РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Силистра, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Люба Ст. Стоилкова
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500208 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 279/20.05.2022 г. на СРС по гражданско дело № 932/2020
г. е отхвърлен, като недоказан, предявеният от Ж. К. Ж. и К. К. А. иск с
правно основание чл. 30 от ЗН против Г. К. Ж.а за възстановяване на
запазените им от наследството на техния баща К Ж. А, б.ж. на гр. Силистра,
починал на 04. 07. 2020 г. Осъдени са Ж. К. Ж. и К. К. А. да заплатят
солидарно на Г. К. Ж.а сумата от 1 500 лева - разноски по производството.
Недоволни от постановеното решение, са останали Ж. К. Ж. и К. К.
А., които чрез процесуалният си представител го обжалват в
законоустановения срок. Считат, че същото е недопустимо, а в условията на
евентуалност – неправилно, като молят съда да го обезсили и върне делото за
ново разглеждане, респективно, да го отмени, като вместо него постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Претендират присъждане на
деловодни разноски.
Ответната страна Г. К. Ж.а, чрез процесуалния си представител,
1
изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие
за установено следното:
Жалбата е основателна.
Не се спори по делото, а и от представеното удостоверение за
наследници № 3073 / 13. 07. 2020 г., издадено от Община Силистра, е видно,
че страните са низходящи наследници на КЖ. А, б.ж. на гр. Силистра,
починал на 04. 07. 2020 г., като и тримата са негови деца. От представения
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том XI , рег. № 12048,
н.дело № 1616 / 2006 г. по описа на нотариус Златко Нотев с рег. № 307 на
НК, се установява, че наследодателят на страните е дарил на ответницата
собствения си недвижим имот - ПОЛУМАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в строителните граници на гр.Силистра,
ул. „Шипка“ № 34, състояща се от три стаи, кухня, антре, мазе, баня и
тоалета, построена върху общинско дворно място с площ от 140 /сто и
четиридесет/ кв.м. на основание възмездно отстъпено право на строеж,
съставляващо поземлен имот № 504, за което е отреден парцел VIII в кв. 21
по плана на гр.Силистра, одобрен със Заповед № 300-4-1/ 15.01.2004г. на ИД
на АК - Силистра и допълнен със Заповед № 1059/ 27.07.2006г. - идентичен с
поземлен имот парцел VIII в кв. 21, при съседи и граници:от североизток -
парцел IX за имот № 505, от югозапад - парцел VII за имот № 503, от
северозапад - улица „Шипка и от югоизток - улица „Средна гора“.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част, поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 3
от ЗН.
СРС е приел, че по делото не са ангажирани доказателства от ищците
относно размера на наличните средства в банковата сметка на наследодателя,
поради което е в невъзможност да формира наследствена маса, респективно -
да прецени основателността на твърдението, че запазената част на ищците е
била накърнена посредством извършеното от наследодателя дарение и поради
това е отхвърлил иска, като недоказан.
В случая следва да се отбележи, че при направено искане за
възстановяване на запазена част, в тежест на ответника, а не на ищеца, е да
докаже, че е налично и друго имущество на праводателя, оставено след
смъртта му, което покрива запазената част и съответно следва да се включи в
наследствената маса.
Освен това, съдът неправилно е приел по делото и съответно е
посочил в решението си, че ищците са предявили основен иск с правно
основание чл. 30 от ЗН и евентуален иск за делба по чл. 69 ЗС, който е
недопустим, тъй като е недопустимо съединяването им в едно производство
по този начин.
Видно от исковата молба, фактическите твърдения на страните, сочат
2
на претенция за възстановяване на запазена част по отношение на дарен имот
от наследодателя и иск за делба на този имот. Задължение на съда е да
опредЕ. правилно правната квалификация на исковете съобразно твърденията
на страните. При така изложените твърдения в исковата молба и естеството на
предявените претенции се налага извод, че е предявен основен иск за делба и
преюдициален такъв по чл. 30, ал.1 ЗН.
Съдебната практика е категорична, че спорът по чл. 30, ал. 1 ЗН има
преюдициално значение, спрямо спора за наличие на съсобственост по
отношение на дарения или завещания имот, поради което и делбеният съд е
длъжен да го разгледа като преюдициален и да се произнесе по него в първата
фаза на делбата. За целта, за се прецени дали е налице накърняване на
запазената част по чл. 29 ЗН с дарения имот, е необходимо най-напред да се
опредЕ. масата по чл. 31 ЗН като имущество и в стойностно изражение и
съответно стойността на запазените и разполагаеми части. От стойността на
свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците
със запазена част получават по закон, следва да се опредЕ. тяхната част, тази
сума следва да се съпостави със запазената част и така да се опредЕ. дали е
накърнена. Само при условие, че е накърнена, съдът следва да премине към
приложението на разпоредбата на чл. 36 ЗН като прецени налице ли са
условията на закона надарения да задържи имота. Ако тези условия са налице,
делбата не може да се допусне, но бенефициерът следва да бъде осъден да
заплати на наследника със запазена част нейната равностойност по цени по
време на намаляването. Тъй като разпоредбата е императивна, не е
необходимо изрично той да е поискал паричната равностойност. По този
въпрос съдът следва да се произнесе служебно, защото присъждането на
сумата е законна последица от основателността на искането по чл. 30 ЗН. Ако
при изчисленията се окаже, че не са налице условията за задържане на имота,
той следва да се върне в наследството, делбата да се допусне при части по
закон, а на надарения да се присъди стойността на разполагаемата част
отново към момента на делбата, като във всички случаи на направено искане
по чл. 30 ЗН съдът следва да назначи по свой почин експертиза, която да
опредЕ. стойността на имота и към момента на постановяване на решението.
/В този см.Решение № 1177 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5033/2007 г.,
II г. о., Решение № 34 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2013 г., I г. о.,
ГК, Решение № 599 от 17.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 240/2003 г., I г.
о.,решение № 36/1.04.2011 г. по гр. д. № 125/2010 г. на Първо ГО на ВКС;
решение № 177/28.05.2011 г. по гр. д. № 844/2010 г. на Второ ГО на ВКС и
др./.
Ето защо, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по
същество както по основателността на преюдициалния иск за възстановяване
на запазената част на ищците от наследството на техния наследодател, така и
по иска за делба, съобразявайки налице ли е съсобственост върху имота,
предмет на делбата, респективно между кои лица и каква е частта на всеки
съдЕ.тел в съсобствеността. Произнасянето по иска за делба включва
произнасяне по възраженията, респективно исковете, касаещи наличието на
съсобственост и правата на съдЕ.тЕ.те в съсобствеността, резултатът от което
3
се отразява в диспозитива на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК.
В контекста на гореизложеното се явява несъстоятелен доводът на
СРС в решението му, че въпреки отхвърлянето на предявения иск с правно
основание чл. 30 от ЗН, съдът не следва да разглежда евентуалната претенция
с правно основание чл. 69 от ЗС, тъй като от една страна изрично е указал на
страните недопустимото съединяване на производството по предприетия от
ищците начин още с определението, постановено по реда на чл. 140 от ГПК,
но и страните в производството по съдебна делба са различни и не всички са
взЕ. участие в производството.Съдът следи служебно за участието на всички
съдЕ.тЕ. в делбеното производство.
Изложеното до тук налага изводът, че СРС е опредЕ.л неправилно
правната квалификация съобразно твърденията на страните и този порок не
може да се санира в настоящата инстанция, тъй като липсва както диспозитив
за прекратяване на производството в частта относно искането за съдебна
делба, така и отхвърлителен такъв по този иск. Страните се оказват в
невъзможност да се защитят против отказа на съда да разгледа претенцията
им за делба на процесния имот.
С оглед на всичко това, по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 269
ГПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Предвид изхода на процеса, на жалбоподатЕ.те следва да им се
присъдят направените от тях разноски пред СОС, възлизащи на 840 лв.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 279/20.05.2022 г. на СРС по гражданско дело
№ 932/2020 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА Г. К. Ж.А, с ЕГН **********, от гр.Силистра, ул. Шипка №
34, да заплати на Ж. К. Ж., с ЕГН – **********, от гр. София, ж.к. Люлин
514, вх. В, ет. 8, ап. 73 и К. К. А., с ЕГН – **********, от гр.София, ж.к.
Люлин 608, вх. В, ет. 8, ап. 69, сумата от 840 /осемстотин и четиридесет лева/
лв. - разноски по въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5