РЕШЕНИЕ

 

Номер.................           Година       2020                              Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                    ХХІХ състав

На трети септември                            Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                       Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1507 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по жалба на Х.К.М. против НП  №20-0433-000078/20.03.2020г. на Началника на 1 РУ  при ОД МВР гр.Варна, с което на Х.К.М. е наложено административно наказание  "ГЛОБА" в размер на 200 лева, на основание чл. 178 Д  от ЗДвП.

         В съдебно заседание редовно призован не се явява.

         Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         На 05.12.2019г. в гр. Варна жалбоподателят управлява лек автомобил  ДК № В 3991ВС собственост на негова фирма- „Арт денс“ ЕООД. Паркирал върху място предназначено за хора с трайни увреждания обозначено с ПЗ Д 21 от ЗДП на ул.Струга №31-33. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

          Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е неоснователна.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група към Сектор ПП при ОДП гр.Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, която е приложена към материалите по АНП.

     В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. 

   Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 98 ал.2 т.4 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е наложил наказание по чл.178 Д от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. Нормата на чл.178д от ЗДвП предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на водач, който без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Обстоятелството, че жалбоподателя притежава

Въз основа на събраните по делото доказателства се установяват безспорно обективните признаци на извършено нарушение на чл.92 ал.2 т.4 във вр. с чл.178д от ЗДвП. Това е така, доколкото по несъмнен начин се установява обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят е паркирал управляваното от него превозно средство на място сигнализирано с пътен знак Д-21, определено за хора с трайни увреждания, без да има такова право.

          В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение предвид събраните гласни и писмени доказателства. Причините за извършване на деянието са ирелевантни.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП.

  Съдът не споделя възраженията на жалбоподателката, че не е знаела кой точно от нейната фирма управлява на посочената в НП дата автомобила. Същата, че никой от фирмата на посочената дата и място в НП не е паркирал неправилно. Жалбоподателката в АУАН е записала имам възражения, като не е посочила какви. Възражения не са направени и в хода на АНП. Едва в жалбата се сочи горното възражение, като твърденията не са подкрепени с доказателства и декларативни. В съдебно заседание се установява с помощта на  показанията на свид. С., че процесния автомобил е бил паркиран на място обозначено със знак Д-21-обслужващо хора с увреждания.

 Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателят, административнонаказващия орган  се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и жалбоподателя няма други наложени наказания през последните пет години. В тази връзка съдът намира, че наказанието е  определено към минималния размер справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

           С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в две съдебни заседания, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                     Р  Е Ш  И:

          ПОТВЪРЖДАВА НП  №20-0433-000078/20.03.2020г. на Началника на 1 РУ  при ОД МВР гр.Варна, с което на Х.К.М. е наложено административно наказание  "ГЛОБА" в размер на 200 лева, на основание чл. 178 Д  от ЗДвП.

         ОСЪЖДА  Х.К.М. да заплати на   ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд  -гр.Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                                                            

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: