№ 299
гр. София, 05.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100900795 по описа за 2021 година
Ищецът М.с., представляван на основание чл. 71 ЗПБ от М. на е. твърди, че с
ответника Д.П.М.Ч. ЕАД ЕИК: **** е сключил договор за концесия на подземни природни
богатства – златно-медни-пиритни руди чрез добив от находище Челопеч, на 19.05.1999
година и пет допълнителни споразумения към него. Сочи, че по силата на закона и договора,
ответникът е имал задължение за да изготвя цялостни /за целия срок на договора/ и годишни
/за съответната календарна година/ работни проекти /ЦРП/ГРП/ с обхват и съдържание,
регламентирано в НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО
НА РАБОТНИТЕ ПРОЕКТИ ЗА ТЪРСЕНЕ И ПРОУЧВАНЕ ИЛИ ЗА ПРОУЧВАНЕ,
ДОБИВ И ПЪРВИЧНА ПРЕРАБОТКА НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА, ЗА ЛИКВИДАЦИЯ
И/ИЛИ КОНСЕРВАЦИЯ НА ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛНИТЕ И НА МИННОДОБИВНИТЕ
ОБЕКТИ И ЗА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЗЕМИ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА
ЗА ТЯХНОТО СЪГЛАСУВАНЕ, последните от които проекти се внасят за съгласуване в
срок до 15 ноември на предходната година. Същевременно сочи и че ответникът също така
има и задължение за извършване на задължителни минимални инвестиции /освен
дължимото концесионно възнаграждение/, чиито размер за процесния период 2010 година –
2015 година се определя годишно по вид и размер в съгласуван ГРП и чието изпълнение се
отчита до 31.03. на следващата календарна година, а срокът за изпълнението им е до 31.12.
на текущата година. Не спори относно обстоятелството, че в процесния период в ГРП не са
посочвани отделно минимални размери на инвестициите по чл. 7, ал. 2, т. 20б. Поддържа и
за наличието на неустоечна клауза при неизпълнение на задължението за извършване на
минимални инвестиции. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил тези свои задължения
в цялост /като е извършил и отчел инвестиции под определения за съответната година
минимален размер/ в периода 2010 година – 2015 година, поради което е възникнало
задължение за заплащане на неустойка. Сочи, че неизпълнението е констатирано при
вътрешна проверка през 2020 година, в резултат на което ответникът е поканен да заплати
дължимите неустойки. Същевременно намира, че е изправна страна по договора и
неизпълнението е по вина на ответника.
В допълнителната искова молба изрично оспорва посочените в ГРП размери на
1
инвестициите да са само с прогнозен характер. Настоява, че минималните инвестиции,
според уговореното между страните, са тези, посочени в ГРП и размерът им обвързва
концесионера, като последният е имал възможност да разграничи в ГРП тези инвестиции,
които задължително ще изпълни и счита за минимални, съобразно установеното в чл. 7, ал.
2, т. 20б от договора.
Ответникът оспорва исковете. Твърди да е изпълнил точно задълженията си по
договора в процесния период, съответно не е възникнало основание за претендиране на
процесните неустойки. Сочи, че освен, че е изпълнявал инвестиции в и над определения
размер е и отчел същите съобразно уговореното. Същевременно възразява, че в ГПР е
посочвана цялата инвестиционна програма, като т.нар. минимални инвестиции по чл. 7, ал.
2, т. 20б са само част от нея, или – че последните не са определени в конкретен минимален
задължителен размер от страните и в договора и затова са само прогнозни и без обвързващ
по отношение размера характер. Намира, че при преизпълнение на заявената в ГРП
производствена програма, всъщност е изпълнило задължението си за извършване на
инвестиции, съобразно уговореното, а и при извършвани текущи проверки не е
констатирано нарушение на задълженията на концесионера по договора, вкл. в процесния
период. Ответникът намира, че процесните минимални инвестиции, съобразно уговореното,
са такива в размер да осигурят такова изпълнение на инвестиционната програма, че да бъде
дължимо максималното концесионно възнаграждение, каквото е било заплащано за целия
период. С оглед пълно изпълнение на задълженията по договора поддържа, че не е
възникнало съответно, задължение за заплащане на неустойка по чл. 20, ал. 3.
Отделно прави възражение за погасяване по давност на всяко от вземанията преди
предявяване на исковете.
