№ 808
гр. Варна, 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500236 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу
разпореждане №47600/30.12.22г., постановено по ч.гр.д. №16904 по описа за 2022 година на
ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. Г. П..
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Счита, че в ГПК
са посочени изчерпателно изискванията на които следва да отговаря заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като сред изброените в чл.410, ал.3 ГПК не е визирано
представянето на договор за цесия, а единствено договорите за потр.кредит и приложимите
общи условия предвид проверката за наличието на неравноправни клаузи. Счита, че
останалите факти, в т.ч. и прехвърлянето на вземането, следва да бъде установявано в
евентуален исков процес. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови
издаването на заповед за изпълнение за претендираното вземане.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№16904/2022г. на Районен съд Варна е образувано
по заявление на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника
К. Г. П., за сумата от 700,51лв-главница по договор за паричен заем №5689213 от 26.03.21г.,
сключен между длъжника и Вива кредит ООД; сумата от 147,79лв-договорна лихва за
периода 09.04.21г.-20.05.22г. и сумата от 39,72лв- законна лихва за периода 21.05.22г.-
1
16.12.22г., които вземания са прехвърлени в полза на заявителя с Приложение
№1/13.06.2022г. към рамков договор за цесия от 01.12.2016г.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че
заявителят не е представил договора за прехвърляне на вземания, поради което не можело да
се формира извод, че заявителят имал вземане от длъжника.
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи
както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК , така и следи за липсата
на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от
договор,сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена
форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи
условия, ако има такива. Целта на посочената правна регламентация е да се осигури
възможност на заповедния съд да изпълни служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК. В случая вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение, се основава
на договор за паричен заем, сключен с потребител, който е надлежно представен към
заявлението, като изводът на ВРС за необходимост от доказване на активната материална
легитимация на заявителя чрез представяне на договора за цесия, на който се позовава, е
неправилен.
Независимо от горното разпореждането се явява правилно като краен резултат.
Видно от клаузата на чл.3, ал.1, т.1 от договора погасителната вноска включва и такса за
експресно разглеждане на кредита, която е уговорена в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК.
При това положение е налице неяснота как е формиран размерът на претендираните
вземания, с оглед и наличието на данни за извършени от длъжника частични плащания,
което обуславя нередовност на заявлението, която не е отстранена в първоинстанционното
производство. Ако ответникът не е наясно, кои са фактите, които пораждат вземането по
заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към него, то той бива поставен в
невъзможност за преценка, и съответно възражението му би било несъответно на
действителното положение.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че
подаденото заявление следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до същия краен извод,
макар и по различни съображения, районният съд е постановил законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №47600/30.12.22г., постановено по ч.гр.д.
№16904 по описа за 2022 година на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2