Решение по дело №322/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 26 и сл. от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба на М. К., роден на [дата]., г. на ***, ЛНЧ **********, със съдебен адрес [населено място], [улица], ***, чрез адв. Г. Х. от ***, против Решение с рег. № 343р-9376 от 07.06.2024 г. издадено от Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Сливен, с което на оспорващия, като неотговарящ на условията на чл. 24, ал.1, т.18 във връзка с чл. 2, ал.6, т. 1 от ЗЧРБ и на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България по заявление с вх. № 343000-7151/17.05.2024 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, както и необосновано, тъй като не отговаря на действителната фактическа обстановка. Посочва, че живее на с. н. с Я. Р. Д. от

***. Започват съвместен бизнес на 04.05.2012г., когато регистрират и фирмата си - „Ф.Р.Д.1“ ООД, със седалище [населено място], община ***, където и живеят тогава в р. к. на Я. Заживяват в [населено място] от 2002г. до 2009г. През следващите 10-11години са мобилизирани да осигурят финанси за с. си. Развиват бизнес и на територията на Р., [населено място]. Отглеждат заедно децата и по-късно в. на Я. Официално обявяват отношенията си и пред децата му, като влиза в процедура по р. на б. си в ***. Веднага след получаване на р., у. б. си с. с Я. на 23.03.2023г. Заявява, че над *** р. като м. ш. и без значение другите бизнеси, които развива със с., никога не е преустановял тази своя трудова дейност. На основание чл.24 т.18 от ЗЧРБ, му е разрешено продължително пребиваване в РБ със срок на валидност 14.06.2024г. Със заявление с вх. № 343000-7151 от 17.05.2024г., жалбоподателят иска продължаване на срока за продължително пребиваване, като по повод на него е издадено и обжалваното Решение за отказ. Счита, че отговаря на условията на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ - ч. е ч. на с. на б. г., имат официално с. г. б., а повече от ***живеят на с. н.,

имат общ бизнес, общ с. б. и обитават едно домакинство. Твърди, че административен акт е издаден в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС, прокламиращ като основно човешко право правото на зачитане на личния и семейния живот. Моли, решението да бъде отменено от съда и да се присъдят сторените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят М. К., роден на [дата]., г. на ***, се представлява от упълномощения процесуален представител - адв. Г. Х. от ***, която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, като моли съда да ги има предвид при постановяване на решението и да бъде отменен постановения от началника на група "Миграция" при ОДМВР - Сливен Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване на ч. в Република България. В представената по делото писмена защита излага подробни доводи и съображения. Претендира разноски.

В съдебно заседание административният орган Началник група "Миграция" при ОД на МВР гр.Сливен, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител – гл. юрисконсулт К. Б., която спорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението е законосъобразно, постановено в съответствие с материалноправните норми, при спазване на административнопроизводствените правила, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения излага в писмено становище, като заявява, че исканото разрешение за продължително пребиваване в Република България, по което е издадено процесното решение, е на основание чл.24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ, като ч. на с. на б. г., предвид с. г. б. между жалбоподателя и б. г. Я. Р. Д.; за да получи разрешение за пребиваване на това основание, кандидатът ч. следва да придобие статут на ч. на с. на б. г., отговаряйки кумулативно, на условията на чл.2, ал.6 от ЗЧРБ - да живее с б. г. в едно домакинство и да е налице една от хипотезите, посочени в т.1-т.5 на правната норма; в случая жалбоподателят попада в хипотезата на т.1, като с. на б. г., което е доказано чрез справка в платформата за междурегистров обмен Regix; за да бъде едно лице ч. на с. на б. г. обаче, се изисква от чл.2, ал.6 от ЗЧРБ лицето да живее с б. г. в едно домакинство. Счита, че от приложените доказателства към административната преписка и събраните такива в съдебното производство, и поради наличието на обстоятелствата, че ч. посещава инцидентно страната, в рамките на своите с. к., в което време единствено разчита на с. ж. със с. си, отсъствието на почивки и отпуски прекарани заедно със с. си, нежеланието този режим да се промени чрез търсене на работа на територията на страната, установяването му на територията на ***, където осъществява своите дневни, междуседмични и годишни почивки, отсъствието за повече от шестмесечие от годината от територията на страната, е доказано, че с. не живеят заедно в едно домакинство, поради което жалбоподателят не отговаря на условието за ч. на с. на б. г. и на условието по чл.24. ал.1, т. 18 от ЗЧРБ. Моли, жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът като обсъди доказателствата по делото и съобрази доводите на страните и относимите правни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият М. К. роден на [дата]., г. на ***, ЛНЧ: *********, със заявен адрес на пребиваване: [населено място], ***, ***, [улица] с разрешено продължително пребиваване в Р България от 20.06.2023 г. до 14.06.2024 г., на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, като ч. на с. на б. г., предвид с. г. б. с б. г. Я. Р. Д. на 23.03.2023 г.

На 17.05.2024 г. оспорващият подал заявление вх. №343000-7151/17.05.2024 г. по описа на ОД МВР - Сливен с искане за продължаване разрешения му срок на продължително пребиваване в Р България на основание чл. 24, ал.1, т. 18 от ЗЧРБ, предвид че същият е с. на б. г. Към молбата са приложени копие от паспорт; от разрешение за пребиваване; застраховка „злополука“ с медицински разходи за ч.; доказателства за осигурено жилище – Декларация от Р. Т. Д.; Удостоверение от „Т. б. Д“ АД; справка за б. и справка за с.-с.

От група „Миграция“ при ОД МВР – Сливен са извършени две адресни проверки, като е снето сведение както от ч., така и от неговата с.

Резултатите от проверките подробно са изложени в докладни записки peг. №343р-8387/22.05.2024 г. и per. №343р-8992/04.06.2024 г. по описа на ОД МВР -Сливен.

При адресната проверка на 21.05.2024 г., съгласно докладна записка peг. № 343р-8387/22.05.2024 г. служителите от група „Миграция“ при ОД МВР - Сливен установили единствено с. на ч., тъй като същият е бил извън страната. В сведение, снето от с., същата твърди, че т. г. р. като м. ш. на т. к. към т. к. Отсядал рядко на адреса, когато и. к. през България по време на р. п. при ш. по 24 часа и 45 часа, както и по време на годишния си отпуск през лятото. Т. г. не бил се настанявал трайно на адреса. С. не р. и не п., тъй като п. г. за в. си - д. на п. си д. Със с. си поддържали контакт по телефона ежедневно. Същият й осигурявал финансова издръжка, като на всеки к. й давал пари на ръка, както и б. к., от която можела да тегли при нужда. Със с. си поддържали отношения от ***, но с. б. едва през 2023 г., тъй като до тогава не били р. п. си б.

При адресната проверка на 03.06.2024 г., съгласно докладна записка peг. № 343р-8992/04.06.2024 г., д. с. са установени на адреса. В снетото сведение от с., същата пояснява, че през последните 2 години не се е случвало с. й да отсяда на адреса в по-големите периоди между к., когато не е служебно ангажиран като ш., за да бъдат заедно. За периода 23.06.2023 г. до 24.07.2023 г. е пътувал до ***, за да си търси работа, но когато не е намерил се е прибрал в къщата си в *** за останалите 25 дни. От 26.12.2023 г. до 14.01.2024 г. бил в *** на к. Е. к. траел около 10 дни, като включвал п. от ****** през България за Е. и обратно. Според п. т. се уговарял с работодателя да остава при с. си в [населено място].

В снетото обяснение на К. М., същият потвърждава твърденията на с. си, че е м. ш., което е причината да не се установи трайно при нея. Потвърждава, че за периода 23.06.2023 г. до 24.07.2023 г. е бил в почивка, като е посетил *** за една седмица, за да си търси работа, а останалите 25 дни е останал в къщата си в [населено място], ***.

Към преписката са приложени справки за пътувания на с. и на ч., от които се установява, че Я. Д. няма пътувания извън страната след с. на г. б. с жалбоподателя, а за К. М. е видно, че с изключение на четири регистрации за пътуване с лек автомобил, всички останали регистрации за пресичане на държавната граница на вход и изход, са осъществени с т. п. с., като общо са регистрирани 52 броя влизане в страната след с. на г. б. (23.03.2023 г.), с общ престой на територията на страната 147 дни.

Въз основа на извършената проверка и приложените документи на 07.06.2024 г. Началник група "Миграция" при ОД на МВР гр. Сливен отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на К. М., г. на ***. Отказът е мотивиран съобразно посоченото от лицето основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 2, ал. 6, т. 1 от ЗЧРБ, а именно, че с. не живеят заедно в едно домакинство. Съгласно цитираните разпоредби ч. не се явява ч. на с. на б. г., предвид че не живее с него в едно домакинство.

Отказът е връчен на К. М. на 12.06.2024 г.. Жалбата е подадена до Административен съд гр.Сливен и е заведена с вх. СД-01-01-1994/20.06.2024 г. и въз основа на нея е образувано настоящото производство.

По делото са разпитани свидетелите : Я. Р. Д. – с. на жалбоподателя; Д. Т. Д. – с. на Я. Р. Д. и Д. С. Д. – к. на [населено място] от 2003 г. до 2019 г. От показанията на свидетелката Д. се установява, че: с жалбоподателя от *** живеят на с. н.; развивали са съвместно бизнес; едва след р. на б. им през 2023 г. с. б.; до 2010-2011 година живеели в р. й [населено място], след това на к. в [населено място] и от седем години [населено място], където са си закупили жилище; финансово жалбоподателят се грижел за нея и за децата й, а след с. на д. й и за в., което било на д. м.; за нея този човек е бил най-важният човек в живота й, защото наистина е о. децата й; М. р. в т. ф. като ш.; периодично се прибирал на в. к., колкото време имал - за 24 часа, но не всеки път, взависимост от т., но така или иначе на всяко и., о., се прибирал вкъщи; в момента по десет пъти на ден се чували по телефона; поддържали връзка и с децата на М.. В показанията си свидетелят Д. заява, че : познава М. от [възраст], като м. на м. му; нарича го „т.“, въпреки че не му е и. б., но го п. като такъв. В показанията си свидетеля Д. заявава, че: Я. Д. до 2010/2012 г. е живяла в [населено място], като не била с никой, освен този, който и. с т., минавал през с., спирал до тях на п. за Е. и после като се в. пак, иначе с друг не е живяла; този господин оставал в с. за колкото може да остане един т. - една вечер, две вечери и си п.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото годни, допустими и относими писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения от закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, постановен по чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ и подлежащ на обжалване пред съд на основание чл. 26, ал. 11 от последния закон с оглед, на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

Обжалваният отказ представляващ индивидуален административен акт, е издаден от компетентен орган, а именно Началник група "Миграция" на ОД на МВР гр.Сливен. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 7 от ЗЧРБ Директорите на дирекция "Миграция", на Столична дирекция на вътрешните работи, на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на разрешение за продължително или краткосрочно пребиваване на чужденец на територията на Република България. По делото е представена Заповед № 343з-798 от 12.04.2021 г. на Директора на ОД на МВР гр.Сливен, с която е оправомощен Началника на Група "Миграция" при ОД на МВР гр.Сливен с правомощията по чл. 23, ал. 7 от ЗЧРБ. Следователно компетентният орган да се произнесе по молбата на оспорващия за продължаване на пребиваването му в страната е именно Началник на Група "Миграция" при ОД на МВР гр.Сливен. Следователно процесният отказ е един валиден административен акт, издаден в предвидената от закона писмена форма и имащ необходимото съдържание по чл. 59, ал. 1 от АПК.

При анализа и преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както на тези, приложени към административната преписка по издаване на оспорения отказ, така и на тези, приобщени в хода на съдебното производство, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, обаче, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административно – производствените правила, при неправилна преценка на доказателствата, събрани в производството пред административния орган, водеща до неправилно приложение на материалния закон, а оттам, като следствие, се явява издаден в несъответствие и с целта на закона.

Съгласно чл. 2, ал. 6 ЗЧРБ членове не семейството на български гражданин по смисъла на този закон са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са: 1. съпруг; 2. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак; 3. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които са навършили двадесет и една години, но нямат собствени доходи поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях; 4. възходящи на българския гражданин или на лицето по т. 1; 5. други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.

При тази легална дефиниция на понятието, за да бъде едно лице определено като член на семейството на български гражданин по смисъла на ЗЧРБ, не е достатъчно да е от кръга на изброените в чл. 2, ал. 6 ЗЧРБ, а като кумулативно въведено изискване, на което задължително трябва да отговаря, трябва да живее в едно домакинство с българския гражданин. В случая няма спор, че М. К., г. на *** има с. и н. към момента на издаване на обжалваното решение г. б. с б. г. Я. Р. Д., поради което безсъмнено е лице от категорията на посочените в чл. 2, ал. 6, т. 1 ЗЧРБ. Спорният момент е дали ч. г. живее в едно домакинство със с. си и съобразен ли е отказа с принципите на законността и защитата на основните човешки права, съгласно ЕКЗПЧОС.

Легална дефиниция за домакинство се съдържа в § 2, т. 7 от ДР на Закона за преброяване на населението, жилищния фонд в Република България през 2021 г., съгласно който "домакинство" е едно лице, което живее в самостоятелно жилище, стая или част от стая и има самостоятелен бюджет. Домакинство са и две или повече лица, които живеят в едно жилище или в част от жилище и имат общ бюджет, независимо дали имат, или нямат родствена връзка.

Възприети поотделно и в тяхната съвкупност, всички събрани по преписката доказателства сочат, че след с. на б. жалбоподателят и с. му Я. Р. Д. не живеят в едно домакинство, поради това, че М. К. е м. ш. Но въпреки това се установа, че жалбоподателят на в. к. се прибира и преспива в дома при с. си и осигурява финансова издръжка на нея и нейното семейство. Следователно независимо, че при прилагане на разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗЧРБ компетентният административен орган действа в хипотезата на "оперативна самостоятелност", то това не означава, че при упражняване на своите правомощия същият не следва да се съобрази с принципите на законността и защитата на основните човешки права. Според чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), в сила от 07.09.1992 г., представляваща приложимо право според чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България (КРБ), всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, а според алинея 2 на посочената норма, намесата на държавните власти в ползването на правото на зачитане на личния и семейния живот е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Липсват доказателства /данни/, видно от приложеното писмо - отговор на директора на ТД "Национална сигурност" – Сливен рег. № 16-СЛ-1051/30.05.2024 г., които да дават основание да се предполага, че жалбодателят К. М. представлява заплаха за националната сигурност, поради което отказаното му право на продължително пребиваване в страната води до нарушаване правото му на зачитане на личния и семейния му живот, гарантирано от КЗПЧОС, каквато очевидно не е целта на закона и поради това, в случая оспорваният административен акт се явява и несъобразен с целта на закона.

Ето защо съдът намира, че постановеният отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване се явява несъответен на прогласеното в чл. 8, ал. 1 от ЕКПЧ право на зачитане на личния и семейния живот. На 23.03.2023 г. К. М. е с. б. с Я. Р. Д. б. г.. От свидетелските показания, включително и на свидетеля Д. се установява, че жалбоподателят е установил т. с. в. със с. си Я. Р. Д., както и с нейното семейство. Същият осигурява средства за издръжка на с. си, която н. р. и п. г. за д. на п. й д. Съгласно показанията на Д. Д. – с. на Я. Д., независимо че М. не е н. р. б., същият го в. като т. и го нарича „т.“. Установява се от показанията им, че с. поддържат връзка и към настоящия момент, макар и само по телефона. Следователно жалбоподателят е ч. на с. на б. г. и като такъв се ползва от правото на семеен живот, гарантирано от чл. 8 от ЕКПЧОС и правата на неговата с. като гражданин на ЕС по смисъла на тълкуването на правото на ЕС, дадено в решение на съда от 15 ноември 2011 г. по дело С-256/11. В чл. 8, § 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е регламентирано право на неприкосновеността на личния и семейния живот. Допустимата, с оглед на § 2 на чл. 8 от ЕКПЗОСЧ намеса на държавата в упражняването на това право, следва да бъде надлежно доказана, а в случая, дори от малкото доказателствата по делото е видно, че правото на личен и семеен живот на ч. г. би било накърнено, без да е доказано наличието на предпоставките, при които това е допустимо. Нарушението на основното право на личен живот е гарантирано от конвенцията право, което органът е длъжен да съблюдава. Безспорно е, че то не е абсолютно право, и може да бъде предмет на ограничения, наложени от държавата, но само, когато ограничението е предвидено в закон и е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В конкретната хипотеза, няма никакви мотиви в решението дали административният орган е изследвал дали с издаването на отказа ще се наруши правото на личен и семеен живот на оспорващия и дали отказът ще доведе до нарушаване на основното право на личен живот и семеен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). В случая отказът за разрешаване на продължително пребиваване засяга интересите на семейството, както и правото на личен и семеен живот на жалбоподателя, което не е обсъдено в настоящият отказ. Предвид изложените мотиви, съдът намира че при издаването на обжалвания административен акт е налице съществено нарушение на административно – производствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК.

Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да се изпрати на ответника за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

С оглед изхода на спора, съдът намира за основателна претенцията на оспорващия за присъждане на сторените в производството разноски. Същите възлизат на 860,00 (осемстотин и шестдесет) лева, в т.ч. 10,00 (десет) лева внесена държавна такса и 850,00 (осемстотин и петдесет) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, което съдът намира за непрекомерно. Същите следва да се възложат в тежест на административния орган.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл. 172, ал.2, предл.второ, във вр. с чл. 173, ал.2 и чл. 172, ал.1 от АПК, Административният съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение рег. № 343р-9376 от 07.06.2024 г. издадено от Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Сливен, с което на К. М., роден на [дата]., г. на ***, ЛНЧ **********, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България по заявление с вх. № 343000-7151/17.05.2024 г. по описа на ОД МВР – Сливен.

ИЗПРАЩА административната преписка на Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Сливен за ново произнасяне по заявление с вх. № 343000-7151/17.05.2024 г. по описа на ОД МВР – Сливен, подаденото от К. М., роден на [дата]., г. на ***, ЛНЧ ********, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение, в едномесечен срок от получаването й.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Сливен да заплати на К. М., роден на [дата]., г. на ***, ЛНЧ ********, сумата от 860,00 /осемстотин и шестдесет/лева представляваща държавна такса и разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.