№ 160
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500131 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 298/26.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1858/2024 г. по
описа на Районен съд - Ботевград, е осъден ПГТМ „Х. БОТЕВ“, БУЛСТАТ:
*********, гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 18 да плати на А. К. Д., ЕГН
**********, гр. Ботевград, ул. „Ц.О.“ № 19, вх. А, ет. 4, ап. 22, както сумата от
1700,00 (хиляда и седемстотин) лева, представляваща неполучено
увеличение към заплатеното й трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 05.07.2023 г., съгласно чл. 27, ал. 2 КТД от 10.08.2023 г., във
вр. с чл. 107м, вр. чл. 128, т. 2 КТ, както и сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
С решението е осъден ответника ПГТМ „Х. БОТЕВ“, БУЛСТАТ:
*********, гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 18 да заплати на в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Ботевград и сумата от
68,00 (шестдесет и осем) лева, представляваща дължима държавна такса.
Също така е постановено и предварително изпълнение на решението в частта
относно присъденото трудово възнаграждение на ищцата А. К. Д..
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и
настоящ въззивник ПГТМ „Х. БОТЕВ“, представляван от директора Иван
Николов е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, а предявения иск да бъде отхвърлен. В
жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и
постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че след като
към датата на сключване на Анекса към КТД – 10.08.2023 година ищцата не се
е намирала в ТПО с гимназията, същата не притежава качеството
педагогически специалист, поради което не може от началото на годината със
1
задна дата да се ползва от привилегията за увеличение на трудовото
възнаграждение, още повече че това било изрично предвидено в държавния
бюджет единствено за заетите към датата на промяната на КТД – 10.08.2023
година заети длъжности, а не към началната дата на увеличението – 01.01.2023
година. Тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
(ТПО) на служителя – учител с гимназията по силата на заповед № РД12-
094/04.07.2023 година, считано от 05.07.2023 г. все още не е било настъпило
изменението на чл.27, ал.2 от КТД, като не се спори, че през процесния период
ищцата е била член на Синдиката на българските учители (СБУ), то тя не
можела да се ползва от съгласуваното увеличение на заплатата към минал
момент, преди прекратяването на ТПО.
Счита, че това ретроактивно право притежава единствено съответния
работник или служител с подписано индивидуален трудов договор с
работодателя към датата на промяната на КТД – 10.08.2023 година, като
същото следва да е заето лице в системата на предучилищното и училищното
образование, а ищцата не е била такава, поради липса на валидно
съществуващо трудово правоотношение.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. К. Д., чрез адвокат
Х. П. Я. е подала отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната
неоснователност. Счита постановеното решение за правилно, а решаващите
изводи на съда за обосновани и съобразени с доказателствата по делото.
Счита, че процесната промяна на КТД касае и педагогическите специалисти,
които за периода преди промяната на КТД на 10.08.2023 година са полагали
труд при съответния работодател, независимо дали към 10.08.2023 година са
били реално заети по ТПО, тъй като противното би било явно несправедливо
и би поставило в неравностойно положение лицата, които за реално положен
труд не биха получили дължимото им се и законно признато увеличение за
трудовото възнаграждение за минал период. Иска се потвърждаване на
решението, както и присъждане на сторените разноски във въззивното
производството за адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
За да постанови решението си, първостепенният съд задълбочено и
аналитично е изследвал фактическите и правни аспекти на казуса, като
правилно и законосъобразно е уважил иска така, както е предявен,
позовавайки се и на извършената експертна оценка по приетата СИЕ и е
възложил разноските съобразно изхода на спора.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното
решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Районен съд
- Ботевград, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона
форма.
2
При проверка по реда на чл. 269 от ГПК - за процесуалната допустимост
на решението, което е обжалвано изцяло, съдът намира, че то се явява
процесуално допустимо: налице е гражданскоправен спор между процесуално
правоспособни и дееспособни правни субекти, като компетентен да се
произнесе съобразно правилата за родова и местна компетентност се е явявал
Ботевградският районен съд. Налице са били положителните процесуални
предпоставки за предявяването на иска и не са били налице отрицателни
процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Съдът се е
произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Не се спори от страните, че на 10.08.2023 г. е подписан Анекс № Д01-
192 от същата дата към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищно образование от 06.12.2022г., с който са
определени минимални основани работни заплати за системата на
предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г., по
силата на което била изменена разпоредбата на чл. 27 от този КТД по
отношение на минималните основни заплати за системата на училищното и
предучилищното образование и с горепосочения анекс с обратна сила /от
01.01.2023г./ били увеличени трудовите възнаграждения на заетите в
системата на училищното и предучилищното образование.
Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за
престирания труд. Според чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи
плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от
работника/ служителя работа. Това е основно задължение на работодателя
като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна
сила на работника или служителя.
На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат
въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и
служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. По
силата на чл. 50, ал. 2 КТ колективният трудов договор не може да съдържа
клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор
по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни
организации на работниците и служителите, и на работодателите.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че колективния трудов договор се
сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за всяка от страните и
един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на
страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов договор
влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
друго. На основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко
време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото
сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл.
53 и 54 КТ.
В случая по делото е установено несъмнено, че в процесния период
01.01.2023 г. – 05.07.2023 г. ищцата е работила по трудово правоотношение
3
при ответника на длъжността "учител", като страните са обвързани от
разпоредбите на колективния трудов договор за системата на предучилищното
и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022 г. /предвид членството на
ищеца в синдикална организация към СБУ в същия период/.
Спорът по делото е правен – касателно дали изменението на КТД с
анекса от 10.08.2023 г. се прилага и за работниците и служителите, които към
датата на приемане на анекса са с прекратени трудови правоотношения, т.е.
към кой момент следва да се определи кръга на лицата, по отношение на които
се предвижда увеличение на трудовите им възнаграждения.
Настоящият съдебен състав отчита, че по този въпрос към момента е
налице противоречива съдебна практика в страната, неурдена по
тълкувателен път от ОСГК на ВКС, но съдът констатира, че по сходен въпрос
е било налице произнасяне на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирано в
решение № 164/19.07.2012 г., постановено по гр. дело № 902/2011 година,
по описа на ВКС, ІІІ г.о. Върховните магистрати са приели, че при подобни
законови изменения работодателят не разполага с правна възможност да
изтъкне договорено условие, свързано с обективен критерии, при безспорно
установени по делото факти, съответният пенсиониран работник/служител да
бъде изключен от кръга на лица с право на обезщетение в увеличен размер
към минал момент.
Подобно произнасяне е налице и в решение за развитие на правото №
82 от 11.02.2025 г., постановено по гр.д. № 931 по описа за 2024 г., на ВКС,
3 г.о., касаещо необходимостта от добросъвестност на работодателя и нуждата
от информираност на работника по въпросите за промени в КТД,
благоприятни за него.
В случая трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено около
месец преди приемане на Анекса на КТД.
Настоящият съдебен състав счита, че изменението на КТД с анекса от
10.08.2023 г. следва да се прилага за всички работници/служители в сферата
на предучилищното и училищното образование синдикални членове, които
към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение поради
следното:
По силата на сключения на 10.08.2023г. анекс е изменена разпоредбата
на чл.27 от КТД от 06.12.2022 г., уреждаща минималните основни работни
заплати за системата на предучилищното и училищното образование и
разпределението на осигурените средства от държавния бюджет, като със
задна дата - от 01.01.2023 г. се определят по-високи минимални основни
работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование,
т.е. с анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на
педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното
и училищното образование със задна дата касателно всички членове на
синдикални организации, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово
правоотношение.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на
Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че
законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. По силата на § 2 от Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
4
на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3
относно минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на
длъжността старши учител е предвидена сумата от 1787 лева. Съгласно § 3 от
Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от
01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен
вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.
Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на основание
чл. 22, ал. 9 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за предучилищното и
училищното образование и е съгласувана с министъра на труда и социалната
политика и с министъра на финансите.
Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда
нови размери на минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023
г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на
нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба.
Ретроактивното действие е правен институт, с който законодателят
придава правно значение на настъпването на определени правни последици
към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги
юридически факт, по съображения за справедливост и социална
целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда
вече възникнали в предходен момент правоотношения между правните
субекти. Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и
свързаното с това забавено увеличение на минималните основни
възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са
именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да
придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023
г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата.
Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023 г. също е обусловено от
забавеното приемането на закона за държавния бюджет за съответната година
и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на труда. В
случая забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се
дължи на забавени действия от страна на изпълнителната и законодателна
власт, независимо от волята на гражданскоправните субекти, в чиято правна
сфера настъпват благоприятните правни последици, обусловени от
приемането му.
В този закон е предвидено и разчетено увеличение на минималната
работна заплата в сферата на предучилищното и училищното образование,
като съдът намира, че изменената с анекса от 10.08.2023 г. разпоредба на
чл.27 от КТД се отнася за работните заплати на всички заети към 01.01.2023 г.
педагогически специалисти и непедагогически персонал в сферата на
предучилищното и училищното образование, предвиждащо нов размер на
основните възнаграждения, считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на
заетите в системата на образованието. Никъде в закона или в КТД не е
визирано и изрично уточнено, че това увеличение не засяга лицата с
прекратено ТПО, т. е. придаденото ретроактивно действие на нормата следва
да се тълкува разширително, а не стеснително и че се отнася до лицата, които
5
в този период са полагали труд в учебни заведения и са се намирали в редовни
ТПО. Това обратно действие на нормата е и в съответствие с чл. 14 от ЗНА,
който предвижда, че същото се придава само по изключение и с изрична
разпоредба, както в случая.
Наред с горното, колективният трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование, сключен между посочените
синдикални организации и МОН е многостранен договор, с няколко насрещни
страни, всяка от които е направила волеизявление за увеличаване на
основните трудови възнаграждения на работещите в сферата на
предучилищното и училищното образование, считано именно от 01.01.2023 г.
Освен това, след подписване на анекса от 10.08.2023 г. към КТД е приета
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране
и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която
от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни
работни заплати на педагогическите специалисти, като това увеличение е в
съответствие със сключения анекс към КТД на отраслово равнище.
Независимо, че наредбата представлява подзаконов нормативен акт, на
част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично
е придадено обратно действие, което не би могло да бъде автоматично
пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с оглед неговия
договорен характер, но това се е осъществило със закъснение по причините,
изложени по-горе, в резултат на по - късното приемане на Закона за
държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., в сила от
01.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща
законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на
образованието, като ги изменят в по-благоприятна за служителите посока,
предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че е недопустимо
да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение.
В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г.
о., ГК се възприема, че "обратното действие преурежда по нов начин
приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че
и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато не засяга неблагоприятно положението на работниците или
служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да
се въвеждат с обратно действие неблагоприятни последици за работниците и
служителите (Решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
В тази насока е и наскоро приетото Решение за развитие на правото
№ 82 от 11.02.2025 г., постановено от ВКС, 3 г.о., по гр.д. № 931/2024 г.,
визирано по – горе.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че тезата на ответника е
несъвместима с принципа на равенство на гражданите, а обратното би ги
поставило в неравноправно и неравностойно положение, което е недопустимо
по силата на върховния закон на страната, имаща непосредственото действие.
6
Горното е обективирано в юриспруденцията на Конституционният съд:
Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к. д. № 13/2021/, решение № 4 от
20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021, Решение № 14 на КС от 14.11.1992 г. по
к. д. № 14/1992/, решение № 6 на КС от 27.04.2010 г. по к. д. № 16/2009/ и
решение № 1 от 27.01.2005 г. на КС по к. д. № 8/2004/.о.
Това разбиране съответства и на основния принцип на равенство и
справедливост в правото и на ЕС, като и Конституционният съд на РБ се
придържа към утвърденото в съвременната доктрина и практика за
равенството пред закона като относителна, а не абсолютна равнопоставеност
Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016/ и решение № 10 от
26.07.2022 г. на КС по к. д. № 21/2021 г.
Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните
субекти, полагали труд като педагогически специалисти в периода от
01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се намират в една и съща ситуация в посочения
период, независимо от това дали трудовите им правоотношения са прекратени
преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата. Тези служители са
полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности, при едни и
същи работодатели, поради което не следва да съществува законово основание
касателно тяхното нееднакво третиране.
С придадената обратна сила на закона се предвиждат по-благоприятни
последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с
изискванията на чл. 14 от ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд в
процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния
бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Последващото
прекратяване на трудовото й правоотношение не засяга правното й положение
към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането
на разпоредбите са преуредени вече съществували между страните
индивидуални правоотношения, следва да се приеме, че считано от 01.01.2023
г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. В
противен случай ищцата е щяла да бъде поставена в по-неблагоприятно
положение спрямо останалите служители, с които са полагали труд
едновременно, но чиито трудови правоотношения не са били прекратени към
месец август 2023 г.
Ето защо и за ищцата следва да се дължи разликата в увеличения размер
на основното й трудово възнаграждение, което за останалите служители също
е начислено със задна дата, считано от 01.01.2023 г. Обстоятелството, че към
месец август 2023 г. е било прекратено процесното трудово правоотношение
и по тази причина не може да се сключи допълнително споразумение за
изменение на трудовото възнаграждение, не представлява пречка ищецът да
получи увеличения размер, защото съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят
може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или
служителя.
Доводът на пълномощника на ответника за тълкуване в противната
насока /че анекса се отнася само за лицата, които са в трудово
правоотношение към датата на сключване на анекса - 10.08.2023г./ на база на
използвания в изменената разпоредба на чл.27, ал.2 от анекса израз „на
заетите в системата” е неоснователен. Изменената с анекса разпоредба на
чл.27, ал.2 от КТД има уточнителен характер относно изразходването на
7
посочен в нея размер осигурени средства от държавния бюджет на Република
България за 2023г. с цел гарантиране на договореното увеличение на
работните заплати на работещите в сферата на образованието, считано от
01.01.2023 г. и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя.
Никъде в ал. 2 на чл.27 от анекса не се конкретизира, че предвиденото с
ал.1 на същия член увеличение на работните заплати се отнася единствено и
изрично за заетите в системата на образованието към датата на подписване на
анекса.
Обратното, стеснително тълкуване би било несправедливо, като водещо
до недопустимо неравно третиране на работниците/служителите, полагали
действителен труд при същия работодател на равна или сходна длъжност след
01.01.2023 г., но чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на
сключване на анекса към КТД - 10.08.2023 г.
Доводът на ответника, че прекратения трудов договор с ищцата
препятства изплащането на увеличения с анекса размер на работната заплата е
неоснователен. В случая не се касае за „възстановяване на трудовоправна
връзка”, а за заплащане на суми в периода на действие на трудовия договор до
05.07.2023 г. При увеличение на размера на работната заплата със задна дата
работодателят следва да преизчисли вече начисленото и изплатеното трудово
възнаграждение, респ. начислените и изплатени обезщетения на база на
трудовото възнаграждение. Въз основа на сключения анекс към КТД
работодателят може едностранно, със заповед да измени трудовото
възнаграждение на ищцата, като увеличи неговия размер в съответствие с
анекса към КТД и да разпореди заплащането на разликата между вече
начисленото и изплатено трудово възнаграждение и дължимото такова,
съобразно анекса към КТД.
На последно място, в подкрепа на горните анализи и съждения се явява
и актуалната практика на ЕСПЧ (Решение по дело MOSKAL v. POLAND
(Application no. 10373/05) и др.), в която константно се утвърждава, че
принципът на "доброто управление" изисква по въпроси от общ интерес
публичните органи да действат своевременно, по подходящ начин и с
максимална последователност. Публичните органи следва да действат най-
прецизно и най-съвестно при разрешаването на въпроси, касаещи социалното
положение и имуществените права на гражданите. В практиката на ЕСПЧ
се възприема, че по въпроси, касаещи социалната сфера на гражданите, е
недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат компенсирани за
сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези пропуски
следва да бъде върху държавата (така Решение по дело CAKAREVIC v.
CROATIA (Application no. 48921/13). Рисковете, следващи от пропуски на
държавните органи, следва да се понасят от държавата, като в никакъв случай
не следва да се допуска неблагоприятни последици от пропуски на държавата
да се прехвърлят върху гражданите. ЕСПЧ трайно приема още, че актовете на
публичните органи трябва да бъдат ясни и последователни, за да се избягва
правната несигурност и неяснотата за лицата, засегнати от тези актове.
Приложена към настоящия казус, практиката на ЕСПЧ по
приложението на ЕКЗПЧОС означава, че нито МОН, нито учебното заведение
- ответник, представляващо второстепенен разпоредител с бюджет, следва да
8
черпят права от неясното, непълно и неточно уреждане на процесния въпрос
на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда и на цитирания
Анекс към КТД.
Тъй като организацията на сферата на образованието представлява
въпрос от обществен интерес и доколкото въпросът за възнагражденията на
педагогическите специалисти касае социалното положение на голяма група
трудещи се, регулацията на тези въпроси следва да бъде както прецизна, така
и последователна – това изискване налага да се създава и прилага рамка,
осигуряваща равно и предвидимо третиране на педагогическите специалисти.
Обратното действие на закона е изключение, като в конкретната ситуация се
дължи на стремежа на министъра на образованието и науката да преодолее
забавянето при приемането на ЗДБ РБ за 2023.
Неизпълнението от страна на публични органи на задължението им да
действат своевременно, нарушавайки принципа на добро управление и
равнопоставеност на всички граждани, не следва да се допуска приемане на
уредба, третираща необосновано и неравно засегнатите частноправни
субекти. Противното би означавало прилагане на пряка дискриминация
спрямо както спрямо ищцата, така и по отношение на тези служители, които
навършват пенсионна възраст в същата година т. к. за един и същи период, в
който са работили заедно с по-млади служители, те биха били получили по-
ниско възнаграждение.
Предвид изложеното и като взе предвид, че се установи по делото
ищцата да е член на Синдиката на българските учители в процесния период,
съдът намира, че предявения иск се явява доказан по основание, а видно от
допуснатата, извършена, приета от съда и неоспорена от страните СИЕ – и по
размер.
В случая, на основание чл.272 от ГПК въззивният съд обосновава своето
решение, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съдебен акт,
които споделя изцяло, като изложени последователно, подробно и
аргументирано.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно
и законосъобразно.
С оглед изхода по спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна сумата от 500 лева, представляваща направените от
нея разноски пред окръжния съд за един адвокат.
Не са налице основания за прекомерност на платеното и присъдено
адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като същото
съответства до минимума по НМРАВ, която макар и ориентировъчна и
незадължителна за съда, в контекста на вида и характера на правния спор със
средна фактическа и правна сложност адекватно отговаря на оптимално
дължимото професионално възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298/26.11.2024 г., постановено по гр.д. №
1858/2024 г. по описа на Районен съд - Ботевград.
ОСЪЖДА ПГТМ „Х. БОТЕВ“, БУЛСТАТ: *********, гр. Ботевград да
заплати на А. К. Д. сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща
направените от нея разноски пред Софийски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок, считано от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10