По-подробно ответникът сочи, че всички ГРП са изработени и съгласувани съобразно
действащите въивсеки период нормативни изисквания и без възражения и забележки от
другата страна, както по отношение на ГРП, така и при приемане на съответните отчети за
изпълнение и ГРП за следващата година /част от които е отчетът за инвестиции, сторени
през предходния отчетен период/. Настоява, че предвид липсата на легален термин или
такъв възприет от страните след 2008 година, според ответника, задължителните минимални
инвестиции представляват необособена част от цялостната годишна инвестиционна
програма /планирания годишен бюджет на дружеството/, която е минимално изискуема да
осигури изпълнението на годишната производствена програма. Сочи преизпълнение на
инвестиционната си програма за всяка от годините в периода /за което свидетелства и
заплатено концесионно възнаграждение в максимален размер/. Горното, според ответника, е
относимо за всяка година от периода- уговорен е прогнозен и необвързващ размер на
цялостна инвестиционна програма, без конкретизиране на точен размер за минимално
дължими инвестиции, като, според ответника, още през 2010 година са направени
инвестиции в размер на повече от половината за договорените за целия период от 2010 до
края на срока на договора.
Предявени са 6 обективно съединени частични осъдителни искове с правно
основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумите от по 25 001 лева от дължимия общ
размер на вземането за неустойка по чл. 20, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 20,б.б от Договор за
концесия от 19.05.1999 година за всяка година в периода от 2010 година – 2015 година
вкл., за неизпълнение задълженията за извършване на годишни инвестиции в
минимално определен размер, който размер по всеки от исковете е посочен в исковата
молба.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между
страните, включващо и валидно неустоечно съглашение за вредите от неизпълнение на
задължението на концесионера да изпълни задължението за извършване на минимални
инвестиции на годишна база, установено в чл. 7, ал. 2, т. 20 б от договора и размер на
2
уговорената неустойка.
Ответникът носи тежест да докаже, че е изправна страна по договора, изтекъл
давностен срок.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят и съответно, по аргумент от чл. 153 ГПК, съдът приема за
доказани следните факти: наличието на сключен договор за концесия и допълнителни
споразумения към него със съдържанието на представените от ищеца към исковата молба,
вкл. наличието на уговорено задължение за ответника за извършване на задължителни
годишни инвестиции; посочените от ищеца общи размери на определените в съгласуваните
ГРП за всяка от годините в периода 2010 година – 2015 година инвестиции /без наличието
на изрично определени размери на задължителни минимални инвестициите/; наличието на
валидна неустоечна клауза, отчетените размери на извършените инвестиции за всяка година
от периода.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение №
147 от 26.03.1999 г. на МС е предоставена концесия за подземни природни богатства -
златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, като за
концесионер е определен ответникът – с предишно наименование „Челопеч“ ЕАД. По
силата на сключен на 19.05.1999 година и на основание чл. 2 и чл. 8 от ЗК /отм./ договор за
предоставяне на концесия за подземни природни богатства - златно-медно-пиритни руди
чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област между страните е възникнало
правоотношение, по което концедентът- ищец е предоставил на концесионера- ответник
правото на ползване на подземни природни богатства- златно-медно-пиритни руди чрез
добив от находище „Челопеч“– Софийска област /включително - добив, придобиване на
собственост върху рудите и извънбалансовите руди и технологични отпадъци от добива им
и преработка/ срещу задължението за извършване на описаните дейности /вкл. добив и
преработка на подземни природни богатства/ и за заплащане на годишно концесионно
възнаграждение. В основните задължения на концесионера по силата на чл. 7, т. 20 от
договора /в приложимата за процесния период редакция на договора/ е извършването на
минимални инвестиции в добива и първичната преработка на подземните богатства в
находището в Челопеч, конкретизирани по вид и размер в съгласуваните годишни работни
проекти за осъществяването на дейностите по концесията /ГРП/. Клаузата на чл. 7, т. 20б
/относно исковия период/ е съгласувана от страните с подписаното на 27.02.2004 г.
допълнително споразумение. Като писмени доказателства по делото е приет извлечение
от документ, озаглавен Цялостен проект за добив и преработка на златно-медни руди в
рудник Челопеч, видно от който се съдържат прогнозните капиталови разходи и инвестиции
за целия период на концесията. По делото са представени и съгласуваните ГРП за добив и
преработка на златно-медни руди в рудник „Челопеч“ за периода 2010 г. – 2015 година,
като страните не спорят относно размера на предвидените общо разходи за инвестиции,
съобразно инвестиционната програма по всеки ГРП. Представени са и писмата – отчет за
извършените инвестиции през периода, които възлизат именно на посочените от МС в
исковата молба и за който факт по делото спор няма. От представените писма на заместник
– министър на е. е видно, че ищецът е приел представените от концесионера ГРП за 2010г.–
2015 година, а от Констативните протоколи, съставени в изследвания период е видно, че
ответникът е изпълнявал своевременно задълженията за представяне на месечни отчети за
добити количества, годишен проект за добив и преработка и годишен отчет за състоянието
на запасите и ресурсите, както и за определяне на минималните инвестиции в ГРП и
отчитането им в ГО /поради това и тези протоколи не могат да се разглеждат като признание
на ищеца за изпълнение на задължението за извършване на инвестиции на определена
3
стойност и за конкретна дейност/.
С писмо изх. № Е-26-Д-38/25.01.2021 г. Министърът на е. е уведомил ищеца, че са
отчетени по-малко инвестиционни разходи от предвидените в ГРП за 2010 г. – 2015 година,
поради което го е поканил да заплати съответните размери на дължимите неустойки по чл.
20, ал. 3 от концесионния договор, както и е издадена съответна фактура за вземанията. С
писма вх. № при ищеца от 04.02.2021 година, 21.02.2021 година, 18.03.2021 г.
концесионерът е възразил по дължимостта на претендираните неустойки и за наличието на
твърдяното неизпълнение по договора, както и е направил възражение за давност по
отношение на търсените суми. За първи път е представил пред ищеца таблици за извършени
по пера инвестиции, каквито, обаче, не се съдържат в ГПР, а и не са налични доказателства
за това ищецът да е бил уведомен за тях, същите да са съгласувани или одобрени като част
от съответния ГРП /или като негово изменение, съобразно нормативните правила, както е
сторено с ГРП за 2020 година – л. 1663 и сл./.
В представените от ответника констативни протоколи се установява и че страните
са се съгласили, че във връзка с чл. 7, т. 20 и чл. 9 от договора, е изпълнена минималната
инвестиционна програма до 2008 година, а за последващия период единствено е посочено,
че концесионерът конкретизира и отчита инвестициите в ГРП, като са посочени и
размерите на отчетените капиталови разходи. Макар част от размерите по отчетените
инвестиции да се различават от посочените от ищеца, доколкото посочените в исковата
молба са безспорни, съдът приема именно тях за относими в отношенията между страните.
По отношение на отчетените 21 134 434 щ.д. по констативен протокол за 2015 година вместо
18 888 412 щ.д. по искова молба, е видно например, че разликата се дължи на проект за
пиринтен концентрат и не е част от дължимите инвестиции по ГРП за добив и преработка на
златно-медни руди в рудник „Челопеч“. За годините 2011г. и 2012 година е видно, че се
касае до техническа грешка при определяне на отчетените и предвидените разходи и същите
са били разменени.
Подземните богатства са изключителна държавна собственост - чл. 18, ал. 1 от
Конституцията и чл. 3,ал. 1 ЗПБ. Съобразно разпоредбата на чл. 5, т. 3 ЗПБ и чл. 5 от Закона
за концесиите /отм./ права за подземни богатства се предоставят чрез концесия за добив.
Концесиите за добив на подземни богатства се предоставят от МС - чл. 5,т. 3 и чл. 6,ал. 3
ЗПБ, който упълномощава М. на е. да сключи договора за добив. Сключването на договора
за предоставяне на концесия и правата и задълженията по концесионния договор са уредени
с императивни правни норми предвид необходимостта ползването на изключителната
държавна собственост да бъде предоставено при ясно регламентирани, стриктни правила. В
този смисъл свободата на договаряне на страните е ограничена от императивната
нормативна рамка и договорът за концесия по чл. 66 от ЗПБ има особен характер, което
произтича от предмета на договора, а именно - право на експлоатация върху обект, чиято
значимост налага защита на обществения интерес, в случая- подземни богатства от добив,
публична държавна собственост, предоставен на концесионера на риск за негова сметка. В
действителност екплоатацията на подземните богатства е свързана с извършването на
големи по размер инвестиции, както и заплащане на концесионно възнаграждение при ясно
определен минимален размер. Същевременно, разходите за експлоатация се предполага да
са възвръщаеми с оглед дългия период на концесията. По посочения начин се постига
баланс между частния интерес и управлението на публичните ресурси и държавната
политика при управление на подземните богатства, което налага и създаване на особения
режим /основно императивни норми/, на който са подчинени различните видове
концесионни договори и тяхното съдържание.
При горните уточнения следва да се разгледа и процесният концесионен договор.
Неговото задължително минимално съдържание е определено в нормата чл. 66 от ЗПБ.
Основен елемент от него представляват финансовите условия и реда за извършване на
4
дължимите плащания, основните от които са две- концесионното възнаграждение и
задължителните инвестициите, дължими в периода на експлоатация. Извършването им
/отделно от дължимостта на концесионно възнаграждение/ законът изисква изрично и в
нормите на чл. 82 и чл. 83 ЗПБ, според които добивът и първичната преработка на подземни
богатства, техническата ликвидация или консервацията на геологопроучвателни и
миннодобивни обекти и рекултивацията на засегнатите земи се осъществяват въз основа на
съгласувани от М. на е. или от оправомощено от него длъжностно лице цялостни и годишни
работни проекти. Работните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка
на подземни богатства трябва да съдържат данни за обема, техническите и технологичните
решения и сроковете за изпълнение на геологопроучвателните и миннодобивните дейности,
за размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната
среда, културните ценности, безопасността и здравето на работещите. Според правилата на
чл. 3 и чл. 4, вр. § 2 от НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ОБХВАТА И
СЪДЪРЖАНИЕТО НА РАБОТНИТЕ ПРОЕКТИ ЗА ТЪРСЕНЕ И ПРОУЧВАНЕ ИЛИ ЗА
ПРОУЧВАНЕ, ДОБИВ И ПЪРВИЧНА ПРЕРАБОТКА НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА, ЗА
ЛИКВИДАЦИЯ И/ИЛИ КОНСЕРВАЦИЯ НА ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛНИТЕ И НА
МИННОДОБИВНИТЕ ОБЕКТИ И ЗА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЗЕМИ И ЗА
УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ТЯХНОТО СЪГЛАСУВАНЕ /от 2013 година /, както ЦРП, така и
ГРП съдържат данни за необходимите инвестиции, като по-специално годишните работни
проекти се изготвят ежегодно и обхващат всички дейности, които ще се извършват в
рамките на съответната календарна година. Проектите трябва да включват подробни данни
и разчети за техническите и технологичните решения, обема на геологопроучвателните,
миннодобивните и преработвателните дейности, дейностите по консервация, техническа
ликвидация и рекултивация, размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на
земните недра, околната среда, културните ценности, безопасността и здравето на
работещите и населението. Нито в Наредбата от 2013 година, нито в тази от 2000 година,
нито в ЗПБ или договора има задължително изискване за целия период на концесията да е
определен еднократно размер на необходимите задължителни инвестиции в твърд размер,
като граница за сбора на годишните инвестиции за експлоатационния период, не е налице
императивна или договорна клауза, които да определят лимит на инвестициите, след
достигане на който да не са дължими такива за остатъчния срок на договора.
Експлоатацията на подземните богатства е свързана, освен всичко и с необходимост от
осъвременяване на базата и съоръженията, както и съблюдаване на нормите за опазване на
околната среда, промяна в условията за добив и др., инвестиционните разходите за което не
могат да бъдат еднократно определени за десетилетия напред за конкретното находище. Ето
защо, без значение е безспорният между страните факт, че концесионерът е преизпълнил
значително предвидените като размер в цялостния работен проект инвестиции след 2010 г. и
до края на срока на процесния договор, както и е преизпълнил в пъти предвидените в ЦРП
размери на инвестициите за периода 2004- 2008 година. Настоящият съдебен състав намира,
че именно стойностите и финансовите параметри в ЦРП имат прогнозен характер, тъй като
определят инвестиционната програма и производствени предвиждания за дълъг период от
време, в рамките на действие на договора, а размерите, конкретизирани в ГРП са с
окончателен характер, съобразени с конкретната икономическа, производствена и
финансова ситуация, настъпилите инфлационни процеси и др.. Именно в този смисъл са и
залегналите в закона и наредбата императивни норми, както беше посочено по-горе. Още
веднъж следва да се отбележи, че нито те, нито договорът определят и че при предсрочното
изпълнение на предвидените в ЦРП стойности на инвестиции, отпада задължението за
предвиждане и извършване на задължителни минимални инвестиции всяка година.
Напротив, точно обратен извод се налага от установеното в чл. 7 ал.2, т.20, б.“б“ от договора
/като изрично е отпаднало, считано от 2000 година, условието по чл. 7, ал. 2, т. 27, че
размерът на „минималните инвестиции“ се определя в съответствие с ЦРП/.
5
При това положение, единствените релевантни стойности при преценка изпълнение
на задължението по чл. 7, ал. 2, т. 20б от договора, са тези, залегнали във всеки от
съгласуваните ГРП за годините 2010 година – 2015 година.
Като се има предвид горното и при липсата на легално определение за това що е
„необходими инвестиции“ според ЗПБ и Наредбата от 2013 година и „минимални
инвестиции“ съобразно договора, настоящият съдебен състав приема, че както нормативната
уредба, така и разпоредбата на чл. 7, т. 20 по Допълнително споразумение № 4 /неразделна
част от договора от 1999 година и относимо за процесния период/ се отнасят до една и съща
финансова част от правоотношението– а именно- задължение за извършване на минимален
размер на инвестициите /необходим минимум/, свързани с добива и първичната преработка
на подземни богатства, който следва да бъде осъществен в рамките на отчетния период.
Същевременно, законът и наредбите оставят свобода за страните по концесионното
правоотношение да определят автономно начина на определяне и съответно – конкретния
размер на тези инвестиции. Така например, за четиригодишен период страните са
преценили, че икономическата и финансова ситуация няма да наложи ежегодна промяна на
размера на тези инвестиции и са ги договорили в общ размер за периода. Съобразно
актуалната за момента законова рамка, страните са се съгласили след 2008 година, тези
минимални инвестиции да се определят като размер и вид ежегодно, в съгласуван с
концедента ГРП. Няма спор, че минималните инвестиции имат задължителен, а не
пожелателен характер, тъй като същите произтичат от императивно заложените изисквания
в действащото законодателство по отношение на съдържанието на облигационната връзка и
по-конкретно относно част от задълженията на концесионера. В този смисъл е и изричното
изменение на чл. 9 от договора, което определя изрично инвестициите по чл. 7, т. 20 като
задължителни и със самостоятелен характер спрямо концесионното възнаграждение. Няма
спор и видно от договора е и проведеното изрично разграничение между инвестициите и
подобренията, сторени от концесионера в обекта, предмет на договора, които от своя страна
нямат задължителен характер и за които е предвидено право на обезщетение.
Същевременно, тук е мястото да се отбележи, че при тълкуване волята на страните по
реда на чл. 20 ЗЗД и при съобразяване особения характер на договора, но и с оглед
относимата императивна нормативна уредба, не е налице тъждество между годишните
минимални задължителни инвестиции по чл. 7, т. 20б и минимална годишна производствена
програма по т. 5 от допълнителните разпоредби на договора, последната релевантна,
съгласно уговореното, единствено за определяне на минималното годишно концесионно
възнаграждение. Няма спор, че тази програма е изпълнена от ответника за всяка от годините
в периода, както и че поради тази причина е заплатено концесионно възнаграждение,
определено при условията на изпълнена програма или при условията на чл. 16, ал. 3 от
договора, в максимален размер. Неоснователно е възражението на ответника, който
обвързва изпълнението на годишната производствена програма с размера на минималните
инвестиции, като твърди, че изпълнение на задължението по чл. 7, т. 20б се презумира от
преизпълнението на производствената програма, въпреки липсата на конкретен, определен и
съгласуван размер на тези инвестиции в ГПР. При стриктна регламентация на
правоотношенията по концесията, няма законова или договорна клауза, която да обвързва
минималните инвестиции с производствената програма, като разширително тълкуване в този
смисъл е недопустимо.
Производствената програма съществено се и отличава като част от задълженията на
концесионера по договора и е свързана с конкретната дейност по добив на подземни
богатства и експлоатация на обекта и съпътстващите ги дейности. Докато инвестициите,
както са уточнили и страните в т. 11 от ДР на договора, са и онези разходи, които спомагат
за увеличаване на дълготрайните материални активи, вкл. чрез внедряване на технологии и
съоръжения, вкл. в конкретните дейности по добив и първична преработка. Тоест,
вложените от инвеститора средства, които се предполага да запазят определена стойност и
6
след срока на концесията, като включително спомогнат за икономическия просперитет на
отрасъла, тъй като отново следва да се отбележи, че в основата на отношенията е
общественият интерес и експлоатацията на държавен ресурс. Изпълнението на годишната
производствена програма зависи от вътрешна организация и отчетност при концесионера,
както и на разчет на разходите и ресурсите за постигане на целения резултат. Залагането на
тази програма като база за определяне на възнаграждението по договора всъщност е израз на
връзката между необходимостта от постигане на законовите цели за ефективно и
икономически оправдано управление на публичната собственост в обществен интерес, в
съчетание със заложения инвеститорски интерес на частните търговски дружества.
Оптимизацията на разходите за постигане на плана и достигане на печалба е оставена на
стопански риск за концесионера. Или, производствената програма и преките разноски за
изпълнението й нямат връзка със съгласувания размер на минималните задължителни
инвестиции за годишен период, които следва да бъдат извършени и които по същество също
представляват част, перо от цената за експлоатация на публичния ресурс. Инвестициите са и
онзи дълготраен материален актив, който се предполага да остане след изтичане срока на
концесията и е обвързан с него, който надхвърля обичайните търговски взаимоотношения в
частния сектор, при които възнаграждението е установена и достатъчна насрещна престация
и който се налага от спецификата на предоставения за ползване актив. Поради това,
инвестициите по чл. 9 от договора ясно са посочени като отделен компонент от финансовите
задължения на концесионера. Изменението на чл. 9, ал. 4 от договора пък ясно отразява
формираната обща воля у страните относно начина на определяне на дължимия размер на
задължителните минимални инвестиции, съобразно действащото законодателство. Така,
съобразно постигнатото съгласие, след 2008 година /и в целия релевантен по делото период/,
размерът на минималните инвестиции се определен единствено в съгласуван ГПР и
преизпълнението им за дадена година не се предвижда да бъде прехвърлено за друг, следващ
отчетен период /обратно – според установеното за периода 2004 – 2008 година инвестициите
са в общ размер и е била налице възможност за прехвърляне на преизпълнена част в
следващ отчетен период/. Или, с изменението на договора относно начина и методите на
определяне размера на минималните инвестиции след 2008 година, е предприет съвършено
нов, вероятно наложен от динамичните и несигурни икономически и финансови условия в
страната и на световния пазар, подход при определяне на минималните дължими
инвестиции по договора. Тълкуването на посочената клауза /чл. 9/ в съответствие с
останалите договорни разпоредби и предвид измененията по допълнителните споразумения
сочат на извод, че волята на страните е размерът на минималните задължителни инвестиции
да е определен единствено в съответния ГРП. Задължителният характер на тези инвестиции
изключва възможността в ГРП да залегне само техен прогнозен размер и да остане
неяснота относно конкретната им стойност за съответната година и относно съдържанието
на задължението на концесионера и престацията за кредитора в лицето на държавата. Не е
налице и уговорка за допълнително утвърждаване на окончателен размер на минималните
инвестиции в последващ съгласуване на ГРП момент, нито нормативната уредба урежда
такава възможност. Не сключено и допълнително споразумение, съобразно императивните
правила и процедура, за изменение на договора за съответните години в частта относно
минималните инвестиции и определяне на техния размер. Отделно, следва да се посочи и че
прогнозният характер е изключен и с оглед възможността нулева част от прогнозираните
общо инвестиции да се окаже, че са такива по чл. 7, ал. 2, т. 20б от договора, която
възможност е изключена от закона и договора.
Предвид изложеното и при липсата на извършено от концесионера отграничение в
ГРП на инвестициите по вид и характер и конкретно посочване на дължим размер на
минимални задължителни инвестиции за добив и първична преработка именно по чл. 9, вр.
чл. 7, т. 20б от договора, съдът приема, че общият посочен размер на инвестициите е именно
и минимално задължително дължимият. В тази връзка, неотносимо е възражението на
7
ответника относно обхвата на понятието „инвестиции“, вложено в допълнителните
разпоредби на договора, тъй като дори и в общоприетото съдържание се касае до разходи,
разноски. Същото, обаче, не е в противоречие със смисъла, вложен в чл. 7, т. 20б, нито с
начина на определяне на размера на минимално задължителните инвестиции в добива и
първичната преработка, за който ясно е посочено, че следва като стойност от определеното в
ГРП.
Следователно, в обобщение, следва да се посочи, че липсата на конкретизация по вид
и стойност на тези минимални инвестиции в съответните ГРП сочи единствено на извод, че
всички заложени инвестиции или общият им размер е именно този на задължителните
минимални инвестиции. Именно така е съгласуван и одобрен всеки от процесните ГРП.
Няма императивен ред или установена в договора клауза, които да предоставят възможност
на концесионера след съгласуване на ГРП, самостоятелно да категоризира и разпределя /в
рамките на вече одобрения размер на инвестиции в ГРП/ кои от заложените от него
инвестиции като стойност ще отнесе като такива по смисъла на чл. 7, т. 20б и кои - не. Щом
освен концесионното възнаграждение, само инвестициите по чл. 7, т. 20б, са дължими в
определен размер и е налице ясно определен начин за определянето им за съответния
годишен период, то само ответникът може да носи неблагоприятните последици, от
некоректното /според самия него/ изготвяне на ГРП и липсата на изрично уточнение
относно това кои са инвестициите, които той смята да извърши като такива по чл. 7, т. 20б
от договора. Затова липсата на такава конкретизация обосновава извод, че всички,
предвидени в периода, в одобрените ГРП, инвестиции са такива по чл. 7, т. 20б от договора.
Минимално изискуемото съдържание на ГРП изисква посочване на минимални
задължителни инвестиции в добива и първичната преработка и щом ГРП съдържа размер на
инвестиции, не е налице пречка за съгласуване, каквото възражение прави ответникът. Този
размер е възприет като минимален задължителен от концедента и не е било налице
основание за връщане на ГРП за доработка, в какъвто смисъл са и изводите на съда.
Задължението за предвиждане в ГРП обхваща посочване единствено на конкретен размер на
минималните инвестиции /както според договора, така и според нормативните изисквания
на закона и наредбата/, но минимално изискуемото съдържание на плана не изисква и
посочване на прогнозиран общ бюджет за разходване от дружеството- ответник, което е още
един аргумент за възприемане тезата на ищеца, че посоченият размер на инвестиции в ГРП е
минимално дължимият за изпълнение по смисъла на чл. 9 и чл. 7, т. 20 от договора. В този
смисъл и с оглед възраженията на ответника може да се добави и че обстоятелството, че
ищецът е възприел отчетените инвестиции изцяло се отнасят до тези по ч. 7, ал. 2, т. 20б, е
всъщност благоприятно за ответника, тъй като е зачел извършени инвестиции в по-голям
размер /с оглед твърденията на ответника за липса на конкретизация по вид на
инвестициите и в отчетите/.
Поради всичко изложено, неотносимо към предмета на доказване е обстоятелството,
че в последващ съгласуването на ГРП момент, ответникът е извършил конкретизация по вид
и стойност на инвестициите по чл. 7, т. 20б. Това концесионерът е следвало да направи в
представения за съгласуване ГРП, в случай, че е целял последиците от разграничаване на
вида на предвидените инвестиции с оглед задължението си по чл. 7, ал. 2, т. 20б.
Или, в действителност ответникът е неизправна страна по договора за концесия, като
е нарушил задълженията си по чл. 7, т. 20б, вр. чл. 9 от договора и за ищеца е възникнало
правото на неустойка по чл. 20, ал. 3 от договора. Отговорността произтича от неизпълнение
на задължението за извършване на инвестиции в определен размер, а не поради не
определяне на този размер в ГРП, както неоснователно сочи ответникът.
Следва отново да се отбележи, че инвестициите винаги са разход, средства, вложени
с цел постигане на определен производствен или финансов резултат, а определението за
„минимални“ е относимо към конкретен размер и стойност, а не към вида и характера на
8
разходите, с оглед конкретната дейност, за която са извършени. Щом липсва изрично
разграничение в ГРП за добив и преработка за това, а същевременно се касае за
задължителен елемент от неговото съдържание, наложен от императивни норми, който се
съдържа в представените за съгласуване планове, то не само размерът, но и вида на
инвестициите съдът приема, че са такива по чл. 7, ал. 2, т. 20б от договора, включването
единствено на които в ГРП и изпълнение в отчетния период, е основно задължение на
концесионера.
В настоящата хипотеза неустойката е компенсаторна и посредством тази договорна
клауза страните са се съгласили отнапред относно дължимия размер на обезщетението за
вредите от съответното договорно неизпълнение /в тази насока клаузите на чл. 9 и чл. 7,
както и на чл. 20, ал. 3 са съвсем ясни и не възниква съмнение относно задължението, чието
неизпълнение е обезпечено/, които не подлежат на доказване. Неустоечната клауза е
действителна и не противоречи на добрите нрави, предвид приетия процент от стойността
на неизпълнените инвестиции /основно договорно задължение за страната/. Действително,
липсата на вреди от неизпълнението, би могло да се разглежда в аспект относно това дали
неустойката надхвърля обичайните си функции, но в случая ответникът обосновава липсата
на вреди от неизпълнение на конкретното задължение с твърденията за преизпълнение на
производствената програма. Както, обаче, беше отбелязано, тази програма има съвсем
различна цел и насоченост и е относима към друг интерес на кредитора /да получи
концесионно възнаграждение, при постигане на определени стопански резултати/, поради
което не може да компенсира неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 2, т. 20.
Основателно, обаче, е възражението на ответника за погасителна давност по
отношение на вземанията за неустойка за целия период. Съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 от
договора, задължението за инвестиции става изискуемо на 31.12. на съответната година. А
според чл. 9, ал. 3, до 31.03. на следващата година концесионерът следва да отчете писмено
пред концедента изпълнението на инвестициите. По правилата на чл. 111, вр. чл. 114, ал. 2
ЗЗД, вземането за неустойка в случая е изискуемо от 01.04. на всяка от следващите
неизпълнението на задължението за минимални инвестиции години. Давността за
задължението по чл. 7, т. 20 б за 2015 година /най-късното по време задължение/ е изтекла
съответно на 01.04.2019 година, поради което всички претендирани вземания за неустойка, с
оглед датата на предявяване на частичните искове, са погасени по давност. В случая,
въпреки възраженията на ищеца в тази насока, единствено неизпълнение на задължението
му за реален контрол при положена дължима грижа върху изпълнението на концесионния
договор е причина за изтичане на давностния срок, но датата на несвоевременно
възложената и извършена проверка няма отношение към определяне началото му.
С оглед на изложените мотиви, исковете по чл. 92 ЗЗД са неоснователни, тъй като
вземанията са погасени по давност, което възражение е направено своевременно в процеса.
По разноските.
С оглед изхода на спора, разноски се следват само на ответника, предвид представен
списък и доказателства за това, че са сторени, като същевременно следва да бъде съобразено
и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Адвокатското възнаграждение, с оглед заявения интерес по всеки от шестте иска,
определено по реда на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ е в размер на 1280.03 лева без ДДС на иск или
7680,18 лева без ДДС, общо за всички искове или, дължими са 9216,27 лева с ДДС, общо.
Под този размер не може да бъде намалено адвокатското възнаграждение, заплатено от
ответника.
Действително, делото се отличава с относително по-голяма сложност от правна
страна, но доколкото няма спор по фактите, както и с оглед събраните по делото
доказателства и липсата на извършени множество процесуални действия /извън размяната
на книжа/, както и вида и броя на съдебните заседания, съдът намира претендираното от
9
ответника възнаграждение за прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено и е
дължимо в размер на 12 000 лева с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.с., представляван на основание чл. 71 ЗПБ от М. на е.
срещу Д.П.М.Ч. ЕАД ЕИК: **** частични, обективно съединени искове по чл. 92 ЗЗД,
както следва:
1) за сумата от 25 001 лв., частична претенция от общото вземане от 6 255 243.62 лв.,
която представлява неустойка по чл. 20, ал.З във вр. с чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“ от Договора за
концесия от 19.05.1999 година и допълнителни споразумения към него, която неустойка е
дължима за неизпълнено задължение за извършване на минимални инвестиции в добива и
първичната преработка на подземни богатства от находище Челопеч за 2010 г.;
2) сумата от 25 001 лв. - частична претенция от общото вземане от 3 068 923.35 лв., която
представлява неустойка по чл. 20, ал.З във вр. с чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“ от Договора за
концесия от 19.05.1999 година и допълнителни споразумения към него, която неустойка е
дължима за неизпълнено задължение за извършване на минимални инвестиции в добива и
първичната преработка на подземни богатства от находище Челопеч за 2011 г.;
3) сумата от 25 001 лв. - частична претенция от общото вземане от 3 194 872.81 лв.,
която представлява неустойка по чл. 20, ал.З във вр. с чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“ от Договора за
концесия от 19.05.1999 година и допълнителни споразумения към него, която неустойка е
дължима за неизпълнено задължение за извършване на минимални инвестиции в добива и
първичната преработка на подземни богатства от находище Челопеч за 2012 г.;
4) сумата от 25 001 лв. - частична претенция от общото вземане от 3 872 453.50 лв която
представлява неустойка по чл. 20, ал.З във вр. с чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“ от Договора за
концесия от 19.05.1999 година и допълнителни споразумения към него, която неустойка е
дължима за неизпълнено задължение за извършване на минимални инвестиции в добива и
първичната преработка на подземни богатства от находище Челопеч за 2013 г.;
5) сумата от 25 001 лв. - частична претенция от общото вземане от 475 260.81 лв.,
която представлява неустойка по чл. 20, ал.З във вр. с чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“ от Договора за
концесия от 19.05.1999 година и допълнителни споразумения към него, която неустойка е
дължима за неизпълнено задължение за извършване на минимални инвестиции в добива и
първичната преработка на подземни богатства от находище Челопеч за 2014 г.;
6) сумата от 25 001 лв. - частична претенция от общото вземане от 2 233 408.65 лв., която
представлява неустойка по чл. 20, ал.З във вр. с чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“ от Договора за
концесия от 19.05.1999 година и допълнителни споразумения към него, която неустойка е
дължима за неизпълнено задължение за извършване на минимални инвестиции в добива и
първичната преработка на подземни богатства от находище Челопеч за 2015 г., като
погасени по давност.
ОСЪЖДА М.с. на Р.Б., гр.София, бул.“****, представляван от М. на е. да заплати
на „Д.П.М.Ч.“ ЕАД, ЕИК ****, с.Челопеч сумата от 12 000 лева- съдебни разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10