№ 478
гр. Б., 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и първа годИ. в
следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
АнгелИ. Бисеркова
при участието на секретаря КатерИ. Пелтекова
като разгледа докладваното от АнгелИ. Бисеркова Въззивно гражданско дело
*0211200500475 по описа за 2021 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ХР. ХР. Д. чрез пълномощник адв.А.В., БАК срещу
решение № 909234/27.11.2020 г., постановено по гр.д. № 655/2020 г. по описа на РС-Б., с
което на основание чл.200 ЗЗД вр. с чл.183 ЗЗД и чл.79 ЗЗД жалбоподателката е осъдена да
заплати на ищеца „С.Е.П.“ ООД, ЕИК *, представлявано от адв.Д.П., САК сумата от 969.00
лева, представляваща неплатена цена, дължима на основание сключен на 08.06.2019 г.
договор да покупко-продажба на електрически скутер модел „Ukaye 01“, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба /16.04.2020 г./ до окончателно
изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 410.00 лева, от които 360.00
лева заплатено адвокатско възнаграждение и 50.00 лева заплатена държавна такса.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
постановеното решение. Заявява възражение за неправилно разпределена доказателствена
тежест, довело до неправилни фактически и правни изводи. Твърди, че решаващият съд не е
съобразил разпоредбите на Закона за защита на потребителите, приложим в случая предвид,
че се касае за отношения между търговец и потребител. Счита, че доказателствената
съвкупност по делото не установява наличието на основание за пораждане на облигационно
задължение по чл.79, ал.1 от ЗЗД на ответника – не е сключен описания в исковата молба
договор за покупко-продажба; вещта не е предадена във фактическа власт на Х.Д., както и
че не са събрани доказателства за вида и модела, индивидуализиращи процесната вещ.
Твърди, че исковата молба е нередовна, не сочи конкретни пороци. Сочи, че процесуалният
му представител не се е явил в първото открито с.з. по делото, за което съдът е бил надлежно
уведомен с представяне на разпореждане от РЗИ, в подкрепа на твърдяната причИ. за
неявяване. Твърди, че въпреки молбата за отлагане на заседанието, съдът е дал ход на
делото, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. С изложеното обосновава
искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск като недоказан
1
и неоснователен. Претендира съдебни разноски за две съдебни инстанции. Не прави
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който е
обоснована позиция за неоснователност на жалбата. Навежда доводи, с които аргументира
становище за законосъобразност и правилност на атакуваното решение и прави искане да
бъде потвърдено като такова. Претендира съдебни разноски за въззивно производство. Не
прави доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява. Представлява
се от пълномощник, който поддържа въззивната жалба. Представя списък по чл.80 ГПК.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
възнаграждение.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище,
с което заявява воля за разглеждане на делото в отсъствие на страната, поддържа отговора
на въззивната жалба. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Окръжен съд-Б., като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Правилността на решението се
проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение съдът намира,
че същото е валидно и допустимо - постановено от родово и местно компетентен съд, по
иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на търсената защита.
Ето защо съдът дължи произнасяне относно неговата правилност.
От фактическа страна:
Производството пред Районен съд-Б. е образувано, въз основа на искова молба, подадена
от „С.Е.П.“ ООД ЕИК *, представлявано от управителя И.Е.М. чрез пълномощник адв. Д.П.
срещу Х.Д., с адрес гр.Б., ул.“Х.С.“ *, * с искане да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 969.00 лева, представляваща неплатена цена, дължима на основание сключен между
страните на 08.06.2019 г. договор да покупко-продажба на електрически скутер модел
„Ukaye 01“, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба
/16.04.2020 г./. Претендира съдебни разноски.
Твърди се в молбата, че на 08.06.2019 г. между страните е възникнала облигационна връзка
на основание сключен договор за покупко-продажба на електрически скутер модел „Ukaye
01“. Ищецът сочи, че на сайта за електронна търговия emag. вg е публикувал публична
оферта за предлаганите от него /ищеца/ скутери, в която оферта били ясно посочени цената,
количеството и характеристиките на предлаганите стоки. Твърди, че ответницата се
съгласила с публичната оферта като чрез приложение за електронна търговия emag. вg
заявила поръчка № ********** от 08.06.2019 г. Твърди, че посочените в поръчката данни -
име, телефонен номер, начин, по който ще плати – чрез наложен платеж и адрес на доставка,
напълно индивидуализират купувача и сочат на идентичността му с ответницата. Сочи, че
договорът между страните е неформален, сключен устно, при общите условия, публикувани
на сайта на emag. вg. Твърди, че съгласно т.3.13 от общите условия, те стават неизменна
част от сключения между страните договор, а съгласно чл.3.10 и чл.5.1 поръчката, направена
от ответницата, изразява желанието й да закупи въпросната стока.
В молбата се сочи, че на 10.06.2019 г., в изпълнение на задълженията си като продавач по
договора, ищецът изпратил на ответницата електрически скутер модел „Ukaye 01“. Поради
допусната техническа грешка при изпращане на стоката посредством лицензиран оператор
2
на куриерски услуги – „Спиди“ АД, е отбелязано, че заплащането следва да стане по банков
път, а не с наложен платеж /както пожелала ответницата/. Твърди, че пратката, съдържаща
електрически скутер модел „Ukaye 01“, е доставена на ответника на 11.06.2019 г. от
служители на „Спиди“ АД.
Ищецът твърди, че ответницата Д. като купувач в процесното облигационно
правоотношение не е заплатила цената на закупената и доставена стока, поради което е
неизправна страна по договора.
Сочи, че управителят на дружеството провел с ответницата разговор, в който последната
заявила, че няма интерес и намерение да плати цената на стоката.
Ищецът поканил ответницата да заплати цената на процесния скутер – поканата били
изпратена чрез услугата „Телепоща“, предоставяна от „Български пощи“ АД. Разписката
била върната с отбелязване „непотърсена от адресата“.
С гореизложеното дружеството-ищец обосновава правния си интерес от предявяване на
иска.
В срока за отговор ответникът Х.Д. оспорва предявения иск като оспорва всички
обстоятелства, на които е основана претенцията. Навежда възражение за нередовност на
исковата молба, изразяваща се в непосочване на бащиното име на ответницата. Оспорва
като неотносими по делото представените с исковата молба доказателства. Пледира за
отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен. Прави искане за събиране на гласни
доказателства, за установяване на наведените в отговора възражения.
С определение *037/24.06.2020 г. от закрито с.з. съдът е обявил на страните проекта на
доклад по делото, съгласно който предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, а
разпределението на доказателствената тежест е в следния смисъл : ищецът следва да докаже
сключване на релевирания договор за покупко-продажба на електрически скутер между
страните, доставка на скутера и размер на претендираното вземане; ответникът следва да
докаже релевираните с отговора възражения. На ищеца е указано, че не сочи доказателства
за сключен между страните договор, доставка на стоката и размера на задължението.
В проведеното на 27.07.2020 г. открито с.з. по делото, ответницата /редовно призована/,
не се е явила. Съдът е докладвал молба, депозирана на 26.07.2020 г. от пълномощника на Д.,
в която се сочи, че същият внезапно е бил поставен в изолация за период от 24.07.2020 г. до
06.08.2020 г., поради което не може да се яви, прави искане за отлагане на делото. Молбата е
обсъдена и преценена от съда като неоснователна, предвид неявяването на ответницата, без
да се сочат причини за това. В проведеното открито съдебно заседание на страните е дадена
възможност да изразят в едноседмичен срок, писмено становище по доклада по делото.
Същите не са се възползвали от тази възможност – по делото липсват данни за изразено
становище на страните по доклада по делото.
В открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2020 г., за ответницата се е явил
договорен процесуален представител, който е заявил, че поддържа писмения отговор на
исковата молба. В същото заседание съдът е изменил доклада по делото в частта относно
правната квалификация на иска, като е обявил нова такава - чл.200 ЗЗД чл.183 ЗЗД вр. чл.79
ЗЗД. В същото заседание докладът е обявен за окончателен.
В хода на съдебното производство пред районната инстанция са събрани писмени
доказателства /представените и събрани по искане на ищеца/. Въз основа на тях районният
съд е приел за безспорно установено по делото възникването на облигационна обвързаност
между страните, по силата на сключен между тях на 08.06.2019 г. договор за продажба от
разстояние на електрически скутер модел „Ukaye 01“ за сумата от 969.00 лева.
Първостепенният съд е приел за безспорно установено, че ищецът е изпълнил задължението
си по сделката като е изпратил и предал посредством лицензиран оператор на куриерски
услуги – „Спиди“ АД, стоката-предмет на договора, на купувача – ответницата Х.Д., на
11.06.2019 г. в 17.03.49 ч., в офис на доставчика с № 137, гр.Б., ул.„Г.П.“ *, както и че
купувачът – ответницата Д., не е заплатила продажната цена на получената от нея стока,
3
поради което е осъдил последната да заплати на ищеца процесната сума, както и съдебни
разноски в размер на 360.00 лева адвокатско възнаграждение и 50.00 лева държавна такса.
От фактическа страна:
От приобщената като доказателство по делото извадка от сайта за електронна търговия
emag.вg - поръчка № ********** от 08.06.2019 г., се установи, че на 08.06.2019 г. в 12.58 ч.
лицето И. Д. /посочена в извадката като клиент/, с телефон ***, е заявило воля за закупуване
на електрическа тротинетка модел „Ukaye 01“, с цена 969.00 лева. Видно от извадката,
клиентът е посочил като начин на плащане на цената – наложен платеж, а относно
доставката на стоката са посочени: Х.Д., телефон ***, до дома на адрес гр.Б., ул.“Х.С.“ *, *.
Поръчката е приета, предвид данните за статус на поръчката „завършена“.
Съгласно писма от 07.02.2020 г. и 19.08.2020 г., издадени от „Спиди“ АД, на 10.06.2019 г.
в 17.21.32 ч. след заявка, куриер е приел на адреса на подателя – „С.Е.П.“ ООД ЕИК *,
пратка с товарителница № 61074156591 за получател Х.Д., телефон ***, до дома на адрес
гр.Б., ул.“Х.С.“ *, *. Пратката е доставена на адреса. След неуспешен разнос и проведен
разговор с получателката, пратката е оставена за получаване до поискване в офис 137 с
адрес гр.Б., ул.„Г.П.“ *. Сочи се в писмата, че на 11.06.2019 г. в 17.03.49 ч. в офис 137
куриер е предал пратката и същата е приета от лице с фамилия Д., както и че оригИ.лът на
описа за разнос не се съхранява в архива на „Спиди“ АД поради изтекъл срок на съхранение.
По делото е събрана като доказателство товарителница № 61074156591 /представена от
„Спиди“ АД/, в която липсва отбелязване, че пратката е предадена на адресата, липсва и
подпис на получател на пратката.
На 27.11.2019 г. ищецът е изпратил чрез Български пощи покана до ответника за
заплащане на сумата от 969.00 лева, представляваща цена на закупен електрически скутер
модел „Ukaye 01“. Поканата е върната в цялост с отбелязване, че пратката е била
непотърсена.
Пред въззивната инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които
да променят установената фактическа обстановка.
От правна страна:
Възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в разглеждане на делото при
наличие на препятствие по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК е неоснователно. Видно от
материалите по делото е, че за проведеното на 20.07.2020 г. открито с.з. ответницата е била
редовно призована, същата не се е явила и не е уведомила съда за причИ.та. Съгласно
чл.142, ал.2 ГПК, делото се отлага, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят
поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая съдът не е бил уведомен
за препятствие, внезапно и непреодолимо от ответницата, като причИ. за неявяването й пред
съда, поради което правилно и законосъобразно съдът е дал ход на производството в с.з на
20.07.2020 г.
Възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
неправилно разпределена доказателствена тежест също е неоснователно с оглед указанията
на съда, обективирани в доклада по делото и правното основание на иска, очертан с
исковата молба и защитната позиция на ответника, заявена с писмения отговор.
Доводите, релевирани в подадена въззивна жалба за незаконосъобразност на обжалваното
решение поради неправилни фактически и правни изводи, съдът счита за основателни
поради следните съображения:
Спорният по делото въпрос се свежда до съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните, по силата на договор за покупко-продажба на
електрически скутер модел „Ukaye 01“, сключен на 08.06.2019 г. от разстояние, чрез
приложение за електронна търговия emag. вg.
Съдът приема, че с оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
4
съществуването на договорни отношения между страните за покупко-продажба на
гореописаната движима вещ, както и изпълнение на поетото по силата на договора
задължение да предаде на купувача вещта-предмет на договора /в който смисъл са и
указанията на районната инстанция, обективирани в доклада по делото/.
В подкрепа на твърдението си за възникване на процесното облигационно
правоотношение ищецът е представил извадка от сайта за електронна търговия emag. вg,
поръчка № ********** от 08.06.2019 г., в която като клиент и автор на електронното
изявление е посочено лицето И. Д.. В законоустановения едномесечен срок ответницата е
оспорила възникването и съществуването на релевираното от ищеца облигационно
правоотношение, респективно твърдението, че същата /ответницата/ е автор на поръчката.
Във връзка с това съдът взе предвид Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, загл.изм. ДВ бр.85/2017 г., преди изм. ЗЕДЕП/, който
урежда правните последици от електронните изявления, както и Закона за електронните
съобщения /ЗЕС/, който урежда пренасянето на електронните изявления като електронни
съобщения.
Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общо
приет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов
автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр –
лицето, от името на което е извършено електронното изявление /чл.2, ал.1 вр.с чл.4
ЗЕДЕУУ/. По смисъла на дефинитивната разпоредба на чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ вр. с чл.3, т.35 от
Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. „електронен документ“ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. Електронното изявление
се смята за подписано при условията на чл.13, ал.1-3 ЗЕДЕУУ вр. с чл.3, т.10, т.11 и т. 13 от
Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство /чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т.10 Регламент /ЕС/ № 910/2014
г./; „усъвършенстван електронен подпис“ означава електронен подпис, който отговаря на
изискванията на чл.26 /чл.13, ал.2 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т.11 Регламент /ЕС/ №
910/2014 г./; „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен
подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и
се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи /чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ
във връзка с чл.3, т.12 Регламент /ЕС/ № 910/2014 г./. Съгласно чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ правната
сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис, когато това е договорено между страните.
В настоящия казус, видно от извадка от сайта за електронна търговия emag. вg, поръчка №
********** от 08.06.2019 г. е, че на 08.06.2019 г. в 12.58 ч. И. Д. – клиент, е заявила чрез
приложение за електронна търговия emag. вg воля за закупуване на електрическа тротинетка
модел „Ukaye 01“, с цена 969.00 лева. В извадката липсват данни за лицето –адресат на
заявената воля. По делото няма други доказателства – преки или косвени,
индивидуализиращи адресата на електронното изявление на И. Д., както и доказателства, че
И. Д. и ответницата ХР. ХР. Д. са едно и също лице. Ето защо настоящият съдебен състав
намира за недоказано ищцовото твърдение за възникнало на 08.06.2019 г. облигационно
правоотношение между страните по делото, по силата на договор за покупко-продажба на
електронен скутер модел „Ukaye 01“ за сумата от 969.00, сключен във връзка с електронно
изявление - поръчка № ********** от 08.06.2019 г. в 12.58 ч., с автор И. Д..
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че процесната поръчка
е осъществена под формата на електронен документ, който е представен по делото на
хартиен носител на основание чл.184, ал.1 ГПК. Поръчката представлява електронен
документ, неподписан по смисъла на чл.13 ЗЕДЕУУ, доколкото не се установи по делото
съглашение по смисъла на чл.13, ал.4 от същия закон между автора на изявлението – И. Д. и
неговия адресат. Неподписаното електронно съобщение не се ползва с формална
доказателствена сила, което обаче не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не
може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с решение №
5
70/19.02.2014 г. по гр.д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 169/06.04.2017 г. по
ч.т.д. № 672/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о. В посочената практика се приема, че „принципно
представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че
фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други
доказателствени средства при оспорване кой е издателят му.
В казуса ответницата своевременно е оспорила ищцовото твърдение, че е автор на
процесната поръчка, поради което ищецът следваше да прояви активност и да представи
други доказателствени средства, установяващи авторството на електронното изявление,
обективирано в процесната извадка. Такива обаче не са представени от ищеца, въпреки
правилно разпределената доказателствена тежест в процеса с изготвения по делото доклад,
по който страните не са имали възражения. Поради което съдът намира, че по делото не са
представени доказателства за наличие на възникнало между страните валидно облигационно
правоотношение с параметри, посочени в исковата молба.
На следващо място, при условията на пълно доказване, ищецът в процеса следваше да
докаже освен възникването на правоотношението и обстоятелството на предаване на
твърдяната движима вещ във фактическа власт на ответника, което в случая е
правопораждащ вземането на продавача за цената на продадената вещ факт. Такова
доказване не е проведено от ищеца чрез ангажираните в производството доказателства.
Събраните в тази връзка писмени доказателства - писма от 07.02.2020 г. и 19.08.2020 г.,
издадени от „Спиди“ АД и товарителница № 61074156591, са подписани от служител на
„Спиди“ АД и не съдържат подпис на ответницата. Същите документи са частни
свидетелстващи документи и като такива съставляват доказателство, че изявленията, които
се съдържат в тях са направени от подписалите ги лица /чл.180 ГПК/. Съдебната практика е
константна, че частният документ се ползва с материална доказателствена сила, ако
удостоверява неизгодни за издателя му факти. Преценката на съда относно
доказателствената сила на частния документ следва да се основе от една страна на фактите,
които страната, представила документа, цели да докаже в процеса и от друга – дали тези
факти са изгодни или неизгодни за страната, подписала документа.
С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че в настоящия казус, при правилно
прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест по делото, недоказан
е останал факта на сключване на описаното в исковата молба облигационно
правоотношение между страните, поради което предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед на това и предвид акцесорността на искането
на ищеца за законна лихва за забава на главницата, считано от датата на предявяване на
иска, същото е неоснователно.
При горепосоченото и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по
същество на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, включително в частта относно присъдените в тежест на
ответника разноски и вместо това бъде постановено решение, с което предявения с правно
основание чл.200 ЗЗД вр. с чл.183 ЗЗД и чл.79 ЗЗД осъдителен иск бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен.
При този изход на спора на основание чл.78 ГПК въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя доказано заплатените от последния съдебни разноски
в размер на 825.00 лева, от които : 400.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, 400.00 лева адвокатско възнаграждение заплатено за
въззивното производство и 25.00 лева заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно и като такова следва да го
остави без уважение. Съобразявайки обема работа, осъществена в процеса от пълномощника
на въззивника Д., отчитайки ниската фактическа и правна сложност на делото, както и
обстоятелството, че заплатеното възнаграждение е 400 лева, т.е. в размер близък до
минималния, регламентиран в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери
6
на адвокатските възнаграждения -300.00 лева, съдът намира, че не е налице основание за
редуциране на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на
жалбоподателката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 909234/27.11.2020 г., постановено по гр.д. № 655/2020 г. по описа
на РС-Б., с което ХР. ХР. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.“Х.С.“ *, * е осъдена да
заплати на „С.Е.П.“ ООД ЕИК *, представлявано от управителя И.Е.М., със съдебен адрес
гр.С., ул.“П.П.“ *, *, * сумата от 969.00 /деветстотин шестдесет и девет/ лева,
представляваща неплатена цена, дължима на основание сключен на 08.06.2019 г. договор да
покупко-продажба на електрически скутер модел „Ukaye 01“, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на исковата молба /16.04.2020 г./ до окончателното
изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 410.00 /четиристотин и десет/
лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „С.Е.П.“ ООД ЕИК *,
представлявано от управителя И.Е.М. чрез пълномощник адв. Д.П., със съдебен адрес гр.С.,
ул.“П.П.“ *, *, * срещу ХР. ХР. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.“Х.С.“ *, * иск с правно
основание чл.200 ЗЗД вр. с чл.183 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на последната да
заплати на ищеца сумата от 969.00 /деветстотин шестдесет и девет/ лева, представляваща
неплатена цена, дължима на основание сключен между страните на 08.06.2019 г. договор да
покупко-продажба на електрически скутер модел „Ukaye 01“, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на исковата молба /16.04.2020 г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „С.Е.П.“ ООД ЕИК *, представлявано от управителя И.Е.М., със съдебен адрес
гр.С., ул.“П.П.“ *, *, * да заплати на ХР. ХР. Д., ЕГН **********, гр.Б., ул.“Х.С.“ * *, ап.17
съдебни разноски в размер на 825.00 /осемстотин двадесет и пет/ лева за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7