№ 20459
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110142578 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 422 от ГПК по предявени от „.“ ЕАД
срещу И. Л. Б. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че И. Б. дължи на ищцовото дружество
следните суми: сумата от 649.54 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия до имот,
находящ се в гр..., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху
сумата от 20.03.2024г. до окончателното плащане, сумата от 86.14 лева – лихва за забава за
периода от 15.09.2021г. до 27.02.2024г. върху цената на топлинната енергия, 54.34 лева –
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 20.03.2024г. до окончателното плащане, сумата 11.03 лева - лихва за
забава за периода от 15.04.2021г. до 27.02.2024г. върху цената на услугата дялово
разпределение и сумата от 0.02 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.04.2021г до 31.05.2021г върху платена на 31.05.2021г. цена на услугата дялово
разпределение в размер на 4.64 лева, която е била дължима за периода от 01.02.2021г до
31.03.2021г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по гр.д. № ./2024г по описа на СРС, 77 състав. Претендира се и присъждането на
разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Б. в
качеството и на собственик въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били
заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.
Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба, в който се
излагат твърдения, че към момента не е налице правен интерес за ищеца от предявяване
исковете, доколкото след връчване на препис от исковата молба от ответника е извършено
плащане, с което са погасени всички задължения, предмет на производството, в това число
разноските по делото и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното се
твърди, че освен недопустими исковете са и неоснователни и фактът на плащане следва да
бъде съобразен от съда по реда на чл. 235 ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД не изразява становище по
предявените искове, но представя документи, които е било задължено да приложи.
С определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание
съдът е указал на ищцовото дружество изрично да заяви дали е извършено твърдяното от
ответника плащане.
С молба с вх. №./02.10.2024г. от името на „.“ ЕАД е посочено, че ответницата е
извършила плащане, с което са погасени претендираната главница за топлинна енергия и
дялово разпределение, мораторна лихва върху двете главници, законна лихва от датата на
предявяване на иска до плащането, както и разноски за заплатени държавни такси в исково и
заповедно производства и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева. В проведено
открито съдебно заседание представителя на ищеца уточнява, че платената сума от 50 лева
възнаграждение за юрисконсулт касае заповедното производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на настоящото производство:
От името на ответника се поддържа както в отговора на исковата молба, така и в
проведеното открито съдебно заседание, становището, че производството по настоящото
дело е недопустимо, тъй като с извършване на плащането и признаване от страна на ищеца
на същото, бил отпаднал правният интерес от делото. Следва да се отбележи, че константна
и непротиворечива е съдебната практика относно извършването на плащане в хода на
процеса, а именно че плащането следва да бъде съобразено от съда по реда на чл.235, ал.3
ГПК и искът следва да бъде отхвърлен, т.е съдът следва да се произнесе по същество, а не да
се приеме, че отпада правният интерес за ищеца./определение № .г по ч.гр.д. №.г на ВКС, I
т.о/
По съществото на правния спор:
2
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест за ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
С оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно признание),
съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по
отношение на ответника И. Л. Б. (включително и качеството на ответник Б. потребител,
респ. клиент на топлинна енергия).
Освен гореизложеното следва да се посочи, че наличието на облигационно
правоотношение между „.“ ЕАД и ответника Б. се установява и от представените по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег.№ ., дело № ./2016г.,
от който е видно, че ответницата е придобила право на собственост върху част от
топлоснабдения имот. От ответницата е направено и изрично изявление, видно от приетото
по делото заявление-декларация с вх.№ ./08.11.2017г., че желае да встъпи в правоотношение
с ищцовото дружество във връзка с доставянето на топлинна енергия за имот в гр.С...
Същевременно положеният подпис в цитирания документ не е бил оспорен от ответника.
Ето защо настоящият състав намира, че изявленията на ответника следва да бъдат ценени
по реда на чл. 175 от ГПК като признание на И. Б., че се намира в облигационно връзка с
ищеца „.“ ЕАД по отношение на целия топлоснабден имот, а не само за притежаваната от
нея ид.ч от жилището, доколкото не съществува пречка само един от съсобствениците да
сключи договор за доставка на топлинна енергия с ищеца за целия имот. Именно поради
това и ответникът Б. е заплатила всички задължения за исковия период за топлоснабдения
имот, предмет на настоящото производство, с което още веднъж признава качеството си
потребител на топлинна енергия за цялото топлоснабдено жилище.
Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са
погасени изцяло от ответника в хода на производството по делото, като ищецът изрично е
признал това обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по аргумент от
чл.235, ал. 3 ГПК.
Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се
налага извод, че с извършеното плащане са погасени изцяло и претендираните вземания за
главница в размер на 649.54 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за абонатен №
3
., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2023г., лихва за забава в размер на законната лихва в размер
на 86.14 лева за периода от 15.09.2021г. до 27.02.2024г. върху цената на топлинната енергия,
сума в размер на 11.03 лева - лихва за забава за периода от 15.04.2021г. до 27.02.2024г. върху
цената на услугата дялово разпределение и сумата от 0.02 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.04.2021г до 31.05.2021г върху платена на 31.05.2021г. цена на
услугата дялово разпределение в размер на 4.64 лева. Начинът, по който са били отнесени,
сумите платени от ответника, видно от приетия по делото фискален бон /л.57 от делото/,
съответства и на посоченото от съда начин за отнасяне на плащанията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Видно от представения фискален бон е и, че ответникът Б. е заплатила и начислената
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане.
Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за
поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да
бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за
основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес. Доколкото обаче в случая
ответникът е извършил плащане на сума в общ размер 1198.28 лева, т.е в размер по-голям от
стойността на всички претендирани главници и лихви, следва се приеме, че с плащането им
са погасени и направените от ищеца разноски за платена държавна такса в исковото
производство в размер на 275 лева и разноските, сторени в заповедното производство в
размер на 75 лева или общо сумата от 350 лева. В така посочената сума както е признато
изрично от процесуалния представител на ищеца е включено и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. По този начин са отразени и сумите в приетия
по делото фискален бон.
По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради
погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.
По разноските:
Ищецът претендира единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство. Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искове
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, ответникът дължи претендираните
от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е станал повод
за завеждане на исковете, доколкото изрично е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК,
което е станало и причина за инициирането на настоящото производство, а извършеното от
него плащане е едва на 11.09.2024г., след като е бил връчен препис от исковата молба на
ответника Б..
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по
аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
4
заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че
юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата
минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „.“ ЕАД извършените
процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба, без техен
процесуален представител да се яви в проведеното открито съдебно заседание, съдът счита,
че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр. С., срещу И. Л. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че И. Л. Б., ЕГН **********, дължи на „.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от
649.54 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия до имот, находящ се в гр..., за
периода 01.05.2020г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.03.2024г.
до окончателното плащане, сумата от 86.14 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2021г.
до 27.02.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 54.34 лева – цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва
от 20.03.2024г. до окончателното плащане, сумата 11.03 лева - лихва за забава за периода от
15.04.2021г. до 27.02.2024г. върху цената на услугата дялово разпределение и сумата от 0.02
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.04.2021г до 31.05.2021г върху
платена на 31.05.2021г. цена на услугата дялово разпределение в размер на 4.64 лева, която е
била дължима за периода от 01.02.2021г до 31.03.2021г, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № ./2024г по описа на СРС, 77
състав, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. Л. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50
лева – разноски в исковото производство пред СРС за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“ ЕООД на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5