№ 84
гр. С., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500064 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 7032/15.12.2021 г. по гр.д. № 243/2020 г. Районен
съд - Д. е осъдил Община – Д. да заплати на СД „Филев – Михайлова“ – гр. Д.,
сумата от 21 588,24 лева, представляваща стойност на реално вложените, но
неплатени труд и материали при изпълнение на възложена работа по Договор
№ Д-507/11.09.2017 г. с възлагане на Реконструкция на съществуващо дере в
кв. И., гр. Д. /подробно описани в диспозитива СМР като количество и цена/,
както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 286 – чл. 288 от
ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 258 и следващите, във вр. с чл. 266 ал.
1 от ЗЗД, както и разноски по делото в размер на 2 844 лева.
Община Д., чрез пълномощника си Е.Р., обжалва решението пред
Окръжен съд - С., с оплаквания, че е незаконосъобразно и необосновано,
постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон.
Във въззивната жалба се възразява срещу извода на районния съд,
че независимо, че не са възложени по надлежния ред, не са изпълнени и
приети въз основа на договора, претендираните допълнителни СМР подлежат
на заплащане, според първоинстанционния съд на договорно основание.
Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 43 от ЗОП /отм./, както и на
1
договора между страните от 11.09.2017 г. – страните не могат да променят
или допълват договора, освен в предвидените в чл. 43 от ЗОП случаи, а
всякакви промени в договора, включително в приложенията към него, се
правят посредством сключване на допълнително споразумение /анекс/.
Излагат се доводи, че с оглед разясненията в практиката на ВКС договор за
дейности или работи извън определените със сключения договор за
изработка, сключен по реда на ЗОП, е нищожен; изменение на договора чрез
допълнително възлагане на СМР също следва да е в писмена форма и чрез
допълнително споразумение и се допуска по изключение, като основанията за
изменение са изчерпателно изброени /чл. 116 ЗОП/. Сочи се, че подобно
споразумение в настоящия случай не е налице; свид. К. сочи, че
допълнителните дейности не са приети именно защото за тях е нямало
обществена поръчка и не е могло да бъдат възложени без подобна процедура.
Твърди се, че претендираното заплащане е недължимо и не е основано на
никакви договорни отношения между страните. С оглед разпоредбата на чл.
264 ал. 1 от ЗЗД в жалбата се сочи, че протокол с посочени количество,
единична цена и общата стойност на отделните видове СМР Община – Д. като
възложител не е подписала; напротив, възложителят не е бил запознат, че
такива дейности са извършвани. Прави се позоваване и на разпоредбата на чл.
164 ал. 1 т. 5 от ГПК. Излагат се доводи в жалбата, че липсват каквито и да е
било доказателства за възлагане от страна на Община – Д. на такива
допълнителни СМР и извън СМР по договора от 11.09.2017 г. не са открити
допълнителни споразумения или предварително задание от възложителя,
касаещи възлагането им за изпълнение на ищеца. Твърди се, че в случая
липсва такова признание, което да изпълва хипотезата на чл. 264 ал. 1 от ЗЗД
– ответната община не е направила изрично изявление, че счита изработеното
за съобразено с договора, така също липсва дължимото се писмено
одобрение, за да възникне задължението по чл. 266 ал. 1 от ЗЗД; след като не
са възложени по надлежния ред, не са изпълнени и приети въз основа на
договора, допълнителните и/или непредвидени СМР не подлежат на
заплащане, като в подкрепа на тези доводи се прави позоваване на съдебна
практика. Излагат се доводи, че при така установената фактическа обстановка
редът за защита правата на ищеца е друг и намира опора в друга материално
правна разпоредба, но не поради наличието на договорни отношения. Твърди
се във въззивната жалба, че по никакъв начин отражение в съдебния акт не са
намерили възражения по същество на спора относно вида, количествата и
стойностите на извършените допълнителни дейности. Твърди се, че ищцовата
страна не доказва извършването на работа съобразно възложеното –
експертизата сочи за изпълнени определени дейности, но не доказва дали
същите са съобразно възложеното. Сочи се, че вещото лице е работило изцяло
само по указания на ищеца, без на мястото на огледа да присъства и
представител на Община Д., поради което изводите на вещото лице за
количествата и вида дейности не могат да се приемат за достоверни.
Възразява се, че вещото лице се е ръководело от друга страна от Акт образец
2
19,част от които обаче не са подписани от двете страни; твърди се, че вещото
лице не е направило справка в Община Д. по техническата документация към
възложената обществена поръчка, за да установи каква е била възложената
работа и какво е разминаването с нея, т.е. какво евентуално е направеното в
повече; голяма част от изводите на вещото лице се базират на преразказани
свидетелски показания, при това от лица, които нямат представителна власт и
правомощия за ангажиране на становища от името на Община Д.. Сочи се, че
съдебно-икономическата експертиза установява, че в ищцовото дружество не
се води счетоводна отчетност за отделните видове обекти, поради и което не
може да се даде отговор на въпроса за наличието на счетоводни данни за
стойността, вида и количеството на вложените материали в обекта; голяма
част от фактурите са с дати, следващи приемането на обекта. В обобщение се
твърди, че не се доказва нито допълнителното възлагане, нито цените, на
които е станало това възлагане, нито наличие на изпълнение според
възложеното, нито пък доказателства за извършени разходи за материали по
така претендираното. С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
обжалваното решение и се постанови съдебен акт, с който да бъдат
отхвърлени исковите претенции на предявеното договорно основание;
претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищецът СД „Филев – Михайлова“ – гр. Д., чрез пълномощник адв. И.Г., с
който се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно постановено.
В отговора се твърди, че по делото са събрани безспорни
доказателства – гласни и експертни, от които се установява по несъмнен
начин извършването на допълнителни СМР и то по възлагане на
представители на Община Д.; дължината на допълнително изграденото
отвеждащо водите трасе е изчислена от вещото лице и е 78,60м. и
независимо, че причините, довели до възлагане на изграждането му не
кореспондират със Закона за обществените поръчки, а са провокирани от
протест на жителите на гр. Д., това не променя факта, че допълнителното
трасе е реално изградено. Сочи се, че според вещото лице инж. С.
извършените строителни дейности са били необходими, за да се осъществи
реконструкцията на дерето на кв. Изток и същото да бъде отведено и заустено
в най-близката възможна точка, а именно съществуващата ревизионна шахта
на болницата. Развиват се в отговора доводи, че възлагането на допълнителни
СМР от Община – Д. и приемането те да бъдат извършени от ищеца по
същество представлява сключване на договор; не е спорно наличието на
първоначално сключен договор по реда на ЗОП, изпълнението на който обаче
е предизвикало протестите на жители на Община – Д., с претенции
заустването на дерето да бъде продължено до друга точка.
Твърди се, че не е спорно, че за допълнително изграденото трасе
не е проведена поръчка по ЗОП, но евентуалните санкции от това следва да
бъдат понесени от възложителя, който преценя кой е приложимия ред за
3
възлагане извършването на допълнителни строителни дейности. Твърди се, че
в случая при възникналото правоотношение на ищеца е възложено да удължи
трасето, възложеното е изработено, съоръжението работи по
предназначението, за което е изградено, поради което ищецът претендира да
получи паричната стойност на извършеното строителство. Твърди се, че
допълнителните СМР са били обект на самостоятелно възлагане, не са част от
първоначално сключения договор, поради което и не го изменят, както се
твърди в жалбата. Твърди се също, че съоръжението фактически е прието от
Община Д., то работи във вида, в който е изградено и вече пета година няма
възражения по отношение качеството на извършеното строителство. С оглед
липсата на двустранен приемо-предавателен протокол се сочи, че липсата на
възражения от Община Д. и ползването от нея на изграденото съоръжение по
един несъмнен начин доказва приемането на трасето. По отношение цената на
иска се твърди, че количествата и вида вложени СМР в огромната си част са
потвърдени от СТЕ; единичните цени, посочени в акта за сумата от 21 588,24
лева са напълно идентични с тези по двустранно подписаният акт образец 19
за сумата от 30 694,90 лева без ДДС; няма житейска и правна логика части от
едно и също техническо съоръжение да бъдат заплащани на различни цени, а
пазарни са тези цени, по които е достигнато съгласие между страните в едно
гражданско правоотношение. С отговора се прави искане да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Община Д., чрез адв. Р.
поддържа въззивната жалба. Касаело се за допълнителни дейности, които не
били надлежно възложени. Въззиваемата страна чрез адв. И.Г. оспорва
въззивната жалба. Съоръжението било изградено, работело и изпълнявало
предназначението за което било направено.
С.ски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество
съобрази следното:
Не е спорно по делото, че между страните е сключен договор № Д-
507/11.09.2017 г. между Община Д., в качеството на възложител и ищеца в
първоинстанционното производство СД“Филев и Хаджийски-Сие“, в
качеството на изпълнител, с предмет „Реконструкция на съществуващо дере в
кв. И.“. Договорът е сключен по реда на чл. 20 ал. 4 от ЗОП. Не е спорно и че
сумата на платените от Община Д. СМР по договора е в размер на 36 832, 43
лв. с ДДС.
Спорът между страните на първо място е за редът за защита
правата на ищеца, според Община Д. не поради наличието на договорни
отношения. Спорно е налице ли е допълнително възлагане на СМР, цените, на
които е станало това възлагане, наличие на изпълнение според възложеното,
извършените разходи за материали и труд по така претендираната сума от
4
21 588, 24 лв.
Съобразно заявения с исковата предмет на делото претендираното
възнаграждение е за СМР, за които е бил поет устен ангажимент от
възложителя в по-късен етап, на стойност 21 588, 24лв., уточнени с молба-
уточнение от 05.05.21 г. /л. 104-105 от гр. д. № 243/20 г./
С постановеното по делото решение Районен съд - Д. е приел, че е
сезиран с искове с правно основание чл. 286 - 288 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от
ЗЗД, във вр. чл. 258 и сл. във вр. с чл. 266 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предметът на спора се определя от наведените от ищеца като
основание на иска факти и от търсената от него защита. Съдържанието и
пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от
ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством които се
индивидуализира спорното материално право, като в настоящият случай,
предявен е осъдителен иск за заплащане на допълнителни СМР, за които е
бил поет устен ангажимент от възложителя в по-късен етап, на стойност
21 588, 24 лв.
Отговорността на изпълнителя по предявен иск с правно
основание чл. 266 от ЗЗД може да бъде ангажирана при осъществяване на
фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валиден
договор за изработка между страните, по силата на който ответникът е
възложил, а ищецът е приел срещу възнаграждение да изработи на свой риск
нещо, съгласно поръчката на ответника, качествено и извършено в срок
изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа; приемане без
възражения на изработеното от страна на ответника и неизпълнение от
ответника на задължението му за заплащане на възнаграждение за приетата
работа.
Съдът възприема доводите на ответника, че възложителят Община
Д. не е извършила възлагането на претендираните допълнителни СМР по
установения ред – чрез обществена поръчка по реда на ЗОП. По делото не са
представени проекти за изменение на трасето, което първоначално е било
предвидено за изпълнение и чиято стойност на СМР е била оферирана от
ищеца по делото, не са представени и други строителни книжа, съпътстващи
обичайно процеса на строителство. Анализът на гласните и писмени
доказателства обаче налага да се приеме, че с оглед обстоятелствата, между
страните са възникнали обикновени, неформални облигационни
правоотношения, с характер на договор за изработка, извън вече уговореното
по договор № Д-507/11.09.2017 г. Така, първоначално трасето е било
предвидено от събирателна шахта, през РШ 6, през РШ 5, през РШ 4, общо
115м. /схема на л.138, повдигнато в червен цвят/ и чиято стойност е била
оферирана от ищеца. Както и вещото лице посочва, технически съоръжението
е могло да се изпълни, експлоатира и функционира и съобразно първоначално
възложеното от общината, но жалби на граждани, притежаващи имоти в
близост до трасето, са възпрепятствали изпълнението на реконструкцията.
5
След което с устна договорка, направена извън обществената поръчка,
ищецът е изпълнил реконструкцията на дерето по трасето от събирателната
шахта, през РШ 6, РШ 5, РШ 4, РШ 3, РШ2, РШ 1 до съществуваща шахта на
болницата /схема на л. 138, повдигнато в черен цвят/ трасе от 193,60 м./.
Според заключението допълнително е изпълнено трасе в размер на 78, 60м. и
4 броя ревизионни шахти.
Въпросите дали ответникът е извършил възлагането законно и
дали допълнителните СМР са изпълнени при спазване на действащите
правила и норми в строителството, касаещи актовете и протоколите, които се
съставят по време на строителството, не са предмет на настоящото дело и
могат да обусловят единствено възникване на административно-наказателна
отговорност за възложителя.
Следва да се посочи и че след като общината не е представила
доказателства, от които да се установява, че е направила някакви възражения
по извършените допълнителни СМР, то приложение намира презумпцията по
чл. 264 ал. 3 от ЗЗД, че работата се счита приета.
Приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното
се придружава от изричното или мълчаливо изразеното изявление на
поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Приемане означава
одобряване. За да може да се даде на приемането значение на одобряване,
законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неточно изпълнение – чл. 264 ал. 2 от ЗЗД. И ако не направи
такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както
разпорежда уредената в чл. 264 ал. 3 от ЗЗД необорима презумпция.
Следователно следва да се приложи разпоредбата на чл. 264 ал. 3 от ЗЗД, като
в процесния случай работата се счита за приета. Ето защо, съдът намира, че
ищецът е следвало да заплати стойността на реално вложените, но неплатени
труд и материали при извършване на допълнителните СМР, които според
заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-
икономическата експертизи възлизат на 21 588, 24 лв.
Съдът счита искът за доказан в посочения размер, който е
съобразен със заключението на съдебно-техническата експертиза, като взема
предвид и констатациите на експерта, свързани с изработените СМР, както и
съответните измервания на място, направени за целите на експертизата.
Съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. С., освен че
установява, че строително-монтажните работи, чиято стойност се претендира,
са действително изработени, определя и тяхната стойност на база на цени,
съответните на тези по ценовото предложение на ищеца /приложение № 1
към експертизата л.136-137/, част от тях коригирани със заменителна таблица
№ 1 /л.24/, въз основа на които е подписан и договора за обществена поръчка;
тези цени са съответни и на цените в подписания от ответната община Акт
образец № 19 от 12.10.2017 г. /л. 8/. За останалите видове работи, които не са
включени в приложение № 1 към експертизата /л.136-137/ вещото лице е
6
определило пазарни стойности към м. октомври 2017 г.
При определяне на количествата на скритите видове работи
вещото лице пък е ползвало приложените актове обр. 12 за скрити работи –
19 бр., подписани и от представител на ответника. Следва да се допълни, че
при приемане на скритите видове работи възложителят е приел като
изпълнени и РШ 1, 2 и 3, които РШ не са по първоначално предвиденото
трасе, а по действително изграденото, за което се претендира заплащане –
Актове за установяване на СМР, подлежащи на закриване от 12, 13, 14, 15, 18
и 20.09.2017 г. /л.- 27, 28, 29, 30, 31, 32 и 38/; всички те касаят допълнително
изпълненото по трасето, подписани са от инвестиционен контрол при Община
Д. и липсва възражения по тях. Тонва обстоятелство още веднъж потвърждава
извода за приемане на изработеното от възложителя без възражения.
С оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза
следва да се посочи, че за действително изработеното се дължи неговата
стойност, независимо дали за вложените труд и материали изпълнителят
разполага с документи. Ответната страна не твърди и не установява при
възлагането на процесните допълнителни СМР да са били договорени цени,
различни от тези, договорени при сключване на договора за обществена
поръчка.
Предвид изложеното следва да се приеме, че ответната община
дължи на ищеца стойността на вложените разходи за материали и труд за
процесните СМР, които са извършени в интерес и в полза на ответника, с
негово знание и без противопоставянето му.
Поради изложеното, уважавайки иска, районният съд е постановил
законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
въззиваемия деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 487,
76 лева.
Водим от гореизложеното С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 7032/15.12.2021 г. по гр. д. №
243/2020 г. на Д.ски районен съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Д., ЕИК *********, да заплати на СД
„Филев – Михайлова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Д., ул. „Д.“ № 6, разноски за въззивната инстанция в размер на 1 487, 76
лева.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8