О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №3057/13.11.2018г.Г.

                                                               13.11.2018 г.                                       Град Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                           ХVІ граждански състав

На тринадесети ноември                                          две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

      Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев 

гр.д.№ 2888 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба, предявена от Р.В.И. против «Хенди-Тел» ЕООД гр.Пазарджик, с която се иска постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1410,00 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода м.февруари 2018 г. И м.март 2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане,обезщетение на една брутна заплата в размер на 710,00 лв.,обезщетение за 25 дни неизползван отпуск в размер на 887,00 лв.,както и на основание чл.86 ЗЗД да й бъде заплатена лихва за забава в размер на 24 лв. за сумата 710 лв. неизплатено БТВ за м.февруари 2018 г. от 26.03.2018 г. До депозиране в съда на И.М. и да й бъде заплатена лихва за забава в размер на 17,00 лв. за сумата от 700 лв. БТВ за м.март 2018 г. от 26.04.2018 г. до депозиране в съда на И.М.  Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания на назначаване на СИЕ.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

            Съдът, след като взе предвид, че исковата молба е редовна и претенцията – допустима, намира, че делото следва да се насрочи в открито с.з. с призоваване на страните.

             Представените от страните писмени доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.

             По искането на ищцата за назначаване на СИЕ, съдът намира, че същото е основателно и като такова следва де се уважи.

             Предвид горното и на основание чл.130 и чл. 312 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

            

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 06.12.2018 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

             ДОПУСКА представените с исковата молба  писмени доказателства.

             ДОПУСКА извършването на СИЕ, вещото лице по която след справка да отговори на поставените в исковата молба въпроси, вкл. като изчисли размера на дължимото трудово възнаграждение за претендираните от ищцата месеци през 2018 г., както и да отговори на въпроса редовно ли е водено счетоводството на ответника, като заключението се изготви в два варианта – брутен размер и нетен размер на претендираните суми.

            Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Димитрова, която да се уведоми за поставената задача, при предварително определено възнаграждение в размер на 150 лв., платимо от бюджета на съда.

 

             СЪОБЩАВА на страните ДОКЛАДА на делото:

  Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл.128 т.2, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 710,00 лв., неизплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2018г и 700,00 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2012г., 460,75 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2018г., сумата от 710,00 лв.. – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ  и сумата от 887,00 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 25 дни през 2018г.Ищеца претендира лихва за забава върху сумата от 710,00 лв. за неизплатено БТВ за м.февруари 2018  г. в размер на 24,00 лв. от 26.03.2018 . до 23.07.2018 г.  и лихва за забава върху сумата от 700,00 лв. за неизплатено БТВ за месец март 2018  год. в размер на 17,00 лв. от 26.04.2018 год. до 23.07.2018 г.

 Ищецът претендира и законната лихва върху  дължимите трудови възнаграждения от датата на исковата молба, както и разноските по делото.

Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение за периода 01.01.2011г. – 28.03.2018г. Считано от последната дата правоотношението е прекратено по инициатива на ищеца на основание чл.327,ал.1, т.2 КТ, поради неизплащане на дължимите възнаграждения. За срока на съществуване на трудовото правоотношение ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на възнаграждения за периода м.февруари –март 2018г. Съответно при прекратяването не изплатил дължимите обезщетения по чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ за 25 дни неизползван отпуск, поради което ищецът претендира изпълнение на паричните задължения и обезщетения за забавеното им плащане.

Ответникът  не е депозирал отговор.

В тежест на ищеца е да докаже  съществуване на трудово правоотношение с ответника, съответно размера на брутното възнаграждение за съответния период.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си за трудово възнаграждение, съответно обстоятелството, че ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност.

Страните са направили доказателствени искания, които считат относими към доказване на релевантните факти.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

ПРЕДУПРЕЖДАВА СТРАНИТЕ за последиците по чл. 313 от ГПК, а именно: когато в предоставения им едноседмичен срок от връчване на настоящото определение не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

       

            Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.                             

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: