Решение по дело №2826/2021 на Административен съд - Бургас

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 425                           от 30.03.2022 г.,                             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на девети март две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

                        Председател:Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б. и като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2826 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба Н.И.Х. ***, с ЕГН **********, против Заповед №638/16.11.2021г. на началника на Затвора Бургас, с която на основание  чл. 204, т. 3 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл.312, т.5 и т.11  от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, чл.197, ал.1, т.4 и ал.3, т.2 от ЗМВР, във вр.с чл.201, ал.1, т.1 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване  в длъжност" за срок от една година. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и е в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяната й и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.П., който  поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Пледира за отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски. Представя списък на разноските, както и писмени бележки.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Депозира писмен отговор.  Изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на направените от страна на жалбоподателя разноски.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че жалбоподателят Н.И.Х. е младши инспектор, надзирател втора степен в затворническото общежитие „Дебелт“ І категория към Затвора Бургас, както и че на 10.10.2021г. е изпълнявал служебните си задължения като постови надзирател в пост №6 в затворническото общежитие.

На 11.10.2022 г. до началника на сектор ЗО „Дебелт“ е изготвен рапорт от главен надзирател  Д.П. относно проверка чрез видеонаблюдение на пост №6, в който е посочено, че от извършената проверка чрез видеонаблюдение на пост №6 с постови надзирател младши инспектор Х. е установено, че за времето от 14.25 часа – 15.53 часа, стои седнал на стола в ъгъла на поставата бутка неподвижно. По този повод, с резолюция от 11.10.2021г. е възложена проверка от началника на група НОД Ж.И.. В хода на проверката, видно от Докладна записка рег.№2789/22.10.2021г., е установено, че младши инспектор Н.Х. на 10.10.2021г., като постови надзирател, назначен на пост №6, във времето от 14.12 часа до 16.00 часа не изпълнява задължението си „периодично да обхожда територията на поста, като проверява състоянието на лишените от свобода и реда в спалните помещения“,  посочено в раздел ІV, точка 1 от Инструкция за особеностите на пост №6 и задълженията на постовия надзирател в затворническото общежитие „Дебелт“ І-ва категория към Затвора Бургас. Освен това  в докладната записка е посочено, че в 14.36 часа на същата дата мл.инспектор Х. не е изпълнил задълженията си по точка четири от раздел ІV на същата инструкция „да извършва лично или следи за качественото извършване на личен обиск на лишените от свобода, когато той се извършва от друг служител, при извеждането и прибирането на лишени от свобода в коридора на групата, независимо от повода за напускане на групата и времето на престоя извън нея“.

В сведение от 18.10.2021г. (л.17) Х. е изложил съображения за част от действията си, които мотивира с неизправната облегалка на стола, която не му „осигурява достатъчно опора при облягане, като по този начин му причинява болки“.

На жалбоподателят е връчена покана с рег.№ 6748/12.11.2021г. за даване на писмени обяснения (л.14-15) в срок от двадесет и четири часа от уведомяването.

Видно от протокол с вх.№ 6819/15.11.2021г. (л.11), във връзка с отправената от началника на Затвора Бургас покана за даване на писмени обяснения, Х. не е депозирал такива в указания срок.

Впоследствие началникът на Затвора Бургас е издал Заповед №638/16.11.2021г., предмет на оспорване в настоящото производство. Видно от мотивите на заповедта, на 10.10.2021 г. в периода от 14:12 ч. до 16:00 ч„ след извършена проверка чрез системата за видеонаблюдение, инспектор Д.П. - главен надзирател в затворническо общежитие „Дебелт“ I-ва категория към Затвор Бургас I-ва категория, е установил, че младши инспектор Н.Х., назначен като постови надзирател на пост № 6 във времевия интервал от 14:12 ч. до 16:00 ч. е седнал на стола във външния ляв ъгъл на постовата будка в неподвижно състояние, което е продължило общо около 1 час и 45 минути. В позицията, в която е застанал, не е възможно да изпълни служебното си задължение да наблюдава движението и поведението на лишените от свобода. По този начин, младши инспектор Н.Х. не е изпълнил задължението си, разписано в раздел IV „Ред на обхождане територията на поста и начини за носене на службата“, т. 1 от Инструкция за особеностите на пост №6 и задълженията на постовия надзирател в затворническо общежитие „Дебелт“. Освен това е констатирано, че в 14:36 часа на 10.10.2021 г., мл. инспектор Х. е пропуснал на територията на поста да премине лишен от свобода към големия коридор на групата, без да му бъде извършен личен обиск. По този начин не е изпълнил задължението си по т. 4 от раздел IV на същата инструкция. В мотивите на заповедта е посочено, че Х. е дала сведения (л.17), в които обяснява поведението си с „неизправна облегалка“ на стола, която не му „осигурява достатъчно упора при облягане, като по този начин му причинявала болки“ и затова на 10.10.2021 г. в часовия интервал от 14:30 часа до 15:45 часа „извършвал малко на брой движения“. Х. обяснява също, че вследствие на посочените причини бил поставил стола до стената на  будката на единственото място, което му позволявало директно да наблюдава коридора на групата „със сравнително нормална позиция на тялото“

По така изнесените твърдения от мл. инспектор Н.И.Х., старши инспектор И.  извършил проверка в постовата будка на пост № 6, относно възможностите за наблюдаване на коридора на групата. При заемане на седнало положение във външния ляв ъгъл на постовата будка с глава скрита от обсега на камерата е установено, че се виждат само вратите на спални помещения №214 и 215. Не се вижда останалата част от коридора с още 10 спални помещения и случващото се там. Констатирано е, че зад гърба на мл. инспектор Х. остава и съответно не може да бъде наблюдавано случващото се в малкия коридор, където са разположени 4 спални помещения и столовата на групата. В показаното на записа положение, в което е седнал мл. инспектор Х., не могат да се наблюдават и подстъпите към пост № 6 откъм постове № 5 и № 7.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че с предходна заповед №688/09.12.2020г. на Х. е наложено наказание порицание за срок от една година. Основанията за това са, че е понижил бдителността си на пост, като е заставил лишен от свобода да му прави масаж;  допуснал е външната врата на корпус „В“ в затворническото общежитие да бъде отворена, като при тези обстоятелства се е създала пряка възможност за осъществяване на бягство на лишен от свобода; не е извършил задължителен обиск на 14 лишени от свобода. В заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, за всяко едно от нарушенията е наложено наказание порицание. Тъй като обаче извършените нарушенията, описани в оспорената в настоящото производство заповед, са в срока на наложеното наказание порицание за срок от една година, наложено със заповед №688/09.12.2020г., на Х. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. Х. е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание "забрана за повишаване в длъжност", за което се предвижда налагане на същото или по-тежко дисциплинарно наказание, ще му бъде наложено по –тежко наказание.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, във вр. с чл. 142 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с посочените от оспорващия.

За да е законосъобразен един административен акт, следва да са налице в съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона.

Заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, е издадена в писмена форма и от лице, притежаващо материална компетентност за това, а именно началника на Затвора Бургас. При издаването на оспорената заповед не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, като видно от доказателства, приложени по преписката, а именно покана с рег.№6748/12.11.2021г. и протокол №6749/12.11.2021г., въпреки предоставена възможност, Х. не е депозирал писмени обяснения. Самото дисциплинарно наказание е наложено в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която същото се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Съгласно раздел ІV, т.1 от Инструкция за особеностите на пост №6 и задълженията на постовия надзирател в затворническо общежитие Дебелт, постовият периодично обхожда територията на поста, като проверява състоянието на лишените от свобода и реда в спалните помещения.

Разпоредбата на чл.312, т.5 от ППЗИНЗС предвижда, че надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните задължения, са длъжни да наблюдават движението и поведението на лишените от свобода.

Съдът споделя изведения от органа извод, че е доказано, че на 10.10.2021г. Х. е бил на дежурство в качеството му на постови на пост № 6, което не се оспорва от жалбоподателя. Съдът приема за доказано още, че лицето в това си качество, в посочения интервал от време – от 14.12 часа до 16.00 часа не обхожда периодично територията на поста, като не  проверява състоянието на лишените от свобода и реда в спалните помещения. Съдът не се споделя възражението на жалбоподателя,  че нарушението се явява недоказано, като и че има неяснота относно термина периодичност, като в тази връзка ангажира и гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля Б.. Напротив, по делото са налице рапорт и два броя докладни записки. Същите са част от проведеното дисциплинарно производство, като на всеки от етапите на същото, на Х. е предоставяна възможност да изрази становище, да се запознава със събраните в хода на производството материали и да сочи доказателства. Жалбоподателят не е направило опит да опровергае установеното, като твърденията му едва пред съда, се явяват недоказани. Същите не са в състояние да опровергаят установеното в преписката, че лицето не е изпълнило вменените му задължения на посочената дата и часове. По делото е приложено и веществено доказателства, част от преписката – запис на системата за видеонаблюдение от охранителните камери, което доказателство също не е оспорено в хода на съдебното производство. По изложените съображения, съдът кредитира доказателствата, приложени по преписката. Правната квалификация и определеното наказание за констатираното нарушение са съответни на приложимия закон. Неизпълнението на служебни задължения, което съдът приема за установено  по закон, е нарушение по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, и правилно е определено от органа. 

Относно нарушението по т.2 от заповедта, съдът съобрази следното:

Съгласно т.4, раздел ІV от Инструкция за особеностите на пост №6 и задълженията на постовия надзирател в затворническо общежитие Дебелт, постовият извършва лично или следи за качественото извършване на личен обиск на лишените от свобода, когато той се извършва от друг служител при извеждането и прибирането на лишените от свобода в коридора на групата и времето на престоя извън нея.

Разпоредбата на чл.312, т.11 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС предвижда, че надзирателите  независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да извършват личен обиск на лишението от свобода.

Съдът не споделя възражението, изложено в жалбата, че не са взети предвид конкретните факти и обстоятелства. В жалбата е посочено е, че жалбоподателят действително не е извършил обиск на лишен от свобода, преминаващ през охранявания от него пост, но минути преди това е бил извършен обиск от постовия на пост номер пет. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че нито ППЗИНЗС, нито инструкцията, предвиждат възможност за отпадане на задължението за извършване на личен обиск на всеки пост. Обстоятелството, че лишен от свобода е преминал през пост номер пет и му е бил извършен обиск не освобождава жалбоподателят от задължението също да извърши такъв.

В случая са налице материалноправните предпоставки, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, съставляващо нарушение, за което законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание.

 Видно от мотивите на оспорената заповед, ответникът е посочил, че за всяко едно от извършените нарушения се предвижда дисциплинарно наказание "порицание", но доколкото нарушенията са извършени в срока на изтърпяване на предходно дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, считано от 09.12.2020г., наложено му със Заповед № 688/09.12.2020г., то при издаване на оспорената заповед ответникът правилно е приложил разпоредбата на  чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага при извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. При определяне размера на наказанието ответникът е определил срок от една година, което съответства на предвидения в закона минимум.

Не е налице и несъответствие на акта с целта на закона. Процесната заповед е издадена с единствената цел да бъде наказан служител, извършил нарушение, с оглед превантивната дейност за недопускане извършването на дисциплинарни нарушения и нарушения на служебните задължения.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че оспорената законосъобразна е законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Води от горното, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.Х. ***, с ЕГН **********, против Заповед №638/16.11.2021г. на началника на Затвора Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност " за срок от една година.

ОСЪЖДА Н.И.Х. ***, с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: