Р Е Ш Е Н И Е № 2635
гр. Пловдив,
25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 11878 по описа на съда
за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.Е.Ф., ЕГН: **********, действаща чрез з.
си п. Е.Г.Ф. и В.Т.Ф., както и от същите в лично качество против М.Н.М., ЕГН:
********** и С.К.М., ЕГН: ********** в качеството им на р. и з. п. на
непълнолетното им дете Н.С.М., ЕГН: **********, с която са предявени обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 48 ЗЗД за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят причинените от сина им Н.М. имуществени и
неимуществени вреди, както следва:
сумата от 30 лв.- имуществени вреди за издаване на съдебно медицинско
удостоверение, причинени на Е.Г.Ф. и сумите от по 1000 лв. за всеки от ищците
за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинени
на 27.04.2018 г. в гр. П. от Н.М. на С.Е.Ф. травматични увреждания. Претендират
се законна лихва и разноски по делото.
Ищците
твърдят, че на 27.04.2018 г. страните, б. им Т. и б. С. Ф. били на разходка по
пешеходната зона в района на кръстовището: ***, по която нямало обозначена
велоалея – последната била на южния тротоар на ***. Пешеходното пространство в
продължение на 100 м. започвало от югоизточния ъгъл на кръстовището, посока
изток и било оформено по цялото протежение с магазини от двете страни. В
западния край имало детска площадка с пейки за почивка и паметника на П. К..
Около 17 часа с. Ф. и б. почивали на една от пейките с лице към сладкарницата
срещу тях. С. и б. й били в сладкарницата, като на излизане б. държала С. за
ръката, като двете били близо до изнесените столове пред заведението, когато
Е.Ф. видял две момчета с велосипеди да връхлитат върху С.. Едното успяло да я заобиколи, но другото –
Н.М. – с. на ответниците я блъснало и откъснало от ръката на б. й. Първоначално
повалил С. на земята, като преминал с предното колело през гръдния кош и
лицето. С. останала между двете колелета на велосипеда и това било причина да я
влачи няколко метра, като Е.Ф. изтичал и извадил детето под колелата. С. била в безсъзнание няколко минути, като
челото й било в кръв и имала отпечатък от протектора на гумата върху дрехите и
лицето. Била се напикала. В. и С. Ф. били в ступор, като б. вдигнал детето и
започнал да й прави масажи. След това детето започнало да пищи. В това време
Н.М. се опитал да избяга, затова Е.Ф. хванал седалката на колелото. В.Ф.
попитала Н.М. къде са родителите му, като той не отговорил, а започнал да крещи
„Помощ, мамо, бият ме“. Дошла жена от масите на кафенето, разположена в
източния край на пешеходната зона, която започнала да руга, че удареното дете
било виновно, като от мястото където се появила било невъзможно до види
случилото се. Не искала да каже името на сина си, като казала на родителите на
С., че детето й е непълнолетно и нищо не могат да му направят. Обвинила ги, че
не са си възпитали детето. Е.Ф. извикал полиция и бърза помощ, докато В.Ф.
успокоявала д. си С.. През това време ответницата М.М. и с. й Н. се върнали в
заведението. Пристигнала линейка и Ф. с детето заминали за болницата, а Е.Ф.
отишъл да извика М. и Н. М., но те отказали и насочили кучето си към него. Е.Ф. се върнал и показал на полицията къде са
майката и в. и били откарани в съответното РПУ за обяснения. С. била приета в
МБАЛ „Свети Г.“, където й били направени пълни изследвания, като дълго след
произшествието детето не искало да ходи на лекар, поради което и съдебно –
медицинското удостоверение било издадено по – късно. Установено било, че при
описания по – горе инцидент С. получила контузия на ***. Имало съмнения и за
***. Така описаните травматични увреждания причинили на С. болки и страдания. Освен
това било установено при среща са ***, че на детето са причинени и *** ***,
като то изпитвало ***, не искало да кара
велосипед, *** от велосипеди и питало какво е направило на баткото, че я е
блъснал. При вида на велосипед С. започвала да пищи. Твърди се, че освен С.,
вследствие на инцидента родителите й също претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания. В нощта на инцидента детето се напикавало
цяла нощ и се наложило родителите да се събуждат често. Недоспиването им довело
до изтощения и се отразило на нормалния им ритъм на живот и тяхната
работоспособност. Разстройвали се от
състоянието на детето им С.. В.Ф. плачела много след инцидента, като гледала
как детето й се стряска, вика на сън и и се върти неспокойно в леглото. Не
можела да заличи в съзнанието си гледката как С. лежи беззащитна между
колелетата на велосипеда. Твърди се, че всички тези вреди са причинени поради
липсата на положени грижи и възпитание от страна на родителите на Н. –
ответници по делото, поради и което се предявяват исковете, предмет на
настоящото производство. Моли се
исковете да се уважат. Претендират се разноски.
Ответниците оспорват изложената в исковата молба фактическа обстановка.
Твърдят че Н. се движел бавно с
велосипеда по пешеходната зона, заедно с две момчета на велосипеди и две
момичета, които се движели до тях – пеш, като М.М. лично видяла това. Внезапно
от страничната уличка до сладкарницата изскочило малко дете -3-4 години и се
блъснало в ръкохватката на велосипеда. Паднало на дупето си й се разплакало. Н.
останал уплашен на място, като от сладкарницата изскочила б. вдигнала го и го
занесла при родителите му. Веднага след
това р. на С. отишли при Н., като м. на С. го ударила отстрани по главата, от
което му паднала шапката, а б. започнал да крещи, че ще го пребие. Н. се
уплашил и се развикал за помощ. По време
на инцидента М.М. била в друго заведения с д. си и като чула крясъците на с. си
и отишла на мястото, от което се чували.
Когато отишла на място, чула как б. на пострадалото дете крещи на Н. –
„Ще те пребия бе, малък келеш“ и други подобни обидни думи. Тръгнал към М.М. и заплашвал, че ще удари с.
й , като тя преценила, че не може да се справи с него и заедно със с. си се
върнала в заведението. Докато били там
б. на пострадалото дете идвал няколко пъти и стоял в близост и ги гледал лошо,
докато не дошла полицията. Били поканени в районното управление да дадат
показания. Отричат б. да е държала детето за ръка и същото да е било влачено от
велосипеда на Н., който се твърди, че не е карал бързо. Твърдят, че вследствие
на крясъците и ударите, Н. се затворил в себе си и бил стресиран. Изпитвал
страх да излиза навън. Оспорват
твърденията, че не са възпитали добре с. си, като твърдят че е налице
случайно събитие, което не са могли да предотвратят. Оспорва се и размера на претенциите. Моли се
исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
От
приетото по делото съдебномедицинско
удостоверение № ***, издадено на 11.06.2018 г. от *** в отделението по *** се
установява, че при прегледа са дадени следните предварителни сведения: на ***
около 18,30 часа на улица пред Първо РУ – гр. П. С.Е.Ф. на 3 години е била
блъсната от в. и влачена няколко метра. При изготвяне на СМУ са прегледани
следните медицински документи: фиш за спешна медицинска помощ, карта № ***,
анамнеза: при излизане от магазин ударена от колело. По данни на очевидци
минало през нея с двете гуми с рани на … (не се чете). Обективно състояние:
запазено общо състояние. *** възбудена. Кожа и лигавици –***, бял дроб – ***.
Сърце – *** ***, корем –***, крайници – ***, глава –***: ***. Съмнение за ***.
Прегледан е и лист за преглед на пациент в СО №***, с основна диагноза – ***.
Отразена е и консултация с ***– бял дроб и сърце – ***, честота – *** в минута,
корем – ***, без данни за ***,***– обработи се, насочва се за УЗ на корем. Сочи
се и консултация с НХ- диагноза –*** ***. При рентгенографията на череп не се
установяват данни за травматични прекъсвания на костите, образуващи черепния
свод. Д. е установил, че по кожата на челото срединно е налице ***. Не се
констатират трамватични увреждания по други части на тялото. Дадено е заключение,
че е налице ***. ***, което е протекло със степенно разстройство на *** без
данни за пълна загуба на *** е преценено, като
*** на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК. Останалите травматични увреждания се сочи, че
са причинили болки и страдания без разстройство на здравето. Сочи се, че
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху
твърд тъп предмет и/или неговото тангенциално действие и добре отговарят по
начин и време да са получени така, както е отразено в предварителните сведения.
Приета
е като доказателство карта – фиш за спешна медицинска помощ от 27.04.2018 г.,
13,17 ч., в която е отразено, че С.Ф. е транспортирана в УМБАЛ „Свети Г.“, като
останалото съдържание е коментирано от д., изготвил съдебномедицинското
удостоверение. Отразена е *** на
главата.
Прието
е като доказателство и резултат от клинична лаборатория от 27.04.2018 г.,
установяващ резултатите от хематологични и цитологични изследвания, които са в
определената норма.
От приетия като
доказателство лист за преглед на пациент от 27.04.2018 г. от *** Я. Й. – х., в
който е отразено обективно състояние – ***, като е определено УЗ на корем и
рентгенография на череп.
По отношение на
предявения иск за имуществени вреди се представя фактура от 11.06.2018 г. с
получател С.Е.Ф. за издаване на СМУ на
стойност 30 лв. и фискален бон за заплащане на тази сума.
От приетото по делото,
като доказателство образно диагностично изследване на корем от 27.04.2018 г.,
направено на С.Ф. се установява, че
същата е изпратена с вероятна клинична диагноза: ***. След изготвяне на екографията на корем
се установява, че няма данни за ***.
По делото е прието като
доказателство писмо от ОД на МВР – Пловдив от 29.01.2019г., в което е отразено,
че е била извършена проверка от Първо РУ – Пловдив по писмена жалба на Е.Ф. ***
по компетентност на *** с рег. № *** по описа на Първо РУ – П.. Била е
извършена още една проверка по писмена жалба от М.Н.М.,***/2018 г., която след
отработване в Първо РУ – П. е била изпратена в РП – П. по компетентност на
02.07.2018 г. Посочени са имената
служителите на Първо РУ – ОД МВР П., които са посетили произшествието. След
направена справка в архивите на Първо РУ – П., се сочи, че няма заведен сигнал
за случая по данни от служителите, като сигнала е получен устно в сградата на
Първо РУ – П..
По делото е приложена
преписка № 4119/2018 г. по описа на РП- П., образувана по жалба от М.М., по
която е отказано образуване на досъдебно производство с мотива, че по време на
инцидента няма причинени средни или тежки телесни повреди по отношение на
Н.С.М., като при лека телесна повреда и обида наказателното производство се
възбужда по тъжба на пострадалия. При проверката са дадени обяснения от
страните по делото. Следва да се посочи
изрично, че обясненията на ищеца, дадени в хода на досъдебното производство,
могат да се ползват в гражданския процес, тъй като представляват документ,
подписан от страната и удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства. По своя
характер документи от досъдебното наказателно производство – напр.обяснения,
показания на пострадали и свидетели, са частни документи със свидетелстващо
съдържание, чиято доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото /в т.см. е и трайната
съдебна практика - Определение № 610 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
959/2014 г., III г. о., ГК Определение № 536 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
501/2009 г., II г. о., ГК и др./. Така, в Решение № 28 по гр.д. № 3114/97 г. на
ВКС е прието, че саморъчните обяснения, дадени в досъдебно производство имат
доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява. При
обясненията си ищците Е.Ф. и В.Ф. повтарят описаната в исковата молба
фактическа обстановка и изложените твърдения. И двамата ищци сочат, че
ответницата М.М. се е държала провокативно, крещяла е, като те не са посягали
на с. й Н.. Снети са обяснения и от С. Ф., която също заявява, че с. й и с. й
не са удряли Н.М., като сочи, че м. му се държала агресивно и дори не се
поинтересувала от състоянието на в. й, от челото на която течало кръв.
Потвърждава изложената от предходните двама фактическа обстановка. Снети са
обяснения от Н.М., който твърди, че
детето се ударило в ръкохватката на колелото, като б. дошла при детето вдигнала
го от земята, взела го на ръце и отишла при м. и б. на детето, които седяли на
пейките пред пицарията и тъй като били чули, че б. вика „Оле детето“ б. веднага
дошъл. Твърди, че м. и б. на детето го обиждали, заплашвали, като дори м. на
детето го ударила по главата и шапката му паднала. Според обясненията на детето
двамата с майка му отишли в кафе „***“, за да не са с тези агресивни хора. След
малко дошъл бащата на детето, като казал на М.М. „Ела да видиш детето ми е с
комоцио“. М. отишла и се върнала след малка, като казала, че детето има
драскотина и цицина на главата. След 15
минути се чули сирени и м. му отишла да види как е детето, като след малко го
повикала по телефона и той отишъл, като разказал всичко на п.. Снети са
обяснения и от М. М. – д. на М.М., която посочва, че чула как б. й викал „Мамо,
помощ бързо бият ме“, като това не се оспорва и от ответниците. Посочва, че е
чула обидите и заплахите към б. й от м., който бил на инцидента.
В досъдебното производство са представени
направени на детето снимки, които се сочи, че са били изготвени непосредствено
след инцидента и на които се вижда раната на челото, зачервявания и охлузвания
по лицето. М. М.М. потвърждава изложеното от д. й и с. й,
като твърди, че м. и б. – най – вече б. се държали много агресивно със с. й,
като б. отправял обиди, закани и заплахи.
В показанията си св. С. Ф. – баба на
С.Ф. и м. на Е.Ф. посочва, че към настоящия момент вече не живеят на ***,
защото детето не се чувствало добре там след инцидента. Сега живеели в кв. К..
Сочи, че познава кръстовището на ***,
тъй като 9 години живели там. В района
на кръстовището имало пешеходна зона с магазини и заведения. Посочва, че
инцидентът се случил през месец април 2018 г. към 18.00 часа. Решили с децата
да излезем и да си купим печено пиле за вечеря, взели вечерята и седнали на
пейката до трите кончета въртележката. След това със С. отишли в сладкарницата,
която е зад кончета. На излизане от сладкарницата вече били на алеята с другото
конче, където предполага, че е за
пешеходци, като децата с колелата връхлетяли, грабнали С. от ръцете й,
завъртяли я и тя видяла детото паднало по очи между двете колела и гуми на
колелото в несвяст, като така останало 3-4 минути. Посочва, че децата, които
връхлетели били две момченца, едното успяло да спре колелото, а другото гледало
към приятелчето си и не могло даже да види С., че е отпред. Не си спомня да е
имало ремонт в района в този момент. Детето паднало между двете колела на един
велосипед. Отпечатъците на гумата бяха по гръдния кош на детето. Това се случило за стотни от секундата.
Детето било с разперени ръчички и крачета между двете колела. Б. не знаело
„живо ли е умряло ли е“. След това дошъл баща й, грабнал я и тя изплакала, като
бабата видяла окървавеното й лице, като челото й било пукнато, надуто, била се
напикала и имала белег от шарките на гумата на колелото по лицето. Б. посочва,
че на следващия ден като я преобличала видяла отпечатък по гръдния кош от удара
на гумата по тялото й, от дясната страна на детето. След това извикали бърза помощ. Детето през април било на 3 г. и
9 месеца. Детето сочи, че е по-дребничко
за възрастта си, като велосипедът бил
нормален за възрастни. Детето било
по-ниско от височината на велосипеда. Свидетелката посочва, че живее
заедно със семейството на сина й. След падането детето останало 3 – 4 минути в
безсъзнание, като тя се притеснила,
защото е *** и си представила какви може да са последствията, обадили се на
бърза помощ, за да се види какво става. М. отишла с детето с бързата помощ, а
бабата останала с бебето, което било на 4 месеца. С. се прибрала вкъщи след около 3 часа,
като не е приспивала в болницата. Детето било много неспокойно, плакало през
цялата нощ почти, не можело да се отпусне да заспи. Сега продължавало с нощните
събуждания. След инцидента започнала да се напикава. Имало случаи и в детската
градина през деня да се напикава. Започнала да страни от децата, отбягвала
приятелчетата, гледала да си играе самичка. Страхувала се майка й и баща й да я
оставят самичка със свидетелката. Непрекъснато ги търсила. Непрекъснато когато
сме навън търси да хване някой за ръка и като видят велосипедист се гушка за
крака на свидетелската, стиска я и не смее да се пусне, докато велосипедът не
премине. Б. посочва, че преди случката са посещавали тази пешеходна зона,
защото живеели на около 800 м. от мястото на инцидента, но след инцидента не
посещавали тази зона. Посочва, че на
кръстовището има велоалея, която е пред спирката пред площадката на сладкарницата,
като тя не граничи с пешеходната зона. Категорична е, че с внучка си са
вървели по пешеходната зона. Посочва, че велоалеята е отпред пред
въртележката с трите кончета. Отпред са трите кончета с въртележки, отзад са
масите на сладкарницата. Посочва, че поведението на детето останало почти същото,
като детето още било неспокойно, като това не е това дете което е било преди –
усмихнато, станала по-изнервена. По
отношение на родителите посочва, че това което вижда в поведението на
родителите е, че те преди са били весели и усмихнати, но станали тъжни и притеснени. Затварят се в
някое ъгълче, не могат да се отърсят от преживяното, трудно се комуникира с
тях, станали разсеяни. Ако попитам нещо, трудно отговаряли. Като казвам децата
имам предвид сина ми и снаха ми. Те се мъчат да успокояват С., разговорят с
нея, че на всеки може да се случи, че не е станало нарочно, за да може да
разбере детето, че трябва да го приеме за уж по-нормално като случка. Смяната
на местоживеенето посочва, че е свързано с инцидента, защото пътят им бил
непрекъснато през мястото на инцидента - работа, пазаруването в Кауфланд,
разходките.
В показанията си св. А.
С. посочва, че познава се запознал със семейство Ф. след инцидента, като
въпреки че били колеги с Ф. не го познавал преди инцидента. Спомня си за
инцидента през април месец 2018 г. Същата вечер той вървял по пешеходната зона
на ***, като имало доста хора. Минали две деца с колела много близо покрай
него, като той си помислил „Дано не ударят някой човек“, като си го помислил и
видял как второто дете ударило едно момиченце с колелото и то паднало, като
било между двете гуми на колелото. Първото колело успяло да избегне детето, но
второто не успяло. Посочва, че велоалеята е много в страни до самата спирка, а
това се е случило на пешеходната зона.
Имало Лафка и детски кът с кончета, който разделял велоалеята и пешеходната
зона, като между велоалеята и
пешеходната зона имало голямо разстояние. Двете деца с колелетата спрели, като
имало доста хора наоколо, а детето било на земята отпусната и един мъжа затичал
към него, като впоследствие разбрал, че това е бащата на детето. Детето имало
кръв по челото, било отпуснато и след известно време изплакало. Момченцето,
което го било ударило стояло настрани и след известно време започнало да вика
„Мамо, помощ“, като не знае дали някой се е разправял с него. След като
свидетелят се оттеглил, видял че идва линейка. След инцидента около седмица
след това видял бащата на работното място, като го попитал дали има нужда от
помощ. Той споделил с него, че детето е много изнервено и се стряска вечер.
Свидетелят посочва, че момиченцето било паднало в пространството между
сладкарницата и столовете, като до сладкарницата имало около пет метра. Твърди,
че момченцето с колелото буквално от ръката на бабата го отскубнало, като
бабата била втрещена и някаква жена изпищяла. Свидетелят посочва, че той е бил
на около 20 метра от инцидента, като имало майка с детска количка и много хора.
От разпита на св. Р. Х.
– к. на сем. Ф. се установява състоянието на ищците след инцидента. Тя разбрала
за инцидента вечерта, като Е. бил пратил снимки. На другия ден му звъннала да
го разпитва, като той казал, че са стресирани емоционално, защото не се знаело
какво точно ще се случи , дали ще се оправи бързо детето, дали ще има
последствия. След седмица отишла у тях, като те били много разстроени, като не
били предишните засмени и жизнерадостни хора. Майката тръгнала към кухнята,
забравила за какво е тръгнала, върнала се, седнала на леглото и започнала да
плаче. Споделила, че не може да спи, като постоянно са изнервени и се карат за
най – дребни неща, като психически не издържала. След малко се прибрал Е.,
който споделил почти същото. На рождения ден на малката на 13.06. детето вече
нямало белег, но се държало по различно, като не искало да ходи при
свидетелката, страняла.
Разпитани са и
свидетелите, доведени от ответниците. В показанията си св. К. К. посочва, че
през пролетта на 2018 г. си спомня за инцидент на сладкарницата до бар ***.
Твърди, че е видял малко момиченце, което бягало и се радвало свободно без възрастен
до него, като свидетелят видял Н. да се задава с колело, което карал бавно.
Момиченцето се ударило в дръжката на колелото странично, паднало по дупе и се
разплакало. Тъй като имало и други хора на алеята свидетелят посочва, че няма
как Н. да кара бързо, защото ще отнесе някой.
С Н. имало още едно момче и три момичета, които били пеш. Свидетелят бил
кафето на сладкарницата, като видял как майката на Н., която била в същото
заведение на друга маса с дъщеря си и куче,
отива на мястото на инцидента, тъй като той се развикал „Помощ, мамо“.
Посочва, че майката на момиченцето го ударила, паднала му шапката и той се
изплашил и се развикал. Родителите на
момиченцето се развикали, като били видимо изнервени. Свидетелят посочва, че не
знае дали е идвала полиция, тъй като си допил кафето и тръгнал. Майката на
Н. не се разбрала с родителите и отишла
в кафето и си седнала.
От разпита на св. М. Х.
се установява, че същата е присъствала на инцидента, като с нея били останалите
двама свидетели на ответника. Тяхната маса била с лице към дюнерите ***, с лице
към пешеходната алея. На пешеходната алея видяла велосипедисти, сред които и
техния познат – Н. М., като имало още едно момче с колело и още три момичета,
които били пеша. Момчетата карали колелата бавно. Свидетелката посочва как
видяла едно момиченце да се играе, да тича, като в момента, в който Н. минавал
детето изскочило и се ударило в дръжката на колелото, като паднало и се
разплакало. До детето нямало възрастен, като след като паднало дошъл възрастен.
Станал скандал, като Н. крещял „Помощ, мамо, бият ме“. Свидетелката посочва, че
не е видяла какво се случва, защото имало много хора, като около велоалеята се
извършвали ремонтни дейности, правили магазините пред велоалеята. Свидетелката
посочва, че два или три магазина делят сладкарницата от кафе бар ***. Н.,
другото момче с велосипеда и момичетата се движели в групичка. Посочва, че
момиченцето било дребно.
Свидетелят М. В., който
е бил с останалите двама свидетели на ответника на една и съща маса, също си спомня
за инцидента. Той бил с гръб, но видял как другите двама свидетели погледнали
към пешеходната алея. Обърнал се и видял едно момиченце на земята, две момчета
с колела, едното от които – Н. и имало и момичета с тях. След това започнал
скандал. Свидетелят посочва, че не е видял някой да удря Н., като момиченцето
било на земята до масичките на сладкарницата,
а колелото било до момиченцето на 20-30 см. от него. Момиченцето било
паднало по дупе. След това баба му отишла към него. Показанията на този свидетел
се различават от останалите по местоположението на детето след удара във
велосипеда, доколкото останалите двама свидетели посочват, че това се е случило
на самата пешеходна алея, като детето изскочило и се ударило в дръжката на
велосипеда. Следва да се има предвид и обстоятелството, че този свидетел не е
бил очевидец на самия сблъсък
От приетата по делото комплексна съдебно – медицинска и
съдебно – психологична експертиза се установява, че непосредствено след
получаването на травма в областта на главата детето не е губило съзнание, а е
плачело, като е получило следните травматични увреждания: ***. Тези трамватични
увреждания се посочва, че са причинени по механизма на действие на твърд, тъп
предмет, чрез удар с или върху такъв или неговото тангенциално (странично)
действие и добре отговарят да са получени при блъскане от велосипед с
последващо падане на терена към момента на инкриминираната дата. Относно
характера на уврежданията и квалификацията им като временно разстройство на
здравето и причинени болки и страдания, изводите на вещото лице напълно
съвпадат със становището на л., изготвил коментираното съдебномедицинско
удостоверение. Вещото лице посочва, че
С.Ф. е с нормално за възрастта физическо и психическо състояние по време и след
произшествието на ***, като при същата няма данни за наличието на нарушения,
които да редуцират възможностите й правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда. Към момента на изследването октомври 2018 г. при детето няма
данни за психопатологични увреждания в общите психични процеси. Емоционалната й
зрялост се определя, като адекватна за възрастта. Вещото лице посочва, че
причинените при инцидента охлузване и лек оток на челото към момента на
прегледа на 11.06.2018 г. е било заздравяло и се установило розово оцветена нова
кожа след зарастване на охлузването. В медицинската практика охлузванията, дори
и дълбоките зарастват, без да оставят белези по кожата на пострадалите. В
конкретния случай кожата на мястото на охлузването ще се пигментира с времето и
няма за в бъдеще да има видим цветови нюанс (дефект) на кожата. В заключението
си вещото лице е категорично, че не се касае за обезобразяване на лицето.
Посочва, че според фиша за спешна медицинска помощ при пострадалото дете има
съмнение за ***. Според консултиращия *** в Спешно отделение, при пострадалото
дете, той е поставил диагноза- ***. В
СМУ се посочва, че е имало ***. В заключение вещото лице Б.П. –***
посочва, че *** е протекла с леко ***, което не е довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 НК.
От приетото допълнително
заключение на съдебно – психологичната експертиза се установява, че по време на
произшествието, психичното състояние на детето С.Ф. съответства на ***. Детето
С.Ф. е изживяло емоция на ***, интерпретиран от психиката като заплаха за
здравето. Тази емоция на силен страх е първопричината, а последващите
здравно-медицински мерки (спешна медицинска помощ, линейка, медицински прегледи
от разнороден характер, болница, медицинска апаратура и изследвания) и израза
на уплаха у персонала и близките хора около детето, са последващата причина.
Първопричината и послеследствието в комбинация с незрялата детска психика и
непълноценния емоционално – психологичен инструментариум на детето С.Ф. е
предпоставка за развитието на ***. Към момента на провеждане на психологичното
обследване и интервю, поведенческите симптоматични прояви на *** в ранно
детство, категорично се откриват като поведенчески маркери в емоционално –
психичното състояние на детето.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича
благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, описано в обстоятелствената
част на исковата молба, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се
предполага, обстоятелството, че към момента на осъществяване на деликта,
деликвентът е бил непълнолетен, както и качеството на ответниците на родители,
които упражняват родителските права спрямо прекия причинител на увреждането.
Ответникът следва да установи изложената в отговора на исковата молба
фактическа обстановка, както и да докаже твърденията си, че е налице случайно
събитие, като установят, че не са били в състояние да предотвратят настъпването
на вредите. Ищците следва да докажат и претенциите си по размер.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства и изслушаните експертни заключения може да се направи
категоричен извод, че на сочената дата *** е осъществен сблъсък между С.Ф. и
управлявания от Н.М. велосипед, вследствие на което на С.Ф. са причинени
следните телесни увреждания – ***. От събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите, както на ищеца, така и на ответника безспорно се
установява, че Н.М. се е движил с велосипед по пешеходната алея. Съгласно чл.
16 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината
на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община
П. на Община П.се разрешава движение на
в. по тротоари и пешеходни зони само при наличие на велосипедни алеи или платна
за движение по улиците, отворени за обществено ползване, тротоари, пешеходни
зони, означени в чл. 79, чл. 80, чл. 81, чл. 82 съгласно ЗДП. В Закона за движение по пътищата е предвидена
забрана за водача на двуколесно пътно превозно средство да се движи успоредно с
друго двуколесно пътно превозно средство, както и да управлява пътно превозно
средство по площите предназначени само за пешеходци.
Не се установява с
категоричност, че в близост до велосипедната алея е имало ремонтни дейности, но
дори и да беше така, то тогава в. следваше да се движат не в пешеходната зона,
а в тази предвидена за останалите превозни средства. Съгласно чл. 15, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата, когато няма специално предназначена за тях пътна лента
или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства
може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им
пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници
в движението.
Предвид изложеното съдът счита, че от събраните
доказателства безспорно се установява наличие на противоправно поведение от
страна на водача на двуколесното пътно превозно средство.
От приетото експертно заключение на комплексната съдебно
– медицинска и психологична експертиза, писмените и гласни доказателства може
да се направи и обоснован и категоричен извод за наличие на причинени
вследствие на това противоправно поведение вреди на С.Ф.. В чл.45, ал. 2 ЗЗД е предвидена оборима
презумпция за вина, като ответниците не успяха да оборят тази презумпция и не
установиха да е налице случайно събитие. От показанията на св. А. С., които
съдът кредитира изцяло, се установява, че велосипедистите са минавали много
близо до пешеходците, което е било предпоставка за настъпване на инцидент с
оглед на обстоятелството, че имало много хора – млади, стари и деца.
Действително не се установява с категоричност, че Н.М. е карал много бързо, но
самият факт, че е управлявал двуколесното превозно средство на забранено за
това място и е минавал близо до пешеходците, е обусловило и настъпването
впоследствие на процесния инцидент. От събраните по делото доказателства се опровергават твърденията на ответника, че
детето е изскочило и само се е ударило в дръжката на велосипеда и е паднало по
дупе. Самите телесни увреждания, дълбочината на раната, охлузванията по челото
и тялото не биха могли да се предизвикат от удар странично в дръжка на
велосипед, която се предполага, че е покрита с пластмаса или гума и падане по
дупе на детето. Още повече, свидетелите на ответника не са категорични за
мястото, на което е паднало детето. Налице е противоречие на свидетелите по
отношение на това място – дали е на пешеходната алея или в близост до
сладкарницата. Не се установява и детето
да е имало натъртвания по дупето, което с оглед получената рана на челото би
могло да се предполага. Показанията на свидетелите на ответника в тази част са
непоследователни, нелогични и противоречиви. Свидетелката Х. и св. К. К.
посочват, че детето изскочило изведнъж точно, когато Н. минавал и се ударило
само в дръжката на велосипеда. Не става ясно поради какви причини се прави
извод, че детето само се е ударило в дръжката на велосипеда, а не счита, че
изскачайки отстрани детето е било ударено от движещия се бавно велосипед. Ако
велосипедът беше спрян и не се движеше на забранено за това място, то съответно
детето нямаше да се окаже ударено от него. Не се установява по делото детето да
има склонност да се удря в неподвижни предмети или да има физически, психически
или поведенчески проблем, обуславящ подобни изводи. Когато два тела се движат
едно срещу друго трудно би могло да се установи от разстояние 20-25 метра, че
всъщност движещото се дете се е сблъскало с движещия се велосипед, а не
обратното. От систематическия анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и изслушаните заключения, може да се направи извод, че
фактическата обстановка е именно описаната от ищците в исковата молба и
потвърдена от свидетелите, а не тази посочена от ответниците и изложена от
доведените от тях свидетели. При противоречие на свидетелските показания, съдът
следва да прецени кои от тях да възприеме с оглед на останалите събрани по
делото доказателства. Доколкото от медицинските документи се установява, че на
детето са причинени освен контузия на *** и работна диагноза ***, то
показанията на свидетелите на ответника, че детето се е ударило странично в
дръжката на колелото и е паднало на дупето си звучат нелогично и не съответства
на останалите събрани по делото доказателства.
Съдът счита за неоснователни
твърденията на ответниците, че е налице случайно събитие, доколкото не се
установява да са налице признаци на непредвидимост на случилото се. Самият
факт, че Н.М. се е движил по пешеходна алея, пълна с пешеходци на всякаква
възраст, включително и деца, предопределя наличието на предпоставки за
настъпване на инцидент.
Не се установява от събраните
по делото гласни доказателства, че претърпените от С.Ф. вреди са вследствие на
неосъществен контрол от страна на лицето, осъществяващ надзор над малолетното
лице, а именно: неговата баба. От събраните в тази насока гласни доказателства,
чрез разпита на първите двама свидетели на ищеца се установява, че б. е била хванала
детето за ръката и не го е оставила само без надзор в пешеходната зона.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че се установява, че при сблъсъка с управлявания от Н.М. велосипед, С.Ф.
е получила горепосочените телесни увреждания, които са в причинно следствена
връзка с удара, поради и което претърпените вреди подлежат на обезщетяване. При така установената фактическа обстановка, безспорно са ясни
авторството и вината на Н.М., както и пряката връзка между деянието и
нанесените на ищеца телесни увреждания, но в случая не е предмет на производството
предявен иск по чл. 45 ЗЗД против прекия причинител, а субективно съединени
искове по чл. 48 ЗЗД против неговите родители.
Родителите и осиновителите на
непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията от
противоправното деяние, които те лично не са причинил, като отговорността им не
е гаранционно-обезпечителна – вместо непълнолетното дете – деликвент.
Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и
привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като
продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно
отношение при действията му, до навършване на пълнолетие – 18 години.
Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски
контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те
се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт поради неупражнен
по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по
доброто възпитание (също по обективни причини) на детето – извършител на
деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че
родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното
поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да
възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта
родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да
попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48,
ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по
възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумира и, ако
непълнолетният извърши противоправно деяние, то това е илюстрация, че усилията
на родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по
възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение
на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се
стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на
практика демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към
личността и имуществото на други правни субекти. Важни са не намеренията и
субективните усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от
същия. Тази отговорност е презумптивна и се разкрива
като гражданскоправна санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и
контрола на ненавършилото пълнолетие дете.С посочената законова разпоредба
родителите се стимулират към изпълнение на задълженията си, по възпитанието и
контрола на децата.Ако тези задължения не са изпълнени добре, родителите ще
отговарят за обезщетяване на вредите, причинени от техните деца.Прието е, че
родителите отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол
върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено непозволено
увреждане, но и затова, че в един по–ранен период не са изпълнили своя дълг, по
възпитанието му.Това тяхно неизпълнение на задълженията по възпитанието,
контрола и надзора е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане.
Отговорността на родителя по
чл.48 ЗЗД е лична. Действа презумпцията, че родителите са виновни, защото не са
дали добро възпитание или не са упражнявали контрол и надзор над децата си и
затова те са причинили вреди на трети лица. Те ще се освободят от материална
отговорност само при условията на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако докажат, че добре са
ги възпитали и са ги държали под свой контрол и надзор, но въпреки това не са
успели да предотвратят настъпването на вредите. Следователно тежестта на
доказване и оборване презумпцията на закона е възложена на родителите. По
делото обаче тази законова презумпция не е оборена.
В случая няма спор, че Н.М. живее със своите
родители, като същите са длъжни да го
възпитават, че следва да спазва определени правила при управление на двуколесно
превозно средство, като не застрашава здравето и телесната цялост на
пешеходците, както и да внимава, когато преминава с управлявания от него
велосипед в близост до малки деца. От събраните по делото доказателства се
установява, че м. на Н.М. е била в непосредствена близост до мястото на
събитието, като не е реагирала адекватно към случващото се. Не само, че не е
направила забележка на детето си, че управлява велосипеда си на пешеходната
алея, но напротив влязла е в конфликт с родителите на нараненото детенце. В
случая е без значение, кой е започнал конфликта, доколкото предмет на
производството са причинени на детето С.М. и нейните родители вреди, а не
отправени заплахи, обиди, закани или др. От показанията на свидетелите, както на ищеца, така и на
ответника се установява, че м. на Н.М. се е отзовала на случилото се едва,
когато нейното дете се е развикало, че го бият, което не се оспорва, като не е
проявила загриженост към малкото дете, от чието чело течало кръв. Напротив
връщайки се на масата в кафенето заявила, че се касае само за една цицина и
охлузване, без дори да направи забележка на детето си, че е управлявало
велосипеда си на пешеходна алея сред пешеходците, голяма част от които и малки
деца, предвид намиращата се в близост въртележка с кончета. Предвид така
изложеното съдът счита, че следва да се ангажира отговорността на м. на Н.М. –
М.Н.М. на основание чл. 48 ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 48 ЗЗД е
установена личната отговорност на родителите и осиновителите за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие. Последната е
обусловена от наличието на виновно и противоправно деяние, извършено от
непълнолетното дете, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Отговорността на родителите обаче почива и на собствено
правно основание и представлява санкция за неупражнен родителски надзор и
недостатъчно възпитание на детето, в резултат на което е осъществено
противоправното деяние и вреда. Следователно, за да възникне отговорността на
родителят за вредите причинени от виновните и противоправни деяния на
ненавършилите пълнолетия деца, следва в обективната действителност да са се
осъществили следните материалноправни предпоставки: 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на
неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва
да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6)
виновното лице да не е навършило пълнолетие и да живее при родителите си,
респективно единия от тях доколкото съгласно чл. 122., ал. 1 СК носител на
родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е
всеки родител, който не е лишен от упражняването на родителски права.
Отговорността на родителя е не само, за това че не е предотвратил причиняването
на вредата, но основно за това, че в цялостния процес на възпитание не е
изпълнил родителския си дълг.
По отношение на размера на
претенцията, то следва да се посочи, че съгласно съдебната практика на
основание чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да
е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които
е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. В настоящия случай се установява,
че към датата на деянието пострадалата е била на възраст 3 години, като към
момента на удара детето се е напикало, получило е и леко степенно разстройство
на ***, като *** според вещото лице, зарастват без да оставят белези, като е
налице и ***. От така установеното съдът счита, че справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди е сумата от 800 лв. За разликата над тази
сума до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Относно претърпените от
родителите на С.Ф. неимуществени вреди, изразяващи в болки, страдания, преживян
стрес, промяна на настроенията, загуба на съня съдът счита, че не се установи
от събраните в тази насока гласни доказателства да са с такъв висок интензитет,
обуславящ претенцията в пълен размер. На основание чл. 52 ЗЗД съдът определя
обезщетението за неимуществени вреди за всеки от родителите в размер от по 300
лв. за всеки от тях. За разликата над тази сума до пълните претендирани размери
от по 1000 лв. съдът счита, че следва да отхвърли претенцията, като
неоснователна и недоказана.
Относно претенцията за
имуществени вреди в размер на 30 лв.- такса
за издаване на съдебно – медицинско удостоверение, то съдът счита за основателна и доказана, доколкото се
установява така заплатената сума да е в пряка причинно – следствена връзка с
причиненото увреждане.
Следва да се уважи искането за
присъждане на законна лихва върху уважените главници от датата на деликта до
окончателното им изплащане.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на делото, а именно – частично уважаване
на исковата претенция, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка
от страните се дължат разноски по съразмерност, съответно на уважената и на
отхвърлената част от иска. На ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената
част от иска. Същите се констатираха от съда в размер на 600 лв. - заплатен адвокатски хонорар, сумата
от 500 лв.- депозити за вещи лица и 205
лв. – държавна такса или общо 1305 лв., от които по съразмерност с
уважената част от исковете в полза на ищците следва да се присъди сумата от 616
лв. На ответника също се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Представени са доказателства и се претендират разноски в размер от 600 лв. -
заплатен адвокатски хонорар.
Съразмерно с отхвърлената част от иска в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени разноски в размер на 317 лв.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
М.Н.М., ЕГН:
********** и С.К.М., ЕГН: ********** в качеството им на р. и з. п.. на
непълнолетното им дете Н.С.М., ЕГН: ********** солидарно да заплатят на С.Е.Ф.,
ЕГН: **********, действаща чрез з. си п. Е.Г.Ф., ЕГН ********** и В.Т.Ф., ЕГН **********, както и на Е.Г.Ф. и
В.Т.Ф. обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, причинени от сина им
Н.С.М. на *** чрез удар с велосипед на кръстовището на *** в гр. П. на
С.Е.Ф., както следва: сумата от 30 лв. за Е.Г.Ф., ЕГН ********** - имуществени вреди за издаване на
съдебно медицинско удостоверение, причинени на Е.Г.Ф., както и за С.Е.Ф., ЕГН: **********, действаща чрез
з. си п. Е.Г.Ф., ЕГН ********** и В.Т.Ф.,
ЕГН ********** сумата от 800 лв.- причинени на С.Е.Ф.
неимуществени вреди болки и страдания и по 300
лв. за всеки от р. Е.Г.Ф., ЕГН
********** и В.Т.Ф., ЕГН ********** или
общо 600 лв. – причинени на Е.Г.Ф. и В.Т.Ф.
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинени на
27.04.2018 г. в гр. П. от Н.С.М. на С.Е.Ф. травматични увреждания, ведно със
законна лихва върху главниците, считано от 27.04.2018 г. до окончателното им
изплащане, като КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от
С.Е.Ф., ЕГН: **********, действаща чрез з. си п. Е.Г.Ф. и В.Т.Ф., както и от
същите в лично качество против М.Н.М., ЕГН: ********** и С.К.М., ЕГН:
********** в качеството им на р. и з. п. на непълнолетното им дете Н.С.М., ЕГН:
********** искове за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят причинените от сина им Н.М. неимуществени
вреди, както следва: за разликата над сумата от 800 лв. до пълния
предявен размер от 1000 лв., причинени
на С.Ф. вреди и за разликата над 300 лв.
до 1000 лв. за - причинени на всеки от тях Е.Г.Ф. и В.Т.Ф. неимуществени вреди, ведно
със законна лихва върху тези суми, считано от 27.04.2018 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА
М.Н.М., ЕГН: ********** и С.К.М., ЕГН: ********** да заплатят на С.Е.Ф., ЕГН: **********,
действаща чрез з. си п. Е.Г.Ф., ЕГН **********
и В.Т.Ф., ЕГН **********, както и на Е.Г.Ф. и В.Т.Ф., ЕГН
********** сумата от 616 лв.-
разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА
С.Е.Ф., ЕГН: **********, действаща чрез з. си п. Е.Г.Ф.,
ЕГН ********** и В.Т.Ф., ЕГН **********,
както и на Е.Г.Ф. и В.Т.Ф., ЕГН
********** да заплатят на М.Н.М.,
ЕГН: ********** и С.К.М., ЕГН: **********
сумата от 317 лв.- разноски
по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
/ Дафина
Арабаджиева /
Вярно с
оригинала!ВГ