Определение по дело №2949/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7410
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20231110102949
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7410
гр. С., 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110102949 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е по исковата молба на Е. А. Т., ЕГН:
**********, гр. С., ж.к. (АДРЕС), чрез адв. Г. В., с адрес за книжа гр. С., ж.к.
(АДРЕС), сл. тел. ********** спрямо (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н К.С.", ул. (АДРЕС),
представлявано от изпълнителния директор Александър Александров.
Излага се, че ищцата е била страна по трудово правоотношение с
ответника на основание трудов договор №4/ 30.04.2015г. на длъжност
„касиер" с дата на постъпване 04.05.2015г. Сочи, че на 01,06.2020г. е
сключено ДС с №********/01.06.2020г. на основание чл.67, ал.1, т. 1 от КТ и
чл.119 от КТ, с което е била преназначена от длъжност „Информация" на
длъжност „Специалист информация", а с последващо ДС с №
********/14.06.2022г. на основание чл.119 от КТ във вр. с чл.67. ал.1, т. I от
КТ и чл.70, ал.1 от КТ е била преназначена от длъжност „Специалист
информация“ на длъжност „Специалист обслужване на клиенти“ в
„Топлофикация С." ЕАД.
Излага се още, че със заповед №211/16.12.2022г. на основание чл.71,
ал.1 от КТ ТД между страните е бил прекратен като към тази дата се сочи, че
е била в трудови правоотношения с ответника с два дни от шестмесечния
срок, което е трансформирало ДС от 14.06.2022г. от срочно, в такова за
неопределено време.
Твърди се още, че на основание ДС от 14.06.2022г. основното, месечно
трудово възнаграждение е било от 1 233.00 лв., но към него е получавала и
сума за придобит трудов стаж, както и допълнителни възнаграждения:
еднократна Коледна добавка в размер па 200 лв.; еднократна добавка за
Великден в размер на 200 лв.; еднократна добавка за деня на енергетиката в
1
размер на 180 лв.; еднократна добавка за летни отпуски в размер на 400 лв.
Или при гореизложеното се излага, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение между страните е получавала основна заплата от
1496.00лв. ведно с включено и 1.2% от трудов стаж в размер на 273.55лв и
възнаграждение за социални нужди в размер от 350.00лв. или в общ размер
възлиза на 2119.55 лв.
С твърдение, че клаузата по чл. 74, ал. 2 от КТ – въведен е срок за
изпитване от шест месеца повторно, въпреки че е бил въвеждан такъв
изпитателен срок още с първоначалния договор - е недействителна тъй като
заобикаля закона, което води до недействителност на ДС с
№********/15.06.2022г. към ТД от 04.05.2015г., се желае решение, с което да
се признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между
тях и да бъде отменено; да се възстанови ищцата на заеманата преди
прекратяването длъжност; да се осъди ответника да заплати на ищцата
обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 13
697.30 лв. за периода 16.12.2022г., до 12.06.2023г. на основание чл.225, ал.1
от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Претендира разноски и се ангажират доказателства.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието
на ТД от 30.04.2015., с оследващи изменения е допълнителни споразумения
вкл. и ДС от 14.06.2022г. Но се оспорва твърдението, че клаузата за изпитване
по това ДС е недействителна. Излага се, че тази клауза е била уговорена
заради това, че в дружеството се е реализирала мащабна структурна
реорганизация. Във връзка с тази реорганизация били планирани вътрешни
обучения. За служителите на длъжност „Специалист, информация“ било
предвидено да придобият нови умения за осъществяване на дейности по
инкасиране на суми и извършване на директни телефонни разговори към
длъжници на дружеството, а за служители на длъжност „касиер“ е следвало
да придобият нови умения за осъществяване на директни телефонни
разговори към длъжници на дружеството и предоставяне на информация на
клиенти. Новите изисквания довели до нуждата от промяна във
функционалната характеристика на дирекцията, както и в длъжностните
характеристики на служителите от отдел „Обслужване на клиенти“. В тази
връзка компетентната дирекция в дружеството е изготвила доклад за промяна
в структурната реорганизация. Преди промяната структурата на дирекция
„Обслужване на клиенти и управление на вземанията” се е състояла от 151 щ.
бр. а отдел „Обслужване на клиенти” — от 41 щ. бр.
Излага се, че въз основа на тази реорганизация не е налице формална
промяна на наименованието на длъжността, а се касае за реорганизация на
дейността, при която са съкратени определени длъжности, а на тяхно място
възниква нова длъжност съгласно спецификите на дейността на работодателя.
В новосъздадената длъжност са налице нови /съществени/ задължения,
касаещи материално-отчетническа дейност, свързана със събиране,
съхраняване и отчитане на парични ценности. Такива съществени функции и
2
задължения не са били налице по отношение на длъжността „Специалист
информация“. От друга страна служителите след обучението и във връзка с
новопредвидената длъжност е следвало да придобият техники и умения и
задължения във връзка с внедрения модел на обслужване, които не са били
налице при длъжността „Касиер“. Или се твърди, че дори и да има еднакви
функции, те произтичат от извършената реорганизация и от обстоятелството,
че новата длъжност включва елементи и на двете и макар ищцата да е заемала
длъжността „Касиер“ през 2015г. при назначаването й, същата през 2018г. е
преминала на съвършено различна длъжност „Специалист информация“,
което изключва формално промяна само в наименованието на длъжността.
Навежда се още, че оспорваното прекратяването е законосъобразно на
соченото основание с още едно съображение: тъй като ДС е сключено на
14.06.2022г., заповедта е от 16.12.2022г. и формално срокът би следвало да е
изтекъл, но се навежда, че ДС с начало от 17.06.2022г. т.е ДС е сключено при
отлагателно условие и срокът за изпитване е започнал да тече от 17.06.2022г.,
а не от 14.06.2022г. Излага се още, че в срока за изпитване ищцата е ползвала
отпуск за временна нетрудоспособност в размер на 10 календарни дни, което
е удължило срокът й за изпитване с толкова, колкото е продължила и
временната и нетрудоспособност, и освен това през същия период /срока за
изпитване/ ищцата е ползвала и платен годишен отпуск в размер на шест дни,
считано от 17.06.2022г. до 24.06.2022г., както и пет дни, считано от
11.07.2022г. до 15.07.2022г., един ден считано от 17.10.2022г, до 17Л0.2022г.
вкл. както и пет дни считано от 21.11.2022г. до 25.11.2022г. и така срокът й за
изпитване се е удължил с толкова дни, с колкото е ползван платен годишен
отпуск ерго срокът за изпитване към момента на прекратяването не е бил
изтекъл и така работодателят законосъобразно е реализирал правото си да
прекрати договора. При неоснователност на иска за отмяна на уволнението се
оспорват и останалите искови претенции като недоказани и неоснователни и
се претендира решение в този смисъл като се ангажират доказателства и се
претендират разноски.
Искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ,
чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за
признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода на оставане без работа.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК след като провери редовността и
допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения
на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата.
Настоящият състав намира, че така предявените претенции са
допустими, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито заседание, за което да се призоват страните, на които следва да се
връчи препис от настоящото определение.
3
Относно доказателствените искания съдът приема следното: като
доказателства следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и
отговора документи.
По исканията с основание по чл.190 от ГПК съдът ще се произнесе в
о.с.з, а искането за разпит по един свидетел на страните е относимо и следва
да бъде допуснато.
При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание и го НАСРОЧВА
за 14.03.2023г. от 12.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за
доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора документи.
ДОПУСКА при режим на довеждане по един свидетел за разпит в
съдебно заседание на страните като указва последиците на чл. 158 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че
постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа
Център по медиация, към който страните могат да се обърнат за
разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул.
„Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече информация можете да получите
на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес:
spogodbi@src-bg.org .
По доклада страните могат да изразят становища писмено до
първото съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да
ангажират допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и
разпределената доказателствена тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4