ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 86677/31.02.2022 г. от
„ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“№ 15, чрез юрисконсулт Л. А. - П.,
против определение № 10579/03.10.2022 г., постановено по г. д. № 13532/2021
г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх.№
64895/10.08.2022 г. от жалбоподателя за изменение на постановеното по
делото решение № 2816/22.07.2022 г. в частта за присъдените в полза на
ищеца разноски.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Изложени са оплаквания, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че с поведението си „ОТП
Факторинг България“ЕАД е дало повод за завеждане на делото, с оглед
запазване висящността на изпълнителното производство, образувано за
събиране на погасеното по давност вземане. Поддържа се, че от значение е не
съществуването на последното, а това дали след изтичане на погасителната
давност кредиторът е предприел действия по принудително събиране на
вземането, каквито в случая не са предприемани. Сочи се, че възможността в
бъдеще да бъдат предприети изпълнителни действия е абстрактна, а липсата
1
на изрично постановление за прекратяване от съдебния изпълнител не
обуславя извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като дори и извънсъдебно ответникът не е
предявявал претенции за плащане на вземането след неговото погасяване.
Излагат се съображения, че в този случай за длъжника съществува облекчен
ред за защита, чрез подаване на молба за прекратяване на изпълнителното
дело, а при отказ на съдебния изпълнител да я уважи, обжалването му. Сочи
се, че по този начин в достатъчна степен се охраняват правата и законните
интереси на длъжника по едно перимирано изпълнително дело, което
изключва възможността кредиторът да е дал повод за завеждане на
отрицателен установителен иск. Отправено е искане обжалваното
определение да бъде отменено, като вместо това сторените от ищеца разноски
да останат в негова тежест.
Насрещната страна по молбата А. Я. Д. не е взел становище.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по г. д. № 13532/2021 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по искова молба от А. Я. Д. за признаване на установено по
отношение на „ОТП Факторинг България“ЕАД, а в условията на евентуалност
по отношение на „Банка ДСК“ЕАД, че ищецът не дължи сумата от 8809,00
лева (осем хиляди осемстотин и девет лева)- главница, произтичаща от
договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 01.12.2006г. и
анекси към договора от 14.04.2010 г. и 09.05.2011 г., сключен между „Банка
ДСК” ЕАД и А. Я. Д., обезпечен с поръчителството на З. Б. Д.а; сумата от
1067,22 лева (хиляда шестдесет и седем лева и двадесет и две стотинки)-
редовна лихва за периода от 15.02.2012г. до 09.08.2012 г.; сумата от 429,55
лева (четиристотин двадесет и девет лева и петдесет и пет стотинки)-
санкционираща лихва за периода от 15.02.2012г.- 09.08.2012г., ведно със
законната лихва от 09.08.2012г. до изплащане на вземането; сумата от 40,00
лева (четиридесет лева) -заемни такси; разноски по делото за държавна такса
2
в размер на 206,92 лева(двеста и шест лева и деветдесет и две стотинки);
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 461,05 лева
(четиристотин шестдесет и един лева и пет стотинки)- по изп. лист от
14.08.2012г., издаден по ч.г.д. № 12478/2012г. по описа на ПРС, за събирането
на които е образувано изп. дело № 2131/2012 г. на ЧСИ Петко Илиев, поради
погасяване по давност. С отговора на искова молба ответникът е направил
изрично признание на предявения иск. С постановеното по делото решение №
2816/22.07.2022 г. в отношенията между страните е признато за установено,
че А. Я. Д. не дължи на „ОТП Факторинг България“ЕАД посочените суми,
предмет на предявения отрицателен установителен иск, като в полза на ищеца
са присъдени разноски за производството в размер на 2335,78 лева.
След постановяване на решението по делото е постъпила молба вх.
№ 64895/10.08.2022 г. от „ОТП Факторинг България“ЕАД, с която е
отправено искане за изменението му в частта за разноските, като всички
разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца, като в условията на
евентуалност е предявено възражение за тяхното намаляване, поради
прекомерност.
За да постанови обжалваното сега определение, с което е оставена
без уважение така подадената от „ОТП Факторинг България“ЕАД молба по
реда на чл. 248 от ГПК, съдът е приел, че ответникът е признал иска, но е дал
повод за завеждане на делото, поради наличието на висящо изпълнително
производство между страните за събиране на процесните вземания.
Последното е прието за обосноваващо интерес у ищеца да установи
обстоятелства, изключващи предприемане на принудително изпълнение
спрямо него, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Този извод е правилен.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. Следователно, за да бъдат възложени разноските по делото в
тежест на ищеца трябва да са налице две предпоставки: 1/ ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и 2/ ответникът да е
признал иска. Необходимо е кумулативното им наличие.
В настоящия случай не е налице първата от посочените две
предпоставки.
3
Между страните няма спор, а и се установява от приложения по
делото препис от изп. дело № 2131/2012 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, че
жалбоподателят е подал молба вх.№ 17817/31.05.2013 г., в качеството на
цесионер, за конституиране, като взискател в посоченото изпълнително
производство срещу ищеца, въз основа на договор за цесия от 30.01.2013 г. с
цедент „Банка ДСК” ЕАД (л. 37 – л. 38 от изп. дело), както и че същото
изпълнително производство, е висящо към датата на предявяване на исковата
молба в съда.
При това положение правната сфера на ищеца-длъжник е накърнена,
тъй като в полза на кредитора съществува изпълнителен титул, предприети са
действия за принудително събиране на вземането, като длъжникът е под
заплахата във всеки един момент принудителното изпълнение да бъде
насочено спрямо негово имущество. Сама по себе си перемпцията не
изключва принудителното изпълнение (решението № 60282/19.01.2022 г. по г.
д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о.), поради което неоснователни са доводите в
жалбата, че изпълнителното производство по делото следва да се счита
прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
независимо от липсата на изрично произнасяне на съдебния изпълнител и че
възможността за бъдещо предприемане на изпълнителни действия е
абстрактна. След като „ОТП Факторинг България“ЕАД има изпълнителен
титул и по негова молба е конституирано, като взискател в изпълнително
производство срещу длъжника, това му поведение е достатъчен повод за
ищеца да заведе иска за установяване недължимост на процесното вземане,
като погасено по давност (в този смисъл са определение № 320/20.07.2022 г.
по ч. т. д. № 1122/2022 г. на ВКС, II т. о. и определение № 50413/5.10.2022 г.
по ч. т. д. № 2100/2022 г. на ВКС, I т. о.).
Налага се извод, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение в случая, доколкото не е налице първата от двете предпоставки,
които следва да са налице кумулативно. Поради това жалбоподателят следва
да понесе разноските, сторени от въззиваемия в производството по
образуваното дело по общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С оглед пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първостепенния съд, така подадената частна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.
4
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10579/03.10.2022 г., постановено по г.
д. № 13532/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е оставена без
уважение молба вх.№ 64895/10.08.2022 г. от „ОТП Факторинг България“ЕАД,
ЕИК *********, за изменение на постановеното по делото решение №
2816/22.07.2022 г. в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен
срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5