№ 128
гр. гр. Добрич, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500098 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№12401/07.12.2021г.., подадена от С. Р. М., ЕГН **********, като
майка и законен представител на В.Л. Т., ЕГН с **********, двамата с адрес
град Д., чрез адв.М.С., срещу решение №590/01.12.2021г. по гр.Д.
№1958/2021г. на ДРС, в частта в която се ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
изменение размера на месечната издръжка, определена с решение №740 от
04.07.2016г. по гр. д. № 1066/2016г. по описа на ДРС, която Л. В. ТР., ЕГН
********** с адрес с.Д., общ. П., следва да заплаща на детето си В.Л. Т., за
разликата от 200 лева до 300 лева месечно.
Решението намира за неправилно, необосновано, незаконосъобразно,
несъобразено с нормата на чл.235 от ГПК въвеждаща задължение за съда да
обоснове решението си на приетите от него за установени обстоятелства по
делото и върху закона. Неправилна била преценката на събраните по делото
доказателства относно трудовата заетост на ответника и неговото поведение
във връзка със задължението му за издръжка на детето, относно нуждите на
детето, вкл.здравословното му състояние. Необсъдени били писмените и
1
гласни доказателства по тези обстоятелства изцяло, поотделно и заедно.
Постановеното решение не защитавало интересите на детето, размерът на
издръжката бил определен неправилно. Нуждите на детето изисквали
определяне на издръжка в по-висок размер от 200лева. Иска отмяна на
решението в отхвърлителната част за разлика от 200лева до 300лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден
от насрещната страна. В съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на жалбата.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становищата на страните и с оглед на тях и събраните по
делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на
иска, като приема за установено следното:
Обжалваното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ
в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена
форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява
да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено от
С. Р. М., ЕГН **********, като майка и законен представител на В.Л. Т., ЕГН
с **********, двамата с адрес град Д., срещу Л. В. ТР., ЕГН ********** с
адрес с.Д., общ. П., право на иск на малолетното дете по чл.150 от СК за
изменение размера на месечната издръжка, дължима от ответника по силата
на решение №740/04.07.2016г. по гр. д. № 1066/2016г. по описа на ДРС, чрез
увеличаването и от 150 лева на 300 лева, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, до настъпване на законови причини за нейното
изменяване или прекратяване.
Обсъждайки събраните и обсъдените от районния съд доказателства,
настоящата инстанция приема за установени от фактическа страна,
установените и от районния съд, безспорни и между страните, обстоятелства,
че родители на детето В.Л. Т., роден на ***г. са Н.Е.К. и В.А.Г.
/удостоверение №21/22.03.2012г. на Община П. /, че с решение №740 от
04.07.2016г. по гр. д. № 1066/2016г. по описа на ДРС ответникът е осъден да
заплаща на детето си месечна издръжка от 150.
Няма спор, че детето живее при майка си в гр.Добрич, в жилище,
собственост на дядото на майката/по данни от социалното проучване,
залегнало в представения социален доклад/. Майката не притежава движимо и
2
недвижимо имущество, което да е източник на доходи. Работи по трудово
правоотношение със „Зона Арт Принт –1“ ЕООД – гр. Добрич. За периода м.
януари 2021г. – м. юни 2021г. е реализирала брутен доход от трудово
възнаграждение в размер на 3475.93 лева или средномесечен доход за
периода -579.32 лева. Няма задължение за издръжка към други лица.
Детето А.В.Г. понастоящем е на навършени седем години, ученик в
първи клас на СУ“Любен Каравелов“гр.Добрич. Посещава уроци по плуване.
Представените медицински документи съдържат данни да е диагностицирано
със заболяване „алергична уртикария“. Според твърденията на майката,
неоспорени от ответника, потвърдени и от събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на св. Г.Й.Й. /живееща на семейни начала с
бащата на ищцата / и св.М.Н./леля по бащина линия на майката/, заболяването
му изисква ежемесечно отделяне на средства за поддържащо лечение/около
30-40лева/, носенето на памучни дрехи и спазване на хранителен режим. Няма
данни за конкретен хранителен режим/диета/,изискващ средства над
обичайно необходимите за храна на детето.
Бащата Л. В. ТР., работи по трудов договор с „*** „ ЕООД като „общ
работник, поддържане на сгради". В периода м. април 2020г. – м.септември
2021г. е реализирал брутен доход от трудово възнаграждение в общ размер
5717.67лева или средномесечен доход за периода - 317 лева. Притежава лек
автомобил марка „Форд“,модел „Екскорт“, с дата на първа регистрация
15.09.1997г.. Няма данни за притежаване на друго движимо или недвижимо
имущество, което да е източник на доходи. По данни от социалния доклад
живее в дома на родителите на партньорката си г-жа Я.В., с която имат общо
дете- М.Л. Т.а, р.на 28.07.2016г.
Съгласно разпоредбите на 143, ал. 2 вр. чл. 149 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество.
Безусловният характер на задължението на родителите да издържат децата си
произтича от основното им задължение да се грижат за тяхното физическо,
психическо и нравствено израстване, прокламирано в чл. 143, ал. 1 от СК
като задължение за осигуряване на необходими за развитието на детето
условия на живот. Основанието за възникването на правото на издръжка и
основните показатели за конкретния размер на издръжката са нуждите на
3
детето и възможностите на родителя. В този смисъл и съгласно чл. 142, ал. 1 и
ал. 2 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на
децата и от възможностите на родителя, при определен минимален размер от
една четвърт от размера на минималната работна заплата/понастоящем
размера на минималната работна заплата е 710лева/. При трайно и
съществено изменение на нуждите на издържаното дете е налице изменение
на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, което предпоставя
увеличение на присъдената вече издръжка и без да е налице изменение във
възможностите на задължения родител, тъй като промяната в нуждите на
издържания и промяната във възможностите на задълженото лице са
алтернативно посочени предпоставки. В конкретния случай дължимата от
бащата издръжка от 150лева е постановена през 2016г. при отчитане нуждите
на почти двегодишното към него момент дете. Понастоящем нуждите на
детето са нараснали, тъй като е нараснала възрастта му, променени са
потребностите му и интересите му с оглед не само възрастта, но и
постъпването му в учебна форма на обучение, променени са и социално-
икономическите условия на живот в страната. Налице е и промяна в
здравословното му състояние –наличното алергично заболяване с давност от
около година. Следователно, констатираното изменение в нуждите на
търсещия издръжка е достатъчно основание съгласно чл.150 СК за
изменяване размера на дължимата издръжка, а именно за нейното
увеличаване, а възможностите на родителя следва да бъдат съобразени при
определяне конкретния и размер.
При данните по делото относно потребностите на детето и настоящата
инстанция приема, че за осигуряване на издръжка, адекватна на нуждите на
детето съобразно неговата възраст и потребности, свързани със
здравословното му състояние/лекарства, медицински изследвания и т.н./,
физическото му израстване /храна, облекло и т.н./, интелектуалното му
развитие /книги, пособия, играчки и помагала и т.н./, възможностите на
родителите/и двамата нямат високи доходи, като майката е в по-добро
финансово състояние от бащата, който има задължение за издръжка и към
друго малолетно дете/, отчитайки и факта, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето се поемат от майката, счита, че
бащата следва да участва в месечната издръжка на детето със сумата от
4
200лева, а разликата до пълният размер на минимум необходимите 380лева
месечни средства за издръжка следва да се поемат от майката.
Като е обосновал същият правен извод относно спорното материално
право първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №590/01.12.2021г. по гр.Д.№1958/2021г. на
ДРС, в частта в която се ОТХВЪРЛЯ предявения иск за изменение размера на
месечната издръжка, определена с решение №740 от 04.07.2016г. по гр. д. №
1066/2016г. по описа на ДРС, която Л. В. ТР., ЕГН ********** с адрес с.Д.,
общ. П., следва да заплаща на детето си В.Л. Т., за разликата от 200 лева до
300 лева месечно. .
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5