т.5,
пр.2 от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба, както следва:
1/ На основание чл.183,ал.3, т.5, пр.2 от ЗДвП –
Глоба, в размер на 30,00 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
2/ На основание чл.185 от ЗДвП - Глоба, в размер на 20,00 лева за нарушение
на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
3/ На основание чл.185 от ЗДвП - Глоба, в размер на 20,00 лева за нарушение
на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: