Гълъбовски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на осми юни, две хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Белослава Колева като разгледа
докладваното от съдия Тенева гр.дело № 561 по описа за 2019 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
и иск по чл. 226 КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Ищцата П.Л. твърди, че с Решение № 185 от 24.04.2015г., постановено
по гр. д. №131/2014г. по описа на ОС – Стара Загора, изменено с Решение №204 от
12.11.2015г., постановено по в. гр. д. №416/2015г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, ответникът ЗД „Б.И." АД бил осъден да заплати сумата от 36000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 28.04.2013г., на пътя
Варна - Бургас, при което водачът на л.а. „Опел Корса“ с peг. № ***– Ивайло
Каров И., с ЕГН: **********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗД „Б.И.“ АД с полица
№02112002590891/16.11.2012г., е нарушил правилата за движение и при ПТП е
причинил на ищцата травматични увреждания – средни телесни повреди, изразяващи
се в травма на гръдния кош, съпроводена с малък върхов пневмоторакс вляво и
развитие на частичен пневмоторакс вдясно, върхово, което е обусловило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на дясната
ключица, счупване на дясната гривнена става, които заедно и по отделно са
причинили трайно затруднение на десния горен крайник, продължило повече от една
година, ожулвания по лицето и счупване на първо дясно ребро, причинили
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и посттравматично стресово
разстройство и контузия на главата, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на увреждането – 28.04.2013г., до окончателното
изплащане на сумата. Решението на въззивната инстанция влязло в законна сила на
05.01.2016г.
Срещу виновния водач Ивайло
Каров И. били образувани НАХД №6770/2013г. по описа на PC - Варна и ВНАХД
№420/2014г. по описа на ОС – Варна, които са приключили с влязло в сила Решение
от 24.06.2014г.
След извършването на оценка на
здравословното състояние на пострадалата с изготвената СМЕ (от 19.03.2015г.) по
гр. д. №131/2014г. по описа на ОС – Стара Загора, обаче, за ищцата настъпили
допълнителни усложнения, които били в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното от доверителката ми ПТП на 28.04.2013г. и които не са били предмет
на първоначалната искова претенция. Във връзка с претърпените вследствие на
процесното ПТП телесни увреждания и във връзка с получените допълнителни
усложнения в здравословното й състояние ищцата направила съответно и разходи за
лечение, които също не са били обезщетени, т.е. бил налице ексцес на
имуществените и неимуществени вреди.
От Амбулаторен лист № 717 от
14.04.2015г., издаден от д-р Е.П.Р.- семеен лекар, се установило че след
претърпяно ПТП на ищцата претърпяла оперативна интервенция за отстраняване на
фрагмент от счупване на навикуларната кост. Сочи се, че към момента на прегледа
е установен цикатрикс от оперативна рана в областта на дясната китка и че
пациентката е с болка и затруднени движения в засегнатата ръка. Извършена е
преценка за необходимост от реоперация. Поставена е основна диагноза: Счупване
на друга(-и) кост(-и) на дланта.
От Епикриза към ИЗ
№13641/2015, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ" ЕАД – София, се
установявало, че на 17.04.2015г. ищцата е постъпила в Секция Ортопедична
травматология, Клиника по хирургия на ръката към болницата. От епикризата става
ясно, че травмата е получена при ПТП от 2013г., като през 2013 г. не е
разпознато счупване в областта на ръката и към момента пострадалата се е
оплаквала от болки и ограничени движения в дясната гривнена става На
17.04.2015г. на ищцата била направена операция – екстирпация артродеза,
фиксация с плака. Установени са остеоартроза на радио-карпалната става и
множество фиброзни промени. Стилоидът на радиуса е намерен резициран, както и
проксималния полюс на скафоида. Екстирпирана е останалата невитална част на
скафоида. Извършена била четириъглова артродеза, фиксирана с плака. На
20.04.2015г. пострадалата била изписана, като са й дадени указания да спазва
позиция на ръката – в елевация, да се свалят конците и поставената имобилизация
в посочените срокове, както и че предстои изваждане на поставените импланти.
Поставена е окончателна диагноза: Остеоартрозис арт RC декс. Ст. Пост екст осис
скафоидеи.
От Амбулаторен лист №1483 от
27.07.2015г., издаден от д-р Е.П.Р.– семеен лекар, ставало ясно, че е проведена
реоперация на ладиевидната кост на дясната ръка с поставен имплант. Видно е, че
при извършения преглед на доверителката ми на 27.07.2015г. състоянието на
същата все още не се е било подобрило и е била продължена временната
нетрудоспособност на ищцата. Поставена била основна диагноза: Последици от
счупване на ниво китка и длан.
От Протокол на медицинска
комисия №576 от 12.10.2015г. се установило, че и след проведената повторна
оперативна интервенция през месец 04.2015г. ищцата продължава да се оплаква от
болка и ограничени движения в дясната гривнена става. Обективно са установени
ограничени и болезнени движения в дясната китка. В крайна сметка медицинската
комисия е изпратила пострадалата на ТЕЛК за продължаване на временната
нетрудоспособност.
На 13.10.2015г. П.Л. била
прегледана от д-р С.У. – ортопед-травматолог. От издадения Амбулаторен лист №765
от 13.10.2015г. било видно, че при прегледа е установено, че към момента П.Л. е
изпитвала болезнени и ограничени движения в дясната гривнена става след ПТП, с
периодични отоци при натоварване. При проведени изследвания са установени
рьо-данни за артродеза на карпалните стави с плака и винтове и дегенеративни
изменения. Лекарят е дал мнение за продължаване на временната нетрудоспособност
за необходимия период. Поставена била основна диагноза: Синовит и теносиновит,
неуточнен.
С Експертно решение №2451 от
зае. №103 от 06.11.2015г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“
АД – Стара Загора, ищцата П.Л. е освидетелствана като временно
неработоспособна. Като водеща диагноза била поставена: Последици от счупване на
ниво китка и длан. Сочи се още, че ищцата е в състояние след неколкократно
оперативно лечение по повод посттравматична псевдоартроза на дясната длан.
Установено е, че след претърпяното ПТП пострадалата Л. изпитва болезнени и
ограничени движения в дясната гривнена става с периодични отоци при
натоварване. С Експертното решение ищцата е върната на ЛКК, която да продължи
временната неработоспособност за завършване на лечението и стабилизиране на
състоянието.
От представеното копие на
Лична амбулаторна карта №386 е видно, че ищцата е била насочвана към ЛКК за
продължаване на временната нетрудоспособност, като за правилното протичане на
лечението й през след постъпването в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД – София за
реоперация на 17.04.2015г. на П.Л. са издадени болнични листове за общо 210 дни
временна нетрудоспособност.
Въпреки проведеното оперативно
лечение, ищцата продължавала да изпитва болки при движението на дясната китка.
Движенията в тази област били ограничени по обем, а отокът бил постоянен. С
Медицинско направление от 23.03.2017г., издадено от д-р В.В.–
ортопед-травматолог, ищцата е изпратена за извършване на рентгенография на
дясната гривнена става, като на същия ден ѝ е направена такава
рентгенография.
По лекарско предписание, на
04.04.2017г. ищцата П.Л. била приета в Ортопедичен комплекс, Клиника по
ортопедия и травматология на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ АД - Стара Загора за
отстраняване на поставените метални импланти. От издадената Епикриза към ИЗ
№7127 е видно, че при извършения на пациентката преглед е установена ограничена
и болезнена дорзофлексия. На ищцата са направени редица изследвания, извършени
са консултации със специалисти, назначена е медикаментозна терапия и е
подготвена за оперативно лечение. На 05.04.2017г. на пострадалата е направена
операция, като под венозна анестезия имплантираните метални тела са били
отстранени от костта. Издаден бил болничен лист № Е20167473264 за 33 дни
временна неработоспособност. След изписването й от болницата, ищцата П.Л. е
трябвало да не натоварва оперираната ръка. Това причинило значителни неудобства
на пострадалата в ежедневието й. Същата продължавала да изпитва силни болки в
областта на дясната китка дълго време след изписването й от болницата.
На 17.07.2018г. ищцата била
прегледана от д-р М.С. – специалист ортопед-травматолог. От издадения
амбулаторен лист №376 от 17.07.2018г. е видно, че специалистът е установил, че
има клинични данни за хроничен синовит. Сочи се, че са налице тежко ограничение
на движенията на дясната китка, както и силна палпаторна болка върху зоната на
ладиевидната кост, целия радиален ръб и дисталния карпален ред. От прегледа се
установило, че периодично се появяват парестезии и изтръпване по първи, втори и
трети пръст. Лекарят е установил, че е налице силно намаление на мускулната мощ
на дясната ръка и несигурен захват, намалена е и опозиционната сила на десния
палец. Поставена е основна диагноза: Посттравматична артроза на други стави.
Така, от приложената
медицинска документация било видно, че след физическите увреждания вследствие
на претърпяното на 28.04.2013г. ПТП, за които е била обезщетена, за ищцата са
настъпили усложнения в здравословното й състояние, изразяващи се в извършени 2
операции — една за поставяне и една за отстраняване на поставените метални
импланти в областта на дясната гривнена става, артродеза на карпалните стави,
хроничен синовит, изтръпване на пръсти, силно намаление на мускулната мощ на
дясната ръка и несигурен захват, намаление на опозиционната сила на десния
палец. През този период ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност
общо за 243 дни. Счита, че безспорно е налице пряка причинно-следствена връзка
между описаното влошено здравословно състояние на ищцата и ПТП от 28.04.2013г.,
тъй като това влошаване на здравословното състояние е именно в резултат на
полученото вследствие на пътния инцидент травматично увреждане на дясната
китка. Несъмнено, вследствие на това влошаване в здравословното състояние на
пострадалата и на продължаващия и към настоящия момент възстановителен процес
от получените в резултат на ПТП от 28.04.2013г. травми, ищцата П.Л. е изпитвала
и продължава да изпитва и негативни емоции и да си припомня инцидента, което се
отразява неблагоприятно на психиката й.
Във връзка с лечението й от
получените травматични увреждания при ПТП от 28.04.2013г., както и във връзка с
получените допълнителни увреждания и влошаването на здравословното й състояние,
ищцата е претърпяла и имуществени вреди, които до момента не са били
претендирани, нито са били заплатени от застрахователното дружество.
От Фактура №********** от
13.10.2014г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „ОРТОТЕХ“ ЕООД, е
видно, че пострадалата е заплатила сумата от 37 лв. за закупуване на ортеза за
китка и предмишница – дясна.
От Фактура №********** от
17.10.2014г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“
ЕАД – София, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 20 лв. за скелетно
рентгеново изследване на китка и длан.
От Фактура №********** от
15.04.2015г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“
ЕАД - София, е видно, че тя е заплатила сумата от 1485 лв. за заключваща ринг
плака 2.0 мм, 7 дупки, титан, кат. №5.9953.14.
От Фактура №********** от
15.04.2015г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“
ЕАД – София, е видно, че пострадалата е заплатила сумата от 65 лв. за
преглед/консултация от хабилитирано лице/доцент в Клиниката по хирургия на
ръката.
От Фактура №********** от
20.04.2015г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“
ЕАД – София, е видно, че ищцата П.Л. е заплатила сумата от 17.40 лв. за
потребителска такса за болничен престой.
От Фактура №********** от
15.05.2015г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“
ЕАД - София, е видно, че доверителката ми е заплатила сумата от 20 лв. за
вторичен преглед в Клиниката по хирургия на ръката.
От Фактура №********** от
26.05.2015г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“
ЕАД - София, е видно, че пострадалата е заплатила сумата от 12 лв. за издаване
на епикриза (експресна до 1 час) от отдел „Медицински и аудиовизуален архив“.
От Фактура №********** от 12.10.2015г. и Фискален бон от същата дата, издадени
от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД - София, е видно, че ищцата е заплатила сумата
от 12 лв. за издаване на CD от отделението по „Спешна образна диагностика“.
От Фактура №********** от
06.04.2017г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К."
АД - Стара Загора, е видно, че доверителката ми е заплатила сумата от 11.60 лв.
за потребителска такса за болничен престой. Така, общият размер на
претендираните от ищцата П.Л. имуществени вреди, които не са били обезщетени и
са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 28.04.2013г., възлизал на сумата
от 1680 лв.
По отношение на претендираните
имуществени вреди, счита, че същите са безспорно доказани с надлежни
разходо-оправдателни документи, както и че няма спор, че същите са в пряка
причинна връзка с процесното ПТП и с необходимостта от провеждане на
допълнително лечение от пострадалата и следва да й бъдат присъдени изцяло.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъдите ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв.
представляваща обезщетение за преживени допълнителни неимуществени вреди,
изразяващи се в извършени 2 операции – една за поставяне и една за отстраняване
на поставените метални импланти в областта на дясната гривнена става, артродеза
на карпалните стави, хроничен синовит, изтръпване на пръсти, силно намаление на
мускулната мощ на дясната ръка и несигурен захват, намаление на опозиционната
сила на десния палец, временна неработоспособност за период от 243 дни, както и
душевни болки и страдания и преживени негативни емоции, в резултат на претърпяното
от ищцата ПТП на 28.04.2013г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано три години преди датата на подаване на настоящата искова молба в съда
до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1680 лв., представляваща
обезщетение за понесени имуществени вреди - заплатени разходи за лечение
относно първоначалните увреждания и влошаването на здравословното състояние,
които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП на
28.04.2013г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано три години
преди датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане
на сумата.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД „Б.И.“ АД по делото като е
заета позиция за недопустимост, респ. неоснователност на иска.
Признава, че с
Решение № 385/20,02.2014г., постановено по АНД № 6770/2013г. на PC-Варна,
лицето Ивайло Каров И., е признато за виновно в това, че на 28.04.2013 г. на
главен път 1-9 Варна - Бургас, след разкола на с. Дюлино, обл. Варна, при управление на
моторно превозно средство нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие
на което по непредпазливост причинил на П.Л., две средни телесни повреди,
изразяваща се в травма гръдния кош, съпроводена с малък върхов пневмоторакс в
ляво и развитие на частичен пневмоторакс в дясно върхово, което е обусловило
разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на дясна
ключица, което е обусловило трайно затруднение на движението на десен горен
крайник за период от около 2,5 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, буква
„б“, предл. 2, вр. чл.342, ал.1 от НК и е освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание. Това решение е потвърдено от АС-Варна
с решение № 178 от 24.06.20Hr. по ВАНХД № 42082014г.
Признава, че гражданската
отговорност на Ивайло Каров И. е била застрахована при ответника със ЗП № ГО
02114000514142, валидна към датата на настъпилото застрахователно събитие,
описано по-горе – ПТП настъпило на 28.04.2013г.
През м. април 2017г. П.Л.
постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“
АД – Стара Загора за отстраняване на поставената метална плака.
Признава, че ищцата е била
увредена при ПТП, което е било виновно и противоправно предизвикано от Ивайло
Каров И., ЕГН **********, както и че отговорността му като водач на лек
автомобил „Опел Корса“ с peг. № ***е била застрахована при ответника, валидна
към датата на настъпилото застрахователно събитие и ищцата е претърпяла
неимуществени вреди от увреждането си вследствие на процесното ПТП.
Оспорва обаче да са настъпили
допълнителни неимуществени вреди и влошаване на здравословно състояние на
ищцата вследствие на ПТП, което да не е било предвидимо и предвидено при
постановяване на решението от 12.11.2015г.
Оспорва също и
причинно-следствената връзка, между влошаването (ако се прецени, че има такова)
и увреждането от ПТП, като счита, че то се дължи на други фактори и причини
извън факта на ПТП, а именно ненавременно и неадектватно лечение на травмата в
дясната китка. Видно от представените медицински документи лечението на
травмата в китката, не е разпознато през 2013г. и няма данни ищцата да е
предприемала, каквото и да е лечение на китката, макар да е имала болки в тази област.
Адекватно лечение е предприето едва година и половина след ПТП, което не е
довело до желания резултат и се е наложила реоперация на китката и поставяне на
специална метална плака, която е била премахна през 2017г.
Твърдят, че болките и
страданията търпени от ищцата в областта на дясната китка, извън нормалния
период на възстановяване на подобна травма, не са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП, а се дължат на неправилно и неадекватно лечение на ищцата
(доколкото счупването на китката не е открито още след ПТП) и най-вече на
бездействието на ищцата, която макар да е имала силни болки в китката е
потърсила квалифицирана медицинска помощ едва през м. октомври 2014г.
Оспорват и да е настьпило
влошаване на здравословното състояние на ищцата след постановяване на Решение №
204 от 12.11.2015г. на АС-Пловдив, по в.гр.д. № 416 по описа на съда. Видно е
че при постановяване на решението е отчетено продължителното възстановяване от
травмата в китката и че болките на ищцата са продължавали и не са приключили и
към момента на постановяването му, т.е отчетена е и хроничността на болката,
която най-вероятно ще съпътства ищцата през целия й живот.
В този случай не може да се
говори за влошаване на състоянието на ищцата с това преди постановяване на
решението, а за нейни перманентни болки в дясната китка, тъй като е видно, че
вече четири години след постановяване на решението и близо 7 г. след ПТП, тя не
се е възстановила от травмата и едва ли може да се очаква да се случи това.
Стига се до абсурда доверителят ми да е под постоянната угроза от него да се
търсят нови и нови обезщетения за вече настъпили или предвидени вреди. Прави
възражение за съпричиняване.
По отношение на претендираните
имуществени вреди, счита, че направените имуществени разходи, които се претендират
с настоящата искова молба, не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, тъй
като не биха били направени, ако травмата е била лекувана навреме и адекватно.
Освен това твърдят, че имуществените разходи не са направени от ищцата, макар
приложените фактури да са издадени на нейно име.
Под евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете,
евентуално за присъждане на суми в по-нисък размер. Претендира разноски.
Преди приключване на съдебното
дирене по реда на чл. 214 от ГПК беше допуснато увеличение на иска за
неимуществени вреди с 10 000 лева, т.е. същият следва да се счита предявен
за сумата от 20 000 лева.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че на 28.04.2013 г. на главен път
I-9 Варна - Бургас, след разкола на с. Дюлино, обл. Варна, при управление на
МПС е настъпило ПТП по вина на водача на автомобила Ивайло Каров И., при което
ПТП е пострадала ищцата, която пътувала в същия автомобил. Приложени са Решения
по НАХД № 6770/2013г. по описа на PC - Варна и ВНАХД №420/2014г. по описа на ОС
– Варна, които са приключили с влязло в сила Решение от 24.06.2014г. П.Л. е
претърпяла различни травми и е установено, че е страдала от посттравматичен
стрес.
Безспорно е и че към момента на
инцидента водача на автомобила е имал валидна застраховка гражданска
отговорност при ответника ЗД „Б.И.“ АД.
С Решение № 204 от 12.11.2015г. на Апелативен съд
Пловдив в сила от 02.01.2016г. окончателно е определено обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата П.Л. в размер на 36 000 лева, обезщетяващи
болките и страданията ѝ в резултат на ПТП от 28.04.2013г. В мотивите на
решението на въззивния съд са взети предвид при определяне размера на обезщетението
хирургичната операция на ръката, извършена в болница „Пирогов“ гр. София в
периода 17.04.2015г. -20.04.2015г., както и последващите болнични листи за
временна неработоспособност до октомври 2015 г. Тези доказателства са
представени пред въззивния съд за първи път, поради което и са взети предвид от
Апелативния съд. В настоящото производство, образувано с твърдения за ексцес
следва да се обсъдят като релевантни само доказателства за неимуществени вреди
на ищцата след датата на съдебното дирене в АС Пловдив т.е. след 21.10.2015г. и
да се преценят дали доказват ексцес.
Под „ексцес” следва да се разбира влошеното
здравословно състояние на увредения, което не е било взето предвид от съда при
първоначалното разглеждане на спора.
В същото Решение със сила на
пресъдено нещо е прието и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата
в размер на 10 %, тъй като същата не е носела предпазен колан в автомобила.
По делото е представено Експертно
решение на ТЕЛК гр. Стара Загора, издадено на 06.11.2015 г. за освидетелстване
временна неработоспособност на ищцата. Причина – състояние след неколкократно
оперативно лечение по повод посттравматична псевдоартроза на дясна длан.
Мотивите за издаването са освидетелстваната да бъде върната на ЛКК за
продължаване на временната неработоспособност.
Представене е Епикриза на УМБАЛ
„Проф. Д-р Стоян К.“ гр. Стара Загора, видно от която ищцата е била приета за
операция за отстраняване на метални тела в периода 04.04.2017г. до 06.04.2017г.
Причината за отстраняването е резултат от няколко оперативни намеси след
процесното ПТП и поставена метална плака на ръката, като след тези интервенции П.Л.
е продължила да изпитва болки при движение.
Представен е и Амбулаторен лист от
17.07.2018г. на ищцата, в който е констатирано като обективно състояние –
клинични данни за хроничен синовит, тежко ограничение на движенията и силна
палпаторна болка на дясната китка.
За претърпените болки и страдания
след влязлото в сила решение на АС Пловдив е разпитана майката на ищцата. След
изписването на пострадалата от болница „Пирогов“, където ѝ поставят
имплант, състоянието на П.Л. не се подобрило, а напротив влошило се. Започнала
да изпитва още по-големи болки, спряла да рисува, защото въобще не можела да
движи дясната си ръка. Не можела и работа да си намери. Не се справила и с
обучението. Две години по-късно (през 2017г.) махнали импланта в болница в гр.
Стара Загора. Последвала рехабилитация, но и до ден днешен дъщерята ѝ
била със слабо захващане и с ограничение в ръката.
По делото е назначена и приета
съдебно-медицинска експертиза. Същата не е оспорена от страните и се кредитира
от съда като обоснована, пълна и компетентно изготвена.
В обстоятелствената част на
експертизата е подробно коментирано състоянието на болките в дясната гривнена
става, появилият се оток, ограничаването на движенията са наложили извършването
на няколко оперативни намеси. Вещото лице е заело теза и от правно естество,
като е изразил мнение, че всички усложнения са настъпили след входиране на
предишните искови молби и поради това ищцата не била обезщетена за тях. Това не
е изцяло вярно, доколкото по-горе беше вече коментирано, че с представените във
въззивна инстанция доказателства за оперативни намеси на китката през 2015 г.
същите са били взети предвид.
При проследяване на цялата хронология на травмата на
китката съдът приема експертното становище, че първите оперативни намеси са
целяли премахване на преките причини за поява на болка и оток. При тях е
отстранен проксималния дял на ладиевидната кост, който е бил нежизнен, с
променена форма и предизвикващ синовиално дразнене и синовит. Това е наложило и
частичен дебридман на хронично възпалената синовиална капсула. Между 2015г и
2017г., след осъществената артродеза (оперативно фискиране на ставата на
китката) между карпалните костици е напреднал дегенеративния процес, който от
своя страна отново е задълбочил хроничния синовит, отока и болковия синдром. Това
е наложило през 2017г отстраняване на металния артродезен имплант.
Вещото лице е констатирало, че след последната
оперативна намеса през 2015 г. (взета предвид с предхдното решение) през 2017г
ищцата отново е получила болка при движение и ограничаване на движенията.
Потърсила е консултация в Стара Загора на 23.03.2017г, направила е актуална
рентгенография в три проекции и на 04.04.2017г е хоспитализирана в УМБАЛ. В
анамнезата е вписано:Оперирана няколкократно по повод счупване на дясна ладиевидна
костица.Поставена метална плака.Оплаква се от болки при движение.Постъпва за
отстраняване на металните тела.Обективно състояние: Ограничена и болезнена
дорзо флексия. Извършена е предоперативна подготовка, включваща параклинични
изследвания,рентгенографии, консултации с кардиолог и анестезиолог.На
05.04.2017г/Оп.протокол № 170/под венозна анестезия е направено отстраняване от
костите на имплантирани уреди. През дорзален надлъжен достъп до гривнената
става се проектираха екстензорните сухожилия, отстраниха се металните тела
.Послоен шев.Стерилна превръзка.При добър след оперативен период на 06.04.2017г
е дехоспитализирана.
На въпрос на съда ако травмата на китката е била
открита и лекувана от датата на ПТП, а не по-късно, както се е случило, вещото
лице отговаря следното:
Ако фрактурата е лекувана още от
острия момент на травмата, то би трябвало да се наложи имобилизация /с гипс/ за
период от 60-90 дни. След снемане на имобилизацията би следвало да проведе курс
на рехабилитация около 30-45 дни. В този случай периодът на възстановяване би
бил 4-4,5 месеца. Ако фрактурата е имала нищожна дислокация би следвало да се
лекува оперативно с фиксиране на двата фрагмента с винт.В този случай
имобилизацията би била 30-45 дни ,следвана от рехабилитация-30 дни.При така
проведено лечение периодът на възстановяване би бил 2-2,5 месеца.
Не може да се вмени обаче вина на
ищцата за ненавременното лечение на тази фрактура. Още повече, че вещото лице
оценя първоначалното лечение като адекватно и че за установяване на тази фрактура
са нужни месеци – л. 6 и л. 7 от СМЕ:
„В случая след ПТП-то, в което
участник е била П.Л. медиците са насочили вниманието си към гръдната травма и
общото състояние на ищцата. Локалната фрактура на скафоидната кост (на китката)
не е била имобилизирана и предвид дори и микродвиженията, които тя извършва
спрямо съседните си костички не е позволила фрактурата да срастне. Особеност на
анатомията в този участък е, че точно проксималната част на ладиевидната кост е
много слабо кръвоснабдена ,липсват директно влизащи в нея кръвоносни съдове и с
времето с този фрагмент настъпва обратно развитие.Изразява се в омекване на
тази част на костта,фрактурата не сраства, получава се псевдоартроза.Това е
процес,който протича за 6-9 месеца.Така се е получило и с ищцата -когато са
отзвучали другите здравословни проблеми вниманието и е било насочено към
локалната киткова болка. Няколкото оперативни интервенции са целяли премахване
на пряката болкова причина. С напредване на времето са започнали и артрозни и
дегенеративни изменения в микроставичките между карпалните костици, което е
наложило извършването на артродеза (оперативно фиксиране на става).Типът
артродеза е подбран точно с цел запазване на движенията в двете основни киткови
стави,а блокиране на движенията между двата карпални реда.“
На въпрос как е лекувана травмата на
китката след 12.11.2015г. вещото лице е констатирало издаденото решение на ТЕЛК
за продължаване на временната неработоспособност, както и че към съдебната и
медицинската документация няма добавени документи за провеждана физиотерапия
след тази дата, нито рецепти за препоръчана терапия. При осъществения личен
преглед ищцата съобщила, че е провеждала физиотерапия в гр.Чирпан.По данни от
нея след последната оперативна интервенция през 2015 г. е имала доста дълъг
светъл период -със съвсем слаба болка и нежен оток. Според нея засилване на
болката и уплътняване на отока е започнало след есента на 2016г.
След 12.11.2015 г. П.Л. е провеждала
физиолечение през периода на временна нетрудоспособност. Впоследствие се е
чувствала добре до края на есента на 2016г,когато е получила отново засилване и
хронифициране на болката и уголемяване на отока.
Според вещото лице болката в няколкократно оперираната
дясна китка на ищцата не е постоянна. Тя се засилва при еднообразни многократни
или физически натоварвания. При отдаването на режим на покой/почивка болката
отзвучава. Друга зависимост на болката е от промяна в климата в посока
застудяване и повишаване на влажността.Тогава тя се купира с аналгетици.
Болката в китката на ищцата може да се определи като
хронична с периоди на екзацербация-усилване и периоди на отслабване. При
рентгено образ, който е представен към съдебната документация и при постоянните
констатации в медицинските документи за дегенеративни и артрозни изменения, а
също и установени при прегледа на лицето болката се приема за хронична.
Дегенеративните изменения са предпоставка за хроничен синов на ставната
капсула, което също обуславя и отока на областта. Тези изменения са резултат от
фрактурата получена при ПТП на 28.04.2013г-последвалата псевдоартроза на
фрактурата и остеонекроза на проксималния фрагмент и ладиевидната
кост-променената биомеханика и съотношение на целия проксимален карпален ред,
довели до артроза на радио карпалната става.
В деня на клиничния преглед гривнена област била почти
без оток. Палпаторна болка е налична в радиокарпалната става в зоната на
липсващата ксифоидна кост и върху стелоидния израстък на лакътната кост.
По-слаба палпаторна болка имало карпо метакарпалната става. Движенията на
китката са ограничени. Намалена мощност на палецовата опозиция. Изтръпвания по
пръст. Силно намалена мощ на юмручния захват спрямо този на лявата ръка т.е.
ставата е със силно ограничени движения и голяма функционална немощ. Движенията
се извършват от радиокарпалната и карпометакарпалните стави, но биомеханично те
не могат да компенсират нормалната обща подвижност на китката. Заключението е,
че за в бъдеще постепенно ще се премахне оточността. Тя ще се проявява само при
резки климатични промени и при евентуални физически натоварвания. По отношение
на болката,налична сега ще търпи отслабване,но по-бавно. Функционалността на
дясната китка ще бъде силно редуцирана.
На въпрос възможно ли е да се
извърши интервенция за обездвижване на ръката завинаги и какво би наложило това
вещото лице е дало следното мнение:
Въпросът за бъдещи операции на китката на ищцата е
строго индивидуален,като подход.Това зависи от нейния болков праг на
чувствителност, от поносимостта и към продължителна оточност на китката, от
вида на трудовата и заетост, от социалния и статус и т.н. Действително
оперативната артродеза е вариант, който може да се обсъжда като приложимост в
конкретния случай. При този вариант на бъдещо лечение се обездвижва целия
китков комплекс,причинява се леко скъсяване на надлъжния размер на китката, от
там идва и леко отпускане на флексорния и екстензорния апарат/мускули и
сухожилия/ и като следствие отново има функционална немощ на ръката.След 3-5
месеца може да се очаква втвърдяване/срастване в ставите, където е премахнато
хрущялното покритие, постепенно изчезване на отока и бавно намаляване на
болковия синдром.
По отношение въпросите на ищцата, то
същите обхващат и част от вече коментирани и взети предвид при първоначалното
обезщетяване на неимуществените вреди. В решението си апелативните съдии
отбелязват, че в резултат на ПТП П.Л. е претърпяла множество телесни повреди,
като в рамките на 2 месеца и половина последиците от всички тях са преминали с
изключение само на тези, свързани със счупването на ладиевидната кост на
дясната гривнена става, които се търпят от нея и към октомври 2015 г. и
създават сериозни затруднения на ищцата – болки и две оперативни интервенции.
Не е взета предвид извършената през 2017 г. операция и претърпените болки във
връзка нея, както и последиците от силно намалената функционалност на дясната
китка. След есента на 2016г отново болката се засилила, отокът станал по-голям
и през 2017г е постъпила в УМБАЛ-Стара Загора /м.април/ където геративно били
отстранени металните тела. След такъв тип операция по отстраняване на метални
остеосинтезни средства възстановителният период е около 2 месеца.
След 12.11.2015г. е констатираното от вещото лице, че
между 2015г и 2017г. е напреднал дегенеративния процес на китката, който от своя
страна отново е задълбочил хроничния синовит, отока и болковия синдром. Това е
наложило и през 2017г отстраняване на металния артродезен имплант т.е. след
първоначалното обезщетяване на неимуществените вреди е настъпило влошаване на
състоянието на дясната китка, както и ставата е със силно ограничени движения и
голяма функционална немощ към момента.
Според вещото лице извършената
интервенция през 2017 г. и последващото влошаване състоянието на ръката са
резултат от претърпяното ПТП и ненавременното лечение на китката, за последното
обаче не може да се вмени вина на ищцата, доколкото същото е от компетентността
на лекуващите я медици. Единствено следва да се вземе предвид първоначално установеното
съпричиняване от 10 % прието от апелативните съдии.
По отношение на иска за имуществени
вреди, то такъв не е предявяван в първото производство, а представените фактури
се отнасят както за периода на първоначално лечение на травмите, непосредствено
след ПТП, така и след влошаване на състоянието ѝ.
Представени са фактури на обща
стойност 1680 лева за периода 13.10.2014г. до 06.04.2017г. Всички те отговарят
на извършените медицински интервенции в този период и според вещото лице са
реализирани във връзка с лечението, прегледите, рентгенографските следвания, потребителски
такси, ортопедична ортеза дитаниев имплант. Не се погасяват по давност предвид
прилагането на общата погасителна давност от 5 години и фактът, че исковата
молба е предявена на 09.10.2019г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Правната квалификация на обективно съединените искове
е по чл. 226 КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Ищцата следва да установи наличието на новия
правопораждащ юридически факт ексцес, а именно – началния момент на търпене на
новите вреди /имуществени и неимуществени/, всички твърдения в исковата молба
за извършени медицински интервенции спрямо нея и необходимостта от тяхното
извършване, причинната връзка между нейното здравословно състояние и
медицинските, т.е. кое е налагало медицинските интервенции, интензивността на
претърпените болки и страдания и връзката им с получените увреждания, реалното
заплащане на сумите за имуществени вреди.
Ответникът установява своето възражение за
съпричиняване.
По делото несъмнено беше доказано
наличието на ексцес по отношение на травма, получена в резултат от ПТП от
28.04.2013г. След постановяване на Решение от 12.11.2015 г. по извънсъдебно
признание на ищцата тя е имала „светъл“ период без или с незначителни болки и
страдания, след което от есента на 2016 г. болките и страданията по отношение на
увреждането на китката на дясната ръка са се засилили, последвала е операция
през 2017г., при която несъмнено са претърпени физически болки и страдания. Към
момента заключението е, че за в бъдеще постепенно ще се премахне оточността. Тя
ще се проявява само при резки климатични промени и при евентуални физически
натоварвания. По отношение на болката, налична сега ще търпи отслабване, но
по-бавно. Същата е определена и като хронична – с периоди на усилване и
затихване. Функционалността на дясната китка обаче ще бъде силно редуцирана.
Възможно е ново оперативно лечение, след което обаче пак ще е налице
функционална немощ на дясната китка, като прогноза за изчезване на болката и
отока е добра, макар и по-бавно случваща се. Експертизата и свидетелските
показания са в пълно съответствие. Следва да се кредитират с доверие думите на
майката на ищцата, а именно че П.Л. е престанала да рисува, трудно се е
справила с обучението си и с намиране на работа. Всичко се опитвала да извършва
с лявата ръка, но не и нещо, свързано с работа.
Следва да се вземат предвид влошеното състояние на
китката след ноември 2015г. – силни болки и страдания, довели до премахване на
импланта, започнали дегенеративни процеси и ограничения в движението на
китката. Свидетелските показания на майката са категорични и не са оборени по
делото – след операцията в болница „Пирогов“ (последният факт взет предвид от
по предходното решение) състоянието се е влошило, болките са станали по-силни,
имало дори предложение от лекуващ лека ръката изцяло да се „блокира“. Всичко
това е довело до сериозни последици в социалния живот и трудова активност на П.Л..
Справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД предвид травмата, младата
възраст на ищцата (към настоящия момент тя е на 29 години), затрудненията,
които изпитва в иначе динамичния живот на един активен човек на нейната възраст
(боравещ с дясната ръка по принцип), хроничната болка и недобрата прогноза дори
и при още една операция налагат извода за определяне на сумата от 20 000
лева като достатъчна да я обезщети. Съгласно решение 167 от 30.12.2015 г. по
т.д. 2005/2014 г., Първо т.о., ТК на ВКС следва да се вземе предвид 10 %
съпричиняване, установени при първото дело или искът следва да се уважи за
сумата от 18 000 лева.
По отношение на иска за имуществени
вреди, то същият се явява изцяло доказан и следва да се уважи за сумата от 1680
лева.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски в размер на 1800 лева
адвокатски хонорар, а ответникът разноски отново за адвокатски хонорар в размер на 1056, 48 лева. Съобразно уважената
и отхвърлена част от исковете ответникът следва да заплати на ищцата сумата от
1620 лева, а ищцата на ответника сумата от 105 лева разноски.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на РС Гълъбово държавна такса в размер на 720 лева и 580 лева
разноски за вещо лице.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец“ бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на П.Л. с ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адвокат Ж.З. сумата от 18 000 лв. представляваща обезщетение
за преживени допълнителни неимуществени вреди, настъпили след 12.11.2015г.,
изразяващи се в извършена операция за отстраняване на поставените метални
импланти в областта на дясната гривнена става
в периода 04.04.2017 г. – 06.04.2017г., настъпил хроничен синовит,
изтръпване на пръсти, силно намаление на мускулната мощ на дясната ръка и
несигурен захват, намаление на опозиционната сила на десния палец, както и
душевни болки и страдания и преживени негативни емоции, в резултат на
претърпяното от ищцата ПТП на 28.04.2013г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано три години преди датата на подаване на настоящата искова
молба – 09.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1680 лв., представляваща обезщетение за
понесени имуществени вреди - заплатени разходи за лечение относно
първоначалните увреждания и влошаването на здравословното състояние, които са в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП на 28.04.2013г.,
по фактури от периода 13.10.2014 г. до 06.04.2017г. ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано три години преди датата на подаване на настоящата
искова молба – 09.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
сумата над 18 000 лева до 20 000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец“ бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати по сметка на Гълъбовски районен съд държавна такса в размер на 720
лева и 580 лева разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец“ бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на П.Л. с ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адвокат Ж.З. сумата от 1620 лева адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА П.Л. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес
***, офис 2, чрез адвокат Ж.З. ***“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“ бул. „Джеймс Баучер“ № 87 разноски за адвокат в размер на 105 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: