Р Е Ш Е Н И Е
№ 273
гр. Перник, 21.08.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осемнадесети януари пред
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Людмила
Пейчева
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 559 по
описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, във вр.
с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС, във вр. с чл. 8, ал.3 и чл. 19, ал.1, т.2 от ЗП, във вр. с чл. 48, т.2, б.”а” и „б” ППЗП.
По изложените в
исковата молба обстоятелства М.О.М. с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. А.С.В. от САК, със съдебен
адрес:*** моли да се осъди Община Перник, с
Булстат: ********* и адрес: гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ № 1 да й заплати
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.01.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението.
Същата моли Община Перник да й заплати и
сумата 1 849 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 16.01.2017 год. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцата претендира
присъждане на направените съдебни разноски, в това число и за адвокатска
защита.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от Община Перник, с който изразява становище, че
предявените обективно съединени искове са допустими, но неоснователни. Оспорва
същите по основание и размер и моли да се отхвърлят като неоснователни,
недоказани и прекомерно завишени, като съдът постанови решението си при участие
на третото лице - помагач. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срок с молба по
чл. 219, ал.1 ГПК е направено искане от Община Перник и са привлечени като трети
лице - помагачи на страна на Общината - „Лиел Констракшън“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, представлявано от управителя В.Г.Р. и „Зауба“ АД,
със седалище и адрес на управление: гр. София - 1138, бул. „Цариградско шосе“ №
48-50, представлявано от А.И. Т., като
участници в ДЗЗД „Перник Комунал", със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31,
представлявано от управителя В.Г.Р..
Едновременно с молбата за привличане в срок
Община Перник е предявила за съвместно разглеждане с първоначалните искове
Обратен иск срещу третите лица на основание чл. 219, ал. 3 ГПК.
При условията на алтернативност
Общината моли, ако съдът уважи частично
предявените първоначални искове, то предявеният обратен иск срещу ДЗЗД „Перник Комунал“ гр. Перник да се счита съответен и в идентичност
по размер с уважаването на главните искове. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Третите лица
- помагачи оспорват предявения обратен иск за ангажиране на регресната
им отговорност, като участници в гражданското обединение ДЗЗД „Перник Комунал“ за изплащане на присъдената по главния иск сума,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпило на 16.01.2017 год., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на деликта до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан. Претендират и
направените разноски по делото.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда
на чл. 12 и чл. 235 ГПК намира за установено следното:
Искът е предявен от активно легитимирана
страна срещу пасивно легитимирани ответни страни, поради което е процесулно допустим и следва да се разгледа по същество.
От фактическа страна:
От показанията на разпитаната по
делото свидетелка Й.С.П. се установява, че на 16.01.2017 год. в гр. Перник,
между 14,30 и 15,00 часа, ищцата се придвижвала като пешеходец по левия тротоар
на ул. „Юрий Гагарин“ в посока от центъра на гр. Перник към ул. „Бучински път“. Според свидетелката този тротоар, който се
намирал в района на намиращата се в близост поликлиника и казино е бил изцяло
заледен - непочистен и утъпкан сняг и лед в резултат
на което ищцата паднала и се увредила. Свидетелката е сред първите случайни
минувачи, които се притекли на помощ. Според показанията й дори достигането до
падналата пешеходка затруднило свидетелката поради силно заледения тротоар.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката П., тъй като същите са
точни, последователни, незаинтересовани и изцяло съответстват с останалите
доказателства по делото. Именно свидетелката първа е подала сигнал за
необходимостта от спешна медицинска помощ на местопроизшествието /Писмо от
Дирекция „Национална система 112“/. В този смисъл са и показанията на
свидетелката Е.П.В., преценени по реда на чл. 172 ГПК, която отишла на мястото
след като ищцата вече е пострадала. Тази свидетелка придружила ищцата до МБАЛ „Рахила Ангелова“ гр. Перник, а след това и до УМБАЛСМ
„Пирогов“ гр. София за продължаване на лечението по оперативен път.
От съдебно - медицинската
експертиза, изготвена вещото лице от д-р М.П.М. се установява, че в резултат на
падането ищцата е получила счупване на лявата лъчева кост в долната трета и в
областта на гривнената става с разместване на
фрагментите по ширина и под ъгъл насочен дорзално /гръбно на дланта/. Наред с това е получила и счупване на
шийката на лявата бедрена кост, която според вещото лице анатомично се намира и
образува тазобедрената става с малка дислокация на фрагментите. Извършено е
наместване на счупените кости на ръката и поставяне на гипсова имобилизация.
Поради счупването на бедрената
шийка ищцата е постила в „Пирогов“ на 17.01.2017 год. за оперативно лечение.
Там на същата дата е извършена нова репозиция на
ръката, заради разхлабване на гипса и лека дислокация на фрагментите, като е
поставена нова гипсова имобилизация и постепенно
болките на ръката са намалели. След това на 19.01.2017 год. ищцата е оперирана,
като е поставена ендопротеза на лявата тазобедрена
става. Постоперативно отново в началния
период е търпяла по - силно болки и страдания и на *** е изписана от „Пирогов“.
Носила е гипса на ръката 35 дни от 17.01.2017 год., като през това време е
търпяла неудобства и страдания в битово и хигиенно естество. Заради счупването
на ръката ищцата не е могла да се изправя и да ходи с патерици за около 40 дни
от операцията.
Според вещото лице при ендопротезирането на
тазобедрената става изправянето на пациента се осъществява от третия до шестия
ден след операцията и е в зависимост от общото състояние. Затова за този период
от време пострадалата е била на постелен режим и
свързаните с това неудобства, тъй като изцяло се е нуждаела от чужда помощ.
След отстраняване на гипсовата имобилизация на ръката
е започнало раздвижване на гривнената става и според
вещото лице същата отначало е била по - силно болезнена. Първоначално се е
придвижвала с проходилка за около месец, а в
последствие с патерици за около 3 - 4 месеца.
При извършения преглед е установено, че счупването на ръката е
зараснало, а походката е самостоятелна, без помощни средства и е възстановена.
Пострадалата се оплаква от болки в мястото на счупването, което според вещото
лице е възможно, но без функционален дефицит. Същият означава, че ищцата ще има
болки в мястото на счупване, но без значително ограничение на движенията
/пояснение на вещото лице д-р М. в съдебно заседание на 18.01.2018 год./. Ищцата
се оплаква от болезненост и ограничаване при навеждане на тялото в областта на
лявата тазобедрена става, което се дължи на хипотрофия
на бедрената мускулатура на левия долен крайник и наличието на лека флексионна контрактура в лявата
тазобедрена става. Според вещото лице това състояние би се подобрило до няколко
месеца или година ако се провежда периодично рехабилитация, физиопроцедури
и балнеолечение.
Предвид изложеното съдът счита,
че следва да се ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди. Следва да се посочи, че отговорността по чл. 49,
във вр. с чл. 45 ЗЗД по своята правна същност има обезпечително - гаранционна
функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод
изпълнение на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. За
да възникне тази отговорност е необходимо кумулативно наличие на следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия ищец от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които да са причинени при
или по повод изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна
връзка между тях. Съдът намира, че в случая са налице посочените изисквания на
закона
за ангажиране отговорността на Общината за причинените на
пострадалата неимуществени вреди.
При иска по чл.
49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради
действие и/или бездействие на работник или служител на Община Перник, като
задължени лица по поддържане на уличната инфраструктура. Обезопасяването на
уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и площадите в състояние,
годно за нормалното им ползване от гражданите, в рамките на градовете и селата
е задължение на съответната Община. Необезопасяването на улиците и тротоарите
представлява бездействие от страна на задължените лица относно вменените им със
закон задължения да поддържат уличната инфраструктура в изправно и безопасно за
ползване състояние. Виновното поведение на длъжностните лица е ясно, а именно
те не са взели мерки за обезопасяване и поддържане на улиците, тротоарите и
съоръженията по тях. В случая е без значение кое точно е това лице, тъй като
Общината е отговорна за вредите, които са причинени от техни служители и
тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите
вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно
доказване не е извършено. Ето защо, следва извода за основателност на
претенцията на увреденото лице и ангажиране отговорността на Община Перник за
причинената вреда на ищцата М.М..
Безспорно се е
установено, че бездействието на Общината се намира в пряка причинно - следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, Общината като
задължено лице по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на населените
места и нейното почистване от снега, следва да заплати на пострадалата обезщетение
за причиненото й със своето бездействие вреда. Също така, следва да се
отбележи, че по делото не се установява пострадалата да е съпричинила
настъпилите вреди.
По отношение
размера на неимуществените вреди ищецът претендира такива в размер на 50 000
лева.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид Постановление № 4 от 23.12.1968
год. на Пленума на ВС. Според същото, размерът на обезщетенията се определя по
справедливост, като се отчете вида на увреждането. При определяне на размера,
следва да се спазва и принципа на справедливост, обективиран
в чл. 52 ЗЗД. Трябва да се отчетат обстоятелствата, конкретно установени по
делото от свидетелските показания, и изготвената медицинска експертиза.
Отчитайки посоченото, съдът счита, че сумата от 30 000 лева ще обезщети
адекватно вредите, които са нанесени на ищцата в резултат на непозволеното
увреждане. Този сума съответства на принципа за справедливост, регламентиран в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и на преценката на съда за справедливо обезщетяване
на вредите. Посочената сума е съобразена и със съдебната практика за този вид
наранявания в следствие на непозволено увреждане.
С оглед изложеното,
искът следва да бъде уважен за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от
датата на увреждането - 16.01.2017 год. до окончателното й изплащане, а за
разликата до пълния предявен размер от 50 000 иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно претендираните имуществени вреди:
От поясненията на вещото лице д-р М.М. в съдебно заседания на 18.01.2018 год. се установява, че
по делото са представени две фактури в оригинал, във връзка с оперативното
лечение на ищцата. Едната фактура е № *** и е за поставената изкуствена става
на стойност 1 740 лева. Другата е с № *** и е за закупен еднократен
стерилен инструментариум във връзка с операцията и възлиза на 109 лева. Според
вещото лице тези суми са изразходвани съгласно фактурите по повод травмата на
ищцата и такава е практиката в Болница „Пирогов“. Фактурата се дава за
стойността, която се плаща от пациента, а другата сума се покрива от здравната
каса, но затова тя не издава фактура. Също така според становището на вещото
лице д-р М. проведеното оперативно лечение на травмата в областта на
тазобедрената става е адекватна и необходима за постигане на възстановяване,
като направените разноски са пряко свързани с медицинските процедури. Поради
тази исковата претенция за претърпени имуществени вреди е основателна и
доказана в размер на общата сума от 1 849 лева и се дължи от Община
Перник.
По предявения
обратен иск.
От представения
по делото Договор № 173 от 23.10.2015 год., сключен между Община Перник и ДЗЗД
„Перник Комунал“ се установява, че Общината в
качеството на възложител, е възложила на ДЗЗД в качеството на изпълнител, а
последното е приело да извършва, зимно поддържане на улици и други територии за
обществено ползване, в това число механизирано обработване на уличните платна,
чрез разпръскване на подходящи смеси; механизирано почистване от сняг на улични
платна и площади; механизирано почистване на централна пешеходна зона; ръчно
обработване на тротоари, спирки на МГТ и други места за обществено ползване
чрез разпръскване на смеси; ръчно почистване от сняг и стъргане
на утъпкан сняг и лед; товарене и извозване на сняг;
почистване и опесъчаване на общинската пътна мрежа
със специализирани снегопочистващи машини, опесъчители, работници и др. специализирана техника. На
основание чл. 30, ал. 2 от Договора, изпълнителят носи отговорност за вреди,
причинени на трети лица вследствие на неизпълнение на някое от задълженията по
договора. Срокът на действие на договора е 60 месеца от датата на подписването
му - 22.10.2015 год. Поради това настъпването на събитието, твърдяно от ищцата,
е станало по време на неговото действие. Очевидно е, че дружеството -
изпълнител не е изпълнил задълженията си за зимно почистване на общинската
пътна мрежа, поради което е причинено увреждания на ищцата, за които носи
отговорност от виновното си поведение. Поради това изложените оплаквания са
неоснователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства и
дружеството - изпълнител следва да носи отговорност за неизпълнение на
посочените задължения, съгласно предмета и целите на договора.
Така ДЗЗД „Перник Комунал“ следва да заплати на Община Перник, на основание
регрес, сумата в размер на 30 000 лева, съответен с уважения размер на главния
иск, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на падане на
ищцата и увреждане на 16.01.2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.01.2017 год. до окончателното й изплащане и да се
отхвърли иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, като
неоснователен.
Наред с това дружеството следва да
заплати на Община Перник, на основание регрес, и сумата от 1 849 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат
на произшествието, под формата на разноски за лечение. Според становището на
вещото лице д-р М. проведеното оперативно лечение на травмата в областта на
тазобедрената става е адекватно и необходимо за постигане на възстановяване,
като направените разноски са пряко свързани с медицинските процедури.
Върху посочената главница се дължи и
законната лихва, считано от 16.01.2017 год. до окончателното й изплащане.
Поради изхода на делото Община
Перник следва да заплати на адв. Л.С.Л. от САК,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 485,47 лева, определено съгласно
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид
фактическата и правна сложност на дело, поради това, че ищцата е защитавана
безплатно на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Община Перник следва да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 1 273,96 лева, както и
100 лева, изплатено възнаграждение на вещото лице.
Дружеството следва да заплати на
Община Перник юрисконсултско възнаграждение в размер
на 1 485,47 лева, държавна такса в размер на 1 273,96 лева, както и
100 лева изплатено възнаграждение на вещото лице.
Предвид изложеното и в същия смисъл,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Перник, Булстат ********* с адрес: гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“
№ 1 да заплати на М.О.М. с ЕГН: **********
и адрес: ***, със съдебен адрес:***
сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 16.01.2017 год. до окончателното изплащане
на задължението, като отхвърля иска
за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати М.О.М. с ЕГН: ********** и
адрес: ***, със съдебен адрес:***
сумата от 1 849 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди изразяващи се в разноски за проведеното
лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.01.2017
год. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на адв.
Л.С.Л. от САК, с адрес: *** адвокатско възнаграждение в размер на 1 485,47
лева, както да заплати по сметка да
Пернишкия окръжен съд държавна такса 1 273,96 лева и 100 лева изплатено
възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА ДЗЗД „Перник Комунал“,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско
шосе“ № 31, представлявано от В.Г.Р., чрез участващите в него дружества „Лиел Констракшън“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, представлявано от В.Г.Р. и „Зауба“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1138, бул. „Цариградско
шосе“ № 48-50, представлявано от А.И. Т.,
да заплати на Община Перник, на основание регрес, сумата
от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 16.01.2017 год. до окончателното изплащане
на задължението, като отхвърля иска
за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА ДЗЗД „Перник Комунал“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, представлявано от В.Г.Р., чрез
участващите в него дружества „Лиел Констракшън“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, представлявано от В.Г.Р. и „Зауба“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1138, бул. „Цариградско
шосе“ № 48-50, представлявано от А.И. Т.,
да заплати на Община Перник, на основание регрес, сумата от 1 849 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди изразяващи
се в разноски за проведеното лечение, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 16.01.2017 год. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ДЗЗД „Перник Комунал“,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско
шосе“ № 31, представлявано от В.Г.Р., чрез участващите в него дружества „Лиел Констракшън“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31,
представлявано от В.Г.Р. и „Зауба“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София -
1138, бул. „Цариградско шосе“ № 48-50, представлявано от А.И.Т., да заплати на Община Перник юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1 485,47 лева, както да
заплати по сметка да Пернишкия окръжен съд държавна такса 1 273,96
лева и 100 лева изплатено възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на Община
Перник - ДЗЗД „Перник Комунал“, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31,
представлявано от В.Г.Р., чрез участващите
в него дружества „Лиел Констракшън“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31,
представлявано от В.Г.Р. и „Зауба“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София -
1138, бул. „Цариградско шосе“ № 48-50, представлявано от А.И. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: