Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.12.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на шестнадесети
март през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА К.-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 485 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 01.11.2019 г. СРС, 88 с-в, по гр.д.№ 52315/17
г. е осъдил К.М.К. да заплати на „Т.С.“ ЕАД по предявените искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
1 463,71 лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2016 г. за следния топлоснабден имот: апартамент № 70, находящ се в
гр.София, жк „*********; 269,96 лв.-мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2014 г.-18.07.2017 г.; 27,55 лв.-главница за
такса за дялово разпределение за периода м.07.2014 г.-м.04.2016 г. и
обезщетение за забава върху нея в размер на 5,95 лв. за периода м.07.2014
г.-м.04.2016 г. със законната лихва върху главниците от 31.07.2017 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил исковете за главница за главница за
такса за дялово разпределение и обезщетение за забава върху нея за разликата до
пълния предявен размер; Р.С.К. да заплати на „Т.С.“ ЕАД по предявените искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 975,80 лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2016 г. за топлоснабден имот: апартамент № 70, находящ се в гр.София,
жк „*********; 179,97 лв.-мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2014 г.-18.07.2017 г.; 18,37 лв.-главница за такса за дялово
разпределение за периода м.07.2014 г.-м.04.2016 г. и обезщетение за забава
върху нея в размер на 3,79 лв. за периода м.07.2014 г.-м.04.2016 г. със
законната лихва върху главниците от 31.07.2017 г. до окончателното плащане,
като е отхвърлил исковете за главница за главница за такса за дялово
разпределение и обезщетение за забава върху нея за разликата до пълния предявен
размер; Р.Н.М.„Т.С.“ ЕАД по предявените искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1 463,71
лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г.
за топлоснабден имот: апартамент № 70, находящ се в гр.София, жк „*********;
269,96 лв.-мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2014 г.-18.07.2017 г.; 37,50 лв.-главница за такса за дялово
разпределение за периода м.07.2014 г.-м.04.2016 г. и обезщетение за забава
върху нея в размер на 9,95 лв. за периода м.07.2014 г.-м.04.2016 г. със
законната лихва върху главниците от 31.07.2017 г. до окончателното плащане.Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците
К.М.К. и Р.С.К. чрез особения им представител-адвокат М.Ц. в частта, с която са
уважени исковете срещу К.М.К. за сумата в размер на 405,92 лв.-главница за
топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2014 г. и за мораторна лихва в
размер на 117,16 лв., както и в частта, с която е уважен иска за сумата от
270,65 лв.- главница за топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2014 г. и
за мораторна лихва в размер на 78,11 лв.Въззивниците излагат оплаквания, че
изводите на първоинстанционния съд, че за посочените размери и период
вземанията не са погасени по давност, са неправилни, и че първоинстанционният
съд не е отчел момента, от който започва да тече давността за процесните
вземания за главница и лихва.Молят съда да отмени решението в обжалваната част
и да отхвърли исковете.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„ Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-София” ЕАД
твърди, че на основание & 1, т.2а от ДР на ЗЕ в качеството им на
собственици ответниците К.М.К., Р.С.К. и Р.Н.М.са потребители на топлинна
енергия за битови нужди за имот, находящ се в гр.София, жк „*********, ап.70 с
абонатен № 312911.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД
и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.В чл.32,
ал.1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-02/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от
13.02.2008 г. е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди, че за
отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно е удостоверявал публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до
месец август включително в присъствието на нотариус в присъствието на нотариус,
като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи извършените действия по
публикуване на данни за дължимите суми за топлинна енергия чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на
дружеството.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.”
ЕООД.За предоставената услуга дялово разпределение клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия към топлопреносното предприятие съгласно
чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и чл.36, ал.1 от
действащите ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***.Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят при
условията на разделна отговорност следните суми: К.М.К.-3/8 част от сумата 4 749,69
лв., а именно: 1 463,71 лв.-главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2016 г. и отразена
във фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.05.2014
г.-м.04.2014 г. и 269,96 лв.-законна лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2014 г.-18.07.2017 г.; 37,50 лв.-главница за дялово разпределение
за периода м.06.2013 г.-м.04.2016 г. и 9,95 лв.-лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.08.2013 г.-18.07.2017 г. със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане;Р.Н.М.-3/8 част от сумата 4 749,69 лв., а именно: 1 463,71
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2014 г.-м.04.2016 г. и отразена във фактура № **********/31.07.2014 г. за
отоплителен сезон м.05.2013 г.-м.04.2014 г. и 269,96 лв.-законна лихва за
забава върху главницата за периода 15.09.2014 г.-18.07.2017 г.; 37,50
лв.-главница за дялово разпределение за периода м.06.2013 г.-м.04.2016 г. и
9,95 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
01.08.2013 г.-18.07.2017 г. със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане и Р.С.К.-1/4 част от сумата 4 749,69
лв., а именно: 975,80лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2016 г. и отразена във фактура №
**********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.05.2013 г.-м.04.2014 г. и 179,97
лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2014
г.-18.07.2017 г.; 25,00 лв.-главница за дялово разпределение за периода
м.06.2013 г.-м.04.2016 г. и 6,63 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.08.2013 г.-18.07.2017 г. със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумите.
Видно от протокол ОС на етажните собственици в сградата,
находяща се в гр.София, жк „Стефан Караджа“, ул. „********е взело решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално
разпределение на топлинната енергия.
На 29.07.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София,
жк „Стефан Караджа“, ул. „********и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата
индивидуално разпределение на топлинната енергия.
Видно от нотариален акт № 96 по н.д.№ 15404/93 г. К.М.К.,
Р.С.К., М.К.М.и Р.Н.М.са придобили по замяна собствеността върху апартамент №
70, находящ се в гр.София, жк „*********, ет.12.
С молба-декларация от 18.06.2002 г. К.М.К. е поискал от
ищцовото дружество да му бъде открита партида на адреса на процесния имот.
Видно от удостоверение за наследници № 1387/22.12.2017 г.
на община Костинброд М.К.М.е починал на 19.11.2010 г. и е оставил за наследници
по закон:Р.Н.М.-съпруга и К.М.К.-син.
От заключението на приетата пред СРС техническа експертиза на вещото лице Б.В.-Т.е
установено, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния имот за
периода м.06.2013 г.-м.04.2016 г. възлиза на 3 903,29 лв. след
съобразяване на изравнителните сметки.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице В.С.е
установено, че липсват данни за плащане на процесните суми.Мораторната лихва
върху главницата за топлинна енергия възлиза на 719,01 лв., а върху главницата
за дялово разпределение-на 26,81 лв.Дължимата такса за дялово разпределение
възлиза на 100,00 лв., а на лихвата за забава върху таксата за дялово
разпределение-на 26,81 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия
за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
Въззивниците не оспорват, че са потребители на топлинна
енергия за процесния имот.От приетите по делото техническа и съдебно-счетоводна
експертиза е установен и размера на потребената топлинна енергия и на таксата
за дялово разпределение.Първоинстанционният съд е приел, че изискуемостта на
вземанията за главница за топлинна енергия настъпва 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят и че исковете за главница за топлинна енергия не
са погасени по давност.
Задължението за плащане на ползваната
топлинна енергия е периодично, тъй като касае повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се
погасява с 3-годишна давност.В този смисъл е налице и ТР № 3/12 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС. За вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия
за процесния период са приложими ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, приети с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.По
делото не са представени доказателства за публикуване на месечните дължими суми
от ответниците.За вземанията на ищеца за процесния период погасителната
давност е започнала да тече от датата на възникване на задължението или от
първия ден след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на
топлинната енергия.За месец 05.2014 г. тригодишната погасителна давност е
започнала да тече на 01.06.2014 г. и е изтекла на 01.06.2017 г., а за
главницата за м.06.2014 г.-от 01.07.2014 г. и е изтекла на 01.07.2017 г.-преди
датата на подаване на исковата молба на 31.07.2017 г.Поради изложените
съображения вземанията за главница за топлинна енергия за м.05.2014 г. и за
м.06.2014 г. са погасени по давност.В частта, с която искът за главница за
топлинна енергия е уважен за посочения период първоинстанционното решение не е
обжалвано.Основателно се явява оплакването, че първоинстанционният съд е
включил в размера на главницата за топлинна енергия и сумите, касаещи периода
м.05.2013 г.-м.04.2014 г.Видно от заключението на техническата експертиза
вещото лице е посочило размера на начислената топлинна енергия за периода
м.06.2013 г.-м.04.2016 г., като за периода м.06.2013 г.-м.04.2014 г. сумата
възлиза на 1 246,97 лв., а след съобразяване на изравнителните суми за
посочения период /164,51 лв. за връщане/ сумата възлиза на 1 082,46 лв. /съответно
405,92 лв.-за 3/8 част и 270,62 лв. за ¼ част/.Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза за посочения период размера на мораторната
лихва възлиза на 312,41 лв. или 117,15 лв. /за 3/8 част/ и 78,10 лв. /за
¼ част/.
Поради изложените съображения въззивната жалба се явява частично
основателна и следва да бъде уважена за сумите 405,92 лв., съответно 270,65 лв.
за главница за топлинна енергия и за 117,15 лв., съответно 78,10 лв. за
мораторна лихва.В частта за разликата над 117,15 лв. до 117,16 лв. и над 78,10
лв. до 78,11 лв. за мораторна лихва въззивната жалба е неоснователна.
Други оплаквания във въззивната жалба не са направени, а съгласно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска за
главница за топлинна енергия срещу К.М.К. за сумата над 1 057,79 лв. до
уважения размер от 1 463,71 лв., а срещу Р.С.К.-над 705,18 лв. до уважения
размер от 975,80 лв., както и в частта, с която искът за мораторна лихва срещу К.М.К.
за сумата над 152,81 лв. до уважения размер от 269,96 лв., а срещу Р.С.К.-над
101,87 лв. до уважения размер от 179,97 лв., като вместо него се постанови
решение, с което исковете в тази част се отхвърлят като неоснователни.В
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която К.М.К. е осъден да заплати разноски на „Т.С.“
ЕАД за сумата над 275,03 лв. до присъдения размер от 389,81 лв., както и в
частта, с която Р.С.К. е осъдена да заплати на ищеца разноски над 183,30 лв. до
259,87 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сума в размер на 50
лв., представляваща държавна такса по подадените въззивни жалби.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 01.11.2019 г. на СРС, 88 с-в, по
гр.д.№ 52315/17 г. в частта, с която са уважени исковете на „Т.С.“
ЕАД срещу К.М.К. за главница за топлинна енергия срещу за сумата над 1 057,79
лв. до уважения размер от 1 463,71 лв., а иска за мораторна лихва за
сумата над 152,81 лв. до уважения размер от 269,96 лв., както и в частта, с
която К.М.К. е осъден да заплати разноски на „Т.С.“ ЕАД за сумата над 275,03
лв. до присъдения размер от 389,81 лв., както и в частта, с която са уважени
исковете на Т.С.“ ЕАД срещу Р.С.К. за главница за топлинна енергия за сумата над
над 705,18 лв. до уважения размер от 975,80 лв., а иска за мораторна лихва за
сумата над 101,87 лв. до уважения размер от 179,97 лв., както и в частта, с
която Р.С.К. е осъдена да заплати на ищеца разноски над 183,30 лв. до 259,87
лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********и
със седалище и адрес на управление:*** срещу К.М.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над 1 057,79 лв. до уважения размер от 1 463,71 лв., а иска с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 152,81 лв. до уважения размер от 269,96
лв., както и в частта, с която К.М.К. е осъден да заплати разноски на „Т.С.“
ЕАД за сумата над 275,03 лв. до присъдения размер от 389,81 лв., както и
предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:*** срещу Р.С.К.
с ЕГН ********** и с адрес: *** с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над 705,18 лв. до уважения размер от 975,80 лв., а иска за мораторна лихва за
сумата над 101,87 лв. до уважения размер от 179,97 лв., както и в частта, с
която Р.С.К. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски над 183,30 лв. до
259,87 лв., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********и със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд на
осноавние чл.78, ал.6 ГПК сумата 50 лв.-държавна такса.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице- помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.