М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 2692/2011г. по описа на ПРС
ХХ н.с.
Районна прокуратура гр. П. е повдигнала обвинение срещу Е.Т. ***, ЕГН **********
и същия е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК за това,
че от месец януари 2008
г. до 30.11.2009 г. в гр.П. противозаконно е присвоил чужда движима вещ – бояджийска камера - ОМИА СЕКОМАТ /OMIA SEKOMAT, модел 640, година на производство 2000/ на стойност 19 500 лева, собственост на Г.К.Т. ***, която е владеел и пазил, като обсебването е в големи размери.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация
на деянието. С оглед проведеното производство по реда на глава ХХVІІ от НПК по отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия С. да бъде
определено наказание разпоредбата на
чл.58а от НК, както и да му се присъдят направените разноски по делото.
Подсъдимият Е.Т.М. в съдебно заседание преди даване ход на делото
на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти, като лично и чрез своя защитник адв.Ст.В.
направи искане делото да се гледа по реда на глава ХХVІІ от НПК. Съдът, като
съобрази, че самопризнанието на подсъдимия М. по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя
от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение от 27.09.2011г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. В хода на съдебното следствие подсъдимият М. заяви, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заяви че е наясно с последиците от проведеното съкратено следствие и е
съгласен с тях, че съжалява за постъпката си, като при последната си дума
предостави на съда да прецени вида и размера на наказанието което да му се
наложи. Неговият защитник адв. В. в пледоарията си релевира
факти в подкрепа на искането си до съда за определяне вида и размера на
наказанието което да се наложи на подзащитния му.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното:
Подсъдимият Е.Т.М. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Съгласно приетата по делото
справка съдимост на подсъдимия същия не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
Свидетелят Г.К.Т. работил като автобояджия.
Подсъдимият Е.Т.М. извършвал автотенекеджийски услуги
и двамата работили заедно, като се
допълвали взаимно с оглед на специфичните умения които всеки от тях притежавал.
Свидетел Г.Т. решил да закупи бояджийска
камера втора употреба. На 06.05.2009
година същия видно от приложената
фактура по ДП закупил от Р Франция бояджийска камера „Омия секомат” мод.640 № 2404654 произведена 2000 година за
сумата от 8675,77 евро. Свидетел Т. я платил и му била издадена фактура като
той бил вписан като собственик. Свидетел Т. монтирал камерата в двора в хале на
„Б.Б.” гр.П., където работили заедно с М.. Малко след закупуване на камерата,
пътищата на свидетел Т. и подсъдимия се разделили, а бояджийската камера
останала в същия двор в халето във на Б.Б. гр.П., във владението на подсъдимия, който и я пазил. Междувременно от
29.02.2008 година подсъдимият в качеството му на ЕТ „Е.М.” имал сключен договор
за кредит с банка П.Б. № 020-424380 в размер на 50 000 лв. Тъй като както
работата, така и доходите на подсъдимия намалели, той решил да сключи със
същата банка анекс към договора си. Анексът бил сключен на 30.11.2009 година като кредитополучател е фирмата му ЕТ „Е.М.”,
а той и свидетелката М. - негова
съпруга, фигурирали като солидарни длъжници. За сключване на анекса към договора е сключен и договор за
реален залог на движими вещи № РЗ – 020-424380/30.11.2009год. според който Е.М. и съпругата му свидетелката М. за
обезпечаване на всички вземания на П.Б. учредяват в полза на банката реален залог
на движими вещи, а именно залог върху
бояджийската камера „Омия секомат” мод.640 № 2404654
произведена 2000 година собственост на
свидетел Т.. Изготвен е приемо- предавателен протокол – Приложение № 1 към
договора. Заложената вещ е дадена на съхранение на третото лице – пазач – Г.Е. М.,
дъщеря на подсъдимия. Съгласно изисквания на вътрешната процедура на банката,
физическите лица, предоставящи обезпечение по кредит, отпускан от банката,
предоставят документи, удостоверяващи право на собственост върху предлаганите
за залог вещи, като при липса на документи, клиентите попълват декларации, с
които гарантират, че движимите вещи са тяхна собственост и нямат претенции от
трети лица. Именно такива декларации са попълнили свидетелката М. и подсъдимият на 30.11.2009 година при сключване
на договора за залог. В последствие подсъдимият М. нямал възможност да
плаща вноските си по кредита и същия
станал изискуем. От П.Б. взели
бояджийската камера на отговорно пазене, а впоследствие същата била обявена за
продажба на търг с начална цена от 2000 лева, за което банката уведомила подсъдимия.
Същевременно през месец юли.2010 година
свидетел Т. отишъл при подсъдимия и поискал да монтират камерата, за да
започнат работа с нея. Подсъдимият му
обяснил, че камерата е взета от банката
на отговорно пазене, защото я е заложил
и не е могъл да покрива вноските си по кредита, което довело до подаване на
сигнал от страна на свидетел Т. и
сезиране на компетентните органи.
Според заключението на
съдебно-оценителната експертиза от досъдебното
производство стойността на бояджийската камера към момента на извършване на
деянието е 19500 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното : Обсебването по чл.206 от НК е
класическо резултатно престъпление против собствеността. Обект на това
престъпление са обществените отношения, които уреждат и обезпечават нормалното
упражняване на правото на собственост.
От обективна страна предмет на
обсебването е чужда движима вещ – такава, която е изцяло или частично
несобствена на извършителя. Изпълнителното деяние на престъплението е
„присвои”. Престъпният деец / за разлика от кражбата/ има фактическата власт върху
една движима вещ, която владее или пази, обикновено на някакво частноправно
основание / договор за наем, заем за послужване, комисионен договор и т.н./.
Имайки именно фактическата власт върху чуждата движима вещ / такава, която е
изцяло или частично несобствена на извършителя /, същият я свои – т.е я третира
като своя, извършвайки с нея акт на фактическо или правно разпореждане –
консумира вещта, извършва разпоредителна сделка с нея - продава я, заменя я,
ипотекира я и т.н. Освен това обсебването е противозаконно деяние – отказът да
се върне вещта не е обсебване / например упражняване на право на задържане по
ЗЗД /, освен ако е противозаконен.
Субект на престъплението по чл.206 от НК
може да бъде всяко наказателно-отговорно лице, което има фактическа власт върху
чужда движима вещ.
От
субективна страна обсебването е умишлено престъпление, което се осъществява с
пряк умисъл. Деецът знае, че вещта е чужда, че има фактическа власт върху нея
на някакво частно-правно основание, предвижда
настъпването на престъпния резултат и иска именно настъпването на обществено
опасните последици, като извършва акт на разпореждане с вещта.
С
оглед размера на присвоеното обсебването е квалифицирано по чл.206 ал.3 от НК,
когато предметът на посегателството е в големи размери. Преценката на размера
на обсебеното имущество се прави единствено въз основа на неговата парична
оценка.
Съгласно ПМС № 1/10.01.2009г. действащо
към инкриминираната дата 30.11.2009г. минималната работна заплата през цялата
2009 г. е бил 240 лева.
В конкретният случай подсъдимият М. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК като от месец януари 2008 година до 30.11.2009г. в гр.П. противозаконно е присвоил чужда движима вещ – бояджийска камера - ОМИА СЕКОМАТ /OMIA SEKOMAT, модел 640, година на производство 2000/ на стойност 19 500 лева, собственост на Г.К.Т. ***, която е владеел и пазил, като обсебването е в големи
размери.
По делото безспорно се установява, че бояджийската
камера е била собственост на Г.К.Т. ***, която се намирала в хале находящо се в
двора на „Б.Б.” П. което се е ползвало от подсъдимия и свидетел Т., но никога
не е давал съгласието си подсъдимия да се разпорежда с нея. В инкриминирания период е имал
фактическа власт върху бояджийската камера, и знаейки че е чужда се е
разпоредил със нея представяйки я като залог по договор, по който поради
неизпълнение е била продадена камерата като е предвиждал престъпния резултат и
е искал именно настъпването на обществено-опасните последици.
Съгласно заключението на експертизата
стойността на обсебената машина е в размер на 19500 лева към момента на
извършване на деянието. Минималната работна заплата към момента на извършване
на деянието е 240 лв. Това означава, че стойността на обсебената вещ е в размер
над 70 пъти минимални работни заплати. Това са „големи размери” по смисъла на
закона. В тази насока е и съдебната практика.
Лицето не е осъждано и по делото липсват
отрицателни характеристични данни.
Като прецени събраните по делото
доказателства, степента на обществената опасност на извършеното престъпление,
както и данните за личността на подсъдимия, съдът прие наличие на изключителни
смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, липсата на криминални
регистрации, конкретната обстановка на усложнени гражданско - правни
взаимоотношения между него и банката кредитор. Ето защо съдът приложи
разпоредбата на чл.58а, ал. 4, вр. чл.55, ал.1, т.1
от НК – 206 ал.3 от НК има минимум от 3 години и слезе под минимума, като
определи наказанието в интервала от 3 месеца – до 3 години. В предвид
конкретните данни за личността на подсъдимия съдът определи наказанието над
минимума и под средата в горния интервал – а именно „лишаване от свобода” за
срок от 1 година. Тъй като Е.М. не е осъждан и целите на наказанието могат да
се постигнат и по този начин, а съдът налага наказание „Лишване
от свобода” за срок от 1 година, съдът приложи чл.66 от НК, като отложи
изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от 3 години.
Освен посоченото – разпоредбата на чл.206,
ал.3 от НК предвижда, че съдът освен първото наказание – „лишаване от свобода”,
налага на виновния и наказанията „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.6 и 7 –
това са наказанията : „лишаване от право да се заема определена държавна или
обществена длъжност” и „лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност”. Формулировката на закона сочи, че съдът задължително трябва да
наложи кумулативно някое от тези наказания освен първото такова. В конкретния случай подсъдимият извършва
търговска дейност и е едноличен търговец с ЕТ ”Е.М.”. Същият не заема никаква
държавна или обществена длъжност” и не е заемал, така че налагането на това
наказание би било безпредметно, пък и за коя и каква държавна и обществена
длъжност да се наложи. по същество стои въпроса с наказанието „лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност”.
Може ли в конкретния случай да се наложи
наказание „лишаване от право да
упражнява търговска дейност” едноличния търговец. Съдът намира отговора
на този въпрос
за отрицателен. Първо – няма как
да се изпълни
подобно наказание. Второ – съдебната предвижда, че подобно
наказание е неприложимо при ЕТ, както и при ЕООД и ЕАД – изобщо едноличните форми. Ограниченията за упражняване на търговска дейност от физически лица
са предмет на чл.57 от ТЗ – който предвижда, че не може
да бъде ЕТ лице, което е в производство за
обявяване в несъстоятелност;
е невъзстановен в правата си несъстоятелен; е осъдено за банкрут. При тези ограничения не фигурира осъждането за обсебване по чл.206 от НК и
това наказание, а изпълнението по реда на чл.154 от ЗИН в този случай е
неприложимо и невъзможно. Ограниченията / изискванията / за вписване на ООД са
в чл.119 от ТЗ – да се представи дружественият
договор; да е назначен управител или управители
на дружеството; всеки съдружник да е изплатил поне 1/3 от дела си,
но не по-малко
от 10 лева; да е внесен най-малко 35 на сто от
капитала. Отново няма изискване
съдружник да не е осъждан или осъждан за обсебване по чл.206 от НК. Отново и в
тази хипотеза – и при ЕООД такова наказание няма как да бъде изпълнено по реда
на чл.154 от ЗИН. Ето защо съдът не наложи наказанията
„лишаване от права” по чл.37 т.6 и т.7 от НК по съображенията, изложени
по-горе. Разпоредбата на чл.206 ал.3 от НК също предвижда, че съдът може да
постанови наказание „конфискация” на част или цялото имущество на дееца. Тук
законът дава възможност за преценка на съда дали да наложи наказанието
„конфискация”. В предвид особеностите на конкретния случай съдът прие, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без налагане на „конфискация”.
Ето защо съдът не наложи това наказание наред с „лишаването от свобода”. С така наложеното условно наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на
закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото се
постанови подсъдимият да заплати направените разноски по дело в размер на 30
лева.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.И.