О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……06.2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно на, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното
от съдия Красимир Василев
въззивно
гражданско дело № 448 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от
ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 13642/09.05.2018 г., с която е обективирано искане за изменение на Решение № 794/02.05.2018 г., в частта му относно разноските, като присъденото в полза на В.П.М. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева бъде редуцирано до минималните стойности, предвидени в Наредба №1 от 09 юли 2004 г. на ВАдвС. Молителката излага твърдения, че в не и́ е представян списък на разноските от насрещната страна, поради което не е могла своевременно да релевира възражение за тяхната прекомерност.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от В.И.М., чрез адв. Г.Ж., с който е изразено становище за неоснователност на искането за изменение на решението, с оглед невъзможността на съда служебно да намали техни размер, доколкото молителката в срока по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е възразила срещу него.
За да се произнесе,
настоящият състав съобрази:
Молбата е заявена законоустановения срок и изхождат от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р.Г.Т., чрез адв.Зв.С./ВАК/ против Решение № 235 от 07.11.2017 година, постановено по гр.дело № 80/2016 година на ПРС, с което е била отхвърлена исковата претенция на ищцата против В.П.М. и В.И.М. да бъде обявен за нищожен, сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2011г., обективиран в НА № 39, т. I, рег. № 857, д. № 39/2011г. при И.К.– нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. № 225, като прикриващ договор за заем, сключен между същите страни, с условие, че при неизпълнение на договора за заем, собствеността върху имота - ½ ид.ч. от недвижимия имот, находящ се в гр. Дългопол, област Варна, представляващ дворно място с площ 680 кв.м., включено в УПИ № ХI-391 в квартал 67 по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ № ХII -393, УПИ № VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390, няма да бъде върната, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 152 вр. чл. 17 ЗЗД.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 794/02.05.2018 г., с което е потвърдил изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт и е осъдил въззивницата да заплати на В.П.М. и В.И.М., съответно 800 лева и 500 лева.
Съгласно ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Видно от приложеното на л. 53 пълномощно в полза на адв. В.Д., се съдържа уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, но не е посочен начина на плащане, поради което съобразно задължителните постановки на ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, следва да си приеме, че не е налице годно доказателство, удостоверяващо действителното извършване на претендирания разход, съответно същия не подлежи на възстановяване на страната.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 794/02.05.2018 г., постановено по в.гр. дело № 448/2018 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, с която: „ОСЪЖДА Р.Г.Т., ЕГН **********, да заплати на В.П.М., ЕГН ********** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи извършени съдебно – деловодни разноски пред ВОС – адвокатски хонорар“, като вместо него постановява:
„ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.П.М., ЕГН **********, за присъждане на претендираните разноски в производството, като недоказано.“
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: